Решение № 212

към дело: 20115100500174
Дата: 06/23/2011 г.
Съдия:Мария Кирилова Дановска
Съдържание
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Въззивният съд е сезиран с жалба, подадена от Ф. М. Х., М. М. М. и Н. М. И., против Решение № 14 от 23.02.2011г., постановено по гр.дело № 1033/2010г. по описа на Районен съд – К., с което са отхвърлени предявените от тях против Е. М. М. и Р. А. М. в обективно и субективно съединение искове по чл.108 от ЗС и чл.537 от ГПК, като неоснователни и недоказани. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски в размер на 850лв.
Жалбодателите твърдят, че атакуваното решение било неправилно. Излагат се подробни съображения. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се и деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивниците чрез процесуалният си представител поддържат жалбата. Не сочат нови доказателства.
Въззиваемите Е. М. М. и Р. А. М., лично и чрез пълномощника си, оспорват жалбата и молят да бъде потвърдено атакуваното решение. Претендират направените по делото разноски.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба констатира:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.
Районен съд – Кърджали е сезиран с два обективно и субективно съединени иска – такъв, с правно основание чл.108 от ЗС, и иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищците Ф. М. Х., М. М. М. и Н. М. И. твърдят, че техният наследодател М. В. М., б. ж. на село С., О., бил собственик на дворно място с площ от 790 кв.метра, при граници: М. Ю., шосе, блок на ***, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 3, том I. дело № */1978г. на Кърджалийския районен съд, изповядан на 06.01.1978г. Твърди се също, че същият ден, а именно на 06.01.1978г., след снабдяването си с посочения по-горе нотариален акт баща им продал на първия ответник Е. М. М. 1/2 идеална част от това дворно место с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 6, том 1, дело № */1978г. на Кърджалийския районен съд.
Изложени са съображения, че по силата на чл.21 от СК този имот представлява съпружеска имуществена общност, и принадлежал на първия ответник и съпругата му – ответницата Р. А. М., т.е., наследодателят на ищците от една страна, и ответниците от друга страна, били съсобственици на по 1/2 идеална част от дворното място.
Сочи се, че през 1990г. със Заповед № 28/27.02.1990г. бил утвърден кадастралния и регулационния план на С., О., като съгласно този план дворното место имало пл.сн.№ 17, в кв.З по плана на С., с площ от 1 060 кв.метра, при граници: изток-общински незастроен терен, запад-улица, север-земеделска земя и юг-поземлен имот с пл.сн. № *, кв.З, като по сега действащия ЗУТ представлявал неурегулиран поземлен имот.
Твърди се, че след смъртта на наследодателя им на *** г., неговата 1/2 идеална част от описания поземлен имот останала наследствена поравно за неговите четирима низходящи -тримата ищци и първия ответник, т.е. за всеки един от тях поотделно била налице собственост по 1/8 идеална част от недвижимия имот. Ищците твърдят, че непосредствено преди депозиране на исковата молба узнали, че първия ответник се е снабдил с документ за собственост върху целият поземлен имот, а не само за неговата 5/8 идеална част от него, което се установявало от НА № 69, том V, рег.№ 8381, дело № **/ 2006г. на Нотариус К. Д., действащ в съдебен район Г.. Според ищците, тъй като поземленият имот представлявал съпружеска имуществена общност, посоченият нотариален акт безспорно ползвал и втората ответница, като също я легитимирал за негова собственица. След издаването на посочения по-горе нотариален акт ответниците владеели без основание собствените на ищците 3/8 идеални части от имота и не ги допускали в него. Всичко това довело до накърняване правото им на съсобственици по наследство на поземления имот, което обстоятелство обуславяло правния им интерес от предявяването на иска.
Претенцията на ищците е на основание чл.108 от ЗС съдът да осъди ответниците Е. М. М. и Р. А. М. да им отстъпят собствеността и предадат владението на 3/8 идеални части от поземлен имот с пл.сн.№ 17 в кв.3 по плана на С., общ. Ч., обл.К., целият с площ от 1 060 кв.метра, при граници: изток-общински незастроеи терен, запад-улица, север-земеделска земя и юг-поземлен имот с пл.сн.№ 18, кв.3, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът да отмени за 3/8 идеални части от този поземлен имот Нотариален акт № 69, том V, рег.№ 8381, дело № **/ 2006г. на Нотариус К. Д., действащ в съдебен район Г..
От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:
От приетите по делото доказателства се установява, че ищците и ответника Е. М. М. са наследници на М. В. М..
