Решение № 163

към дело: 20135100500135
Дата: 08/06/2013 г.
Съдия:Пламен Александров Александров
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 16 от 20.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 86/2012 г., Ардинският районен съд е възстановил запазената част от 4/10 идеални части общо ( на обща стойност 5 460 лева), от която както следва: 1. на С. Р. Р. от Г. – 1/10 идеална част на стойност 1 365 лева, 2. на А. Р. Р. от Г. – 1/10 идеална част на стойност 1 365 лева, 3. на Г. С. Р. – 1/10 идеална част на стойност 1 365 лева и 4. на Г. Р. Е. от Г. – 1/10 идеална част на стойност 1 365 лева, от наследството на Р. А. Р., починал на 27.10.2011 г., като е намалил дарението на следния недвижим имот: неурегулирано дворно място с площ от 1 400 кв.м., находящо се в гр. А., К.О., ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда с дървен гредоред на подовата конструкция, със застроена площ от 69.30 кв.м., при посочени граници, извършено с нотариален акт № 41, том І, н.д.№ 179/1997 г. на нотариус при РС – А., в полза на Н. А. О. от гр. А.. С решението си съдът е отхвърлил предявения от С. Р. Р., А. Р. Р., Г. С. Р. и Г. Р. Е. против Н. А. О., иск за намаляване на дарение и за възстановяване на запазената част от наследството на Х. Ш. Р. – починала на 15.01.2004 г., извършено с нотариален акт № 41, том І, н.д.№ 179/1997 г. на нотариус при РС – А., в полза на Н. А. О. от Г., до размер на 4/10 идеални части, като неоснователен и е оставил без уважение искането на С. Р. Р., А. Р. Р., Г. С. Р. и Г. Р. Е. за оставяне в наследството на целия имот.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Н. А. О., която чрез своя процесуален представител, го обжалва в срок в частта, с която е уважен предявения иск по чл.30 от ЗН и е разпоредено възстановяване на запазената част от общо 4/10 идеални части на ищците в първоинстанциноното производство, както следва: на С. Р. Р. от Г. – 1/10 идеална част на стойност 1 365 лева, 2. на А. Р. Р. от Г. – 1/10 идеална част на стойност 1 365 лева, 3. на Г. С. Р. – 1/10 идеална част на стойност 1 365 лева и 4. на Г. Р. Е. от Г. – 1/10 идеална част на стойност 1 365 лева, от наследството на Р. А. Р., починал на 27.10.2011 г., и с която е намалено дарението на следния недвижим имот: неурегулирано дворно място с площ от 1 400 кв.м., находящо се в гр. А., К.О., ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда с дървен гредоред на подовата конструкция, със застроена площ от 69.30 кв.м., при посочени граници, извършено с нотариален акт № 41, том І, н.д.№ 179/1997 г. на нотариус при РС – А., в полза на Н. А. О. от гр. А.. Счита, че решението е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата се поддържа, че за определяне размера на претендираната запазена част на наследниците – ищци в първоинстанционното производство, респективно – за определянето на разполагаемата част на наследодателя, е следвало да се установи стойността на наследствената маса към момента на смъртта на наследодателя Р. А. Р., починал на 27.10.2011 г. В тази връзка се твърди, че това обстоятелство е останало недоказано по делото, доколкото по делото не било установено каква е стойността на недвижимия имот към момента на откриване на наследството на починА.я баща на ищците, а стойността на имота била установена към датата на предявяване на исковата молба. Поради изложеното жалбоподателката счита, че размера на наследственото имущество, от което следвало да се определи разполагаемата част на наследодателя и запазените части на ищците т наследството, останал недоказан, поради което необосновано районният съд формирал извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемите С. Р. Р., А. Р. Р., Г. Р. Р. и Г. Р. Е., не е постъпил. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемите оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд в обжалваната му част. Претендира разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и довода на въззивницата, релевиран във въззивната й жалба, прие за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен от С. Р. Р., А. Р. Р., Г. Р. Р. и Г. Р. Е. (въззиваеми пред тази инстанция) против Н. А. О. (въззивник), иск, с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството, за намаляване на дарение, извършено с нотариален акт № 41/1997 г. от наследодателите на ищците Р. А. Р. и Х. Ш.Р. в полза на ответницата Н. А. О., на недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място с площ 1 400 кв.м., ведно с построената върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда, находящ се в гр. А., К.О., до размера, необходим за допълване на запазените им части.
Установено е по делото, че ответницата Н. А. О. е сестра на наследодателя на ищците Р. А. Р. (техен баща), както и че на 10.11.1997 г., с нотариален акт за дарение № 41/1997 г. по описа на нотариуса при Районен съд – А., Р. А. Р. и съпругата му Х. Ш.Р. (наследодатели на ищците – техни баща и майка) са дарили на ответницата Н. А. О. недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място с площ 1 400 кв.м., ведно с построената върху него двуетажна полумасивна жилищна сграда, находящ се в гр. А., К.О.. Не е спорно по делото, че наследодателите Р. А. Р. и Х. Ш. Р. са притежавал единствено посочения по – горе недвижим имот.
Установено е също, че наследодателката Х. Ш. Р. е починала на **.**.**** г., а наследодателят Р. А. Р. – на **.**.**** г.
С постановеното по делото решение Ардинският районен съд е отхвърлил предявения от С. Р. Р., А. Р. Р., Г. Р. Р. и Г. Р. Е. против Н. А. О., иск, с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството, за намаляване на дарение и възстановяване на запазена част от наследството на Х.Ш. Р., като погасен по давност. В тази част решението не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила. Решението не е обжалвано и като такова е влязло в сила и в частта, с която е оставено без уважение искането на С. Р. Р., А. Р. Р., Г. С. Р. и Г. Р. Е. за оставяне в наследството на целия имот.
Предмет на настоящата въззивна жалба е решението на районния съд, в частта, с която е уважен предявения иск за намаляване на дарение и възстановяване на запазена част от наследството на Р. А. Р., като е намалено дарението, извършено с нотариален акт № 41/1997 г. в полза на Н. А. О., до размера на 6/10 идеални части и е възстановена запазена част от 4/10 идеални части общо – или по 1/10 идеална част за всеки един от ищците.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. С други думи, цитираната разпоредба – чл.269, изр.2 от ГПК, предвижда, че по въпроси свързани с правилността на обжалваното решение, въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата. В тази връзка, в жалбата се прави едно единствено оплакване за неправилност на постановеното решение, в неговата обжалвана част, касаещо датата на оценка на имуществото на починалия наследодател, като се твърди, че по делото не е извършена оценка към деня на откриване на наследството, а оценката на имуществото е направена към датата на предявяване на иска.
Този довод е несъстоятелен. В настоящия случай обстоятелството, че стойността на дарения недвижим имот не е определена към откриване на наследството, а към един по – късен момент – датата на предявяване на иска, е ирелевантно за определянето на разполагаемата част, както и размера на запазената част на наследниците, доколкото по делото е безспорно, че наследодателят Р. А. Р. е притежавал единствено недвижимия имот, предмет на извършеното с нотариален акт № 41/1997 г. дарение, като към момента на смъртта му не е притежавал друго имущество. Разпоредбата на чл.31 от ЗН, изискваща стойността на дарените недвижими имоти да бъде определена към датата на откриване на наследството е от значение за определяне на разполагаемата част, респективно – размерът на запазената част, но само когато наследодателят е притежавал към момента на смъртта му и друго имущество, което следва също да се определи към този момент.
В настоящия случай, след като наследодателят е притежавал единствено недвижимия имот, предмет на извършеното с нотариален акт № 41/1997 г. дарение, и не е притежавал друго имущество към момента на смъртта му, за определянето на разполагаемата част, съответно – на запазената част на наследника, е ирелевантно обстоятелството дали стойността на дареното имущество е определена към датата на неговата смърт – 27.10.2011 г., или към датата на предявяване на иска – 30.07.2012 г.
Поради изложеното и доколкото във въззивната жалба не се правят други оплаквания, съдът не следва да се произнася служебно относно наличието на предпоставките на чл.30, ал.2 от ЗН за уважаване на иска спрямо всички ищци, както и относно размера на разполагаемата част, съответно – размера на запазената част на наследниците. Ето защо въззивната жалба е неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да се потвърди.
При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да заплати на въззиваемата Г. Р. Е. направените пред въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 300 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.71, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 20.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 86/ 2012 година по описа на Ардинския районен съд, в частта, с която е възстановена запазената част от 4/10 идеални части общо (на обща стойност 5 460 лева), от която както следва: 1. на С. Р. Р. от Г. – 1/10 идеална част на стойност 1 365 лева, 2. на А. Р. Р. от Г. – 1/10 идеална част на стойност 1 365 лева, 3. на Г. С. Р. – 1/10 идеална част на стойност 1 365 лева и 4. на Г. Р. Е. от Г. – 1/10 идеална част на стойност 1 365 лева, от наследството на Р. А. Р., починал на 27.10.2011 г., като е намалено дарението на следния недвижим имот: неурегулирано дворно място с площ от 1 400 кв.м., находящо се в гр. А., К.О., ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда с дървен гредоред на подовата конструкция, със застроена площ от 69.30 кв.м., при посочени граници, извършено с нотариален акт № 41, том І, н.д.№ 179/1997 г. на нотариус при РС – А., в полза на Н. А. О. от гр. А..
ОСЪЖДА Н. А. О. от гр. А., У.О. С. № 7, с ЕГН * да заплати на Г. Р. Е. от Г., У.С. № 12, с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.




Председател : Членове : 1. 2.

File Attachment Icon
38B5FDEFB2F21952C2257BBF0040E866.rtf