Решение № 36

към дело: 20175100500238
Дата: 03/01/2018 г.
Съдия:Тонка Гогова Балтова
Съдържание
С решение № 130/26.10.2017 г., постановено по гр. д. № 222/2017 г., М.ският районен съд е отхвърлил предявения от С. Р. А., от гр. С., Х. А. Ю. от гр. М. и А. Х. Ю. от гр. М., против Н. Е. А. от гр. М., С. Б. М. от гр. М. и Ш. Б. А. от гр. М., иск за признаване на правото им на собственост в качеството им на наследници на Р. Ш. Х., починал през 1953 г., на идеални части от недвижим имот, представляващ имот с пл. сн. № 726, за който е отреден УПИ VI в кв. 42 по плана на гр. М., с площ от 710 кв. м., с неуредени регулационни сметки, при граници и съседи на имота: ул „Ч., УПИ № V- 727, УПИ № VII- за жилищно строителство и общинско място, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. С решението С. Р. А., Х. А. Ю. и А. Х. Ю. са осъдени да заплатят на Н. Е. А., С. Б. М. и Ш. Б. А. сумата в размер на 2580 лв., представляваща деловодни разноски.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите С. Р. А., Х. А. Ю. и А. Х. Ю., които чрез пълномощникът си А. Д. Х. от АК- К., го обжалват като незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се в жалбата, че първоинстанционният съд достигнал до неправилни изводи за това, че ответниците по делото са упражнявали фактическа власт върху ид. част от имота. Не било установено Б. Р. Х., нито неговите наследници, да са демонстрирали с действия, че започват да владеят имота за себе си, т. е. да присвояват идеалните части на жалбодателите и на другите наследници. Това се потвърждавало и от молбата на Н. Е. А. за събаряне на къщата поради опасност от самосъбаряне, в която заявявала, че ползва само две стаи на първия етаж. Самите свидетели дори посочвали, че ответницата Н. е ползвала само една малка част от имота, заедно със сина й Ш. и внучката си. Твърди също, че в имота нямало подобрения, които да показват своене изцяло за себе си, за да се приемело, че е налице придобивна давност и за наследствените идеални части на жалбодателите. Дори да се приемело, че имало ремонт в къщата или някакви подобрения, то те били т. нар. необходими ремонти, които се дължали на обикновеното управление на имота и не можело да се характеризират като такива, от които да било видно, че ответниците започвали да своят имота за себе си над техните наследствени части. Нелогично звучали твърденията за ремонт на къщата при подадена молба за събарянето й. Не били налице действия спрямо жалбодателите, които да показвали отричане на техните идеални части и присвояването им от ответниците. Освен това, се установявало, че децата на Б. Р. Х. също напуснали процесния имот и съгласно свидетелските показания ответницата С. Б. М. никога не била видяна в имота, което съвпадало с данните за настоящия й адрес в гр. М., ул. „Г. № *, вх. Б, . 6, ап. 3 от 01.01.1980 г. Това водело до извода, че същата от тази дата не била във владение на имота. Дори и да се приемело, че е била във владение на имота, то следвало да се счита само по отношение на наледствената й идеална част от общия наследодател- Р. Ш. Х., което се равнявало на 1/81 ид. част от имота. Твърди се и това, че другото дете на Б. Р. Х.- ответникът по делото Ш. Б. А. също периодично живял в имота след смъртта на баща си, съгласно показанията на свидетелите, което се потвърждавало от регистрацията му по настоящ адрес в Р. Т. на 01.06.2000 г. Същите не били включени и записани като собственици и в подадената от страна на майката данъчна декларация в община М. през 2003 г., като се прави извод, че не се установявало двамата ответници да са имали непрекъснато и явно владение продължило повече от 10 г. към датата на издаване на нотариалния акт 2010 г., нито към датата на завеждане на исковата молба. Твърди се още, че ответницата Н. Е. А. подала данъчна декларация с вх. № 11362/21.04.2003 г. в община М., като описвала, че е единствен собственик на имота, с площ от 270 кв. м., т. е. нямало данни за собственост на ответниците С. Б. М. и Ш. Б. А., които въпреки това в издадения нотариален акт за собственост били вписани като собственици на по- големи идеални части от имота от притежаваните от тях по наследство- 1/81 ид. ч. от общия наследодател Р. Ш. Х.. Сочи се и това, че от датата на деклариране на имота до 21.05.2010 г., когато бил издаден нотариалния акт за собственост били изминали 7 години, които не били достатъчни за придобиване на чужди идеални части от наследствен недвижим имот по давност. Друго важно обстоятелство било декларирането на имота с площ 270 кв. м. през 2003 г., като след издаването на нотариалния акт, ответницата Н. А. в новата декларация вписала освен себе си, децата си- ответниците по делото и А. Ф., като коригирала площта на имота на 710 кв. м., въпреки че при подаването на данъчните декларации първоначално през 2003 г. и след издаване на нотариалния акт през 2010 г. действал един и същ регулационен план на града. Твърди се и, че било налице и нарушение на разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ, защото бил издаден нотариален акт за придобиване на имот с неуредени регулационни сметки, още повече, че било декларирано, че се ползва по- малка площ (270 кв. м.) от необходимото, съгласно