Решение № 8

към дело: 20165100100194
Дата: 01/15/2018 г.
Съдия:Васка Динкова Халачева
Съдържание
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът в настоящото производство, Сдружение с нестопанска цел „С. на У. в Б.” твърди, че на 05.07.2016 г. ответниците И. Д. М. и съпругата му Е. П. М. продали на третия ответник в производството – „ТЕ – С. 2.” О., поземлен имот с идентификатор 40909.118.235 по КК и КР на Г. К., целия с площ от 1552 кв.м., с административен адрес Г. К., У. „П.” № *, като продажбата била обективирана в нотариален акт № 21, том 8, дело № 1477/2016 г. на Службата по вписванията, Г. К.. Твърди се, че с тази продажба ответникът „ТЕ – С. 2.” О. не придобил частта от поземления имот с площ от 880 кв.м., оградена от ищцовото сдружение, тъй като към момента на продажбата продавачите М. не били собственици на същата тази част. В имота, предмет на продажба, въз основа на отстъпено право на строеж със Заповед № РД-14-185/18.05.1993 г. на Кмета на Община К. и договор за учредяване на право на строеж от 21.05.1995 г. върху държавна земя, находяща се между У. „В.”, У. „П.”, улица и на юг – детска градина, била построена от ищцовото сдружение масивна триетажна сграда с РЗП – 608.19 кв.м., описана в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, построен върху държавна земя № 154, том 1, дело № 561/1993 г. на нотариус при К. районен съд. Към момента на предявяване на исковата претенция, така построената сграда с идентификатор 40909.118.235.1, била продадена с нот.акт №18,том.11, н.д.№ 2072/2016 г. на Служба по вписванията при КРС, на трето за производството лице- „Е.” О., Г. П..
Твърди се също, че през 1994 г. ищцовото сдружение оградило частта от ПИ с идентификатор 40909.118.235, с оградна мрежа на бетонни колове, изградил в тази оградена част от двора площадка от плочки около сградата с площ 250 кв.м. и изпълнил озеленяване върху 426 кв.м. в останалата оградена площ, като граници на процесната част били: на запад – У. „П.”, на изток - улица с идентификатор 40909.118.25, на север – ПИ с идентификатор 40909.118.233 и 40909.118.234, а на юг - линия, минаваща на 3 м. южно от фасадата на сградата и успоредно на тази фасада между У. „П.” и улицата с идентификатор 40909.118.25, като на място тази границата била материализирана с поставени големи каменни саксии с растителност /озеленяване/. Твърди се в исковата молба, че след ограждане на имота през 1998 г., сдружението започнало да отдава под наем сградата, ведно с оградената площ.
Ищцовото сдружение твърди също, че през м. ноември 1999 г. сградата, ведно с оградената площ, отдало под наем с предназначение търговски обект – ресторант „Г.”, като площадката от плочки от 250 кв.м. и озеленената площ – 426 кв.м., била ползвана като лятна градина към ресторанта. Отдаването под наем на заведението продължило от 15.11.1999 г. до м. януари 2015 г.
В исковата молба се твърди, че през периода 1994 г. и до предявяване на исковата претенция -04.11.2016г., ищцовото сдружение владеело лично или чрез наематели оградената част от имота явно, спокойно и непрекъснато, без противопоставяне на собственика на земята. Ограждането на имота, направата на подобрения в него и отдаването под наем на завладяната площ от името и за сметка на владелеца, демонстрирало намерението му да свои оградената част от имота. Ищецът уточнява се, че и към момента на предявяване на исковата претенция и понастоящем, продължава да владее имота чрез държател - собственикът на сградата по силата на договора, с който ищцовото дружество му продало сградата.
