Определение № 977

към дело: 20105100600294
Дата: 12/22/2010 г.
Съдия:Деян Георгиев Събев
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 345, във вр. с 341 ал.2, във вр. с чл. 249 ал. 3 от НПК.
Образувано е по постъпил частен П. на РП – Кърджали против Разпореждане с рег.№ 7/11.11.2010 год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 240/2010 год. по описа на Момчилградския районен съд, с което на основание чл. 249, във вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по посоченото дело и същото е върнато на прокурора за извършване на допълнително разследване, при което да бъде отстранено посоченото в обстоятелствената част на разпореждането съществено отстранимо процесуално нарушение. В частния П. прокурорът от РП – Кърджали е изложил подробни съображения относно неправилността на протестираното разпореждане, като е направил искане същото да бъде отменено.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в частния П., на основание чл. 249 ал.3, във вр. с чл.341 ал.2 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частният П. е подаден от лице, имащо интерес от протестирането, в срок /препис от разпореждането, което е постановено от съдията-докладчик в закрито заседание, е връчен на РП – Кърджали на 23.11.2010 год., като не е отбелязана дата на постъпването му в първоинстанционния съд, т.е. следва да се приеме, че е спазен срока по чл.342 ал.1 от НПК/, поради което е допустим. По същество протеста е основателен.
По внесен на 18.08.2008 год. в РС - Момчилград обвинителен акт, с който са били предявени обвинения на трима подсъдими за извършени престъпления, както следва: на Г. М. Х. от гр.М. – по чл.201, във вр. с чл.26 ал.1 от НК; на М. А. Х. от гр.М. – по чл.201, във вр. с чл.26 ал.1; и на С.Х. М. – по чл.195 ал.1 т.4, предл.първо и предл.второ, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, е било образувано Н.о.х.дело № 203/2008 год. по описа на Момчилградския районен съд. Разглеждането на посоченото дело е приключило с постановяването на Присъда № 25/11.02.2010 год.
По жалби на тримата подсъдими и П. на РП – Кърджали против същата присъда, е образувано В.н.о.х.дело № 96/2010 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали, като с Решение № 46/09.07.2010 год. по същото дело е отменена изцяло присъдата на първоинстанционния съд и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, и по-конкретно – при изготвяне на обвинителния акт от прокурора, който според състава на въззивния съд не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.
След отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, на 08.11.2010 год. в РС – Момчилград е внесен от РП – Кърджали нов обвинителен акт, с който отново са били предявени на същите трима подсъдими обвинения в извършването на същите престъпления, въз основа на който е образувано Н.о.х.дело № 240/2010 год. С протестираното в настоящото производство разпореждане с рег.№ 7/11.11.2010 год. съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е върнал същото на прокурора за допълнително разследване за отстраняване на допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила. За да постанови разпореждането си, съдията-докладчик е приел, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като не били изпълнени указанията на въззивния съд, дадени с отменителното решение при проверката на постановената при предходното разглеждане на делото присъда. В тази връзка съдията-докладчик е посочил в разпореждането няколко допуснати според него нарушения от прокурора при съставянето на обвинителния акт – че за част от визирания с обвинението период на осъществяване на продължаваното престъпление по чл.201 от НК от всеки от подсъдимите Г. М. Х. и М. А. Х. /за периода 01.08. – 06.08.2007 год./ липсвали изобщо твърдения в обвинителния акт за престъпна дейност на тези двама обвиняеми, както и изобщо не било изяснено дали изобщо са били на работа по това време, имайки предвид, че за подс.Хаджимехмед е посочено, че е бил последно на работа на 31.07. срещу 01.08.2007 год., а за подс.Х. – на 30.07. срещу 31.07.2001 год.; липсвало описание на отделните престъпления по чл.201 по време, място и начин на извършване, които следвало да бъдат конкретизирани, за да се достигне до конкретното количество гориво, които всеки от тях е присвоил, както и не били установени конкретни разпореждания с присвоеното имущество; оставал неизяснен въпросът с каква част от присвоеното имущество – дизелово гориво, двамата подсъдими Х. и Х. са управлявали леките си автомобили, при положение, че обвинението по отношение на конкретното количество гориво е базирано на намерените и иззети количества при извършените процесуално-следствени действия; не било посочено в обвинителния акт каква е имуществената щета за „БДЖ” , имайки предвид, че присвояването е имуществено престъпление, което винаги предполага от обективна страна щета. По отношение на предявеното на подс.