чл. 19 от ЗУТ за придобиване по давност на имота. Сочи се и, че ответниците били допуснати да ползват процесните недвижими имоти като собственици по наследство на една част от него и като близки родственици на останалите съсобственици, т. е. те били държатели и на идеалните части на жалбодателите. Същите не противопоставяли самостоятелни права върху процесните имоти, по- големи от притежаваните от тях по наследство от общия им наследодател Р. Ш. Х., поради което констатациите по н. акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство (констативен) № 92, том II, дело № 292/2010 г. от 21.05.2010 г. по описа на нотариус Г. Г., вписан под № 459 в регистъра на НК, с район на действие Районен съд- М., не отговаряли на обективната действителност. Сочи се, че към датата на съставяне на нотариалния акт спрямо ответниците не били налице предпоставките на чл. 79 от ЗС, за придобиване на по- голяма част от полагащите им се по наследство от наследодателя им идеални части от имота по давност. Ответниците не успели да докажат, че са извършвали действия, с които са обективирали спрямо останалите съсобственици намерението да владеят техните идеални части за себе си. Считат, че обитаването на имота от някои от наследниците, при положение, че владението спрямо всички наследници е възникнало на основание наследяване, не било достатъчно условие за присвояване на идеалните части на другите съсобственици. Ако се следвал този критерий, трябвало да се отрече собствеността на лицето, което притежава ид. част от имота съгласно представения от ответната страна нотариален акт- А. Ф. Х. и на С. Б. М., за която нямало данни да е живяла или видяна в имота. Поддържа се и това, че въпреки, че ответниците се легитимирали като собственици на общо ид. части от процесния имот с нотариален акт по обстоятелствена проверка за право на собственост върху процесния недвижим имот, следвало те да докажат своето право, т. е. фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание, тъй като тяхното право било оспорено и те се легитимирали с нотариален акт, удостоверяващ правото им на собственост- разяснения, дадени в мотивната част на ТР № 11/2012 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, но това не било сторено. Единствените обстоятелства, които успели да докажат ответниците били, че някои от тях- Н. А. и Ш. А., живели в имота, но не били посочени обстоятелства по какъв начин са превърнали държането на наследствените идеални части на жалбодателите във владение, като ги придобият в тяхна собственост. В настоящия случай презумпцията на чл. 69 от ЗС не намирала приложение, тъй като съсобствеността между страните по делото възникнала по силата на наследствено правоприемство (ТР № 1/2012 от 06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС). Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобствениците, които не са техни владелци, следвало да превърнат с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябвало да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на другите съсобственици, каквито обстоятелства в настоящото дело не били налице. Молят да се постанови решение, с което да се отмени атакуваното и да се постанови друго, с което се установи по отношение на ответниците, че жалбодателите- С. Р. А. е собственик по наследство и давност на 1/54 (съответно на 3/162) идеална част, а Х. А. Ю. и А. Х. Ю.- всеки един на по 1/81 (съответно 2/162) идеална част, или всички общо на 7/162 идеални части от имот с пл. сн. № 726, за който бил отреден УПИ VI в кв. 42 по плана на гр. М. с площ от 710 кв. м. с неуредени регулационни сметки, при граници и съседи на имота: ул. „Ч., УПИ № V- 727, УПИ № VII- за жилищно строителство и общинско място. В писмена защита са изложени сходни съображения.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за правилността на атакуваното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски. В писмена защита са изложени подробни съображения.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че същата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, както и искане на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство с № 92, том II, дело № 292/2010 г. от 21.05.2010 г. на нотариус Гр. Григоров, вписан в НК под № 459, с район на действие РС- М., частично до размера от общо 7/162 ид. части от описаните в него недвижими имоти. Твърденията на ищците се свеждат до това, че общият им наследодател Р. Ш. Х. е притежавал 1/3 ид. част от поземления имот, целият с площ 710 кв. м., наследена след неговата смърт през 1953 г. в съответни идеални части от всичките му наследници по закон, като претенцията си за собственост обосновават освен с наследствено правоприемство и с давностно владение от датата на неговата смърт. Отричат ответниците по установителния иск за собственост да са превърнали държането на техните наследствени части във владение, да са демонстрирали пред тях намерение да ги своят, както и по явен и недвусмислен начин да са отблъснали тяхното владение като наследници, респ. оспорват констатацията на нотариуса относно правото им на собственост по наследство и давностно владение в НА № 92/2010 г. на съответните идеални части на ищците.
