Мотиви № 15

към дело: 20175100200174
Дата:
Съдия:
Съдържание
Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано по постъпило писмо с изх. № 99-М-245/17 от 15.08.2017 год. на Министерство на правосъдието, с което на съда е изпратено по компетентност удостоверение, издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция, постановено от P. C. V. O.M. - Г.У., К.Н., по отношение на юридическото лице T. I. Ltd., с последен известен адрес – Г.М.. Сочи се в писмото, че наложената финансова санкция се изразява в налагане на заплащане на сумата от 198 евро. Към писмото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение за налагане на финансова санкция от 17.12.2016 год., влязло в сила на 28.01.2017 год., на български език.
Юридическото лице, спрямо което е постановено решение за налагане на финансова санкция – „. - И. Е., със седалище и адрес на управление – С., ул. „И. Р. № *, О., обл.К., и с адрес за кореспонденция – с.З., мах. „С. р.” /до т. к./, общ.М., обл.К. /като седалището и адреса на управление, както и адреса за кореспонденция на юридическото лице са установени чрез изискване на информация от ТД на НАП – П., офис – К., и извършена служебно справка в Търговския регистър към АВ/, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, редовно призовано, и не взема становище по искането за признаване на решението за налагане на финансова санкция.
Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице предпоставките по чл.35 т.1 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, наложена на юридическото лице „. - И. Е.. Счита, че представеното удостоверение не съдържа информация относно съществени обстоятелства, като описание на автомобила и имената на лицето, което го е управлявало, и въпреки положените усилия на съда, такава допълнителна информация от съответните компетентни органи на К. Н. не е постъпила. Предлага съдът да откаже признаването на решението за налагане на финансова санкция.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:
От приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение /без номер/ за налагане на финансова санкция от 17.12.2016 год., в сила от 28.01.2017 год., постановено от P. C. V. O.M. - Г.У., К. Н., по отношение на юридическото лице „. - И. Е., с посочен в удостоверението адрес – Str. I. 1 S..Zv. TV KUL, 6800 M., Б., е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 198.00 евро, за осъждане за извършено правонарушение по чл.2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, като в удостоверението правонарушението е описано, както следва: „Превишаване на разрешената за движение по магистрала скорост с 23 км/ч /пътен знак А 1/ B., T. A2 L., 08-септември-2016 14:13”.
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът приема, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на българското юридическо лице „. - И. Е.. От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган в наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като правонарушение /административно нарушение/. Деянието е извършено на територията на издаващата държава. Същевременно, от данните по делото се установява и обстоятелството, че юридическото лице, срещу което е постановено решението, има седалище, адрес на управление и адрес за кореспонденция на територията на Република Б., както следва: седалище и адрес на управление - С., ул. „И. Р. № *, О., обл.К.; и адрес за кореспонденция – с.З., мах. „С. р.” /до т. к./, общ.М., обл.К..
Посоченото административно нарушение попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2, във вр. с чл.14 ал.2 т.1 – т.32 от ЗПИИРКОРНФС, за които престъпления или административни нарушения не се изисква двойна наказуемост, т.е. същото да е правонарушение /престъпление или административно нарушение/ и по българското законодателство. С други думи, макар и по българското законодателство да няма възможност за налагане на финансова санкция /глоба/ на юридическо лице за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата с МПС – негова собственост, вкл. и за движение със скорост над максимално разрешената, а се санкционира водачът на МПС или законния представител на юридическото лице, в случая липсата на изискване за двойна наказуемост се отнася и до субекта на престъплението/административното нарушение, т.е. когато законодателството на издаващата държава предвижда налагане на такава финансова санкция и в случаите, при които собственик на МПС е юридическо лице, каквато възможност очевидно предвижда нидерландското законодателство, то следва решението за налагането й да бъде признато и допуснато до изпълнение, ако са налице всички останали законови предпоставки за това. В тази връзка съдът намира за неоснователно становището на прокурора – че в удостоверението не се съдържала информация относно съществени обстоятелства, като описание на автомобила и лицето, което го е управлявало. Това е така, тъй като удостоверението съдържа всички изискуеми реквизити – посочено е лицето, на което се налага финансовата санкция; има описание на нарушението – превишаване на максимално разрешената скорост на движение по автомагистрала, с посочени стойност на превишението на скоростта, дата, час и място на извършване на нарушението; както и е посочената правната квалификация на деянието, съобразно законодателството на издаващата държава. Още повече, че не е задължително описаното нарушение да е установено със спиране на МПС от съответни полицейски органи, осъществяващи контрол на движението, при което да е установен водача на МПС, а е възможно това да е станало с техническо средство за контрол на скоростта, каквато възможност съществува и в българското законодателство /напр. електронен фиш/.
Отразено е в удостоверението, че производството е било писмено, като е потвърдено, че съответното лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Посочено е в удостоверението също, че решението е влязло в сила; както и че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. По делото не се установява да са налице някои от другите пречки по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова санкция.
Ето защо, съдът намира, че следва да бъде признато Решение /без номер/ за налагане на финансова санкция от 17.12.2016 год., в сила от 28.01.2017 год., постановено от P. C. V. O.M. - Г.У., К. Н., с което на юридическото лице „. - И. Е., със седалище и адрес на управление - С., ул. „И. Р. № *, О., обл.К.; и с адрес за кореспонденция – с.З., мах. „С. р.” /до т. к./, общ.М., обл.К., е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума за осъждане за извършено административно нарушение, в размер на 198.00 /сто деветдесет и осем/ евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, а именно - в размер на 387.25 лв. Решението следва да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - Г.Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед разпоредбата на чл.22 ал.2 от Закона, следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Следва на основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС, съдът незабавно да уведоми компетентния орган на издаващата държава – Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансови санкции на компетентния орган по чл.6 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС – ТД на НАП - П., както и за приключване изпълнението на решението. Следва също копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република Б., съгласно чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
Водим от изложеното, съдът постанови определението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.