Решение № 76

към дело: 20195100500054
Дата: 05/17/2019 г.
Съдия:Веселина Атанасова Кашикова
Съдържание
С решение № 527/13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 770/2018 г. по описа на Районен съд – К. е отхвърлен предявения от „Г. К.“ О., с ЕИК *, гр. К. против С. К. Т. от Г. иск по чл. 424, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника недължимостта на сумата от 9 572.58 лева – главница, законната лихва върху нея от 12.12.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноски в общ размер 691.45 лева, които суми са присъдени със заповед № 826/13.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1658/2017г. по описа на КРС. С решението „Г. К.“ О., с ЕИК *, гр. К. е осъдено да заплати на С. К. Т. от гр. С. направените по делото разноски от 840.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Въззивното производство е образувано по подадена жалба „Г. К.“ О., с ЕИК *, гр. К. чрез представител по пълномощие. Решението се обжалва като неправилно. Сочи се в жалбата, че дружеството-жалбоподател е било конституирано като длъжник по ч. гр. дело № 1658/2017г. по описа на PC - К.. По делото на основание чл. 410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение № 826/13.12.2017г. и изпълнителен лист от 19.02.2018г., като дружеството е било съдено за заплати посочените в тях суми в размер на главница 9572.58 лв. и разноски в размер на общо 691.45 лв. Образувано било изпълнително дело № 265/2018г. по описа на ЧСИ Р. С., по което на 01.03.2018г. била връчена ПДИ и запорно съобщение. Запорираната сума била изтеглена от сметката на длъжника и постъпила в сметката на ЧСИ. В рамките на предоставената от закона възможност жалбодателят подал възражение по реда на чл. 423 от ГПК, което не било уважено. На същата дата 01.03.2018г. той поискал пълен препис от ч. гр. дело № 1658/2017г. по описа на PC - К. и получил документите, на базата на които, заявителят - ответник в настоящото производство основавал претенцията си. Едва тогава на жалбодателя било станало известно основанието и фактологията на претенцията. Същевременно, за да обори тази претенция жалбодателят следвало да се снабди с писмени доказателства, а именно скици на всички УПИ образувани при новата регулация на предходно съществуващия Парцел II, кв. 153 по плана на складовата зона на гр. К., както и Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.07.2001г. по изпълнително дело № 355/2001г. по описа на СИС при PC - К.. С тези доказателства жалбодателят не могъл да се снабди в рамките на срока за възражението, а наличието на новообразуваните УПИ и техните скици изобщо не са му били известни. Тези доказателства били нови за него и са от съществено значение за делото. Едва след като се разполагал с всички скици на новообразуваните имоти се изяснявала неоснователността на претенцията на ответника - заявител в заповедното производство. При наличието на всички тези скици било безспорно, че се касаело за хипотезата на чл. 64 от ЗС и ищецът по настоящото дело придобил от своя праводател и правото да се ползва от земята, за да си служи с постройката си. Наличието на скиците било необходимо, за да се установи, че всички новообразувани урегулирани поземлени имоти били част от първоначално съществуващият парцел, и че те също били обременени с правото на жалбодателя да ги ползва, за да си служи с вещта си, независимо по какъв начин ще бъдат разделени и наименовани. Без наличието на тези доказателства ищецът - длъжник в заповедното производство, не можел да защити правата си и да посочи правопогасяващите факти, оборващи претенцията на заявителят - ответник. Искът бил заведен в законовия три месечен срок и не бил преклудиран. Напротив - той се явявал допустим. За жалбодателя липсвал друг способ да защити законните си интереси и правата си, освен установяване със сила на присъдено нещо на недължимостта на задължението, предмет на производството по ч. гр. дело № 1658/2017г., описано в издадената Заповед за изпълнение № 826/13.12.2017г. и ПДИ по изпълнително дело № 265/2018г. Това задължение в размер на сумата 9572.58 лв. и разноски в размер на общо 691.45 лв. не била дължима и не следвало да бъде претендирана и плащана. При преценката на тези обстоятелства първоинстанционният съд не изложил мотиви досежно тяхната обоснованост и основателност. Представените доказателства не били обсъдени изобщо, нито в частност, нито в тяхната съвкупност. По същество неясни оставали мотивите на съда, за да приеме искът като недопустим и да го отхвърли изцяло. Поради тази причина решението се явявало необосновано. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи присъдените със заповед за изпълнение № 826/13.12.2017г. и изпълнителен лист от 19.02.2018г. издадена по ч. гр. дело № 1658/2017г. по описа на PC - К. суми. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от пълномощник, който поддържа въззивната жалба. Претендира присъждане на направените в съдебните инстанции разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба от въззиваемият С. К. Т. от гр. К., не е подаден. В съдебно заседание същият се представлява от представител по пълномощие, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените във въззивната инстанция разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Предявен за разглеждане в срока и по реда на чл. 424 ГПК е иск за оспорване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 826/13.12.2017 г. по ч. гр.д. № 1658/2017 г. по описа на Районен съд – К..