С. М. обвинение съдията-докладчик е приел, че в обвинителният акт липсвало обосноваване на обвинението относно откраднатото количество дизелово гориво, тъй като било описано как на 17.07.2007 год. този подсъдим е налял гориво в 6 броя пластмасови туби с вместимост от по 30 литра всяка, същевременно в управляван от този подсъдим автомобил е открито гориво в 8 туби, общо в количество от 180 литра, а в ползван от него гараж – 228 литра дизелово гориво, като в обвинителният акт не било уточнено какво отношение има този подсъдим към останалите извън обвинението му 228 литра дизелово гориво. Посочено е в разпореждането още, че в обвинителния акт били описани извършени претърсвания и изземвания от и на леки автомобили, собственост и управлявани от посочени като свидетели лица, както и били посочени и доброволно предадени количества гориво, но не се посочвало в обвинителния акт какво отношение имали тези действия и съответно свидетелски показания към повдигнатите на тримата подсъдими обвинения. Съдията-докладчик е направил крайният извод, че тези непълноти в обвинителния акт, касаещи съставомерните признаци на деянията по чл.201, във вр. с чл. 26 от НК и по чл.195 ал.1 т.4 предл.I-во и II-ро, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, представляват съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК, поради което е постановил разглежданото в настоящото производство разпореждане.
Настоящият състав намира, че протестираното разпореждане е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения:
По същество изводите на съдията-докладчик за допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за отстраняването му, изложени в протестираното разпореждане, касаят единствено внесеният в съда обвинителен акт, респ. несъответствието му с изискванията на чл.246 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите, пълни данни за личността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства и др. А разпоредбата на ал.3 на чл.246 от НПК изисква в заключителната част на обвинителния акт да бъдат посочени данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, има ли основание за прилагане на чл.53 от НК, има ли основание за трансфер на наказателното производство, дата и място на съставяне на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. От изложеното следва извода, че фактическите и правни рамки на обвинението се очертават с обвинителния акт. Те обвързват произнасянето на съда по въпросите дали има извършено съставомерно деяние, какво е то и дали, ако има такова деяние, то е извършено виновно от обвиняемите. С други думи, валидно за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемите и за произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт, което следва да бъде направено по начин, който поставя рамките на процеса, като определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него /чл.102 от НПК/. Поради това е задължително в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.
В случая настоящата инстанция намира, че внесеният на 08.11.2010 год. обвинителен акт, с който са предявени обвинения в извършване на престъпления от тримата подсъдими /по чл.201, във вр. с чл.26 ал.1 от НК за всеки от подсъдимите Х. и Х., и по чл.195 ал.1 т.1, предл. I-во и II-ро, във вр. с чл.194 ал.1 от НК за подс.М./, отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 и 3 от НПК, като при съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прокурорът, изготвил обвинителния акт, е изложил в него правно значимите факти, които е счел, че имат значение за съставомерността на деянията на всеки от подсъдимите, като тези факти съответстват на възприетата от прокурора правна квалификация. Така, прокурорът е посочил в обвинителния акт данни за престъплението, което се твърди да е извършил всеки от тримата подсъдими – посочен е периодът, релевантен по чл.26 ал.1 от НК, с начална и крайна дата /за подс.Х. и Х./, както и конкретна дата на извършване на деянието по чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК от подс.М.; посочени са мястото и начина на осъществяване на деянията от всеки от подсъдимите; посочено е всеки от подсъдимите Х. и Х. в какво длъжностно качество е действал, на какво основание им е било поверено чуждото имущество /дизелово гориво/ да го пазят, чия собственост е това имущество /т.е. пострадалото лице/, на каква стойност възлиза присвоеното, респ. откраднато такова; изложени са пълни данни за личността на подсъдимите; доказателствените материали, от които се установяват тези обстоятелства, правната квалификация, датата, мястото и името на съставителя му, т.