Мотиви № 12

към дело: 20185100200108
Дата:
Съдия:
Съдържание
МОТИВИ: На подсъдимия Ш.А.М. от с.М., общ.К., обл.К., е предявено обвинение по чл. 304а, във вр. с чл.304 ал.1 от НК за това, че на 26.04.2018 год. в гр. К. дал подкуп - парична сума в размер на 100 турски лири, с левова равностойност от 39.49 лева, на длъжностно лице - полицейски орган - И.Д.Л., младши полицейски инспектор в РУ - К. при ОДМВР - К., за да не извърши действие по служба - да не му наложи глоба с фиш за извършено от него административно нарушение по Закона за движението по пътищата.
Подсъдимият Ш.А.М. в съдебно заседание обяснява, че след като бил спрян от полицейските служители действително изкарал пари – 100 турски лири, но не за да даде подкуп на полицейския служител, а за да си плати на място глобата за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата. Отрича да е казвал на полицейския служител думите „Вземи тези пари и недей да пишеш”. Предоставя на съда да реши за присъдата. Защитникът на подсъдимия М.в съдебно заседание изразява становище, че престъплението не е осъществено от подсъдимия от субективна страна. Развива съображения, че безспорно подсъдимият е извадил банкнота от джоба си, но тя не е била предадена фактически на полицейския служител, тъй като веднага след намесата на последния банкнотата била пусната на земята от подсъдимия. Твърди, че в случая парите не са били дадени в ръката на полицая, нито били оставени в полицейския автомобил, т.е. нямало фактическо предаване на парите, поради което не било осъществено изпълнителното деяние „дал подкуп”, отразено в обвинителния акт. Моли подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно пледира, ако съдът приеме, че подсъдимия е извършил вмененото му престъпление, да му бъде наложено наказанието, предложено от прокурора.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като пледира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.304а, във вр. с чл.304 ал.1 от НК, за което е предаден на съд. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, към минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК, а така също на подсъдимия да бъде наложено кумулативно наказание „глоба” в размер на 500 лв. Предлага също приобщената към делото банкнота, която представлява предмет на престъплението, да бъде отнета в полза на Държавата, на основание чл.307а от НК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Ш.А.М. е роден на * год. в с.М., общ.К., обл.К., където е регистриран постоянният му адрес, а преимуществено живее в гр.И., Р. Т. Има завършено средно образование, женен е, не е осъждан, не работи. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.
На 26.04.2018 год. сутринта подсъдимият Ш.А.М. пътувал с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Кади” с турски регистрационен № 34 JА4423 по път III - 865 в посока от гр,А. към гр.К..
Същият ден, около 08.50 часа, свидетелите И.Д.Л. - младши полицейски инспектор в РУ - К. при ОД на МВР - К., С. К. С. - командир на отделение в РУ - К. при ОД на МВР - К., и Д. И.И. - старши полицай в същото районно управление, били на работа по утвърден седмичен график и извършвали проверки на моторни превозни средства и лица, движещи се по път III - 865 на влизане в гр.К.. Патрулният им автомобил, обслужващ територията на РУ - К., бил паркиран в асфалтирана отбивка вдясно от платното за движение на същия път в посока от гр.А. към гр.К., на около 30 метра след табелата, указваща началото на населено място - гр.К.. На разстояние от около 150 - 200 метра преди гр.К. участъкът от пътя, към който полицейските служители имали пряка видиМ., бил регулиран с непрекъсната осева линия, забраняваща изпреварването. Около 09.05 часа свидетелите С. и И. забелязали управлявания от подсъдимия М.лек автомобил в момент, в който изпреварвал товарен автомобил в зоната на действие на пътната маркировка, забраняваща тази маневра. Св.С. подал знак със стоп - палка на водача да спре. Подс.Ш. М.спрял управлявания от него автомобил вдясно от платното за движение, в асфалтираната отбивка, на разстояние от около 10 метра от патрулния автомобил. Полицейският служител – св.С., се представил на водача, поискал му документите за проверка и му обяснил, че е извършил нарушение на Закона за движението по пътищата, като е предприел маневра „изпреварване” в участък от пътя с пътна маркировка, забраняваща това. Св.С. поканил водача да отиде до патрулния автомобил, където се намирал св.И. Л., който следвало да наложи на подсъдимия глоба с фиш за извършеното нарушение. Същевременно, св.С. предал документите на подсъдимия М.на св.И., за да съпроводи подсъдимия до патрулния автомобил. Подс.М.слязъл от автомобила си и се отправил към полицейския патрулен автомобил, зад който стоял св.Л., който бил с гръб към подсъдимия и колегите си, тъй като по същото време извършвал проверка на друг автомобил.
