Мотиви № 2

към дело: 20185100200016
Дата:
Съдия:
Съдържание
На подсъдимия Л.Н.М. от с.С., общ.К., с ЕГН*, е предявено обвинение по чл.249 ал. 1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че през периода 21.02.2017г. до 26.02.2017г., при условията на продължавано престъпление, в гр. К. използвал платежен инструмент - дебитна карта с номер 5169018922115462, издадена от „Централна кооперативна банка” АД , с титуляр Т.Ф.Р. с ЕГН-*, без съгласието на титуляра, вследствие на което осъществил седем транзакции общо в размер на 2250 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Подсъдимият Л.Н.М. в съдебно заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – Глава двадесет и седма от НПК, в производството пред първата инстанция. Защитникът му пледира за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, а самия подсъдим изразява съжаление и разкаяние за извършеното престъпление и моли за по-леко наказание. В последната си дума изразява съжаление и моли да бъде пращан в затвора.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание счита, че по делото било безспорно установено, че с деянието си подсъдимият е извършил престъпление по чл.249 ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и моли съда да го признае за виновен в извършването на това престъпление. По отношение на наказанието намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, като счита, че в случая били налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и предлага наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, като на основание ал.3 на чл.55 от НК, да не бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „глоба”.
Съдът е обявил на основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия Л.М., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл.373ал.3 от НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия и на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а именно:
Подсъдимия Л.М. и св. Т.Р.от с. Г., община К. се познавали от много години.
На 20.02.2017 г. следобед св. Т.Р.бил в квартирата си в гр. К., кв. "Б." на ул. "К. и М." № *, със св. П.З. от гр. К., като двамата пили кафе, а след това водка. По някое време св. Т.Р.поканил в квартирата си и подс. Л.М., на когото дал дебитната си карта с номер: 5169018922115462, издадена от "Централна кооперативна банка" АД с титуляр Т.Ф.Р., написал му на едно листче ПИН кода си и му поръчал да изтегли с картата 200 лева от сметката му в същата банка, с които пари да купи водка, мезе и цигари, след което да му върне картата и рестото. Подсъдимият М.отишъл до заведение "Дали" на бул. "Тракия" в гр. К. и в 16.30 часа с дебитната карта на св. Р. изтеглил парична сума в размер на 200 лева от АТМ банкомат на "Банка ДСК" ЕАД с номер Т: D0080801, находящ се на бул. "Т.", след което с такси отишъл до магазин "Билла" откъдето купил цигари, печено пиле, водка, хляб и кола. Междувременно, в квартирата на св. Т.Р., без да са поканени, дошли св. С.М. от с. М., община К., и св. И. Е. от с. Ч., община К., които се включили в пиенето на водка заедно със свидетелите Р. и З.
Около 20 - 25 минути след това в квартирата се върнал подсъдимия М., който дал торбата с покупките на свидетеля Р. и седнал да пие водка с останалите. Извадил дебитната карта на свидетеля Р.и посегнал да му я върне, но не го направил, а казал "айде после".Свидетелката М. се заяла за нещо с подсъдимия и той излязъл да пуши цигара навън, като след него излезли от квартирата и свидетелите М.и Е. Последният хванал двете ръце на подсъдимия, извил ги зад гърба му и така го държал, докато през това време свидетелката М.му пребъркала джобовете и взела от тях рестото от покупките в размер на 140 лева и кутия цигари "Кемъл". След това подсъдимия М.се прибрал в дома си, а свидетелите М. и Е.влезли в квартирата и нанесли побой на свидетеля Т.Р., като му причинили средни телесни повреди, след което напуснали квартирата, заедно със св. П.З., която отвели до дома й.След нанесения му побой св. Т.Р. се обадил в полицията и съобщил за това, че е бит, след което бил отведен в ЦСМП при МБАЛ " Д-р Ат. Д." гр. К., а след това бил лекуван през периода от 21.02.2017 г, до 27.02.2017 г. , в УМБАЛ " Св. Г. " ЕАД в гр. П.. С постановление за разделяне на дело, РП - К. е отделила деянието за причинени средни телесни порвреди.