Изтъква се в исковата молба, че през 2. г. държавен съдебен изпълнител продал процесния ПИ с идентификатор № 40909.118.235 с площ от 1552 кв.м. на ответниците И. Д. М. и Е. П. М., в който имот влизала и владяната от ищцовото сдружение част. Продажбата, извършена от ДСИ по изп. дело № *00195 по описа на СИС при Pайонен съд – К. в частта й, с която са продадени и 880 кв.м., придобити от ищцовото сдружение по давност, била недействителна, тъй като имотът към момента на започване на изпълнителните действия не бил собствен на длъжника по изпълнителното дело. Твърди се също, че след продажбата на имота купувачите – ответниците М. не са владели оградената от сдружението част от ПИ с идент. 40909.118.235 по КК и КР на Г. К.. В исковата си молба ищцовото сдружение претендира, че придобило право на собственост върху идеални части от ПИ с идентификатор 40909.118.235 по КК и КР на Г. К. и с площ 1552 кв.м., по давност, с непрекъснато владение на реално оградена част от 880 кв. м. за периода от 1994 г. до датата на предявяване на исковата претенция -04.11.2016 г. - повече от 10 години и моли да бъде установено по отношение на ответниците това обстоятелство. Претендира присъждане на разноски.
В законовия срок, по делото са депозирани отговори на исковата молба от ответника Е. П. М. и от ответника И. Д. М., в които се излагат съображения за недопустимост, а по същество и за неоснователност на исковата претенция. Изложените доводи за недопустимост са за отсъствие на пасивната им легитимация в процеса.
Отговор на исковата молба е постъпил по делото и от ответника "Т.С. 2." О., Г. К., в който се изтъква, че исковата претенция е недопустима, а алтернативно и неоснователна. С депозирания отговор се прави възражение за изтекла в полза на ответното дружество като добросъвестен владелец, кратка придобивна давност, като ответникът присъединява към своето владение и владението на праводателите си И. М. и Е. М., изтекло, считано от м.март 2. г.- момента на възлагане на имота от ДСИ.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 от ГПК, ищецът, чрез процесуален представител поддържа исковата си претенция. В защитата си по същество, ищцовото сдружение претендира, че владяната от него оградена част от процесното ПИ с идентификатор 40.909.118.235, е не в границите посочени в исковата молба, а в границите посочени от Съдебно-техническата експертиза от 12.12.2017 г., а именно: на изток –линията, минаваща през най-източната точка на подовата плоча на сградата с идентификатор 40909.118.235.1, успоредна на У.П.”; на север – до границата с ПИ с идентификатор 40909.118.234 и на юг с ПИ с идентификатор 40909.118.24; на юг границата с ПИ 40909.118.24, на запад У.П.” и на север границата с поземлен имот с идентификатор 40909.118.233 и на 5 метра източно от границата между ПИ с идентификатор 40909.118.233 и с идентификатор 40909.118.234, по границата с ПИ с идентификатор 40909.118.234. За първи път в защитата се твърди и обстоятелството, че така реално владяната част от процесния ПИ отговаряла на изискванията на 9 от ПЗР на ЗКИР и чл.201 от ЗУТ. Със защитата по същество се иска да бъде признато по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е придобило идеална част от 880 кв.м. от ПИ с идентификатор 40909.118.235, в реалните владени граници на описаната в СТЕ площ.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 от ГПК, ответниците Е. П. М. и И. Д. М., чрез процесуален представител, оспорват предявената искова претенция. Претендират присъждане на разноски.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 от ГПК, и ответникът „Т. С. 2.” О., чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция. Претендира прекъсване на придобивната давност на ищеца на основание чл.84 от ЗС, във вр. с чл.116 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски.
Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :
От приет в заверено копие по делото, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, построен върху държавна земя № 154, т.І, н.д.№ 501/02.07.1993 г. на нотариус при КРС, се установява, че ищцовото сдружение е признато за собственик на „Дом на У.”, находящ се в Г. К., У. „П.” №*, представляващ масивна триетажна сграда със сутерен, с обща РЗП от 608.19 кв.м., построен въз основа на отстъпено право на строеж със Заповед № РД -14-185/18.05.1993 г. на Кмета на Община К. и Договор за учредяване право на строеж от 21.05.1993 г. в северозападната част на държавно място с пл.сн.№ 3027, в кв.95 по плана на Г. К., при граници- запад- У.П.”, север –У.В.” и юг-детска градина.
От прочита на приетия като надлежно писмено доказателство- Акт за държавна собственост на недвижим имот № 7368/19.03.1990 г. на ОНС –К., се установява, че имот с пл.сн.№3027 в кв.95 по плана на Г. К. е държавна собственост.
