Решение № 38

към дело: 20175100500265
Дата: 03/02/2018 г.
Съдия:Васка Динкова Халачева
Съдържание
С решение № 71/17.11.2017 г., постановено по гр.д. № 916/2017 г., К.йският районен съд е признал за установено по отношение на Г. П. П. от гр. К., че Р. В. М. от гр. К., не й дължи сумата от 530 лв., описана в изпълнителен лист от 25.04.2016г. на КРС, издаден по гр.д. № 1577/2015г., за които е образувано изпълнително дело № *0296, както и че не дължи сумата от 120 лв. от 02.12.2015г., 150 лв. от 02.12.2015г., 150 лв. от 02.01.2016г., 120 лв. от 02.01.2016г., 120 лв. от 02.02.2016г., 150 лв. от 02.02.2016г. и неолихвяема сума от 450 лв., описани в изпълнителен лист от 25.04.2016г. на КРС, издаден по гр.д. № 1576/2015г., за които е образувано изпълнително дело с № *0299 по описа на ЧСИ Г. Б. с рег. № 902, като изцяло погасени, поради извършено плащане. Съдът е осъдил ответницата П. да заплати на ищеца М. направените по делото разноски от 75 лв.– внесена държавна такса и 450 лв.– адвокатско възнаграждение.
Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от недоволния от първоинстанционното решение, ответник П., въззивна жалба. В жалбата се твърди, че така обжалваното решение е неправилно и необосновано- постановено при избирателно и непълно изследване на доказателствата по делото. Излагат се съображения в аспекта на това, че съдът не съобразил, че действително ищецът бил извършил в полза на ответницата плащане на процесните суми, но това му плащане било приспаднато по изп.д. № 299/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Б., а той желаел това да бъде направено и по изп.д.№ 297/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Б., т.е. претендирал приспадане на процесните суми и по двете изпълнителни дела, без основание. Жалбодателката моли настоящата инстанция да отмени обжалваното първоинстанционно решение изцяло, вместо което постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира заплащане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата Р. М., в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Претендират се разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседание, жалбодателката П., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание, ответникът по жалбата М., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца Р. В. М. отрицателно установителна искова претенция, с която същият цели по отношение на ответника П. да бъде установено, че не дължи сумата от 530 лв., описана в изпълнителен лист от 25.04.2016г. на КРС, издаден по гр.д. № 1577/2015г., за които е образувано изпълнително дело № *0296, както и че не дължи сумата от 120 лв. от 02.12.2015г., 150 лв. от 02.12.2015г., 150 лв. от 02.01.2016г., 120 лв. от 02.01.2016г., 120 лв. от 02.02.2016г., 150 лв. от 02.02.2016г., ведно със законна лихва от 56.21 лв. и неолихвяема сума от 450 лв., описани в изпълнителен лист от 25.04.2016г. на КРС, издаден по гр.д. № 1576/2015г., за които е образувано изпълните дело с № *0299 по описа на ЧСИ Г. Б. с рег. № 902, като изцяло погасени. Недължимостта на сумите ищецът обосновава с факта на извършени от него реални плащания на сумите по банков път с вносни бележки, представени по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност и допустимост на решението в обжалваната част и за спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В този смисъл, изхождайки от контекста на депозираната въззивна жалба, настоящата инстанция намира, че предмет на проверка в настоящото въззивно производство, е първоинстанционното решение в аспекта на изложените доводи за това, че ищецът извършил в полза на ответницата процесните плащания, които били вече приспаднати по изп.д. № 299/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Б., а М. неоснователно искал тяхното приспадане и по изп.д.№ 296/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Б..