От своя страна ответниците противопоставят собственически права на ид. част от поземления имот въз основа на НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 92/2010 г. Станали собственици на тази ид. част по силата на наследствено правоприемство- като наследници на Б. Р. Х., който бил наследник на Раиф Хаджиарифов, така и по силата на давностно владение, което започнало от 1963 г. и продължило необезпокоявано и към настоящия момент. Твърдят, че другата ид. част от недвижимия имот била собственост на А. Ф. Х., който се легитимирал като собственик въз основа на нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност с № 248 от 13.07.1979 г. Твърдят, че за собствеността на имота не е имало претенции от другите наследници.
От фактическа страна се установява следното:
Ищците и ответниците по делото са наследници на общ наследодател Р. Ш. Х., починал на 17.01.1953 г., /удостоверение за наследници № 115/06.07.2016 г./. Починалият Р. Ш. оставил 10 наследника- съпруга А. Е. Ш., която починала на 10.04.1968 г., и 9 деца, част от които също починали. Един от синовете на Р. Ш. Х.- Р. Р. С., починал на 09.12.2001 г., оставил за свой наследник ищецът по делото С. Р. А., негов син, наред със съпругата му Н. И., която също починала на 22.05.2017 г., и още 2 деца, едното от които починало /Н. Р. М.- починала на 23.05.2014 г./.
Една от наследниците на починалия Р. Ш. Х. е и дъщеря му Н. Р. Ю., която починала на 21.03.1981 г. и оставила като наследници ищеца Х. А. Ю.- неин съпруг и две дъщери- едната от които е ищцата по делото А. Х. Ю..
Наследник на Р. Ш. Х. е бил и сина му Б. Р. Х., който също починал на 14.12.1995 г. и оставил като наследници- ответниците Н. Е. А.- негова съпруга и двама синове- ответниците С. Б. М. и Ш. Б. А. /удостоверение за наследници № 55 от 20.03.2017 г., издадено от община М./.
От приложения нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност с № 248/13.07.1979 г., том 1, дело № 379 на К.йския районен съдия се установява, че А. Ф. Х. е признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, находящ се в чертите на гр. М.- ид. част от дворно място, представляващо имот с пл. № 662, кв. 42, цялото от 540 кв. м., заедно с построената в него ид. част от жилищна сграда, стара, паянтова, с два отделни самостоятелни входа, двуетажна, при съседи на целия имот: от две страни улици, жилищен блок на ТКЗС и жилищен блок на ДСК.
Видно от нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство с № 92, том II, дело № 292/2010 г. на нотариус Гр. Г. с № 459 в регистъра на НК, ответниците по иска Н. Е. А., С. Б. М. и Ш. Б. А., са признати за собственици съответно- първата на 1/3 ид. част, втория- на 1/12 ид. част и третия- на 1/12 ид. част на недвижим имот УПИ VI, пл. сн. № 726, кв. 42 по плана на гр. М. с площ от 710 кв. м., с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 160 кв. м., при граници на поземления имот: ул. „Ч., УПИ V- 727, УПИ VII- за жилищно строителство и общинско място.
От удостоверение с изх. № 150/20.06.2017 г., издадено от гл. архитект на Община М., се установява, че имот с пл. сн. № 662, кв. 42, упоменат в нот. акт № 248, дело № 379/13.07.1979 г. бил идентичен с имота, описан в н. акт № 92, дело № 292/21.05.2010 г., представляващ имот с пл. сн. № 726 от кв. 42 по сега действащия план на гр. М., одобрен със заповед № 367/12.12.1988 г.
Приложени са по делото приходни квитанции, видно от които ответницата Н. Е. А. е плащала данъци и такса битови отпадъци за земя и сграда на ул. „Ч. № 10 за годините от 2003 г. до 2009 г.
Видно от декларация по чл. 14, чл. 27 и 2 от ПЗР на ЗМДТ от 21.04.2003 г., ответницата Н. Е. А. е декларирала имот- кад. № 726 кв. 42 парцел I по плана от 1988 г. в гр. М., с площ на земята 270 кв. м., ведно с жилище, построено 1921 г. с площ 195 кв. м. Видно от декларация по чл. 14, чл. 27 и 2 от ПЗР на ЗМДТ от 03.06.2010 г., ответницата Н. Е. А. е декларирала имот- кад. № 726 кв. 42 по плана от 1988 г. в гр. М., парцел VI, с площ на земята 710 кв. м., ведно с къща, построена 1930 г. с площ 160 кв. м. с посочване на съответни ид. части.