Приет по делото в заверено копие, е и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 116, т.5, рег.№ 17750, н.д.№884/2016 г. на нотариус с рег.№ 020 на НК, от прочита на който се установява, че ищцовото сдружение е продало на „Е.” О., сграда с идентификатор № 40909.118.235.1 по КК и КР на Г. К., с административен адрес -У. „П.” №3, с предназначение административна, делова сграда на три етажа, със ЗП от 204 кв.м, която съгласно документи за собственост представлява „Дом на У.”- масивна триетажна сграда със сутерен, с обща РЗП от 608.19 кв.м., ведно с отстъпеното право на строеж в северозападната част на ПИ с 40909.118.235 по КК, а по документ за собственост върху държавно дворно място с пл.сн.№ 3027, в кв.95 по плана на Г. К., при граници на същото- запад- У.П.”, север –У.В.” и юг-детска градина.
От прочита на приобщеното изп.д. № 195/2007 г. по описа на СИС при КРС, се установява, че същото е образувано на 21.08.2007 г. по молба на взискателя Агенция за държавни вземания/с правоприемник НАП срещу длъжника „ГОРУБСО-К.” , и е с предмет събиране на парично вземане. От представен по изпълнителното дело Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по чл.483, ал.1 от ГПК № 9, т.І, рег.№ 1475, н.д.№ 85/27.04.2000 г. на нотариус с рег.№ 280 на НК, „ГОРУБСО - К.” е признато за собственик на имот с пл.сн.№ 3027 с площ от 4750 кв.м., в парцел І в кв.95 по ЗРП на Г., утвърден със Заповед № 260/14.05.1980 г. на кмета на Община К., при граници : север-У.В.”, запад-У.П.”, юг-имот с пл.сн.№ 3025 и имот с пл.сн.№ 3024, като правоприемник на „ГОРУБСО –К.” ЕАД. По молба на взискателя с изх.№ 10-01-28/04 от 10.05.2008 г., с разпореждане на ДСИ от 20.05.2008 г. е насочено принудително изпълнение към процесния поземлен имот, като на 23.05.2008 г.е наложена възбрана върху същия. От намиращото се по изпълнителното дело Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2. г. на ДСИ, се установява, че същото е издадено по повод проведено принудително изпълнение- първа публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, и с него е възложен на ответника И. Д. М. ПИ с идентификатор 40909.118.235 по КК и КР на Г. К., находящ се на У. „П.” № *, целият с площ от 1552 кв.м., със стар идентификатор- част от имот 40909.118.27, с номер по предходен план кв.95, парцел VІІ, при граници : имоти с идентификатори : 40909.118.206, 40909.118.24, 40909.118.25, 40909.118.234 и 40909.118.233. Постановлението е влязло в сила на 29.03.2. г.
С Нотариален акт № 78, т.4, рег.№ 13002,н.д.№ 655/2016 г.на нотариус с рег.№ 020 на НК, на 05.07.2016 г., ответнициТ. съпрузи М. продали на ответника–юридическо лице „Т.С. 2.”О., поземления си имот с идентификатор 40909.118.235 по КК и КР на Г. К., с площ 1552 кв.м.,с административен адрес - У. „П.” № *, с номер по предходен план кв.95, парцел VІІ, при граници : имоти с идентификатори : 40909.118.206, 40909.118.24, 40909.118.25, 40909.118.234 и 40909.118.233.
Разпитаният по делото свидетел П. установява, че след 1999 г. и до края на 2015 г., около 15-16 години като управител на СД „Р.-ПП-П. ” бил управител и на ресторант „Градина”, което заведение се помещавало на първия етаж на сградата на „С. на У. в Б.”. Този етаж, приземния етаж и терена около първия етаж, събирателното дружество ползвало въз основа на сключени договори за наем с ищцовото сдружение. Тъй като теренът бил ограден само откъм двата съседни имота, откъм другите му две страни - улици, го оградили с телена мрежа с врати от арматура. Свидетелят твърди, че ползвали цялата земя под сградата, мазетата, прилежащите части и ги поддържали /вкл. и ВиК, и обратни води, и ел.инсталации, покрив и др./. В интерес на собственото си спокойствие и на спокойствието на посетителите на заведението, след като го оградили двора, почистили го и го поддържали. На клиентите на ресторанта се сервирало и вътре в сградата и отвън на дворното място, на площадка, намираща се от дясната страна на сградата, гледана откъм У.П.”, на която площадка поставили базалтова настилка. Тази площадка се простирала в рамките на сградата и на около 1-1.5 м. извън сградата. Останалото място от двора било градина за игра на децата. Свидетелят установява, че узнал за покупката на земята от ответника М. след около 2-3 дни след продажбата, за което обстоятелство му позвънил негов познат.