Св.И. доближил св.Л. от лявата му страна и му предал свидетелството за регистрация на моторното превозно средство и свидетелството за управление на МПС на подс.М., за да му състави фиш. В същото време подс.Ш. М.застанал вдясно до св.Л.и му подал банкнота от 100 турски лири, като му казал: „Вземи тези пари и недей да пишеш”. Свидетелят Л. хванал подсъдимия за дясната ръка, в която последния държал банкнотата и му казал да пусне парите, което подсъдимия направил и при което банкнотата паднала на земята. Св.Л. поставил белезници на подс.М.и му казал, че е задържан. За случая незабавно било съобщено в РУ – К. при ОД на МВР - К..
Междувременно, св.Л. наложил на подс.М.глоба с фиш серия „М” № 0925326 за извършено от него нарушение по чл.6 ал.1 от ЗДвП.
Същият ден бил извършен оглед на местопроизшествие, при който на разстояние от един метър от задна гума на полицейски патрулен автомобил на земята била намерена и иззета банкнота с номинал от 100 турски лири, сериен номер D 138496610.
Левовата равностойност на 100 турски лири, съобразно курса на българския лев към нова турска лира по фиксинга на БНБ за 26.04.2018 год., възлиза на 39.49 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Ш. М., дадени в хода на проведеното съдебно следствие, които съдът кредитира отчасти; от показанията на свидетелите И.Л., С. С. и Д.И., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, прочетени и приобщени към доказателствените материали по реда на чл.373 ал.1, във вр. с чл.283 от НПК, за които свидетели в проведеното предварително изслушване по реда на чл.371 т.1 от НПК подсъдимият и неговият защитник са дали съгласие да не бъдат разпитвани, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпитите им от досъдебното производство, одобрено от съда с определение, постановено на основание чл.372 ал.3 от НПК, които показания съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, прочетени в съдебно заседание по реда чл.283 от НПК и приобщени по делото по надлежния ред.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свидетелите И.Л., С. С. и Д. И., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.373 ал.1, във вр. с чл.283 от НПК, като логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с други доказателства по делото. Така, показанията на посочените свидетели са безпротиворечиви относно фактите на подаване на сигнал със стоп-палка и спиране на управлявания от подс.М.лек автомобил на инкриминираните дата и място, поканата към подсъдимия да отиде до патрулния автомобил за налагане на глоба с фиш за извършено от него административно нарушение по ЗДвП; придвижването на подсъдимия до св.Л., изваждането от подсъдимия на банкнота от 100 турски лири и подаването й на св.Л., както и хващането на ръката на подсъдимия от св.Л. и нареждането му подсъдимия да пусне банкнотата на земята, което последния направил. В тези части показанията на посочените свидетели се подкрепят и от други доказателства по делото – от обясненията на самия подс.М., който не отрича посочените факти и обстоятелства, както и от Протокола за оглед на местопроизшествие от 26.04.2018 год., ведно с фотоалбум към него. Що се отнася до показанията на св.Л. в частта им, с която установява, че подавайки му банкнотата от 100 турски лири, подс.М.тихо му казал: „Вземи тези пари и недей да пишеш”, то действително същите не се подкрепят от показанията на свидетелите С. и И., тъй като думите са били казани тихо и не са били чути от тези свидетели, но същевременно липсват каквито и да е съмнения в достоверността на показанията на св.Л. в тази им част. Още повече, че именно поради изричането на тези думи е последвала и безспорно установената реакция на св.Л. – хващането на ръката на подсъдимия и нареждането от страна на св.Л. към подсъдимия да пусне банкнотата на земята, което поведение на свидетеля е логично.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.М.в частите им, в които твърди, че извадил от джоба си и подал банкнотата от 100 турски лири на св.Л., тъй като искал да заплати евентуалната глоба на място, с оглед предстоящото му пътуване за Р. Т. и преминаването на държавната граница; както и че не бил казвал на св.Л. думите „Вземи тези пари и недей да пишеш”. В тези им части обясненията на подс.М.са нелогични, непоследователни и противоречиви, като същите не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив – опровергават се от същите по категоричен начин. Така, тези обяснения на подсъдимия се опровергават от показанията на свидетелите С., И., и най-вече на св.Л., обсъдени по-горе в мотивите и кредитирани от съда. Още повече, че подс.М.твърди в съдебно заседание, че е придобил правоспособност за управление на МПС в Република България, както и че е управлявал МПС като такъв на територията на страната в продължение на повече от 10 години, при което и като български гражданин очевидно е наясно, че не може да заплати евентуална глоба на пътя на полицейския орган, който му е наложил такава, нито пък е възможно да заплати такава евентуална глоба /т.е.задължение към републиканския бюджет/ с чужда валута – в случая с турски лири. С оглед изложеното съдът намира, че обясненията на подс.М.в посочените части представляват опит за изграждане на защитна версия, целяща да го оневини.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия Ш.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 304а, във вр. с чл.304 ал.1 от НК – на 26.04.2018 год. в гр.К. дал подкуп - парична сума в размер на 100 турски лири, с левова равностойност 39.49 лева по курса за деня на БНБ, на длъжностно лице, полицейски орган – И.Д.Л., младши полицейски инспектор в РУ – К. при ОД на МВР - К., за да не извърши действие по служба - да не му наложи глоба с фиш за извършено от него административно нарушение по Закона за движението по пътищата.