От заключението на вещото лице инж. В. Д., което не е оспорено от страните и съдът го приема като обосновано и законосъобразно, се установява следното: Имот с пл. сн. № 726, за който е отреден УПИ VI в кв. 42 по плана на гр. М., с площ 710 кв. м., с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, при граници и съседи на имота ул. „Ч., УПИ № V- 727, УПИ № VII- за жилищно строителство и общинско място в кадастралните и регулационни планове на гр. М., в плановете на гр. М. от 1979 г. и 1988 г. бил отразен по следния начин: В плана на гр. М. от 1979 г. е отразен с пл. сн. № 726 в кв. 42. Площта му по графични данни е 710 м2, а сградата е нанесена като двуетажна паянтова сграда, с паянтова пристройка- от югозапад, отбелязана като „ПС”, паянтова пристройка от северозапад, отбелязана като „ПС”. Площта по графични данни е 160 м2. Границите на имота са: югоизток- ул. „С. Б.” (ул. „Ч.); североизток- имот с пл. сн. № 727; северозапад- имот с пл. сн. № 736. В плана на гр. М. от 1988 г. е отразен под № УПИ VI, пл. сн. № 726 в кв. 42, УПИ (с неуредени регулационни сметки- не е приложена уличната регулация по улица „Ст. планина”- на запад от имота). Площта му е 710 м2, а сградата е нанесена като двуетажна паянтова сграда, с паянтова пристройка- от югозапад, отбелязана като „ПС”. Границите на имота са: югоизток- ул. „С. Б.”, (ул. „Ч.); североизток- имот с пл. сн. № 727; северозапад- имот с пл. сн. № 736. В разписните листове към кадастралните и регулационни планове на гр. М. от 1979 г. и 1988 г. са записани, както следва: 1979 г. собственици: Р., Ф., Б. Ш. Х.; А. Ф. Х.- ид. ч.- н. а. № 248/1979 г. Собствениците Р., Ф., Б. Ш. Х. са вписани при одобряването на плана, а А. Ф. Х.- ид. ч.- въз основа на вписано обстоятелство- н. а. № 248/1979 г. През 1988 г.- собственици А. Ф. Х.- ид. ч.- вписано обстоятелство н. а. № 248/1979 г.; Н. Е. А.- 1/3 ид. ч., С. Б. М.- 1/12 ид.ч., и Ш. Б. А.- 1/12 ид. ч. Недвижимите имоти, които са описани в нотариален акт от 1979 г. и в нотариален акт от 2010 г. са идентични.
В показанията си св. Ш. А. М., братовчедка на ищеца С. А. твърди, че като дете през 1963- 64 г. идвали в М. и тогава те живеели в къщата и те отивали там от време на време. Тогава Н. живеела там и мъжът й бил жив. В тази къща живеела и още една възрастна жена, свекървата на Н.. Знаела къщата, мястото, тримата братя Х., къщата била стара. Тя ходила в къщата и там идвали и нейните братовчеди. Сестрата на майка й живяла в къщата. На С. бащата се казвал Р.. Не била влизала в старата къща. След 80- та г. идвала в М., но не ходила там. До преди една година идвала в тази махала по празниците и виждала, че в старата къща живеела Н., но знаела, че къщата е на родителите на Р.. Когато минавала от там, от 90- те години не била виждала да е правен ремонт. Къщата била същата, каквато е била преди. Знае, че къщата е на Х., те идвали лятото, но не може да каже годината. Преди 15 години идвали. До събарянето на къщата те идвали тук и знаела, че къщата е на техните родители. Те не били давали подпис на Н. да остане в къщата. Тя била социално слаба и на байрамите като съберяли пари, ги давали на Н.. След като съборили къщата нямало ограда. Н. на долния етаж използвала само две стаи. Познавала С. Р. А., който живеел в С. от 40 години. Той идвал в М. на гости, за 3- 4 дни. А. Х. била братовчед на С., работела в друга държава, може би от десет години била в чужбина. Знае, че къщата е на тримата братя Х.
Св. И. Д. твърди, че от 1973 г. била в блок и къщата им била срещу блока им. Н. си изгледала децата там. Виждала мъжа й като бил жив, сина й и внучката й. Освен тях не била виждала друг да живее в тази къща. Н. никога не била напускала имота. Виждала да мете двора и за всичко се грижела тя. Н. полагала грижи за имота, имала градинка, от там се изхранвали, копаела, обработвала, поддържала къщата. Имали друг съсед, от другата страна и той често идвал да й поправя покрива. След събарянето нямало ограда, имало само бурени. Когато съборили къщата, Н. всяка сутрин идвала в имота, много трудно го изживяла, но сега вече не идвала.