На 06.01.1978г. с Нотариален акт №3, т.1, дело №8/1978г. М. В. е признат за собственик на дворно място с площ от 790 кв.метра, при граници: М. Ю., шосе, блок на ТКЗС, ведно с построените в мястото масивна жилищна сграда от глинен разтвор, построена през 1890г., и масивна стопанска постройка, построена през 1920г.
На 06.01.1978г., след снабдяването си с посочения по-горе нотариален акт М. В. е продал на първия ответник Е. М. М. 1/2 идеална част от собственото си дворно место с площ 790кв.м., като сделката е изповядана с НА за продажба на недвижим имот № 6, том 1, дело № */1978г. на Кърджалийския районен съд.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот №69, том V, рег.№8381, дело №*/2006г. Е. М. М. е признат за собственик на неурегулиран поземлен имот с пл.сн. №17, кв.3 по плана на С., О., одобрен със заповед №28/07.021990г. с площ 1 060 кв.м., ведно с построените през 1979г. в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 102 кв.м., масивен гараж със застроена площ 26кв.м., и полумасивна сграда със застроена площ 30кв.м., при граници на имота: изток - общински незастроен терен, запад - улица, север земеделска и юг-поземлен имот с пл.сн. №*.
През 1979г. ответникът Е. М. М. /Е. М. М./ е декларирал пред данъчните органи, че притежава къща с дворно място в С., О., като застроената част от имота е 98 кв.м. и незастроената част от имота е 902 кв.м.
Ответниците Е. М. и Р. М. са съпрузи, считано от *** г. На 16.11 2005г. с Нотариален акт №113, том VII, рег.№10456, дело ** /2005г., ищцата Ф. М. Х. е била призната за собственик по давностно владение на поземлен имот с пл.сн. №18, кв.3 по кадастрално регулационния план на С., О. от 1990г., с площ 560 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 74кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от 49 кв.м., при граници на имота: югоизток - поземлен имот с пл.сн.№*, югозапад - улица, североизток - незастроен общински терен и северозапад - името с пл.сн. №*.
По разписния лист на С., О., имот с пл.сн.№* е бил записан на името на Е. М. М. и след представянето на Нотариален акт №69/2006г. на името на Е. М. М. /като по делото са приобщени доказателства за идентичност на лице с различни имена/; имот с пл.сн. №* е бил записан на името на М. В. М. и след представянето на Нотариален акт №113/2005г. - на името на Ф. М. Х., като видно от находящото се в преписката по Нотариален акт №69/2006г. удостоверение от Община Ч., имот с пл.сн. №* кв.3 по плана на С. с площ 1 060 кв., застроен през 1979г. е записан на името на Е. М. М. съгласно Нотариален акт №6/1978г.
С влязло в сила Решение на 97/10.11.2009г. на АС-Кърджали е отменена Заповед №51/16.02.2009г. на Кмета на Община Ч., с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ 1-17, УПИ 11-18 и УПИ - 19 в кв.3 по плана на С. от 1990г. в частта й по т.2.
От разпита на свидетелите С. М., В. В., С. М. и Х. К., се установява, че имотът, който бил собственост на наследодателя на ищците и първия ответник, бил около декар и половина, като в него били построени две къщи - едната от ответника Е., а другата от ищцата Ф.. Според св.С. и св.В. частта от имота, която се владеела от Е. била наследствена от бащата им М. В. Двамата свидетели твърдят, че не знаят М. В. да е прехвърлял на сина си Е. част от имота си. Ф. ползвала имот с №*, а Е. имот с №*. Според св.С.М. и св.Х. К., Е. построил къщата си през 1979г. Приживе баща му М. В. му дал част от мястото си, за да си построи къща. След осъществяването на строежа от парцела се обособили два имота с №* на Е., където била неговата къща, и №*, където била старата къща и където Ф. построила своя къща. Св.Х., участвал в строежа на къщата на ответника, твърди, че сградата била построена на нива, като от другия й край имало засят тютюн, и мястото според него към онзи момент се ползвало от АПК.
