Определение № 18

към дело: 20175100500250
Дата: 01/10/2018 г.
Съдия:Васка Динкова Халачева
Съдържание
и за да се произнесе взе предвид следното :
Настоящото производство е образувано по повод депозирана чрез процесуален представител, от молителя в първоинстанционното производство Б. Б. З., частна жалба против прекратително протоколно определение от 15.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 136/2016 г. по описа на Районен съд – А.. В жалбата се твърди, че мотивите на съда за предприетото прекратяване на производството по делото били неправилни, необосновани и неоснователни. В жалбата се твърди, че молителката е поискала да се допусне промяна на фамилното й име от З. на З. в пресъставения в община А. Акт за сключен граждански брак № 0092/21.05.2014г., след като титулярът на това фамилно име и притежаващ българско гражданство, неин съпруг А. Е. З.в със съдебно Решение № 26/04.06.2015г., пост. по гр.д. № 61/2015г. по описа на РС-А., променил своето фамилно име от З. на З.. В този аспект се изтъква, че в приложеното по делото като доказателство Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0092/ 21.05.2014г. от община А., фамилното име на съпруга било З., а на съпругата – З.. В жалбата се твърди, че О. А. не приложила правилно разпоредбата на чл.37 от ЗГР. Твърди се също, че неоснователна била развитата в обжалваното определение теза, че след промяната на фамилното име от титуляра- съпруг от З. на З., съпругата за да се възползва от това, следва да направи искане за промяна на своето фамилно име в пресъставения акт за сключен брак по административен ред направо пред о. А.. Изтъква се и това, че цитираните от съда практики на КОС не се отнасяли към настоящия казус. Предвид изложеното, жалбодателката моли настоящата инстанция да отмени атакуваното прекратително протоколно определение, постановено по гр.д.№ 136/2017 г. по описа на РС- А..
Настоящият Кърджалийски окръжен съд, сезиран в качеството си на въззивна инстанция, приема за установено следното :
Първоинстанционното производство по гр.д. № 136/2017 г. по описа на Ардинския районен съд е образувано по повод, предявен от Б. Б. З., гражданка на Р.Т., иск за промяна на фамилното име, вписано в Акт за граждански брак № 0092/21.05.2014 г. на О. А., поради наличие на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, а именно: допусната по съдебен ред промяна във фамилното име на съпруга й- български гражданин.
С обжалваното определение, първоинстанционният Ардински районен съд, като е приел, че предявената писмена молба с правно основание чл.19,ал.1, във вр. с чл.73 от ЗГР е недопустима, е прекратил производството по делото. Съдът е приел наложилата се съдебна практика, а именно, че съпругата -чужда гражданка не е титуляр на пресъздадения акт за граждански брак, защото законът в разпоредбата на чл.37, ал.3, във вр. с ал.2 на ЗГР предписва, че при съставянето на актовете за гражданско състояние, определящи са данните в българския документ за самоличност на съпруга- български гражданин. Изложеното е безспорно. От приетите обаче, с постановеното по реда на чл.140 от ГПК определение писмени доказателства, се установява, че в О. А. е пресъздаден Акт за граждански брак, въз основа на сключен в Р.Т. Акт за граждански брак между молителката–турска гражданка – Б. Б. и съпругът й, притежаващ и българско гражданство, А. Е.. В акта е пресъздадено и обстоятелството, че след брака съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си-З.. С приложеното Решение № 26/04.06.2015 г., пост. по гр.д. № 61/2015 г. по описа на Ардинския районен съд, е била допусната промяна във фамилното име на А. Е. от З. в З.. Така допуснатата по съдебен ред промяна е отразена в представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, само относно фамилното име на титуляра-съпруг-български гражданин А. Е. З., а съпругата е продължила да носи фамилното име З..
В смисъла на установеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че молителката Б. Б. е претендирала като важни обстоятелства по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗГР – желание да бъде уеднаквено фамилното й име, според нейното гражданство с фамилното й име, вписано в акт за граждански брак, пресъздаден в Р.Б. Ако предявената претенция беше такава, то цитираната в предходния абзац константна съдебна практика би била абсолютното решение на делото. Спецификата на казуса обаче, е такава, че претендираните важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, са предопределени от допусната по съдебен ред промяна във фамилното име на съпруга- български гражданин, което обуславя уеднаквяването му с фамилното име на съпругата, респ. отразяването на това обстоятелство в издадения, въз основа на българските документи за самоличност на съпруга-български гражданин, акт за граждански брак.
Въпреки изложеното, с оглед на крайния си резултат обаче, обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Стоящата в основата на първоинстанционното производство писмена молба се явява нередовна, защото и относно настоящия казус съществува административен ред, който изключва съдебния такъв. Както беше посочено вече, налице е специфика на казуса, която налага изписването от настоящата инстанция на допълнителни мотиви, а именно следва изрично да бъде указано следното: С изменението на разпоредбата на ал.5 на чл.76 от ЗГР, във варианта й към ДВ бр.91/2017 г., законодателят предвиди възможност по административен ред да може да бъде променяно име на титуляр в издавани по реда на закона актове за гражданско състояние, само в изрично предвидените от закона случаи. Такъв е случаят, предвиден в разпоредбата на чл.74, ал.5, предл.І от ЗГР, а именно: при взаимно съгласие на съпрузите, направената промяна в акт за раждане/ в казуса с влязло в сила съдебно решение е извършена промяна във фамилното име на съпруга-бълг.гражданин/, следва да бъде отразена по административен път от длъжностното лице по гражданското състояние и в акта за граждански брак.
Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, депозирана чрез процесуален представител, от Б. Б. З., гражданка на Р.Т., против прекратително протоколно определение от 15.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 136/2016 г. по описа на Районен съд – А..
На основание чл.274, ал.3, т. 1 от ГПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.


File Attachment Icon
261664982577E147C22582110033B066.rtf