Св. Х. М. твърди, че познавал Н. Е. А. от около 30 години. Откакто я познавал, жената живеела в къщата, в десния край. Къщата била почти негодна за живеене от другата страна, но от нейния край била ремонтирана що годе да може да се живее. Живеела там със сина си и снахата. Не бил виждал Н. да напуска този имот и не виждал други хора там. Имало хора на покрива, които правели нещо, но той не бил питал дали цялостно или частично го оправят. Предполага, че човека, който живее в къщата е правил ремонта и това е Н.. Не познава С., Х., А. Х. и никога не ги бил виждал там. Познавал само Б.. Негови роднини и роднини на Н. не познавал. Не бил виждал роднини на Б. да идват там. Къщата била голяма, горния край бил полусрутен, негодна за живеене, но долния край имало две стаи и салонче, където живеела тя. Свидетелят я виждал да полива на двора и не знае за проблемите й между роднините й. Не знае този имот да има друг собственик. Не познава А. Ф. Ш.
Св. Н. Ю. Х. обяснява, че познава Н. Е. А.. През 1977 г. дошла в М. и ги знаела като комшии. Н. живеела от 50 и повече години там. Свидетелката я виждала самичка. Познавала мъжа й Б., който също живеел там. Той починал през 1996 г. Докато почине мъжа й, в къщата живеела Н., мъжа й, с децата си и Белгин, внучката й. Не била виждала други хора да живеят в къщата. Н. се грижела за къщата, ремонтирала покрива, поливала и обработвала градината. Докато живеела в къщата не е имала проблеми с никой. Свидетелката познавала С. Б., която й била дъщеря. Живеела в блока. Това била стара къща и мисли, че две стаи ползвала. Идвали и други хора в къщата, на гости, тя ги посрещала. Идвали и на Б. роднини и тя ги посрещала. Когато съборили къщата, Р. дошъл и направил кавга. Сега мястото било празно. Имало един Р., който бил в С., А.- си направил къща. Когато били малки са живели в тази къща. След като починал Б., не била виждала роднините му да идват там. Не знае по имена роднините на Б.. Знае Р., който живеел в апартамент. Преди това не искал да живее в тази къща.
Св. С. Ю., твърди, че знае за кой имот става въпрос и знае къщата. Къщата била на трима братя с фамилия Х. Познавала С., Х. и А., които идвали в тази къща през лятото, по празниците, почивките през лятото. Свидетелката живеела близо до къщата. Когато отивала в градината, през лятото, минавала от там. Често не минавала. Освен С., който й бил първи братовчед, не познавала другите. Той през лятото идвал. Не била чувала да са имали спор за имота с Н.. Не знае да са отстъпили техните части на Н.. Не била виждала да има подобрение на къщата. Сега след като била съборена къщата нямало нищо, само трева, нямало ограда. С. живеел отдавна в С.. Не знае С. да е живял в тази къща, не била чувала и не го виждала. Когато минавала от там, виждала Н. и сина й, друг човек не била видяла. Не познавала роднините по имена. Идвали роднини на Б.. През лятото идвали и си отивали. Не може да каже коя година С. е идвал там, не го била виждала от доста време, можело да има десет години. Освен Н. не била чула някой да иска да живее в тази къща.