В показанията си св.К. твърди, че ресторант „Градина”, в който тя работила от началото на 2000 г. до последния работен ден- 31.12.2015 г. като главен готвач с работодател дружество „Рудома”, се намирал в сградата на „С. на У. в Б.”. Лятно време отвън, в дясно от сградата, гледано откъм У.П.”, на площадка, на която имало поставени големи плочи, се слагали маси и чадъри, и се ползвала като лятна градина на заведението. Самият имот бил ограден с ограда към съседните имоти. Ограничаване на площадката и тревната площ нямало. Били поставени люлки и децата играели на тревата.
Св.К. твърди, че познавал ответника М., с когото работил след осъществената от последния покупка на процесния ПИ, като го консултирал във връзка с бъдещото му застрояване. На място имало ограда, която ограждала целия имот по парцелни границите, но намиращата се в него сграда не била отделена с ограда. Свидетелят установява, че познавал и управителя на ответното дружество, когото след като последният купил процесния ПИ, също консултирал относно бъдещо застрояване. Свидетелят знаел, че „С. на У. в Б.” бил собственик само на сградата, и че когато посетил имота, сградата функционирала като ресторант с наематели П.. Имало маси и отвън, извън ресторанта, около сградата. Освен площадка, в имота имало и зелени площи на юг и на север.
Св.Т. установява, че също познавал и ответника М. и управителя на ответно дружество, че също ги е консултирал, след като всеки от тях станал собственик на земята на У.П.” № *, с оглед бъдещото й застрояване. Установява, че в разговорите си с тях не бил чувал „С. на У. в Б.” да е претендирал за някаква част от земята в имота. В имота, около намиращата се там сграда, имало маси на работещия в сградата ресторант, и че това било преди десетина години, като със сигурност преди 7-8 години ресторантът работел. Сградата, като ресторант се ползвала от Д. П. и баща му под наем, но от кого била наета, не знаел. Целият имот бил ограден от четирите си страни, като заведението се падало в северозападната му част. Имотът бил лятна градина на заведението, а плочник имало откъм входа на сградата.
От анализа на приетите по делото две заключения /първоначално и допълнително/, изготвени по назначените СТЕ, съдът установи, че процесният поземлен имот, понастоящем с идентификатор 40909.118.235, е с изчислена от в.л. обща площ от 1 551 кв.м. при граници: север- имот 40909.118.233 и 40909.118.234; изток-имот 40909.118.25- улица; запад- имот 40909.118.206 -У.Пирин" и юг-имот №40909.118.24. Лицето на имота откъм У.П.” е 33.94 кв.м., по източната улица е 32.77 кв.м., на север е 46.56 м., а на юг е 46.61 м. Установява, че според съществуващите КК и КР, източната граница с идент. 40909.118.25 не е отреден за улица. В имота съществува сграда със застроена площ- 204.00 кв.м. /на три етажа и застроена площ под кота нула/. Вещото лице посочва, че съществува разширение на сградата с пристройка от алуминиева дограма, която е разположена върху бетонните основи на мазето. Южно от сградата имало направена площадка от базалтови плочки в размер на 209 кв.м. Зелената площ, затворена между тази площадка и границата на ПИ с идентификатор 40909.118.24 била 153 кв.м. Към момента на издаване на Нот. акт № 154/93 г., имотът попадал в УПИ V-3027, кв.95 по плана на Г., при граници - на север У.В."; на запад У.П." и на юг - УПИ І\/, кв.95. По искане на „ГОРУБСО -К.” , със Заповед №525/30.04.2010 г. на Кмета на Община К. по реда на раздел ІІІ от гл.VІІ / чл.129 и сл./ от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ на поземлен имот УПИ V-3027, кв.95, като е отпаднало съществуващото УПИ V и в неговите граници са обособени нови УПИ с номера VІІ /процесното/, VІІІ и ІХ. Вещото лице установява, че в имота няма видима линия или граница, която да е успоредна на южната фасада на сградата и която да разделя ПИ на две части.