В така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а с оглед изложения във възивната жалба довод и за правилно. Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272, ал. 1 от ГПК препраща към мотивите му. Намира за необходимо да допълни и следното: В производството е безспорно установено, че с изпълнителен лист от 25.04.2016г. , издаден въз основа на Решение №3/16.03.2016г., постановено по гр.д. № 1577/2015г. по описа на КРС, ищецът по първоинстанционното дело Р. В. М. е осъден за заплати на ответницата Г. П. П., деловодни разноски в размер на 530 лв., от които 30 лв.- внесена държавна такса и 500 лв. – адвокатско възнаграждение. За събиране на тези суми, по молба на ответницата П. е образувано на 17.06.2016г. изпълнително дело №*0296 по описа на ЧСИ с рег.№ 902 Г. Б..
Не е спорно и това, че с изпълнителен лист от 25.04.2016г. , издаден въз основа на Решение №14/24.02.2016г., постановено по гр.д. №1576/2015г. по описа на КРС, е изменен размерът на присъдените ежемесечни издръжки, които ищецът Р. В. М. е осъден да заплаща на малолетните си деца К. Р. М. и Ц. Р. М., чрез тяхната майка и законна представителка - ответницата Г. П. П., като същите са увеличени от 72.50 лв. на 150 лв. за детето К. и от 72.50 лв. на 120 лв. за детето Ц., считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.12.2015г. до навършване на пълнолетие на всяко от децата или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. М. е бил осъден да заплати на П. и направените по делото разноски от 450 лв. - адвокатско възнаграждение. За събиране на тези суми по издадения изпълнителен лист, на 17.06.2016г. е образувано по молба на П. изп.дело № *0299 по описа на ЧСИ с рег. № 902 Г. Б..
Страните не спорят и относно обстоятелството, че още на 31.03.2016 г., т.е. преди издаване на изпълнителните листове и преди образуване на изпълнителните дела, по банков път с вносна бележка №***00В-АП-8362 от 31.03.2016г., ищецът, чрез неговата майка, е превел, получената от ответницата, чрез нейната майка, сумата от 1 250 лв./ посочената сума от 1.00 лв. е удържана за операцията такса/. Установено е и основанието за плащане – 270 лв.- увеличеният размер на дължимата на децата на страните издръжка за м.март 2016г., задължение в размер на 530 лв. по гр.д. № 1577 и по гр.д. № 1576 – задължение от 450 лв.-за А. възнаграждение. Не е спорно и обстоятелството и, че за процесните месеци декември 2015 г.,за януари 2016 г. и февруари 2016 г. сумите за издръжка на децата на страните, са преведени и получени.
А на поставения във въззивното производство единствен въпрос, относно това по кое изпълнително дело са били приспаднати и по кое е следвало да бъдат приспаднати безспорно платените суми, отговор дава разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, с оглед на която този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките/ както е в настоящия казус/, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. А в производството определено беше доказано, че длъжникът е посочил кои задължения погасява – разноски и главница за съответния текущ месец, като дори и да не ги беше посочил изрично, съгласно законовото предписаните в ал.2 на цитирания чл.76, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Последователност, която в производството с изричното посочване на основанията за плащане, длъжникът е спазил. В казуса преценката кое задължение да се погаси, при упражненото право на длъжника по чл.76, ал.1, предл.1 от ЗЗД, определено не принадлежи на кредитора, а още по-малко на ЧСИ.
Или казано в обобщение, решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, се явява правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, доколкото изрично са поискани разноски за въззивната инстанция, се следват такива на ответника по жалбата в размер на 625 лв., от която сума 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 125 лв.-допълнително заплатена ДТ.
Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:


ПОТВРЪЖДАВА решение № 71/17.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 916/2017 г. по описа на К.йския районен съд.
ОСЪЖДА Г. П. П., с ЕГН *, от гр. К., К.В., Б. вх.”Г”,.1, А., да заплати на Р. В. М., с ЕГН *, от гр. К., К.В., Б. вх.”Е”,.6, А., сумата в размер на 625 лв., съставляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.



2.

File Attachment Icon
082B6B4EB4E5F33BC225824400482690.rtf