Решение № 236

към дело: 20105100500248
Дата: 10/18/2010 г.
Съдия:Тонка Гогова Балтова
Съдържание
С решение № 21/01.06.2010 г., постановено по Г. д. № 21/2010 г. по описа на Ардинския районен съд, е отхвърлен предявения от С. Р. О. с ЕГН * иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на постановените с решение № 58/11.01.2010 г. по Г. д. № 54/2009 г. по описа на Ардинския районен съд мерки относно упражняването на родителските права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжката на малолетните деца К. С.О. с ЕГН * и С. П. с ЕГН * против Ш. Н. Х.от Г. А.. Отхвърлен е иска на С. Р. О. чл. 123 ал. 2 пр. 2 от СК за даване на разрешение за малолетните деца К.С.О. и С. П. да бъдат издадени задгранични паспорти, както и да им се разреши да напускат пределите на Р. България като съдебното решение замести изричното съгласие на майката. С решението са присъдени разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С. Р. О., който чрез пълномощника си А. С. Х. го атакува като необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че решението било постановено в съответствие с решението по Г. д. № 54/2010 г. по описа на Ардинския районен съд, което било разгледано в отсъствие на жалбодателя и съдът едностранчиво и формално обсъдил събраните доказателства. Разпитана била като свидетелка майката на ответницата, която била заинтересована от изхода на делото, а директорката на детската градина депозирала противоречиви показания. Твърди, че ответницата по делото сключила фиктивен трудов договор с майка си като управител на "Лусел-Халиме Хасанова" с месечно възнаграждение 335 лв., което тя нямала как да й плати. Съдът не обсъдил писмените и гласни доказателства, посочени от жалбодателя, без да мотивира защо не ги кредитира. Поддържа, че двете деца щели да се чувстват много по- добре в Г. Б., Р. Т.. Категорично се доказало, че детската градина и училището в Г. Б. са близо до дома на децата, които владеели само турски език, а жалбодателят получавал 800 лири /800 лв./ трудово възнаграждение. Имал млади родители пенсионери с по 600- 700 лири /лв./ месечна пенсия, с триетажна къща и всяко дете имало самостоятелна стая, обзаведена с компютри. Имали и лек автомобил за придвижване. Тези обстоятелства водели до извода, че в интерес на децата е да живеят при баща си с неговите родители, към които децата били привързани повече, отколкото към майка си. Счита, че не следвало съставът на съда, който бил разглеждал Г. д. № 54/2010 г. да разглежда и настоящото дело. Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което се уважат предявените искове. Претендира разноски. Сочи доказателства. В съдебно заседание жалбата се поддържа като адвокатът- пълномощник излага сходни съображения. Твърди, че съдът изходил от интересите на България, а не от интересите на децата, които не знаели български език, а интересите им налагали те да живеят в Г. Б., Р. Т..
Ответницата по жалбата в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адвокатът- пълномощник оспорва жалбата и моли да се потвърди атакуваното решение. Установено било, че майката се грижи много добре за децата, за което й помагали и нейните родители, полагала труд и получавала трудови доходи. Безспорно било и това, че едното дете посещавало училище, а другото- детска градина и интересите им били защитени. По делото не били представени доказателства, подкрепящи иска и твърденията на бащата за по- добри условия за отглеждане на децата в Т.. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди. Претендира разноски по делото. Сочи доказателства.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предявени са искове с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК и чл. 123 ал. 2 от СК.