В хода на тези констатации, съдът съобрази следното :
Предявената искова претенция, стояща в основата на настоящото гражданско производство, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, и с нея ищецът- Сдружение с нестопанска цел „С. на У. в Б.”, чрез процесуалния си представител, моли да бъде установено по отношение на ответниците, че е придобил по давност право на собственост върху идеални части от ПИ с идентификатор 40909.118.235, целия с площ 1552 кв.м., с непрекъснато владение повече от 10 години за периода от 1994 г. до датата на предявяване на исковата претенция -04.11.2016 г., лично и чрез свой наемател, на реална част от ПИ в размер на 880 кв.м., като я оградил през 1994 г. с оградна мрежа на бетонни колове, изградил в тази оградена част от двора площадка от плочки около сградата с площ 250 кв.м. и изпълнил в останалата оградена площ озеленяване върху 426 кв.м., при граници на оградената част: на запад – У. „П.”, на изток - улица с идентификатор 40909.118.25, на север – ПИ с идентификатор 40909.118.233 и 40909.118.234, а на юг - линия, минаваща на 3 м. южно от фасадата на сградата и успоредно на тази фасада между У. „П.” и улицата с идентификатор 40909.118.25, като на място тази границата била материализирана с поставени големи каменни саксии с растителност /озеленяване/.
Това е правната рамка, в която настоящият съд, в качеството си първоинстанционен такъв, дължи произнасяне.
Обстоятелството, че в пледоарията си по същество ищцовото сдружение претендира придобиване право на собственост върху идеална част от ПИ 40909.118.235, с непрекъснато владение повече от 10 г. на 880 кв.м. в други, различни от посочените в исковата молба реални граници, а именно : на изток –линията, минаваща през най-източната точка на подовата плоча на сградата с идентификатор 40909.118.235.1, успоредна на У.П.”; на север – до границата с ПИ с идентификатор 40909.118.234 и на юг с ПИ с идентификатор 40909.118.24; на юг границата с ПИ 40909.118.24, на запад У.П.” и на север границата с поземлен имот с идентификатор 40909.118.233 и на 5 метра източно от границата между ПИ с идентификатор 40909.118.233 и с идентификатор 40909.118.234, по границата с ПИ с идентификатор 40909.118.234, и която реално владяна част отговаряла на изискванията на 9 от ПЗР на ЗКИР и чл.201 от ЗУТ, не променя предметната правна рамка на дължимото произнасяне.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Т.е. за да се признае на ищеца правото на изключителна собственост по отношение на част от чужд недвижим имот, разпоредбата на закона изисква претендиращият несобственик да докаже, че е упражнявал в период по-дълъг от десет години фактическата власт по отношение на конкретната вещ(corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, както и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта, поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено да сочи, че е упражнявал собственически правомощия единствено за себе си. Значим в настоящия казус е и въпросът, с оглед правния статут на процесния недвижим имот, юридически възможно ли е било да бъдат осъществявани по отношение на него фактическа власт и собственическа демонстрация в продължение на претендирания период от 1994 г. до 04.11.2016 г.?
За да отговори на поставените въпроси, съдът съобрази, че ищцовото сдружение „С. на У. в Б.”, считано от 02.07.1993 г. е станало собственик на масивна триетажна сграда със сутерен, с обща РЗП от 608.19 кв.м, находяща се в Г. К., У. „П.” №*, изградена въз основа на отстъпено право на строеж в северозападната част на държавно място с пл.сн.№ 3027, в кв.95 по плана на Г. К., при граници на мястото - запад- У.П.”, север –У.В.” и юг-детска градина. Т.е. към датата на придобиване на собственическите права върху така построената сграда, недвижимият имот е бил със статут на държавна собственост. Този статут е констатиран по делото и от приетия като надлежно писмено доказателство- Акт за държавна собственост № 7368/19.03.1990 г. на ОНС, Г.. Този статут на процесния недвижим имот, видно от изп.д.№ 195/ 2007 г. по описа на ДСИ при КРС, е бил запазен най-късно до 27.04.2000 г., на която дата с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по чл.483, ал.1 от ГПК № 9, т.І, рег.№ 1475, н.д.№ 85/27.04.2000г. на нотариус с рег.№ 280 на НК /л.26 от изп.д./, едно трето за производството юридическо лице -„ГОРУБСО –К.” е било признато за собственик на същия, представляващ към онзи момент имот с пл.сн.№ 3027 с площ от 4750 кв.м., в парцел І в кв.95 по ЗРП на Г., при граници : север-У.В.”, запад-У.П.”, юг-имот с пл.сн.№ 3025 и имот с пл.сн.№ 3024.