Установено е по делото, че със заповед №826/13.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1658/2017г. по описа на Районен съд - К. е разпоредено длъжникът „Г. К.“ О., с ЕИК *, гр. К. да заплати на кредитора С. К. Т. от гр. С. сумата в размер на 9 572,58 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на поземлен имот с идентификатор 40909.122.154, поземлен имот с идентификатор 40909.122.158 и поземлен имот с идентификатор 40909.122.159 по КККР на гр. К., намиращи се в Промишлена зона – изток, за периода от 03.10.2014г. до 11.12.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата 9 572,58 лв., считано от 12.12.2017г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 691,45 лв., представляваща направени по делото разноски, от която 191,45 лв. – внесена държавна такса по делото и 500,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК, от длъжника не е било по дадено възражение срещу така издадената заповед за изпълнение и същата е влязла в сила. С разпореждане № 675/19.02.2018г., постановено по ч.гр.д. № 1658/2017г. по описа на Районен съд – К., въз основа на същата е разпоредено да се издаде и е издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на заявителя суми.
Въз основа на подадено от длъжника в заповедното производство, настоящ жалбоподател, възражение по чл. 423 ГПК пред Окръжен съд -К., е било образувано в.ч.гр.д. № 74/2018 г. по описа на същия съд. С определение № 293/30.03.2018 г. възражението не е било прието.
При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд приема следното: една от формите за защита на длъжника срещу вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 или чл. 417, ал. 1 ГПК, е оспорването му по исков ред при наличие на предпоставките по чл. 424, ал. 1 ГПК - намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Това означава, че както новооткритите обстоятелства, така и новите писмени доказателства са такива юридически факти, които: първо, са били „намерени" впоследствие (след възникване на основанието на твърдяното от кредитора вземане) и второ, са в състояние изцяло или частично да правопогасят едно преди тях (вече) възникнало и валидно съществуващо - към момента на настъпване на тези факти - изпълнително основание. Следователно, за да могат да бъдат включени в хипотезата по чл. 424, ал. 1 ГПК, както новооткритите обстоятелства, така и новите писмени доказателства, трябва да са последващи. Тоест, да са такива факти, които да са настъпили след възникване на твърдяното от взискателя несъдебно изпълнително основание. Това е предметният обхват на ограничителната хипотеза по чл. 424, ал. 1 ГПК. Така обаче, видно от съдържанието на исковата молба е, че ищецът длъжник не е посочил наличието на която и да е от двете хипотези на посочената разпоредба. Едва в съдебното заседание, проведено от първоинстанционния съд на 26.09.2018 г., пълномощникът на ищеца е конкретизирал, че новооткритото обстоятелство е това, че по отношение на УПИ 2, в който се намирала сградата на ищеца, е приложена регулация, въз основа на която ответникът по иска претендирал заплащане на обезщетение в заповедното производство с основание – преминаване от ищеца през негови имоти, както и всички обстоятелства, които били изложение в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за ищеца също били нови. При тези твърдения на ищеца, не може да се приеме, че същите представляват новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото в посочения по-горе смисъл. В тази връзка е установено по делото, че изменението на ПУП-ПРЗ (подробен устройствен план – план за регулация и застрояване) на УПИ ІІ – „Зърнени храни”, кв. 153а по плана на гр. К., с който имотът се разделя на седем урегулирани имота, в т.ч. УПИ ХІ с идентификатор 40909.122.156, в който попада складовата база-склад на ищеца с идентификатор 40909.122.156.1, е одобрено със Заповед № 222/01.03.2007 г. на кмета на Община К.. Видно от НА за продажба на недвижим имот № 135/07.12.2012 г. на нотариус Г. Х., рег. № 554, с район на действие РС-К., складовата база – склад (сграда с идентификатор 40909.122.156.1) е закупена от ищеца на 07.12.2012 г., т.е. при заварено положение – с приложена към този момент улична и дворищна регулация, при липса на спор за собствеността върху самостоятелните имоти. Все в тази връзка следва да се посочи и това, че невъзможността ищецът да се снабди в срока по чл. 414 ГПК с необходимите скици на самостоятелните имоти след разделяне на УПИ ІІ І „Зърнени храни”, кв. 153а по плана на гр. К. с одобрен ПУП-ПРЗ, като едва след издаването на такива станало ясно, че в случая е приложима хипотезата на чл. 64 ЗС, също не представляват новооткрити обстоятелства, нито нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК, тъй като моментът на снабдяването с тях е ирелевантен към фактическото разделяне на имотите, което е било такова включително преди възникване на основанието за издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение. Неоснователно в случая е и твърдението на ищеца, че ползването на земята от него като собственик на постройката е съобразно чл. 64 ЗС, доколкото по делото се установява, че урегулираните поземлени имоти, през които преминават превозни средства на ищеца, са собственост на ответника, т.е. същите не представляват прилежаща площ към сградата на ищеца по смисъла на посочената разпоредба. По изложените съображения предявеният иск по чл. 424 ГПК за оспорването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 826/13.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1658/2017г. по описа на Районен съд – К., е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемата страна се следват направените във въззивната инстанция разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и приложения към него договор за правна защита и съдействие от 25.03.2019 г. в размер на 840 лв., представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, К.йският окръжен съд
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 527/13.12.2018 г., постановено по гр.д. № 770/2018 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „Г. К.“ О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. К., У. Пискова“№2 да заплати на С. К. Т., с ЕГН *, от гр. С., община С., обл.С., ж.к.“Л.“, У. Е.“ № * направените във въззивната инстанция разноски в размер на 840.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

File Attachment Icon
1A43C7ED99390B5AC22583FD004898B9.rtf