Ищецът твърди в исковата молба, че с решение по Г. д. № 54/2010 г. по описа на Районен съд- А., упражняването на родителските права по отношение на родените от брака на страните по делото деца К. и С., било предоставено на майката. Ищецът бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 70 лв. за първото и 50 лв. за второто дете, считано от 01.02.2010 г. Твърди, че не участвал в производството по делото, поради което нямал възможност да ангажира доказателства и да претендира за упражняването на родителските права върху децата. В интерес на децата било на него да бъде предоставено упражняването на родителските права, като сочи, че децата израснали в Т., а по- малкото било родено там. Децата говорели само турски език, а К. била ученичка. Ищецът бил в състояние да им осигури добро образование, и в Т. били всичките им приятели и съученици. Ищецът живеел в триетажна къща в Г. Б. в едно домакинство със своите родители, които били пенсионери и можели да му помагат, а и децата били привързани към тях. В къщата имало всички необходим битови условия за отглеждането на децата. Ищецът получавал добро възнаграждение, имал движимо и недвижимо имущество, и можел да осигури добър жизнен стандарт на децата, несравним с този, който имала ответницата по делото в България, която нямала доходи и имущество. Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права спрямо двете деца на него, като бъде определено те да живеят в Р. Т. и се определи режим на лични отношения между майката и децата, както и същата бъде осъдена да им заплаща по 60 лв. месечна издръжка за всяко дете. Моли също да бъде разрешено на малолетните деца да бъдат издадени задгранични паспорти и да им бъде разрешено да напускат пределите на Р. България, което решение да замести изричното съгласие на майката.
От фактическа страна се установява следното:
Страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен по вина на мъжа с влязло в сила съдебно решение № 58/11.01.2010 г., постановено по Г. д. № 54/2009 г. по описа на Ардинския районен съд. Съпругът живеел в Г. Б., Р. Т. в дома на своите родители, а съпругата живеела в Г. А. при своите родители, притежаващи дворно място и жилищна сграда. Страните по делото са родители на децата К.С.О.- родена на хх.хх.хххх. г. в Г. А. и на детето С. П.- роден на хх.хх.ххххг. г. в Р. Т.. С посоченото по- горе решение, упражняването на родителските права спрямо родените от брака две деца К.на 7 години и С. на 3 години, било предоставено на майката Ш. Н. П. като за бащата С. Р. О.- ищец по настоящия иск, бил определен режим на лични контакти. Същият бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 70 лв. за детето К. и 50 лв. за С., чрез тяхната майка и законна представителка. Преди развода на родителите, известен период от време двете деца живеели разделени- малкото дете С. живеело при майката в Р. България, а по- голямото- при бащата в Р. Т.. По- късно, през м. януари 2010 г., майката взела и детето К. при себе си в Р. България, за което след преглед, видно от представената по делото етапна епикриза, издадена от д- р Гюнер Осман- специалист детски болести, била установена диагноза „вегетацио аденоидеа, белтъчно- енергийно недохранване I- ва степен. Така, от м. януари 2010 г. и понастоящем, за двете деца се грижи само и единствено майка им- ответницата по иска, като не се установява през този период ищецът да е полагал грижи за тях. Напротив, от приложеното по делото удостоверение № 75/11.03.2010 г., издадено от ДСИ при Ардински районен съд, се установява, че по образуваното изпълнително дело с № 8/2010 г. за заплащане на издръжка за двете малолетни деца, считано от 01.02.2010 г., не са постъпвали суми- респ. бащата не е заплащал издръжка за децата си. Освен това, контактите на бащата- ищеца по делото, с децата били редки. Понастоящем децата посещават редовно детска градина ОДЗ „Слънце” Г. А.- детето С.- детската ясла, а детето К. посещава подготвителна- предучилищна група, и се адаптирали към условията в детската градина. Майката на децата- ответницата по делото, работи и получава месечно възнаграждение, както и социални помощи за отглеждането на двете деца, полага много добри грижи за двете деца, като родителите й помагат в отглеждането и възпитанието им.
В приложените писмени становища на Д. „.СП” община А. пред първоинстанционния съд и пред тази инстанция, е посочено, че в интерес на двете деца е, да останат да живеят при майката, която има желание и възможности да продължи да се грижи за тях.
Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства- удостоверения за раждане на децата К. и С., Г. д. № 54/2009 г. на Ардинския районен съд, етапна епикриза на детето К.С.О., издадена на 11.03.2010 г., която не е оспорена от ищеца и се кредитира от съда, удостоверение № 75/11.03.2010 г. издадено от ДСИ при Ардинския районен съд, трудов договор № 1/18.02.2010 г. и трудов договор 04/10.05.2010 г. , ведно с длъжностна характеристика на ответницата по иска Ш. Н. П., от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.А. директор на ОДЗ „Слънце"- Г. А., чиито показания като незаинтересована от изхода по делото, са обективни и безпристрастни, както и показанията на св. Х.Х.- майка на ответницата, които съдът кредитира, като кореспондиращи с показанията на директорката на ОДЗ „Слънце”, както и с останалите доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК за изменяване на постановените по- рано мерки като родителските права спрямо родените от брака две деца бъдат предоставени на ищеца, бъде постановено те да живеят в Р. Т., като се определи режим на лични отношения на децата с майката и същата бъде осъдена да им заплаща издръжка по 60 лв. месечно за всяко дете, за неоснователен и недоказан, поради което не следва да се уважава. За да е основателен иска по чл. 59 ал. 9 от СК, следва да е налице изменение на обстоятелствата, при които са определени мерките по отглеждането и възпитанието на децата, респ. предпоставка за промяна на постановените вече мерки, е изменение на обстоятелствата като основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най- пълно отговаря на интересите на децата. Или, определящ е интересът на децата. Тежестта на доказване при претенцията по чл. 59 ал. 9 от СК е на ищеца, който следва да установи релевантните за този иск обстоятелства- а именно, че в сравнение с предходното определяне упражняването на родителските права, са настъпили такива значими и съществени факти, които обуславят определяне на нов режим.
От събраните по настоящото дело доказателства не се установява, да е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които са били постановени мерките относно упражняването на родителските права, по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК и в интерес на децата е, тези мерки да не бъдат променяни. Видно от приложеното Г. д. № 54/2009 г. по описа на Ардинския районен съд, за да предостави упражняването на родителските права на майката с решението, с което е прекратен брака между страните, съдът е изходил от ниската възраст на децата, при която се нуждаят в по- голяма степен от майчини грижи, техния пол и най- вече интересите на двете деца. За да иска изменяване на постановените по- рано мерки относно упражняването на родителските права, ищецът се позовава на това, че децата израснали в Р. Т., като малкото дори било родено там, че и двете деца говорели само турски език, а детето К.била ученичка, че живее в един дом с всички битови условия и в едно домакинство със своите родители, към които децата били силно привързани и които можели да му помагат при отглеждането им, и че в Т. бащата бил в състояние да им осигури добро образование, добър жизнен стандарт. Тези обстоятелства обаче, сами по себе си не правят иска основателен и не са решаващи при преценка интересите на децата. Преценявайки материалните условия, с които разполагат родителите, с оглед доказателствата по делото може да се приеме, че и двамата имат подходящи условия за отглеждане на децата. Дори и да се приеме, че бащата е по- добре финансово и материално обезпечен, с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели Б. Х.и С. О. то това не е достатъчно основание мерките да бъдат променени и родителските права спрямо двете деца да бъдат предоставени на него. Решаващи за изхода на спора са интересите на децата, като в тази насока в случая, наред с останалите обстоятелства като условия за отглеждане, възраст, пол и пр., от съществено значение е здравословно състояние на децата и конкретно на детето К., за което безспорно се установява, че докато е било отглеждано от бащата, то е било недохранено /виж приложената по делото епикриза/ и това му състояние е било преодоляно едва след поемане на грижите по отглеждането му от майката в Р. България. Това обстоятелство води до категоричния извод, че бащата не е полагал необходимите грижи при отглеждането на детето в Р. Т.. Евентуалната промяна на начина му на живот, ще окаже негативно отношение върху здравословното му състояние и би довело до влошаването му. Че бащата не е изпълнявал родителските си