Изложеното в предходния абзац води до следните правни изводи, а именно, че за периода 02.07.1993 г. до 01.06.1996 г., по отношение на процесния имот - държавна собственост, съгласно императивната забрана, предвидена в разпоредбата на чл.86 от ЗС, във варианта й от ДВ.бр.31/90 г. и до ДВ.бр.33/96 г., придобивна давност не е могла и не е текла. За периода от 01.06.1996 г. до 27.04.2000 г. по аргумент за противното от разпоредбата на чл.86 от ЗС /ДВ.бр.33/96г./, доколкото в производството не беше установен публичния характер на сочената държавна собственост, придобивна давност е могла да тече и по отношение на имот- частна държавна собственост. С оглед обаче разпоредбата на чл.59 от ЗТСУ/отм./, във действащия му към онзи момент вариант /ДВ.бр.34/2000г. в сила от 01.01.2001 г./, е налице абсолютна забрана реално определени части /а още по-малко идеални такива/ от дворешнорегулационни парцели да се придобиват чрез правни сделки или по давност. В този смисъл и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 520/20.10.2009г., пост. по Г.д.№ 1285/2008г. на ІГО, ГК на ВКС, Решение № 185/01.03.2010г., пост. по Г.д.№ 280/2009г. на ІГО, ГК на ВКС и Решение № 131/ 19.10.2017г. пост. по Г.д.№ 280/2009г. на ІГО, ГК на ВКС.
Или за период от 1994 г. и 01.01.2001 г., както с оглед правния статут на имота, така и с оглед спецификата на претендираните части от процесния имот, е налице абсолютна забрана да тече придобивна давност.
За периода от 01.01.2001 г., реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват по давност, само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагате на закона/ чл.59 от ЗТСУ -отм./, а от 01.03.2001 г. реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от същия закон / чл.200 от ЗУТ/.
Т.е. за посочения период, течащ след 01.01.2001 г. е могло по отношение на процесния имот да тече придобивна давност при посочените законови ограничения. При така формулирания правен извод, следва да бъде обсъдена по същество доказаността на осъществяването на претендираната от ищцовото сдружение фактическата власт върху недвижимата вещ (corpus). В този смисъл, от анализа на свидетелските показания и на приетите в производството две заключения /първоначално и допълнително/, изготвени по назначените СТЕ, се установява, че считано от началото на 2000 г. СД „Р.-ПП- П.”, като наемател на първия и на приземния етаж на собствената на ищцовото сдружение сграда, открило на първия етаж ресторант „Градина”. За собственото и за това на клиентите на ресторанта спокойствие, събирателното дружество ремонтирало и поддържало сградата на ресторанта /вкл. ремонт на покрив, ВиК, ел.инсталации и обратни води/, почистило двора и поддържало там зелена площ за игра на децата на посетителите. Тъй като на местото съществували огради само по северната и южна граници, събирателното дружество поставило по източната и западна парцелни граници на имота, съставляващ към онзи момент имот с пл.сн.№ 3027 с площ от 4750 кв.м., в кв.95 по ЗРП на Г., при граници : север-У.В.”, запад-У.П.”, юг-имот с пл.сн.№ 3024 и имот с пл.сн.№ 3025, телена ограда с врати от арматура. За необходимостта да бъде създадена лятна градина към ресторанта, дружеството направило в дясно от сградата, гледана откъм У.П.”, площадка с базалтова настилка /плочки/, чийто размер, според изслушаната СТЕ възлизал на 209 кв.м. Тази площадка, дружеството ползвало през годините като лятна градина, разполагало на нея чадъри и маси, и там обслужвало клиентите си. Отново, съгласно заключението на вещото лице, прието в о.с.з. на 12.09.2017г., на място нямало материализирана линия или граница, която да разделя имота и да обективира факта на осъществявано владение, с цел своене на претендираните по делото зелени площи от имота.