Св. Н. М. М. обяснява, че познава ищците по делото. До 1963 г., през детството играел заедно с тях, но след 63- 64 г. баща им заминал в С. и децата Сабахтин, Наско заминали. Живеели в една голяма сграда, били 3- ма или 4- ма братя и всеки си живеел, по една стая си имали. Те били трима братя, Б. Х., Ф. и Р. В тази къща живеел и А.- А., сега половината част станала негова. Н., С. и А. идвали всяка година и посещавали къщата, някоя вечер оставали в къщата. На байряма идвали. До 1989 г. всяка година идвали, но Н. идвал и посещавал и след 89 г., всяка година, но преди 2- 3 години къщата била съборена. Там живеел Б. и съпругата му Н. и А., другата половина до 1989 г. Последно видял, че там живеел Ш., който бил син на Б. и Н., гледал кокошки. След 1989 г. свидетелят заминал в Т. и през 92- 93 г. се върнал в Б. и от 2009 г. бил тук. Помни, че през 92- 93 г. Н. и сина Ш. живеели там, но нямало никаква поддръжка за къщата и на нея й давали помощ за поддръжката. Н. и С. давали помощ за поддръжката, за ремонт на къщата, те помагали, давали пари на Н.. На всеки байрам идвали, вечер нощували. Н. и С. след 1992 г. идвали, те се виждали и давали пари на Н.. Н. му казвал, че носи пари за поддръжката, но дали правел това или не, не знаел. Както си спомнял, едната сестра или дъщеря, но името не може да каже, там живеела докато се ожени до 1974 г. и след това се отделили от тази къща. Идвали, но не постоянно, но Н. и С. се интересували, почти всяка година идвали. Знае, че С. всяка година идвал, но преди 2- 3 години, когато съборили къщата, се ядосал. Не бил чувал А. да се интересува от къщата. Даже последно заедно отишли, Ш. гледал кокошки и гълъби. Нямало спор, идвали на гости и там нощували, 1- 2 вечери. Не бил чувал разговори Н. да става собственик, всички си имали по една стая. А. идвал преди, но той взел своя дял от братята и сестрите си. Имота бил стар, нямало никаква поддръжка и ремонт. Дъщерята на Н. не я познавал, Ш. познавал. Н. ползвала една стая и след това Р. като заминал за С., неговата стая оставил на тях, на брат си Б.. С. и баща му Р. след като заминали за С., стаята оставили на Б., но през лятото идвали. Познавал А.. Х. бил баща на А., имали си собствена къща, в която живели. През лятото идвали, оставали в стаята да нощуват една вечер или две и си заминавали. През това време, когато Н. и децата й живеели там, не бил чувал някой да има претенции да живее в къщата, живеели спокойно. С. и Н. имали желание преди да се събори къщата, да си направят една стая, за да нощуват там и да дойдат в къщата. След 1995 г., като Н. станал с двойно гражданство, тогава дошли. Искал да си направи една стая да живее. Така говорел на свидетеля. От 95- 96 г. не бил ходил със С. при Н. да й казва, че иска да си направи една стая в къщата. Не знае и С. да е казвал на Н. това. Не може да каже дали той е споделил това си намерение и с останалите наследници. Заминал в Р. Турция през 1989 г. и се върнал 1992- 93 г. но не постоянно, а от 2009 г. си дошъл окончателно. Преди това всяка година идвал. С. и Н. оставали в Н., в същата къща. Когато е идвал С. от 1989 г. до 2009 г. оставал в къщата, при Н., когато са идвали на гости и са давали пари на Н. за поддръжката на къщата. Б. бил починал и на Н. давали. Те са му казвали, че са давали парите на Н.. Всяка година събирали и давали пари. След 1989 г. с Н. нямали никакви спорове, те идвали в къщата. Сега от една година имали спорове. Свидетелят не бил чувал С., Н. и другите да са казвали на Н. да вземе техните части.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът приема следното:
Във връзка с очертания предмет на спора, въз основа на обсъдените по- горе доказателства се налага извода, че процесният поземлен имот първоначално е бил съсобствен на тримата братя Р. Ш. Х., Б. Ш. Х. и Ф. Ш. А., при равни идеални части на съсобственост- на по 1/3 ид. част на целия имот.
През 1979 година А. Ф. Х. /А. Ф. Х.- удостоверение за идентичност на лице с различни имена- стр.129 от първоинстанционното производство/, се снабдил с нот. акт за собственост на недвижим имот придобит по давност с № 248/13.07.1979 г., дело № 379/1979 г. на К.йски районен съдия, който не е оспорен, и видно от който същият бил признат за собственик на ид. част от процесния имот. При това, тримата братя са останали съсобственици на другата ид. част от имота, или всеки на по 1/6 ид. част от него.
Процесният поземлен имот- имот с пл. сн. № 726, за който е отреден УПИ VI в кв. 42 по плана на гр. М., с площ 710 кв. м., с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, при граници и съседи на имота ул. „Ч., УПИ № V- 727, УПИ № VII- за жилищно строителство и общинско място в кадастралните и регулационни планове на гр. М., след смъртта на Р. Х. през 1953 г., е бил с наследствен характер първоначално до размера на 1/3 ид. част от целия имот. След 1979 година, след като А. Ф. Х., син на един от тримата братя Ф. Х., се е снабдил с нотариален акт за собственост върху ид. част от целия имот, в наследство на наследниците на Р. Х. е останала 1/6 ид. част от имота. Наследниците по закон (преки и по заместване) на наследодателя на страните по иска- Р. Х., в т. ч. и първата ответница- Н. Е. като наследница на починалия си съпруг Б. А., и двете му деца- ответниците С. Б. и Ш. Б., са наследили общата 1/6 идеална част от имота. Този характер на имота по отношение на наследствения дял на ищците не се е променил през годините и ответниците не са станали негови собственици на основание придобивна давност. Съгласно разясненията на ТР № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост (в случая ответниците се легитимират като такива с нотариален акт за собственост на ид. част, придобит по наследство и давност от 2010 г.), оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост (ищците), носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Трайната съдебна практика, обобщена с ТР 1/2012 г. от 06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, приема, че за придобиването по давност на съсобствен недвижим имот, когато основание за възникване на съсобствеността е наследяване, презумпцията по чл. 69 ЗС (в тези случаи) не се прилага и наследникът, който упражнява фактическа власт върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останалите наследници, като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му трябва да достигне до тяхното знание. В случая, в гласните доказателства, събрани по делото, данни относно дворното място се съдържат в показанията на св. Х. М., който сочи, че отв. Н. А. поливала двора; на св. И. Д.- виждала /Н./ да мете двора и за всичко се грижела тя, имала градинка, от там се изхранвали, копаела, обработвала, поддържала къщата. Св. На. Ю. Х. обяснява, че Н. поливала и обработвала градината. В останалата си част свидетелските показания са съсредоточени върху установяване на обстоятелства относно къщата в имота, която е била премахната през 2014 г. и не е предмет на спора.