Видно от заключението на вещото лице Е. Я. по назначената съдебно техническа експертиза и изслушването му в съдебно заседание, съществува частична идентичност /по отношение на две от границите/ между имота, записан в Нотариален акт №3, том I, дело №*/1978г. и имота описан в Нотариален акт №69, том V, регистър №8381, дело №*/2006г., като по разписен лист към плана, утвърден със Заповед №28/07.02.1990г. за граници на имота са записани - М. Ю., шосе и блок на ТКЗС. М. Ю. се намира на юг /през един имот от имота на ответниците/ и е записан в разписен лист към плана с неурегулиран поземлен имот с пл.сн.№*, кв.3 Шосето се припокрива със западната граница - улица, а блок на ТКСЗ със североизточната такава - земеделска земя. По отношение на площите на имотите не съществува идентичност. Според вещото лице по - скоро имотът, описан в Нотариален акт №3, том I, дело №8/1978г. може да се сравни с поземлен имот с пл.сн. №18, кв.3 плана на С.; неговите физически и правни характеристики се припокриват, с изключение на разликите в площта. Реално описаният в Нотариален акт №3, том I, дело №8/1978г, имот, представляващ масивна жилищна сграда от глинен разтвор, построена през 1890г. не съществува. На негово място е построена двуетажна масивна жилищна сграда в поземлен имот с пл.сн. №18, а масивната стопанска постройка, строена през 1920г. съществува. Тя е отразена като ПС в поземлен имот с пл.сн. №18 и е със застроена площ 63.51 кв.м. като условно тя отговаря на паянтова стопанска сграда със застроена площ 49кв.м., от поземлен имот с пл.сн.№18, кв.З по Нотариален акт №113, том VIII, регистър №1б456, дело №1313/2005г, тъй като е пристроявана и понастоящем е с по-голяма квадратура.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна настоящата инстанция намира следното:
Предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК са неоснователни и недоказани.
Ревандикационният иск по чл.108 от ЗС е средство за правна защита на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик на веща. Т.е., за основателността на иска следва да се докаже обстоятелството, че ищецът е собственик на процесната вещ, че същата се намира във владението на ответника и че последният е владее без правно основание.
В настоящия казус ищците не проведоха успешно доказване на твърдените от тях обстоятелства. С оглед събраните гласни и писмени, въззивният съд намира, че не се доказва по делото, че ответниците Е. М. и Р. М. владеят без правно основание 3/8 идеални части от имот с пл.сн. №17, кв.3 по плана С., които се претиндират от ищците като техни по наследство. Напротив, след съпоставка на посочените по-горе на Нотариален акт №3/1978г. и Нотариален акт №6/1978г., както и на установеното от вещото лице, явно е, че имотът, описан в НА №3/1978г., удостоверяващ правото на собственост на наследодателя на страните, е ситуиран в поземлен имот с пл.сн. №18, кв.3 по плана на С., О., чийто собственик е ищцата Ф. М., и това е така предвид факта, че една от границите на имота на наследодателя на страните е М. Ю., който понастоящем притежава имот, граничещ с този на Ф. М., а не с процесния имот с пл.сн.№17, кв.3 по плана на С., О., чиито съсобственици са двамата ответници по иска. На следващо място, в имот с пл.сн.№ 18 е намерена масивната стопанска постройка, строена през 1920г. /описана в Нотариален акт №3/1978г./, която е отразена като ПС в поземлен имот с пл.сн. №18 и е със застроена площ 63.51 кв.м., тъй като е пристроявана и понастоящем е с по-голяма квадратура.
Ето защо, тази инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че не се доказва идентичност между имот с пл.сн. №17, кв.3 по плана С. и имота, описан в Нотариален акт №3/1978г., поради което предявеният иск по чл.108 от ЗС като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Доколкото искът по чл.537, ал.2 от ГПК като акцесорен по своя характер е обусловен от изхода на главния иск, то и той следва да се отхвърли като неоснователен.
Като е постановил решение в този смисъл, РС-К. се е произнесъл правилно и законосъобразно, поради което решението му следва да се потвърди.
При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за деловодни разноски, такива се следват в полза на въззиваемите в размер на 500лв., и същите следва да се възложат в тежест на въззивниците Ф. М. Х., М. М. М. и Н. М. И..
Ето защо, и на осн.чл.271, ал.1 предл.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №14 от 23.02.2011г., постановено по гр.дело № 1033/2010г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Ф. М. Х. от С., О., с ЕГН *, М. М. М. от Г., ул."П" бл.*, ап.*, с ЕГН * и Н. М. И. от С., О., с ЕГН *, да заплатят на Е. М. М. с ЕГН * и Р. А. М. с ЕГН *, деловодни разноски за въззивната инстанция общо в размер на 500лв.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

File Attachment Icon
1A073EB819ED3B2EC22578B80048E58F.rtf