Определение № 447

към дело: 20135100500150
Дата: 06/03/2013 г.
Съдия:Тонка Гогова Балтова
Съдържание
С определение № 263/08.03.2013 г., постановено по Г. д. № 3375/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е обезсилена заповед № 7691/28.11.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по същото дело против длъжника Р. Т. М. от Г. К. в полза на кредитора „Т. К.” О. Г. С. за заплащане на сумата 3088.90 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по договор за потребителски К. от 16.12.2009 г., включваща главница и лихви. За да постанови определението, съдът приел, че заявителят не е представил доказателства за предявяване в едномесечен срок на установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят „Т.- К.” О. Г. С., който го обжалва с молба да бъде отменено. В жалбата се сочи, че призовката със съобщението за направеното възражение, била получена на 31.01.2013 г. Съгласно чл. 60 от ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтичал на последният ден от месец февруари- 28- ми, на която дата в 15 часа, писмото с исковата молба било изпратено по куриер на спедиторската фирма „Спиди”, за което към жалбата прилага разписка. И тъй като документите били получени в късния следобед на 28.02., а 2 и 3 март били почивни дни, молбата била заведена в деловодството на Кърджалийския районен съд на 04.03.2013 г.- понеделник. Твърди се, че била налице хипотезата на чл. 62 ал. 2 от ГПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Към жалбата прилага копие от искова молба, с входящ номер от Кърджалийския районен съд, два броя разписки от спедиторската фирма „Спиди”, квитанция за внесена такса.
Въззивният съд като прецени обстоятелствата по делото, приема жалбата за неоснователна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от ГПК, след депозиране на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, съдът е задължен да провери срока, в който то е постъпило и да укаже на молителя, че същият може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. За наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 415 ал. 2 от ГПК съдът следи служебно, но проверката се разпростира единствено до това дали молителят е представил пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска в срок. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. Представянето на доказателства предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на съда на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. Фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е един и същ районен съд по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415 ал. 2 от ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. И тъй като в конкретния случай молителят в заповедното производство, не е представил доказателства за предявяване на иска по чл. 415 ал. 1 от ГПК в предвидения в закона срок, правилно Кърджалийският районен съд е обезсилил заповедта за изпълнение. Дори и частният жалбодател да е предявил иска в срок, след като е проявил небрежност и не е уведомил съда за изпълнение на задължението си, следва да понесе последиците от това си поведение. Доказателства за предявяване на иска в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, не може да се представят за пръв път във въззивното производство по подадената частна жалба срещу определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение. В този смисъл е и практиката на ВКС- Опр. № 247/18.05.2009 г. на ВКС по ч. Г. д. № 166/2009 г. ІV г. о., Опр. № 123/27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г. на І г. о. и др. Отделно от това, за пълнота следва да се посочи, че от представените пред тази инстанция разписки на спедиторската фирма, по никакъв начин не се установява съдържанието на писмата, изпратени по куриер, тъй като в същите е посочено единствено, че съдържат документи.
По изложените съображения, следва определението на първоинстанционният съд като правилно, да се потвърди. Ето защо въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 263/08.03.2013 г., постановено по Г. д. № 3375/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването при наличието на предпоставки по чл. 280 ал. 1 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/

File Attachment Icon
1A80E58AD87F4195C2257B7F0047F95E.rtf