Т.е. в производството следва да се приеме, че считано след 01.01.2001 г., е налице необезпокоявано владение, с цел своене, осъществено от ищцовото сдружение, чрез държателя- наемател СД „Р.-ПП-П.”, върху част от процесния имот в размер на 209 кв.м., обективирана на място, като площадка от базалтови плочки-лятна градина към съществуващия ресторант „Градина”.Така установеният размер на владяната част обаче, не съответства на посочените в ППЗТСУ и на чл.19 от ЗУТ минимални размери, което прави в производство неприложими нормите на чл.59 от ЗТСУ/отм./, респ. на чл.200 от ЗУТ.
Независимо от изложеното до тук, следва относно продължитеността на така осъществяваното владение да бъде казано и следното: Съгласно разпоредбата на чл.116 ”в” от ЗЗД, приложима към института на придобивната давност, съгласно чл.84 от ЗС /в този смисъл и ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС/, давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. От прочита на приобщеното по делото изп.д.№195/2007 г. по описа на ДСИ при КРС, се установява, че с разпореждане от 20.05.2008 г. на ДСИ, по отношение на процесния имот са предприети принудителни действия -наложена е на 23.05.2008 г. /В.№ 1737, т.І, акт №32, парт.№ 16508189 по описа на на съдията по вписванията при РС –К. - л.49 от изп.д./ възбрана върху същия. Относно пък изискуемото се за осъществяване на института на придобивната давност обстоятелство - поведението за своене на претендиращия несобственик да е било недвусмислено демострирано по отношение на собственика на вещта (animus) , следва да се посочи, че в казуса за твърдяния период за повече от десет години, това поведение не се доказва. И това е така, защото по искане на „ГОРУБСО -К.” , легитимиращ се като собственик пред надлежния орган- Кмета на Община К., със заповед е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ на поземлен имот УПИ V-3027, кв.95, като е отпаднало съществуващото УПИ V и в неговите граници са обособени нови УПИ с номера VІІ, VІІІ и ІХ. Доколкото, цитираната от вещото лице в СТЕ Заповед №525/30.04.2010 г. на Кмета на Община К., е била издадена по ред на раздел ІІІ на глава VІІ на ЗУТ, то на основание чл.129, ал.2, във вр. с чл.131, ал.1 от същия закон, тя е била противопоставима и на собственика на изградената, въз основа на отстъпеното в имота право на строеж триетажна масивна сграда, т.е. на ищцово сдружение. По делото не са налице доказателства установяващи, че ищецът се е противопоставил на действията на собственика - търговско дружество, инициирало в това си качество промяна в параметрите на процесния имот.
В производството ищецът не доказа, че е афиширал собственически претенции и към 16.12.2010 г., когато ДСИ е извършил на място опис на процесния недвижим имот. В изготвения протокол за опис от 16.12.2010 г./л. 247-249 от изп.д.№ 195/07г./ ДСИ е посочил, че описваният имот и към момента на налагане на възбраната, се е намирал във владение на собственик „ГОРУБСО –К.” . ДСИ е възложил на търговското дружество да осъществява задълженията по чл.486, ал.1 от ГПК - да управлява имота до извършване на проданта.
От приетото по делото Постановление за възлагане на недвижим имот, се установява, че считано от момента на влизането му в сила- 29.03.2. г, процесният имот е бил възложен на ответника М., респ. по силата на неоспорено СИО, и на ответницата М.. А по силата на Нотариален акт № 78, т.4, рег.№ 13002, н.д.№ 655/2016 г.на нотариус с рег.№ 020 на НК, на 05.07.2016 г., ответнициТ. съпрузи М. продали същия на ответника–юридическо лице „Т.С. 2.”О..