В конкретния спор, ищците са установили по делото, че Б. Ю., нито след смъртта на общия им наследодател Р. Х. през 1953 г., нито след като единствен от другите низходящи, останал да живее в къщата след смъртта на майката А. А. през 1968 г., включително в един по предишен момент- през 1962 г., когато отв. Н. А. дошла да живее в къщата, не е разполагал с двора към къщата като единствен собственик, което се отнася и за ответницата Н. А., вкл. след неговата смърт през 1995 г. и до 2010 г. Този извод се отнася и за ответницата С. М., която от 1980 г. живее на друг адрес, видно от приложено удостоверение за настоящ адрес, както и за ответника Ш. А., който от 2000 г. е с настоящ адрес в Т. И това е така, тъй като от данните по делото може да се приеме, Б. Х. е останал в имота явно със съгласието на всички наследници. Няма данни по делото за спорове между наследниците до събарянето на къщата, няма твърдения за отказ от наследство от някои от ищците като наследници, нито за формална или неформална сделка с техните наследствени части в полза на този наследник, или на него и съпругата му. При това положение следва да се приеме, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху поземления имот като държатели на наследствените части на ищците, които от своя страна не са изгубили владението им. В практиката на ВКС е дадено и тълкуване, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. Но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин (Решение № 70/16.08.2017 г. по гр. д. № 3991/2016 г., ВКС, ІІ г.о.). В случая е налице единствено субективното отношение на ответницата Н. А., че тя и децата й са собственици, като по делото не е установено кога е станала изискуемата се волева промяна за своене на имота, кога същата е манифестирана на ищците и кога е отблъснато тяхното владение. От своя страна, ищците са установили, че ответниците не са извършили действия, с които са превърнали държането във владение, и поради липса на такива действия, че недвусмислено са отрекли правото им на собственост. Съдебната практика е установена и трайна и за това, че ползването на имота само от един от съсобствениците не означава промяна в намерението по отношение на правата на останалите съсобственици. Така, установено е по делото, че в дворното място имало градинка, то било поддържано от отв. Н. А. и съпругът й докато бил жив, което представлява обаче обикновено ползване.
Следва да се посочи още, че дори и снабдяването на ответниците с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка № 92/2010 г. да представлява действие, с което е изразена промяната на намерението им да превърнат държането на идеалните части на ищците във владение за себе си, то ответниците носят тежестта да докажат пълно и главно, че са довели промяната на намерението си до знанието на ищците, както изисква установената практика, което означава да докажат, че са връчили препис от акта на ищците или да са ги уведомили за него и запознали със съдържанието му. В случая нито се твърди, нито се доказва ответниците да са връчили препис от нотариалния акт на ищците, нито да са ги уведомили за съставянето му и за съдържанието му по друг начин. И още- самото вписване в книгите по вписванията не означава, че актът е доведен до знанието на ищците... Действията за попълване на кадастъра с новообразуван имот също не са такива действия. (в този смисъл Решение № 596/30.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., І г.о., ГК). Напротив, установява се, че едва при събаряне на къщата през 2014 г. ищците са узнали за нотариалния акт на ответниците от 2010 г., издаден по скрит за останалите наследници начин. Същият извод може да бъде отнесен и към подадените през 2003 г. и през 2010 г. данъчни декларации от ответницата Н. А., което също е станало по скрит за останалите наследници начин.
На последно място следва да се посочи, че с решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о. по спор между съсобственици е дадено тълкуване, че обвързването на определени правни последици със задължение за действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде възприето от него, винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от волята на извършващото действието лице. В случая не е налице такава обективна невъзможност за манифестиране на промяната в намерението на ответниците да своят наследствените части на ищците, тъй като първият ищец живее в гр. С., а вторият и третият ищец живеят в гр. М..
