Определение № 190

към дело: 20195100900035
Дата: 02/12/2020 г.
Съдия:Веселина Атанасова Кашикова
Съдържание
Производството е по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 240/20.01.2020 г., подадена от ответника "А. - 2*7" ООД, с. Г., общ. М., представлявано от адв. И. Р., с която моли съда на основание чл.248 от ГПК да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като му присъди адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. В молбата се сочи, че управителят на представляваното дружество А. О. била турски гражданин с местоживеене в гр. Б. - Т., поради което комуникацията с нея била изключително по електронен път. По същия начин, плащанията били извършвани от А. О. в евро по банков път, а клиентската банкова на адв. И. Р. била в лева. Поради това се уговорили да извърши превод по сметка на съпругата на адв. И. Р. - М. М. Р. Такъв превод бил извършен в размер на 487.50 евро, след което М. Р. превела на съпруга си на 16.07.2019 г. обменената вече сума в лева в размер на 930 лв. В тази сума бил включен адвокатския хонорар в размер на 700 лв., както и други разноски, които са направени за дружеството (транспорт, пощенски разходи, такси и др.). Преводът бил нареден от Т. О. - съдружник в "А. - 2*7" ООД и съпруг на управителя А. О. Към молбата са представени банково извлечение на "У. б." АД по разплащателна сметка в лева № 18/17.07.2019 г. и бордеро BORD* с дата 11.07.2019 г. Моли съда да измени решението като осъди ищеца да заплати разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът Т. К. Т. не е представил отговор на основание чл.248, ал.2 от ГПК и не взема становище по молбата за изменение на решението.
Окръжният съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срока за обжалване на постановеното по делото решение от страна в производството, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
С решение № 217/30.12.2019 г. по т.д. № 35/2019 г. по описа на ОС - К. е отхвърлен изцяло предявеният срещу ответника "А.-2*7" ООД, с. Г., общ. М. иск по чл. 137, ал. 5 във вр. с ал. 4 ТЗ. В мотивната част на решението е прието, че с оглед изхода на делото, на ответника се следват направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., но такива не следва да му се присъждат и не му са присъдени с диспозитива, тъй като липсват данни за реално им заплащане.
Видно от представените към молбата по чл. 248 ГПК доказателства - банково извлечение на "У. б." АД по разплащателна сметка в лева № 18/17.07.2019 г. и бордеро BORD* с дата 11.07.2019 г., съдружникът в "А. - 2*7" ООД Т. О., е превел на М. М. Р. сумата от 478.50 евро, която от своя страна е превела сумата от 930 лв. на адв. И. Р. В банково извлечение на "У. б." АД по разплащателна сметка в лева № 18/17.07.2019 г. изрично е посочено, че сумата от 930 лв. представлява "плащане хонорар" от Т. О. С така представените доказателства се установява реално заплащането на договореното адвокатско възнаграждение от 700 лв., поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна, като следва да бъде присъдено на ответника договореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., представляващи разноски по делото.
Ето защо и на основание 248, ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ решение № 217/30.12.2019 г. по т.д. № 35/2019 г. по описа на Окръжен съд - К., в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Т. К. Т. от гр.К., бул. "Х. Б." № *, ет. *, ап. *-А, с ЕГН *, да заплати на "А.-2*7" ООД, с. Г., ул. "Д." № *А, общ. М., обл. К., с ЕИК * направените по делото разноски в размер на 700 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.


Председател:

File Attachment Icon
29C3E226223D076FC225850C00429C01.rtf