задължения в пълна степен, се установява и от факта, че същият не е положил нужните грижи децата да научат и български език, а след прекратяване на брака между страните, същият не е заплащал определената за децата месечна издръжка. От друга страна, по делото се установява, че майката се проявява като добър и грижовен родител, в състояние е да полага необходимите грижи за доброто отглеждане и възпитание на децата. Последните посещават редовно детско заведение и се справят добре с българския език, който не са владяли, докато са живели в Р. Т., адаптирали се и комуникирали добре, били видимо спокойни, спретнати, чисти, хубаво облечени. И тъй като се касае до деца на ниска възраст, при която се нуждаят изключително от майчини грижи и с оглед биологично по- силната връзка с майката, съдът намира, че в изключителен техен интерес е, да живеят при своята майка, която да продължи да упражнява родителските права спрямо тях. Впрочем, зачитайки, интересите на децата, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 59 ал. 9 от СК, тъй като действащия режим е съобразен с интересите на децата и няма необходимост от промяна на мерките за упражняване на родителските права. Следва предявения иск да бъде отхвърлен като се запазят мерките по упражняването на родителските права, установеният режим на лични отношения и определената издръжка, уредени с влязлото в сила решение № 58/11.01.2010 г., постановено по Г. д. № 54/2009 г. по описа на Ардинския районен съд.
Не води до различни изводи приложеното по делото заверено копие на грамота, с легализиран превод на български език, от която се установява, че детето К. П. се е научила да чете и пише и спечелила правото да получи грамотата. Като неотносими към спора съдът не обсъжда заверен и легализиран превод от турски на български език на ведомост за заплата за м. януари 2010 г. на С. П.; декларация за имотно състояние на М. П., издадено от Община О.г.- Б., Р. Т.; писмо от Областна Д. социално осигуряване- Б., Р. Т. за Р. П..
Относно искането на бащата да бъде разрешено от съда двете деца да напуснат пределите на Р. България, за да живеят при него в Р. Т. и за двете деца да бъдат издадени задгранични паспорти, съдът съобрази следното: При наличието на спор между двамата родители във връзка с издаването на паспорт или заместващ го документ на малолетните деца, както и да бъде разрешено на същите да напуснат пределите на Р. България, същият следва да се разреши по съдебен ред с предявяване на иск по чл. 123 ал. 2 от СК, поради което в случая, така предявения от ищеца иск е допустим. Разгледан по същество обаче е неоснователен. При разрешаването и на така възникналия спор между страните, съдът следва да се ръководи единствено от съображения за максимална защита интересите на децата. Даването на разрешение от съда, което да замести съгласието на майката, за малолетните деца К. и С. да напуснат пределите на Р. България и да живеят при своя баща в Р. Т., фактически определя преимуществено децата да живеят и учат извън пределите на Р. България, и води автоматично в случая до нарушаване на определения с влязлото в сила решение режим на лични отношения между родителите и децата, за който няма основания да бъде променен с оглед изложените вече по- горе мотиви. С оглед на това и тъй като не е налице изменение на обстоятелствата, които да налагат изменение на постановените по- рано мерки относно упражняването на родителските права спрямо двете деца, които са на ниска възраст и се нуждаят изключително от майчини грижи, съдът намира, че не е в техен интерес да се даде разрешение да им бъдат издадени паспорти и да напуснат пределите на Р. България, за да живеят в Р. Т., където постоянно живее техния баща. Поради това съдът не следва да даде исканите от бащата разрешения и предявения иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Впрочем, предявените искове по чл. 59 ал. 9 от СК и по чл. 123 ал. 2 от СК са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди като на основание чл. 272 от ГПК тази инстанция препраща към мотивите му.
При този изход на делото искането на ответницата по жалбата за присъждане на разноски, макар и основателно, не следва да се уважава, тъй като няма данни действително такива да са направени.
Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/01.06.2010 г., постановено по Г. д. № 21/2010 г. по описа на Ардинския районен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението на страните при наличието на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/

File Attachment Icon
0BF42D86B6A5D199C22577C0004663C0.rtf