Или в обобщение следва извода, че процесният поземлен имот не е изгубил наследствения си характер, тъй като субективното отношение на ответниците, че владеят изключително за себе си наследствения дял на ищците, не е достигнало до тях; обикновеното ползването на имота дори продължително време не е достатъчно, за да ги направи собственици, щом това не е станало по изискуемия се от закона начин; декларирането на имота като собствен на първата ответница и плащането на данък сгради и земя от нея е станало по скрит начин; констативният нотариален акт за собственост от 2010 г. не е доведен до знанието на ищците.
Предвид всичко изложено следва да се приеме, че ищците при условията на пълно и главно доказване са опровергали констатациите на нотариуса, обективирани в издадения на ответниците НА № 92/2010 г., а именно, че същите са собственици на процесния поземлен имот по давностно владение в признатия им обем, поради което следва да бъдат признати за собственици на основание наследствено правоприемство от Р. Ш. Х., починал на 17.01.1953 г. на следните идеални части от процесния имот: С. Р. А.- на 1/108 ид. част /или 3/324 ид. ч./; Х. А. Ю.- на 1/162 ид. част /или 2/324 ид. ч./ и А. Х. Ю.- на 1/162 ид. част /или 2/324 ид. ч./. или общо на 7/324 ид. части.
Като е достигнал до изводи, противоположни на направените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, вместо което следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което предявеният иск по чл. 124 ГПК да се уважи в посочените по- горе части. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва издаденият констативен нотариален акт № 92/2010 г. да се отмени за частта на признатото право на собственост на ищците общо в размер на 7/324 ид. части.
От въззивниците не се претендира присъждане на разноски по делото, в какъвто смисъл е изричното изявление на представителя им по пълномощие, поради което такива не им се следват.
Водим от изложеното, К.йският окръжен съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Решение № 130/26.10.2017 г., постановено по гр. д. № 222/2017 г. по описа на Районен съд- М., в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Р. А., от гр. С., Х. А. Ю. от гр. М. и А. Х. Ю. от гр. М., против Н. Е. А. от гр. М., С. Б. М. от гр. М. и Ш. Б. А. от гр. М., иск за признаване на правото им на собственост в качеството им на наследници на Р. Ш. Х., починал през 1953 г., за общо 7/324 идеални части от недвижим имот, представляващ имот с пл. сн. № 726, за който е отреден УПИ VI в кв. 42 по плана на гр. М., с площ от 710 кв. м., с неуредени регулационни сметки, при граници и съседи на имота: ул „Ч., УПИ № У- 727, УПИ № VII- за жилищно строителство и общинско място, както и в частта, с която С. Р. А., Х. А. Ю. и А. Х. Ю. са осъдени да заплатят на Н. Е. А., С. Б. М. и Ш. Б. А. сумата в размер на 2580 лв., представляваща деловодни разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124 ГПК по отношение на Н. Е. А., ЕГН *, от гр. М., ул. „Ч. № 10, С. Б. М., ЕГН *, от гр. М., ул. „Г. № *, вх. Б, . *, ап. * и Ш. Б. А., ЕГН *, от гр. М., ул. „Ч. № 10, че С. Р. А., с ЕГН *, гр. С., ж. к. „О. 2”, № *., вх. *, . *, ап. 21, Х. А. Ю., с ЕГН *, гр. М., ул. „М. № * и А. Х. Ю., с ЕГН *, гр. М., ул. „М. № *, са собственици на основание наследствено правоприемство от Р. Ш. Х., починал на 17.01.1953 г. на следните идеални части от имот с пл. сн. № 726, за който е отреден УПИ VІ в кв. 42 по плана на гр. М., с площ от 710 кв. м., с неуредени регулационни сметки, при граници и съседи на имота: ул. „Чучулига“, УПИ № V- 727, УПИ № VІІ- за жилищно строителство и общинско място, както следва: С. Р. А.- на 1/108 ид. част /или 3/324 ид. ч./; Х. А. Ю.- на 1/162 ид. част /или 2/324 ид. ч./ и А. Х. Ю.- на 1/162 ид. част /или 2/324 ид. ч./. или общо на 7/324 ид. части.
ОТМЕНЯВА Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 92 от 21.05.2010 г., том ІІ, дело № 292/2010 г. на нотариус Г. Г., вписан под № 459, с район на действие РС- М., за 7/324 ид. части, за които е признато на С. Р. А., с ЕГН *, Х. А. Ю., с ЕГН * и А. Х. Ю., с ЕГН *, право на собственост.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчваните му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/

File Attachment Icon
0A0731B1DE1BE9F7C2258243004A78C7.rtf