е. обвинителният акт отговаря напълно на изискванията на чл.246 от НПК. Действително, предявеното с обвинителния акт обвинение на всеки от подсъдимите Х. и Х. е за извършено от всеки от тях продължавано престъпление по чл.201 от НК за периода 12.02.2007 год. – 06.08.2007 год., като прокурора е посочил, че отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, всеки от посочените подсъдими е извършил на неустановени по делото дати и в неустановени отделни количества, което съдията-докладчик от първоинстанционния съд е счел за недостатъчно, като с протестираното разпореждане е поставил изискване за конкретизиране на отделните престъпления по чл.201 по време, място и начин на извършване и с посочване на отделни количества за всеки от тях. Настоящата инстанция намира, че такова конкретизиране на отделните деяния, включени в състава на продължаваната престъпна дейност, предмет на предявените на подсъдимите Х. и Х. обвинения, не е необходимо /а и очевидно по обективни причини в случая е невъзможно/. Това е така, тъй като се касае за факти от предмета на доказване, имащи значение за механизма на осъществяване на престъплението, а не за такива, рефлектиращи върху неговата съставомерност, която съгласно обвинението е по чл.201 за всеки от тези двама подсъдими. Още повече, че от правната теория и съдебната практика е известно, че продължаваното престъпление е вид „усложнено престъпление”, което независимо от особеностите, изразени във фактическото изпълнение на деянието или юридическата му конструкция, състояща се от множество функционално свързани прояви, отразени в съответния престъпен състав, е винаги едно престъпление, за което се налага едно наказание. С други думи, не е необходимо такова конкретизиране на отделните деяния, представляващи част от единната престъпна дейност, наказуема като едно престъпление, каквото несъмнено би било необходимо при множество престъпления. Достатъчно за продължаваното престъпление е в обвинителният акт да бъдат посочени фактическите обстоятелства за времето /разбирано като период на осъществяване на отделните деяния, с начална и крайна дата/, времето, мястото и начина на извършването му, както и общият престъпен резултат, които фактически обстоятелства несъмнено са изложени от прокурора в обвинителния акт, с който е бил сезиран Момчилградския районен съд в случая. Следва да се отбележи в тази връзка, че в обвинителният акт съставилият го прокурор е посочил, че присвоителната дейност на подс.Х. и подс.Х., действащи като длъжностни лица, е осъществена чрез източване с маркуч и нагнетателна помпа на дизелово гориво от резервоарите на мотриси „Сименс” през времето, когато тези мотриси, вкл. и горивото в резервоарите им са били предоставени на подсъдимите за пазене, а именно: по времето на престоя им в депото за почистване на ЖП гара Момчилград, който механизъм на осъществяване на отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, е очевидно един и същ за всяко от деянията. Посочени са и общите количества дизелото гориво, за присвояването на които са обвинени всеки от подсъдимите Х. и Х., ведно с тяхната левова равностойност. Обстоятелството, че в случая се касае за множество деяния, осъществени от всеки от подсъдимите Х. и Х. при условията на продължавано престъпление, прокурорът е обосновал с факта на установеното по описания в обвинителния акт начин количество гориво, което може да бъде присвоено за една смяна, респ. с невъзможността количествата гориво, за присвояването на които са обвинени подсъдимите Х. и Х., да бъде присвоено с едно деяние. С оглед изложеното, настоящият състав намира за неоснователни изложените от съдията-докладчик при МРС съображения относно допуснати от прокурора съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на обвинителния акт досежно липсата на конкретизация и описания на отделните деяния /а не престъпления, както е приел съдията-докладчик/, включени в обвиненията за извършено продължаваното престъпление по чл.201 на всеки от подсъдимите Х. и Х. Същото се отнася и за конкретните количества дизелово гориво, които се твърди, че са присвоили тези подсъдими, като такива са посочени достатъчно конкретно, вкл. и с паричната им равностойност както в обстоятелствената част, така и в заключителната част на обвинителния акт. Недоумение будят изложените от съдията-докладчик съображения, че не били установени конкретните разпореждания с присвоеното имущество, както и че бил неизяснен въпроса с каква част от присвоеното имущество двамата подсъдими Х. и Х. управлявали личните си автомобили, при положение, че обвинението се базирало на намерените и иззети количества дизелово гориво при извършените по делото процесуално-следствени действия. Изрично в обвинителния акт прокурора е посочил, че източването на дизелово гориво от мотрисите по посочените време, място и начин от всеки от двамата подсъдими Х. и Х., по същество представлява разпореждане с присвоеното имущество в техен личен интерес, без да посочва друго разпореждане с това гориво. А що се отнася до въпроса с каква част от присвоеното гориво тези подсъдими са управлявали леките си автомобили, то същият не е част от състава на престъплението и не се включва в предмета на доказване.