От обективна страна подсъдимият Ш. М.е извършил престъплението, чрез осъществяване на една от формите на изпълнителното деяние по чл.304а от НК – даване на подкуп /в случая пари – 100 турски лири/ на длъжностно лице, полицейски орган - свидетеля Иван Люшнаров, за да не извърши последния действия по служба – да не му наложи глоба с фиш за извършено от него административно нарушение по Закона за движението по пътищата. В тази връзка съдът намира, че по делото безспорно е установено, че свидетелят И.Л. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал.1 б.”а” от НК, а същевременно същия е и полицейски орган, тъй като му е възложено да изпълнява постоянно срещу заплащане служба в държавно учреждение – РУ - К. при ОД на МВР - К., като посоченият свидетел заема длъжността „младши полицейски инспектор” в Участък – Ч. към РУ – К. при ОД на МВР - К.. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства още, че подс.Ш. М.е дал подкуп /т.е. дар, имотна облага, който не се следва на свидетеля/ - пари в размер на 100 турски лири /една банкнота/, на свидетеля Л., за да не извърши същия действия, попадащи в кръга на службата му – да не му наложи глоба с фиш за извършено от подсъдимия административно нарушение по ЗДвП - извършване на маневра „изпреварване” на неразрешен за това участък от пътя. Посочените действия са част от длъжностните задължения на св.Л., включващи дейности по изискване и проверка на документи за самоличност, документи за правоспособност за управление на МПС, документи за регистрация на МПС и др., респ. за налагане на глоби с фиш при извършване на несъществени нарушения на правилата по ЗДвП. В тази връзка съдът намира за неоснователен довода на защитника на подсъдимия, наведен в пледоарията при съдебните прения – че нямало действия по фактическо предаване на банкнотата /парите/ от подсъдимия на св.Л., поради което не била налице формата на изпълнителното деяние „даване на подкуп” на престъплението по чл.304а от НК, т.е. деянието не било осъществено. Това е така, тъй като с изваждането на банкнотата и подаването й на св.Л., подс.М.по същество е осъществил действия именно по даване на дар /имотна облага/, който не се следва на свидетеля, без които действия не би могло да бъде осъществено престъплението с такава форма на изпълнителното деяние.
Престъплението подсъдимият М.е извършил от субективна страна при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Несъмнено, с оглед нивото на физическото и психическото си развитие, както и с оглед образованието си и житейския си опит, подсъдимият Ш. М.е съзнавал длъжностното качество на свидетеля И. Л., вкл. и че същият е полицейски служител, както и е съзнавал, че му дава подкуп именно с цел същия да не извърши действия, спадащи в кръга на служебните му задължения, посочени по-горе. Впрочем, показателни за осъществяване на деянието от субективна страна и за целта на даването на подкупа са отправените от подсъдимия към св.Л. думи при подаване на банкнотата, а именно: „Вземи тези пари и недей да пишеш”, с които подсъдимият е целял не друго, а да мотивира свидетеля да не извърши действия по служба – да не му наложи глоба с фиш за извършеното административно нарушение по ЗДвП.
Причините, способствували за извършване на престъплението от подсъдимия Ш.М., се свеждат до незачитането на установения в страната правов ред.
При налагане на наказанието на подс.М.за извършеното престъпление, съдът взе предвид смекчаващите отговорността му обстоятелства: чистото му съдебно минало, направените частични самопризнания, ниската степен на обществена опасност на дееца, както и ниската обществена опасност на конкретното деяние /с оглед най-вече и на много ниския размер на дадения подкуп – 100 турски лири, с левова равностойност по курса на БНБ – 39.49 лв., т.е. значително под минималната работна заплата за страната/; както и отчете липсата на отегчаващи отговорността му обстоятелства. С оглед на тях съдът намира, че на подс.М.следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, значително под средния размер на предвиденото в закона за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. Съдът намира, че в случая не са налице такива многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия М.обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, и които да обусловят приложението на разпоредбите на чл.55 от НК. Настоящият състав намира, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, не е необходимо изолирането на подс.М.от свойствената му семейна и социална среда чрез ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на института на условното осъждане – наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” е по-малко от 3 години, и същия не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Ето защо, и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” на подс.М.следва да бъде отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На подс.М.следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.304а от НК наказание „глоба”, също в размер, значително под средния предвиден в закона такъв, а именно: „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева. Съдът намира, че така наложените наказания по вид, размер и начин на изтърпяване изцяло съответстват на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
На основание чл. 307а от НК следва да се отнеме в полза на държавата вещественото доказателство – 1 бр. банкнота с номинал от 100 турски лири, със сериен № D 138496610, представляваща предмет на престъплението.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: