Решение № 78

към дело: 20195100900052
Дата: 04/09/2020 г.
Съдия:Веселина Атанасова Кашикова
Съдържание
Ищците И. Я. Б., С. М. Б. и А. С. Н. твърдят в исковата молба, че са увредени лица в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.01.2017 г. в землището на с. Д. на пътна отсечка с. Д. г. - с. Х., км 1+700 метра, при което починал Б. С. Б. - син на първите двама ищци и брат на третата ищца. Твърдят, че ПТП е причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Б.”, Модел „320-Д”, peг. № ****, рама WBAAS7A040FY**** - Ш. Е. М.. В резултат на движението на този автомобил с несъобразена скорост настъпил удар с управлявания от техния близък Б. Б. лек автомобил марка „А.”, модел „А-4” с peг. № ****. По случая било образувано досъдебно производство № 2/2017 г. по описа на РУМВР - К. при ОД на МВР-К., пр. вх. № 43/2017 г. От назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 2/2017 г. било видно, че смъртта на Б. С. Б. се дължи на остра кръвозагуба в резултат на разкъсване на аортата и излив на 2700 мл кръв в двете гръдни половини. За смъртта допринесла и тъканната кръвозагуба в резултат на счупванията на кости. Същата настъпила бързо и била непредотвратима. Твърдят, че леталният изход бил в пряка причинно-следствена връзка с травмите, получени при ПТП на 03.01.2017 г. Била установена липса на етилов алкохол в кръвта и урината на починалия, както и липса на наркотични вещества. Към датата на настъпване на застрахователното събитие /03.01.2017 г./ увреждащият лек автомобил е имал валидно сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното застрахователно дружество. Последното било видно от справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгласно която за съответния автомобил била сключена Полица № BG/22/*75, валидна от 03.12.2016 г. до 03.12.2017 г. Ищците твърдят, че от този инцидент са претърпели и продължават да търпят неизмерими болки и страдания. Първата ищца, като майка на починалия, претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане, предявен като частичен иск в настоящото производство за сумата от 120000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Вторият ищец, като баща на починалия претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане, предявен като частичен иск в настоящото производство за сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Третата ищца, като сестра на починалия претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане, предявен като частичен иск в настоящото производство за сумата от 70 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Ищците твърдят, че с молба с вх. № 7541/29.06.2017 г. и молба вх. № 7109/23.05.2019 г. сезирали ответната застрахователна компания доброволно и извънсъдебно да им заплати претендираните обезщетения за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на техния син и брат, починал при ПТП на 03.01.2017 г. С писмо изх. № L-2038/04.07.2017 г. ЗК „. И. , гр. С. ги уведомила за необходимостта да представят допълнително документи с оглед установяване на обстоятелствата, свързани с ПТП и определяне размера на обезщетенията. С писмо изх. № 3053/02.04.2019 г. ответникът ги уведомил, че е определил суми от по 45 000 лева за първите двама ищци, които същите считали за крайно занижени, поради което не ги приели. С писмо изх. № 5124/18.06.2019 г. ответникът ги уведомил, че липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение на третата ищца, приемайки, че не се установила особено близка връзка между сестрата и починалия при процесното ПТП. Твърдят, че към настоящия момент не са получили никакви парични суми по предявените от тях претенции.
От ответника ЗК „. И. , гр. С. е подаден отговор на исковата молба чрез представител по пълномощие, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача, управлявал лек автомобил марка "Б.", модел "320 Д", с peг. № ****, поради липса на каквото се твърди, че не е осъществен деликт и не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Твърди се, че възникналият пътен инцидент не се дължи на виновно поведение на лицето Ш. Е. М., който е управлявал посоченото МПС, поради което застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди. Оспорва се материалноправната легитимация на А. С. Н. да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на нейния брат. В тази връзка се позовава на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС. Алтернативно се позовава на разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането регламентира, във връзка с 96, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000 лв.