Изцяло неоснователни са и съображенията на съдията-докладчик относно посочените в разпореждането като допуснати от прокурора съществени нарушения на процесуалните правила – че за част от посочения в обвинителния акт период на продължавана престъпна дейност за подсъдимите Х. и Х. /и по-конкретно за времето 01.08. – 06.08.2010 год./ липсвали в обвинителния акт изобщо твърдения за престъпна дейност на тези подсъдими, като не било изяснено дали въобще са били на работа по това време; че не било уточнено какво отношение има подс.М. към намерените в ползвания от него гараж 228 литра дизелово гориво, които били останали извън обвинението; че в обвинителния акт били описани извършени претърсвания и изземвания от и на автомобили, собственост и управлявани от посочени като свидетели лица, както и били посочени доброволно предадени количества гориво, без да било уточнено какво отношение имат тези действия и съответно свидетелски показания към повдигнатите на тримата подсъдими обвинения. Изцяло в правомощията на прокуратурата е да прецени какви факти да изложи в обвинителния акт и на базата на какви доказателства, като за съда не съществува възможност да дава указания на прокурора нито по отношение на доказателствата, нито по отношение на правната квалификация, такава, каквато е посочена от прокурора. Посочените по-горе въпроси – дали престъплението е извършено в твърдяното от прокурора време /вкл. и през целия период на продължаваната престъпна дейност, посочен в обвинителния акт/, дали посочените от прокурора като свидетели лица установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, са предмет на преценка на съда при осъществяване на решаващата му дейност по въпросите има ли извършено престъпление и участието на подсъдимите в осъществяването му виновно, т.е. по същество при постановяване на присъдата. Що се отнася до въпроса какво е отношението на подс.М. към намерените в ползвания от него гараж 228 литра дизелово гориво, то този въпрос е без правно значение за съответствието на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК, тъй като, както сам сочи и съдията-докладчик, това количество гориво не е включено в обвинението на този подсъдим, респ. не е включено в предмета на доказване по делото. От значение по отношение на предявеното на подс.М. обвинение е това, че в обвинителния акт съставилия го прокурор е посочил престъплението, което счита, че е извършил този подсъдим, времето /с конкретна дата/, мястото и начина на извършването му и правната квалификация на деянието, т.е. всички фактически обстоятелства, които съставляват съставомерните признаци на престъплението, в извършването на което е обвинен М., и които именно подлежат на доказване.
Неоснователен е и довода на съдията-докладчик, изложен в протестираното разпореждане – че не била описана в обвинителния акт каква е имотната щета за „БДЖ” ЕАД. Това е така, тъй като изрично както в обстоятелствената, така и в заключителната части на обвинителния акт е посочено, че присвоеното, респ. откраднатото гориво, е собственост на „БДЖ” ЕАД – София, както и са посочени конкретните количества присвоено и откраднато дизелово гориво, ведно с тяхната левова равностойност.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обвинителният акт, с който е сезиран Момчилградския районен съд не страда от релевираните в протестираното разпореждане пороци. При извършената служебно проверка на материалите от досъдебното производство не се констатира да са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат връщане на делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, разпореждането на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 240/2010 год., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, е незаконосъобразно и необосновано. Още повече, че постановилият го съдия - докладчик не е обосновал по никакъв начин дали допуснатите според него нарушения при съставянето на обвинителния акт са съществени такива, т.е. дали ограничават и нарушават процесуални права, кои точно и на кого. Това налага протестираното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от изложеното, и на основание чл.345 ал.2 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Разпореждане с рег.№ 7/11.11.2010 год. на съдията-докладчик по Н.о.х.дело № 240/2010 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с което на основание чл.249 ал.1, във вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на разпореждането съществени нарушения на процесуалните правила.
ВРЪЩА делото на Момчилградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

File Attachment Icon
18A53E28B4EDFC26C2257806004551F6.rtf