Или, за посочения период от 29.03.2. г. и до 31.12.2015 г.- когато СД „Р.-ПП-П.”, с оглед снетите свидетелски показания, е преустановило дейността на ресторант „Градина”, респ. и владеенето на площадката-лятна градина към същия, в производството следва да се приеме, че е текла придобивна давност върху реална част от процесния имот, материализирана като самостоятелна площадка с базалтови плочки, в дясно от сградата в посока южната граница с имот с идентификатор 40909.118.24, в размер на 209 кв.м. Относно размера на владяната част отново са значими вече изложените съображения, извлечени от разпоредбата на чл.200 от ЗУТ, а относно продължителността на владението, следва да се посочи, че същата е недостатъчна, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС.
И само за изчерпателност на изложението, следва да бъде посочено, че за част от процесния период, съгласно 27 от ЗС, за ищеца, като придобил право на строеж върху държавна земя, е съществувала правна възможност да придобие и правото на собственост върху земята на самостоятелно основание –покупка.
Казано в заключение, ищецът в производството не осъществи пълно доказване на исковата си претенция, да е собственик на идеални части от ПИ с идентификатор 40909.118.235, целия от 1552 кв.м., по силата на давностно владение върху реални оградени 880 кв.м., съставляващи площадка от плочки в размер на 250 кв.м. и зелена площ в размер на 426 кв.м., при граници на оградената част-запад-У.П.”, изток-улица с идентификатор 40909.118.25, север–ПИ с идентификатор 40909.118.233 и 40909.118.234, а на юг –линия, минаваща на 3 м. южно от фасадата на сградата и успоредно на тази фасада между У.П.” и улица с идентификатор 40.909.118.25, като на място тази граница била материализирана с поставени големи каменни саксии с растителност /озеленяване/.
Поради изложеното, предявеният иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото, доколкото изрично са поискани и доказани с приложени списъци по чл.80 от ГПК, се следва присъждане за сметка на ищеца, на съдебни разноски на ответниците: 3 200 лв. за ответника М., 3 200 лв. за ответницата М. и 2 040 лв. за ответника „Т. С. 2.”О..
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Сдружение с нестопанска цел „С. на У. в Б.”, със седалище и адрес на управление Г. С.я, Б.М. № 39, .2, с ЕИК *, чрез процесуален представител, против И. Д. М., с ЕГН * и Е. П. М., с ЕГН *, със съдебен адрес Г. П., У. Р. Д.” №**, .2, офис 4 и "Т.С. 2." О., със седалище и адрес на управление Г. К., У.О." № *, В.”*”, .2, А., с ЕИК ****, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът е придобил по давност право на собственост върху идеални части от ПИ с идентификатор 40909.118.235, целия с площ 1552 кв.м., с непрекъснато владение повече от 10 години за периода от 1994 г. до датата на предявяване на исковата претенция -04.11.2016 г., лично и чрез свой наемател, на реална част от ПИ в размер на 880 кв.м., като я оградил през 1994 г. с оградна мрежа на бетонни колове, изградил в тази оградена част от двора площадка от плочки около сградата с площ 250 кв.м. и изпълнил в останалата оградена площ озеленяване върху 426 кв.м., при граници на оградената част: на запад – У. „П.”, на изток - улица с идентификатор 40909.118.25, на север – ПИ с идентификатор 40909.118.233 и 40909.118.234, а на юг - линия, минаваща на 3 м. южно от фасадата на сградата и успоредно на тази фасада между У. „П.” и улицата с идентификатор 40909.118.25, като на място тази границата била материализирана с поставени големи каменни саксии с растителност /озеленяване/.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „С. на У. в Б.”, със седалище и адрес на управление Г. С., Б.М. № **, .2,с ЕИК *, да заплати: на И. Д. М., с ЕГН *, със съдебен адрес Г. П., У. Р. Д.” № **, .2, офис 4, сумата в размер на 3 200 лв., съставляваща направени в производството разноски, на Е. П. М., с ЕГН *, със съдебен адрес : Г. П.овдив, У. Р. Д.” № , .*, офис *, сумата в размер на 3 200 лв., съставляваща направени в производството разноски и на "Т.С. 2." О., със седалище и адрес на управление Г. К., У.О." № *, *.”Б”, .2, А., с ЕИК *****, сумата в размер на 2 040 лв., съставляваща направени в производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

File Attachment Icon
0AF5954E7D3EF931C2258216004AC298.rtf