Решение № 71

към дело: 20205100500022
Дата: 04/03/2020 г.
Съдия:Кирил Митков Димов
Съдържание
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 563/29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 634 по описа за 2019 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на "В." О. - Г., бул."Б." № *, с ЕИК *, че Б. Ю. А., с ЕГН *, представлявана от адв. М. Г., не дължи на "В." О. - Г. сумата от 1 105.11 лв., отразена във фактура № */28.01.2019 г. за начислени задължения за предоставени В. услуги за периода от 20.12.2018 г. до 28.01.2019 г., за имот, находящ се на адрес Г., ж.к."В.", бл.*, вх."*", еп.*, с партиден номер 205/33. Със същото решение в полза на Б. Ю. А. са присъдени разноски в размер на 350 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лв. за внесена държавна такса.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът "В." О. - Г., представляван от процесуалния си представител адв. Н. М., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че на 09.01.2019 г. в апартамента на Б. А. и в нейно присъствие бил извършен монтаж на водомер от служители на "В." О., които констатирали, че липсва стария водомер, който следвало да бъде демонтиран или да бъде съхраняван до монтирането на нов водомер. За това действие бил съставен протокол за монтаж и демонтаж № 102476/09.01.2019 г., с отразяване на номера на водомера, номер на холендър пломба, метр.знак и показание. Протоколът бил подписан от въззиваемата без забележка. Сочи се, че съгласно чл.39, ал.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при кражба, липса или повреждане на водомер на водопроводното отклонение служебно се начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. В жалба, подадена от Б. А. на електронната поща на въззивника, и в обстоятелствената част на исковата молба, въззиваемата потвърждавала констатацията на служителите на "В." О. - Г., като изрично посочила, че старият водомер бил неправомерно изхвърлен от наето от нея лице, което реализирало ремонтни дейности. С това свое действие въззиваемата нарушила задълженията си съгласно цитираната наредба, поради което правилно били начислени и определени потребените и дължими В. услуги. В този смисъл били и показанията на разпитаните по делото свидетели А., Т., В. Хр. и М. В конкретния случай било установено, че не бил осигуряван достъп до жилището на въззиваемата за един дълъг период от време, като едва на 09.01.2019 г. било подадено заявление за временно преустановяване отчитането на водомера. Затова и с оглед на констатациите, отразени в протокола от 09.01.2019 г., исковата молба била неоснователна и недоказана, а показанията във фактура № */28.01.2019 г. били правилно и коректно отразени при спазване изискванията на Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Разпитаната по делото инкасаторка М. посочила как и по какъв начин е отразила потребените В. услуги от Б. А., а именно като от стойността, отчетена през общия водомер във входа е извадила сбора от стойностите на всички индивидуални водомери и получената стойност била отразена в процесната фактура. По този начин на абоната било начислено по-малко количество вода за посочения период от време, изчислено при условията на чл.39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС - Кърджали и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба в представена писмена молба.
Въззиваемата Б. Ю. А. оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В отговора се сочи, че в производството по делото не били представени доказателства, че задълженията по фактура № */28.01.2019 г. са формирани по нормативно определения начин. Твърди се, че задълженията били формирани чрез приспадане на показанията на индивидуалните водомери на собствениците във входа на блока от показанията на общия водомер, като кубиците били начислени на процесния абонат. Този начин на изчисление на дължими кубици за потребена вода не бил законово регламентиран и неправилен. Задължения на В. оператора било да издава фактури при редовно и коректно отчитане на потреблението в имотите на потребителите, като при неосигуряване на достъп или наличие на неизправно средство за търговско измерване, отново били въведени императивни правила, които следвало да бъдат напълно съобразени. Въззивникът бил длъжен да докаже начисляване на задължения при пълно съобразяване с приложимата нормативна уредба. В конкретния случай единствено било установено по категоричен начин, че водоснабдителното дружество прилагало "свои" и не нормативно уредени правила. Гласните доказателства не доказвали законосъобразно формиране и начисляване на задължения по процесната фактура. Задължения на потребител не можели да бъдат доказани със свидетелски показания, при липса на годни писмени доказателства съобразно актуалната и приложима нормативна уредба. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - Кърджали. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа становището си в представена писмена молба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е основателна.
Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на "В." О. - Г., бул."Б." № *, с ЕИК *, че Б. Ю. А., с ЕГН *, не дължи на "В." О. - Г. сумата от 1 105.11 лв., отразена във фактура № */28.01.2019 г. за начислени задължения за предоставени В. услуги за периода от 20.12.2018 г. до 28.01.2019 г., за имот, находящ се на адрес: Г., ж.к."В.", бл.*, вх."*", еп.*, с партиден номер 205/33.
Ищцата сочи в исковата молба, че при започнал ремонт в жилището й било извършено неправомерно отстраняване на водомера от страна на лицето, което осъществявало ремонтните дейности. По нейна молба бил монтиран нов водомер от служители на ответното дружество, като бил съставен протокол. Впоследствие била издадена фактура № */28.01.2019 г. за потребление в размер на 461 куб.м. за периода от 20.12.2018 г. до 28.01.2019 г. В приложения карнет 205, стр.33 в графа "бележки" било посочено "изхвърлен водомер, начислява се разлика от общ водомер 461 куб.м.". Сочи, че в случая релевантна била разпоредбата на чл.39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която не била приложена. Поради това счита, че задълженията били формирани в нарушение на действащите разпоредби и не били доказани по основание и размер.
Ответникът оспорва иска като сочи, че след като старият водомер е бил отстранен от наето от ищцата лице, то същата е нарушила задълженията си по Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Твърди, че в конкретният случай не бил осигуряван достъп до жилището за дълъг период от време, като в този случай разходът на вода се изчислявал по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1.5 m/s. Поради тези причини показанията в процесната фактура били правилно и коректно отразени.
От представения протокол за монтаж и демонтаж № 102476 с дата 09.01.2019 г. се установява, че на посочената дата бил монтиран водомер № 18-09237, холендър пломба № 3813398, метр. знак 2018 г., на абонат карнет 205, стр. 33 - Б. А. с адрес: Г., кв."В.", бл.*, .*, ап.*. В протокола е отбелязано, че демонтиран водомер липсва.
Със заявление за временно преустановяване отчитането на водомери с дата 09.01.2019 г., Б. Ю. А. поискала временно да се преустанови отчитането на водомера за имот на адрес: Г., кв."В.", бл.*, .*, ап.* за периода от 09.01.2019 г. до "обаждане".
С фактура № */28.01.2019 г. на въззиваемата били начислени за плащане 461 куб.м., от които 142 куб.м. вода, 142 куб.м. канал и 142 куб.м. пречистване за периода 20.12.2018 г. - 28.01.2019 г. Посочени са показанията общия водомер, както следва: старо показание - 39525, ново показание 40257.
По повод жалба на въззиваемата до същата било изпратено писмо от въззивника изх. № 3/01.02.2019 г., в който е посочено, че поради неосигурен достъп за отчитане показанията на водомера разходът за вода се изчислявал по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1.5 m/s. Посочено е също, че на 09.01.2019 г. бил извършен монтаж на нов водомер и било констатирана липса на стар водомер. В отговор на това писмо Б. Ю. А. подала жалба, в която настоявала да й бъде предоставена детайлна информация и относими доказателства, като бъде извършена проверка по случая. В изпълнение на това искане било изпратено писмо изх. № 6/11.03.2019 г., ведно с приложени заявление за временно преустановяване отчитането на водомери с дата 09.01.2019 г., карнет книга 205, стр.33, протокол за монтаж и демонтаж № 102476 с дата 09.01.2019 г. и фактура № */28.01.2019 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. А. и И. Т. се установява, че на 09.01.2019 г. двамата са посетили жилището на Б. А. по подадена от същата заявление, където монтирали и пломбирали нов водомер. По отношение на стария водомер въззиваемата заявила, че същият липсва и бил изхвърлен.
От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка К. Н. - отчетник във "В." О. -Г., се установява, че за процесния апартамент № * не е бил осигуряван достъп, поради което били начислявани служебно по 2 куб.м. всеки месец. Свидетелката посочва също, че потребеното количество В. услуги било изчислено като разлика от показанията на общия водомер и останалите собственици.
При така установените данни по делото следва извода, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на "В." О. - Г., бул."Б." № *, с ЕИК *, че Б. Ю. А., с ЕГН *, не дължи на "В." О. - Г. сумата от 1 105.11 лв., отразена във фактура № */28.01.2019 г. за начислени задължения за предоставени В. услуги за периода от 20.12-2018 г. до 28.01.2019 г., за имот, находящ се на адрес Г., ж.к."В.", бл.*, вх."*", еп.*, с партиден номер 205/33, е неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства се установява, че при извършен ремонт в жилището на въззиваемата е бил отстранен водомерът на абоната, след което на 09.01.2019 г. е бил монтиран нов водомер. Установява се също така от показанията на свидетелката Камелия Недялкова, както и от представената карнет книга 205, стр.33, че за периода от 25.10.2017 г. до 26.12.2018 г., или за 15 месеца, на въззиваемата са били начислявани служебно по 2 куб.м. поради неосигурен достъп до имота. В този случай въззиваемата е нарушила задълженията си по чл.43, ал.1, т.1 и ал.2, т.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като по този начин е осуетила възможността за отчитане на реално потребеното количество вода. Такава хипотеза не е предвидена, както в цитираната наредба, така и в Общите условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В. оператор "В." О. - Г., като не е уреден съответно и редът и начина на начисляване на количеството изразходвана вода. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г., в редакцията от ДВ бр.63/2012 г., както и разпоредбата на чл.26 от ОУ на "В." О. - Г., са неприложими в случая, тъй като същите касаят кражба или повреждане на водомер. Тези разпоредби са неприложими и поради обстоятелството, че количеството изразходвана вода не може да бъде определено поради нередовно отчетени периоди от предходната година, когато са начислявани служебно по 2 куб.м. поради неосигуряване на достъп по имота.
Обстоятелството, че в нормативните актове не е разписан ред и начин за изчисляване на потребеното количество вода в случай на неправомерно отстраняване на водомера, не означава, че абонатът на водоснабдителното дружество може да бъде освободен от задължението за заплащане на В. услугите. Противното би означавало да се легитимира едно неправомерно поведение, което правният ред не допуска.
Въпреки липсата на нормативно предвиден ред и начин за отчитане на изразходеното количество вода, възприетият от оператора начин на изчисляване е обективен. Така, от показанията на свидетелката Камелия Недялкова, се установява, че потребеното количество В. услуги е изчислено като разлика от показанията на общия водомер и останалите собственици на етажната собственост. По този начин потребното количество вода е изчислено посредством измервателни уреди - общ водомер и индивидуални водомери на останалите собственици от етажната собственост, което от своя страна дава възможно най-точен отчет. Ето защо, и след като е установено реално потребление на В. услуги, въззиваемата дължи заплащане на сумата по процесната фактура.
В заключение, и за пълнота на изложението, следва да се посочи, че невъзможността да бъде отчетено потребното количество вода съгласно нормативните актове се дължи на поведението на въззиваемата, която е допуснала да бъде отстранен водомерът на жилището й.
Като е достигнал до обратни на изложените изводи, Кърджалийският районен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 754 лв., от които 360 лв. за първа инстанция и 385 лв. за въззивна инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 563/29.11.2019 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 634 по описа за 2019 г. на същия съд, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Ю. А., с настоящ адрес гр.А., ул. "М." № 3, ФР Г., с ЕГН *, против "В." О. - Г., бул."Б." № *, с ЕИК *, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за недължимост на сумата в размер на 1 105.11 лв., отразена във фактура № */28.01.2019 г. за начислени задължения за предоставени В. услуги за периода от 20.12.2018 г. до 28.01.2019 г., за имот, находящ се на адрес: Г., ж.к."В.", бл.*, вх."*", еп.*, с партиден номер 205/33, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б. Ю. А. с настоящ адрес гр.А., ул. "М." № *, ФР Г., с ЕГН *, да заплати на "В." О. - Г., бул."Б." № *, с ЕИК *, разноски за двете инстанции в размер на 754 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.


Председател:

Членове:1. 2.

File Attachment Icon
144EE5F18E45CB34C2258549004612A6.rtf