С допълнителна исковата молба се оспорва като бланкетно и неподкрепено с доказателства възражението на ответника за липса на осъществен деликт от лицето Ш. М.. Оспорва се като неоснователно възражението за липса на материалноправна легитимация на ищцата А. Н. и следващото й се обезщетение, както и доводите на ответника за приложимата методика за определяне на дължимото обезщетение в размер на до 5000 лева. В тази връзка се прави позоваване на правото на ЕС относно застраховката "Гражданска отговорност" и размерите на дължимите застрахователни обезщетения, както и приложимия закон при противоречие между европейското и националното право. Предвид това се счита, че при присъждане на обезщетение съдът не следва да се ръководи от посочения в 96 от ДРКЗ размер, а единствено от критерия за справедливост, според който би се постигнала обезщетителната му функция в най-пълна степен.
В съдебно заседание ищците се представляват от упълномощени представители, които поддържат предявените искове, а ответното дружество чрез своя пълномощик ги оспорва и моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Пълномощниците на страните претендират присъждане на направените по делото разноски по представен от всеки списък по чл. 80 ГПК. Пълномощникът на ответното дружество прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С исковата молба като частични са предявени за разглеждане кумулативно субективно и обективно съединени преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответното застраховатно дружество, увеличени в съдебно заседание по реда и в срока на чл. 214 ГПК до пълния размер на претендираното от увредените лица – ищци обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпил деликт – ПТП на 03.01.2017 г., по вина на лице, управлявало лек автомобил, със сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество, както следва: от ищцата И. Я. Б. - за сумата от 200000 лева и от ищеца С. М. Б. - за сумата от 200000 лева, всяка, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Б. С. Б. в посоченото ПТП; и от ищцата А. С. Н. - за сумата от 100000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Б. С. Б. от същото застрахователно събитие. Всяка от сумите се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 03.01.2017 година до окончателното й изплащане.
С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати следните обстоятелства: ищците И. Я. Б. и С. М. Б. са родители, респ. възходящи, а А. С. Н. - сестра на Б. С. Б., починал при ПТП на 03.01.2017 година. Наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество и водачът Ш. Е. М. на лек автомобил марка „Б. 320Д” с peг. № **** по застрховка „Гражданска отговорност“ съгласно Застрахователна полица № BG/22/*75, валидна от 03.12.2016 г. до 03.12.2017 г. Произнасяне от страна на ответното дружество ЗК „. И. – гр. С. по щета № 0000-1000-01-17-7398/30.06.2017 год. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с изх.№ 3053/02.04.2019 год. по молбата на ищците И. Я. Б. и С. М. Б., с което им е предложено обезщетение в размер на по 45000лв., неприето от тях, както и с уведомително писмо изх.№ 5124/18.06.2019 год. относно претенцията на А. С. Н. към преписка по щета № 0000-1000-01-17-7398/30.06.2017 год. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, е отказано изплащането на такова.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1/03.01.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 03.01.2017 г. и от писменото заключение на назначената по делото съдебна-автотехническа екпертиза относно механизма на ПТП се установява следното: на посочената дата лек автомобил „А. А4“ с рег. № ****, управляван от Б. С. Б. се е движел по пътна отсечка с. Б. - с. Х., с посока от Б. към Х., а лек автомобил „Б. 320Д“ ****, управляван от Ш. Е. М. - в противоположната на него посока, кьм с. Б.. При км 1+700 и двата автомобила са навлезли в лентите за насрещно движение. С предната лява част л.а „Б." се е ударил в предната дясна част на идващия срещу него автомобил. След удара и обмяната на количеството на движение, двата автомобила са се завъртели по посока на часовата стрелка, като са спрели в положенията открити след ПТП. Поради големите деформации, получени при мощния удар между тях, водачът на л.а. „А. А4“ е бил затиснат между седалките и арматурното табло. Водачът и пътникът в л.а. „Б.“ в купето му са получили сериозни наранявания и не са били в състояние да излязат от него. Мястото на удара е по средата на пътното платно, в непосрествена близост до осевата линия. Експертизата установява, че скоростта на движение на лек автомобил „Б. 320Д", **** непосредствено преди ПТП е била 108,04км/ч. при разрешена за пътния участък 90 км/час. От техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са: управление с превишена скорост на двата леки автомобила „А. А4“ и „Б. 320Д“ от водачите им Б. Б. и Ш. М., които не са упражнявали контрол над автомобилите и са навлезли в лентите за насрещно движение. Същите са имали видимост един към друг от 87 м до самия удар. Не е съществувала техническа възможност водачите да предотвратят настъпването на ПТП с използването на спирачните уредби. Не е било възможно предотвратяването на ПТП от който и да е от водачите с рязка маневра „завой надясно“ и прибиране в прилежащата им лента за движение. Водачите при едновременно извършване на маневра „завой надясно“, (но не по крива с критичен радиус) са имали възможност да предотвратят настъпването на ПТП. Водачът на лекия автомобил Б., тъй като се е изкачвал по пътя, който в участъка на произшествието представлява хоризонтална крива с лек наклон на изкачване в неговата посока на движение, е имал по-голяма възможност да предприеме спасителна маневра.
Съдебно-медицинската експертиза по делото дава заключение, че смъртта на Б. С. Б. се дължи на остра кръвозагуба в резултат на разкъсване на аортата и излив на 2700 мл кръв в двете гръдни половини. За смъртта е допринесла и тъканната кръвозагуба вследствие на счупванията на кости. Смъртта е настъпила бързо и при конкретните условия е била непредотвратима. Описаната гръдна травма е типичен пример за т.нар „воланна травма“, която е характерна за водач на МПС при ПТП. При челен сблъсък с друг автомобил тялото на водача полита напред и нагоре, при което гърдите се сблъскват с голяма сила във волана на автомобила, предната гръдна стена се огьва навътре, причиняват се травми на костния скелет на гръдния кош. Инерционното движение на сърцето напред е довело до разкъсване на аортата с последваща бърза масивна кръвозагуба. Травмите на двете колена и подбедрици са възникнали при удара им в арматурното табло на автомобила. От наличието на лентовидното кръвонасядане от лявото рамо до десния хълбок и хоризонтално през долната част на корема е видно, че водачът е бил с поставен предпазен колан. Несъмнено смъртта на Б. Б. е в пряка ричинно-следствена връзка с травмите получени при пътно-транспортното произшествие. Установена е липса на етилов алкохол в кръвта и урината на починалия, както и липса на наркотични вещества.
По делото са разпитани като свидетели К. Г. В., С. Р. А., И. Р. Н. и М. С. Т., които последователно, подробно и безпротиворечиво свидетелстват за обстоятелства от живота на семейството на ищците преди и след смъртта на техния син, респ. брат на третата ищца, които съдът кредитира изцяло и ще обсъди по-надолу в мотивите си.
При така събраните по делото доказателства съдът приема следното: съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира до доказване на обратното.
В случая родителите на починалия в процесното ПТП техен син безспорно са увредени лица, както е безспорно и обстоятелството, че водачът на л.а. Б., участвал в произшествието е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на овтомобилистите“ при ответното застрахователно дружество към датата на деликта. Оспорено в тази връзка е наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача на застрахования при ответника лек автомобил, по който въпрос съдът приема следното: автотехническата експертиза, назначена по делото е дала заключение, че и двата леки автомобила са се движели с превишена скорост и водачите им не са упражнили достатъчен контрол над тях, като всеки от автомобилите, при вземане на завоя, е бил навлязъл в насрещната лента за движение, поради което е настъпил челен удар между тях. Експертизата е заключила също, че водачите са можели да се възприемат за първи път един друг, поради ограничаващ видимостта от по-голямо разстояние скат, от 87 м и са имали видимост помежду си до самия удар; както и е заключила, че ако двамата водачи са реагирали заедно, като приберат автомобилите си в своята лента за движение, са можели да избегнат сблъсъка. Водачът на л.а. „Б. 320Д“ освен това, тъй като се е изкачвал по пътния участък е можел да реагира по-лесно на ситуацията със спасителна маневра. Или, предвид установения механизъм на настъпване на ПТП и участието на всеки от водачите в него, съдът приема за недоказано възражението на ответното застрахователно дружество, че водачът на л.а. „Б. 320Д“ с рег. № ***** е нямал виновно противоправно поведение, поради което следвало да се приеме, че не е бил осъществен деликт от негова страна. Водачът на това МПС се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, поради което е изгубил контрол над автомобила – нарушение по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и е настъпил челният удар с насрещно движещия се автомобил. Или, при липса на алтернативно направено възражение от ответното дружество за наличието на съпричиняване, съдът приема, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на застрахования при ответника лек автомобил, който е нарушил правилата за движение, допуснал е възникването на ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Б.. Налице е причинна връзка между противоправното поведение на водача на лекия автомобил Б. и настъпилия вредоносен резултат.
Или, предявените за разглеждане искове от първите двама ищци са основателни, като следва да се направи преценка за размера на следващото се на всеки от тях обезщетение за претърпените от загубата на сина им неимуществени вреди.
Специфичното при неимуществените вреди вследствие причиняване на смърт е, че те имат интензивно, трайно, а в повечето случаи и необратимо тежко въздействие върху живота на пострадалите. Затова при определяне на дължимия размер е нужно да се отчитат не само вече настъпилите вреди от внезапната неочаквана шокираща смърт на лице от най-близкия семеен кръг, но и това трайно проявление от загубата във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите /в т. см. Решение № 958/29.09.2009 г. по т. д. № 355/2009 г. на І ТО на ВКС, Определение № 708/08.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 622/2009 г. /. Преценката трябва да се прави и при съобразяване на историята на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание, които са изгубени безвъзвратно. Така, от свидетелските показания, събрани по делото се установява, че семейството на ищците никога не се е било разделяло, и включително след като Б. Б. завършил училище и бил приет студент в УНСС, родителите и сестра му се преместили от с. С. в гр. С., за да са заедно. Свидетелите установяват една изключителна близост, сплотеност, разбирателство, обич и взаимопомощ между всички в семейството, силна емоционална връзка и привързаност между починалия син с всеки от родителите му, между него и сестра му като по-големия брат. Тази близост и емоционална връзка не са били прекъснате и през времето, през което Б. Б. е работел в чужбина, но винаги се завръщал у дома при своите родители и при сестра си. Той бил и тяхна стабилна финансова опора. Свидетелите установяват и настъпилата дълбока, нестихваща и неличима покруса, скръб, мъка и безнадежност в семейството от неговата внезапна смърт. Въз основа на тези данни може да се направи извод, че последиците за първите двама ищци – родители от загубата на сина им са били пагубни за тях, с необратимо отрицателно отражение върху психиката и живота им. Или, в конкретния случай съдът преценява, че са налице обстоятелства, които значително завишават интензитета на претърпените от тях вреди, облуславящи присъждане на размер на обезщетението над обикновено и типично определяния.
На следващо място, при определя размера на следващото им се обезщетение, следва да се съобрази, че критерият за справедливост, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а е обусловен от съществуващата икономическа конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитието му /в този смисъл са: решение № 232/20.12.2016 г. по т.д. № 3586/2015 г. ІІ т. о., решение № 749/ 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о; решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о.; решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о./ Следователно, икономическите условия в страната към датата на настъпване на вредите и повлияните от тях лимити на застрахователно покритие представляват обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото на ищците обезщетение. Съобразявайки и тези обстоятелства, в тяхното проявление към датата на процесното пътно-транспортно произшествие – 03.01.2017 г., настоящият състав приема, че справедливо в случая би било обезщетение в размер на сумата от 150000 лв. за ищцата И. Я. Б. и 150000 лв. за ищеца С. М. Б., в какъвто размер съдът приема за доказани предявените искове. Над този размер до сумата от 200000 лв. исковете следва да се отхвърлят. Сумите се дължат ведно със законната лихва, считана от 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
По отношение иска на ищцата А. С. Н. – сестра на починалия в процесното ПТП Б. Б., съдът съобрази следното: с решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Прието е, че според традиционните за българското общество семейни отношения, братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В контекста на по-горе посоченото, претендираните неимуществени вреди от тази ищца се установяват от обсъдените по делото свидетелски показания, които установяват силна емоционална връзка в отношенията, съпътствала целия съзнателен живот на тази ищца и брат й. Двамата са били изключително близки, той е бил неин довереник, съветник, приятел, защитник, винаги са живяли заедно, дори след като тя се омъжила и се родило детето й. Когато братът на ищцата бил в чужбина продължили да контактуват ежедневно, ищцата и съпругът й известно време били при него. Брат й й помагал много и финансово. След смъртта му ищцата се променила, страдала, станала тъжна и затворена, плачела за брат си, споделя, че много й липсва. Започнала да избухва и да показва раздразнителност без повод. Тези данни дават основание на съда да приеме, че между ищцата и нейния брат е съществувала здрава, трайна и дълбока емоционална връзка и смъртта му й е причинила сериозни морални болки и страдания. Съдържанието на установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и ищцата да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. В случая, признаването на материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната връзка на родство, а от действителните отношения между нея и брат й, характеризиращи се с особено силна привързаност и взаимна обич и претърпяните пряко, непосредствено и за продължителен период от време, продължаващи и понастоящем значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл. 52 ЗЗД.
По отношение размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищцата във връзка с възражението, че съгласно 96, ал. 1 ПЗРКЗ вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ, обезщетението се определя до размер на 5000 лв. следва да се посочи, че по приложението на посочената разпоредба практиката на съдилищата приема, че въведените със същата ограничения противоречат на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност", чийто чл. 9, ал. 1 предвижда следните минимални суми: в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Съгласно Решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, което е задължително за националния граждански съд съгласно чл. 633 ГПК, като дадено по преюдициално запитване, не се допуска национална правна уредба, съгласно която ЗЗ "ГО" при използване на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора Директива 84/5 на Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС). Поради приоритета на Европейското право пред националното, съдът не следва да прилага нормата на 96, ал. 1 относно въведеното ограничение за максимален размер на обезщетението на увредените лица, тъй като този максимален размер е под минималния размер на отговорността на застрахователя по чл. 9, ал. 1 от Директивата /в този смисъл са: определение № 701/09.12.2019г. по т.д. № 681/2019 г. на ВКС, Второ т.о.; решение № 6/23.01.2020 г. по в.гр.д. № 583/2019 г. на АС-Пловдив; решение № 21/28.02.2019 г. по в.т.д. № 15/2020 г. на АС-Бургас; решение № 54/27.02.2019 г. по в.т.д. № 24/2019 г. на АС-Варна и др./ По изложените съображения на ищцата следва да се определи обезщетение за претърпените неимущствени вреди от смъртта на брат й в размер на 70000 лв., а в останалата му част до пълния му предявен размер от 100000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При това произнасяне по предявените искове, относно разноските съдът приема следното: искането на представителя по пълномощие на ищците е за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, което съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, се претендира в размер на 5530 лв. за всеки от съобразно индивидуален договор за правна защита и съдействие. Съобразно материалния интерес на предявените за разглеждане искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата в размер на 5530 лв. Т.е. претендираното със списъка на разноските по чл. 80 ГПК не е прекомерно и възражението на пълномощника на ответника в този смисъл е неоснователно. Предвид посоченото, съобразно уважената част на иска, на упълномощения адвокат на ищците се следва възнаграждение, както следва: 4530 лв. за представената на основание чл. 38 ЗА безплатна правна помощ на ищцата И. Б.; 4530 лв. на ищеца С. Б.. По отношение на адв. възнаграждение за ищцата А. Б.: претендира се такова в размер на 3530 лв. Съобразно материалният интерес на иска, минималният размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата в размер на 3530 лв.. Т.е. претендираното в размер на тази сума със списъка на разноските по чл. 80 ГПК не е прекомерно и възражението на пълномощника на ответника в този смисъл е неоснователно. Предвид посоченото, съобразно уважената част на иска, на упълномощения адвокат на ищцата се следва възнаграждение в размер на 2630лв., за представената на основание чл. 38 ЗА безплатна помощ.
На ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., определено по реда на чл. 25, ал. 2, предл. второ във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което съобразно отхвърлената част на исковете е в размер на 104 лв., дължимо от ищците.
На Окръжен съд – К. ответното дружество дължи държавна такса върху уважените искове в размер на 14800 лв., както и направените разноски за заплатените възнаграждения за вещи лица от бюджетните средства на съда в размер на 583.52 лв.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Кърджали
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗК „. И. , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., С.к., бУ. „С. ш.“ № ** да заплати на И. Я. Б., ЕГН *, от с. С., У. „Л.“ № **, общ. З., със съдебен адрес: гр. С., У. „П.“ № *, вх. *, . *, офис 9 сумата в размер на 150000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на смъртта на сина й Б. С. Б. в пътно-транспортно произшествие на 03.01.2017 г. с л.а. „Б. 320Д“ с рег. № ****, със застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/22/*75 при ЗК „. Инс“ , на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 0.01.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 150000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „. И. , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., С. к., бУ. „С. ш.“ № ** да заплати на С. М. Б., ЕГН *, от с. С., У. „Л.“ № **, общ. З., със съдебен адрес: гр. С., У. „П.“ № *, вх. *, . *, офис * сумата в размер на 150000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на смъртта на сина му Б. С. Б. в пътно-транспортно произшествие на 03.01.2017 г. с л.а. „Б. 320Д“ с рег. № ****, със застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/22/*75 при ЗК „. Инс“ , на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 150000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „. И. , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., С. к., бУ. „С. ш.“ № ** да заплати на А. С. Н., ЕГН *1 от с. С., У. „Л.“ № **, общ. З., със съдебен адрес: гр. С., У. „П.“ № *, вх. *, . *, офис * сумата в размер на 70000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на смъртта на брат й Б. С. Б. в пътно-транспортно произшествие на 03.01.2017 г. с л.а. „Б. 320Д“ с рег. № *****, със застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/22/*75 при ЗК „. Инс“ , на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70000 лв. до пълния му предявен размер от 100000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „. И. , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., С. к., бУ. „С. ш.“ № ** да заплати на адв. П. С., САК, с адрес: гр. С., У. „П.“ № *, вх. *, . *, офис * адвокатско възнаграждение в размер на 3530 лв. за оказаната безплатна правна помощ на ищцата И. Я. Б.; 3530 лв. за оказаната безплатна правна помощ на ищеца С. М. Б. и 2630лв. за оказаната безплатна правна помощ на ищцата А. С. Н..
ОСЪЖДА ЗК „. И. , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., С. к., бУ. „С. ш.“ № ** да заплати по сметка на Окръжен съд – К. държавна такса върху уважените искове в размер на 14800 лв., както и направените бюджетни разноски за заплатените възнаграждения за вещи лица в размер на 583.52 лв.
ОСЪЖДА И. Я. Б., ЕГН *, С. М. Б., ЕГН *, А. С. Н., ЕГН *, и тримата от от с. С., У. „Л.“ № **, общ. З., със съдебен адрес: гр. С., У. „П.“ № *, вх. *, . *, офис * да заплатят на ЗК „. И. , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., С. к., бУ. „С. ш.“ № ** юрисконсултско възнаграждение в размер на 104 лв. съобразно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

File Attachment Icon
2E76E1F8719A8FEEC225854B0043D0A6.rtf