На 21.02.2017 год. в 12.06 часа обв. Л.М. използвал дебитната карта с номер-51690189221 15462, издадена от " Централна кооперативна банка” АД, с титуляр св. Т.Р., без знанието и съгласието на последния, вследствие на което изтеглил парична сума в размер на 50 лева от АТМ / Automated Idler Machine / устройство - банкомат на " Банка ДСК " ЕАД " с номер Т : D0080801, находящо се на бул. "Т.".На 21.02.2017 год. в 18.45 часа отново използвал дебитната карта и изтеглил парична сума в размер на 200 лева от АТМ устройство - банкомат на " Банка ДСК " ЕАД " с номер Т : D0080801, находящо се на бул. "Т.".На 22.02.2017 год. в 09.18 часа отново използвал дебитна карта и изтеглил парична сума в размер на 400 лева от АТМ устройство - банкомат на " Обединена българска банка ,, ЕАД " с номер Т : 00000378, находящо се на бул. " Б. " № 33.На 23.02.2017 год. в 11.25 часа отново използвал дебитната карта и изтеглил парична сума в размер на 400 лева от АТМ устройство - банкомат на " Банка ДСК " ЕАД " с номер Т : D0080801, находящо се на бул. "Т.".На 24.02.2017 год. в 07.00 часа отново използвал дебитната карта и изтеглил парична сума в размер на 400 лева от АТМ устройство - банкомат на " Банка ДСК " ЕАД " с номер Т : D0080801, находящо се на бул. "Т.".На 25.02.2017 год. в 03.05 часа отново използвал дебитната карта и изтеглил парична сума в размер на 400 лева от АТМ устройство - банкомат на " Първа инвестиционна банка " АД " с номер Т : AFIB6605, находящо се на бензиностанция " Петрол " автогара гр. К. и накрая на 26.02.2017 год. в 03.52 часа подсъдимият използвал дебитната карта на свидетеля Т.Р., без неговото знанието и съгласието, и изтеглил парична сума в размер на 400 лева от АТМ устройство - банкомат на Банка ДСК " ЕАД " с номер 1 : D0080801, находящо се на бул. "Т.". В резултат на горното и на осъществените 7 транзакции изтеглил сумата общо в размер на 2250лева.
След като го изписали от болницата, св. Т.Р. позвънил на подсъдимия М., за да си поиска картата, тъй като му трябвали пари, но последният не вдигал телефона си. Свидетелят Р.поискал от банка " ЦКБ " АД разпечатка на движението по сметката си през периода от 21.02.2017 г. до 26.02.2017 г., от която установил, че от сметката му с дебитната му карта, без неговото знание и съгласие, са били изтеглени общо 2250 лева.
На 28.02.2017 г. подс. Л.М. предал на полицейски инспектор дебитна карта с номер : 5169018922115462, издадена от „Централна кооперативна банка " АД с титуляр Т.Ф.Р. с надпис " TUNDZHAY RIZA ", а на 01.03.2017г., при среща на св. Т.Р.с подс. Л.М., последният му казал, че е предал дебитната му карта на полицията и ще му върне парите.
Към досъдебното производство са приобщени като веществени доказателства два компакт диска с видеозаписи от банкоматите, предоставен от „Търговска банка Д" АД, но назначената лицево–идентификационна експертиза излиза със заключение, че съществуващите на тях изображения на лице от мъжки пол са с недостатъчна резолюция и са негодни за целите на идентификацията.
От назначената съдебна- психиатрична експертиза се установява, че подсъдимия Л.М. страда от психично заболяване, четирикратно е провеждал стационарно лечение в ДПБ - К. и е диагностициран в насока Синдром на зависимост, предизвикан от алкохол. Не се води на учет в ДПБ - К.. По време на извършване па деянието 21 - 26.02.2017 г., същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си, както и към момента на изследването. Не се регистрирал интелектуален дефицит, както и разстройства на познавателните процеси -памет и внимание. Не се наблюдавали патологични отклонения във възприятно - представната сфера, от което следвало, че можел да възприема правилно действителността и да съобразява действията си с нея. Същият бил със спомен за поведението си и за хронологията на последователността на действията по време на извършване на деянието. С оглед на цялостното му здравословно/психическо/състояние вещото лице заключава, че подсъдимия бил способен правилно да възприема факти, които имат значение за делото, можел да дава достоверни обяснения за тях, респективно бил способен да участва в наказателното производство.
Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия направени по реда на чл.371, т.2 от НК, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство по делото доказателства -от показанията на свидетелите Т.Р., С.М., И. Е. и П.З., дадени на досъдебното производство, които съдът кредитира като последователни, логични и абсолютно кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото; от писменото заключение по назначената на досъдебното производство съдебна-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р У., както и от останалите писмени доказателства приети по делото.
Подсъдимия Л.Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл.249 ал.1,във вр.с чл.26.ал.1 от НК - през периода 21.02.2017 г. до 26.02.2017г., при условията на продължавано престъпление, в гр. К. използвал платежен инструмент - дебитна карта с номер 5169018922115462, издадена от „Централна кооперативна банка” АД , с титуляр Т.Ф.Р. с ЕГН - *, без съгласието на титуляра, вследствие на което осъществил 7/седем/ транзакции общо в размер на 2250 / две хиляди двеста и петдесет / лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
От обективна страна по несъмнен начин се установи авторството на деянието по чл.249 ал.1, във вр.с чл.26.ал.1 от НК и начина на осъществяването му – подсъдимия Л.М. е използвал платежен инструмент, както и данни от платежен документ-персоналния идентификационен номер, без съгласието на титуляра, и чрез осъществени от него 7 транзакции е изтеглил сумата общо в размер на 2250лева. Картата със написания на лист ПИН е била в подсъдимия а титуляра на картата е бил в гр.П. на лечение.
Престъплението, подсъдимият е извършил от субективна страна при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Това е така, тъй като несъмнено, с оглед степента на физическото му и психическо развитие, същият е съзнавал, че използва чужд платежен инструмент, без съгласието на собственика му.
Причините, способствували за извършване на престъплението от подсъдимия, се свеждат до ниска правна култура и желание за лесно облагодетелстване.
При налагане на наказанието на подсъдимия М.за извършеното престъпление по чл. 249 ал.1,във вр.с чл.26.ал.1 от НК, съдът взе предвид че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК – по чл.371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 от НПК. В случая е налице хипотезата на ал.1на чл.58а /делото е разгледано по реда на чл.373 ал.2 от НПК/, както и тази на чл.55ал.1 от НК, налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства/чисто съдебно минало, самопризнания, съдействие на органите на разследване, разкаяние и съжаление демонстрирано от подсъдимия/ и понеже едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл.55 от НК, то съдът прилага само чл. 55, защото е по-благоприятен за дееца. Поради това на подсъдимия М. следва да се определи наказание под минимума от 2 години предвиден в закона, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбите на чл. 36 от НК, и най-вече за поправяне на подсъдимия, не е необходимо изолирането му от обществото и семейната му и социална среда, чрез ефективното изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от свобода”. Не са налице и другите пречки за прилагане на института на условното осъждане – наложеното наказание е по-малко от 3 години лишаване от свобода, като подсъдимия не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Или, следва на основание чл.66 ал.1 от НК, да бъде отложено изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода”, за срок от /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Що се отнася до предвиденото в текста на закона, кумулативно наказание „глоба”, то с оглед изложеното по горе за смекчаващите отговорността обстоятелства и на основание чл.55 ал.3 от НК, съдът намира, че то не следва да бъде налагано.
С оглед изхода на делото, следва веществените доказателстваДебитна карта № дебитна карта с номер 5169018922115462, издадена от „Централна кооперативна банка” АД , с надпис TUNDZHAY RIZA да с върне на титуляра след влизане на присъдата в сила, а веществените доказателства - 1бр. диск марка Verbatim без надпис и 1брой диск поставен в кутийка с ръкописен текст РУП- К. рег.№ДП105/09.03.2017г.-Банка ДСК,АТМ ,26.02.2017г., като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Следва да се осъди подсъдимия Л. М. да заплати по сметка на ОД на МВР–К., направените разноски на ДП в размер на 263.70лв.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: