Решение № 49

към дело: 20185100500018
Дата: 03/19/2018 г.
Съдия:Тонка Гогова Балтова
Съдържание
С решение № 266/28.11.2017 г., постановено по гр. д. № 486/2017 г., М. районен съд е оставил без уважение молбата на Т. М. М. от с. П., общ. Д.,/Т. М. М./, в качеството му на ищец по гр. д. № 396/2006 г. по описа на МРС за поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК на Решение № 1. от 17.05.2007 г. по гр. д. № 395/2006 г. по описа на PC- М. като неоснователна и е оставил без разглеждане молбата на Т. М. М. от с. П., общ. Д., /Т. М. М./, в качеството му на ищец по гр. д. № 396/2006 г. по описа на МРС, с която се иска тълкуване на основание чл. 251 от ГПК на решение № 1. от 17.05.2007 г. по гр. д. № 395/2006 г. по описа на PС- М..
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Т. М. М. от с. П., общ. Д., който го обжалва като неправилно. Твърди се в жалбата, че било установено по делото, че със заявление за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, жалбодателят заявил за възстановяване общо 13 броя притежавани от наследодателя му земеделски земи. Установено било и това, че с решения на РС- М. от общо 13 броя заявени за възстановяване земеделски земи, на жалбодателя било отказано възстановяването на 3 броя земеделски земи по п. 1- нива от 8.00 дек. в м. „У.Б.”, попадаща в ДПФ; по п. 3- нива от 3.00 дек. в м. „С. д.” и по п. 12 - пасище от 3.00 дек. в м. „Габак якасъ” попадащ в ДПФ. Така с Решение № 1. от 17.05.2007 г., постановено по гр. д. № 395/2006 г. по описа на Районен съд- М.д съдът е изменил Решение № 8/75Б от 05.11.1998 г. на ОС „ЗГ" - Д., като е признал за установено по отношение на ОС „ЗГ”- Д., че молителят като наследник на Р. Д. М., б. ж. на с. П., общ. Д. възстановява правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, като са посочени земеделските земи по пунктове 2; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 11 и 13, без да е посочена земеделската земя по пункт 4.- нива от 2.00 дек. в м. „Кая пънар алтъ” и е потвърдил Решение № 8/75Б от 05.11.1998 г. на ОС „ЗГ"- Д. в останалата част, а именно, отказа на ОС „ЗГ"- Д. да възстанови собствеността в съществуващи стари реални граници по п. 1- нива от 8.00 дек. в м. „Узун Бюк”, по п. 3- нива от 3.00 дек. в м. „Салъкьой дюзенли” и по п. 12- пасище от 3.00 дек. в м. „Габак якасъ”, попадащ в ДПФ. Жалбодателят счита, че в тази част от диспозитива на Решение № 1. от 17.05.2007 г., постановено по гр. д. № 395/2006 г. по описа на Районен съд М. била допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропуск от страна на съда да посочи п. 4- нива от 2.00 дек, в м. „Кая пънар алтъ” в диспозитива на решението си, а при условията на евентуалност, че са налице условията за тълкуване на същото на основание чл. 251 от ГПК. С обжалваното решение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, като неоснователна, а искането за тълкуване на решението е оставил без разглеждане като недопустимо. Изложени са съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд. Жалбодателят счита, че ако действителната воля на съда при постановяване на Решение № 1. от 17.05.2007 г., постановено по гр. д. № 395/2006 г. по описа на Районен съд- М., е била да откаже възстановяване на земеделската земя по пункт 4.- нива от 2.00 дек, в м. „Кая пънар алтъ”, то в мотивите на решението си съдът е щял да посочи и тази земеделска земя измежду тези, които отказва да възстанови, но същата липсвала в мотивите на съда. Счита, че след като в мотивите на Решение № 1. от 17.05.2007 г. по гр. д. № 395/2006 г. по описа на Районен съд- М., съдът е посочил, че искът е частично основателен и доказан, и е посочил всичките земеделски земи по пунктове без земеделската земя по пункт 4.- нива от 2.00 дек, в м. „Кая пънар алтъ”, то нямало друга причина, освен допусната очевидна фактическа грешка. Счита, че не е налице непроизнасяне на съда по цялото направеното искане, каквото се допускало в мотивите на обжалваното решение. Счита също, че частта на Решение № 1. от 17.05.2007 г., постановено по гр. д. № 395/2006 г. по описа на Районен съд- М., в която е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в пропуск от страна на съда в диспозитива на решението да посочи пункт 4. нива от 2.00 дек, в м. „Кая пънар алтъ”, не било изпълнено, поради което и извода на съда за недопустимост на искането за тълкуване на решението на основание чл. 251, ал. 2 от ГПК, бил незаконосъобразен. Искането е да се отмени изцяло атакуваното решение като вместо него бъде постановено друго, с което да се реши спора по същество.
В писмен отговор и в съдебно заседание ответникът по жалбата ОС „. гр. Д., чрез представляващият я оспорва. Излага съображения за правилността на атакуваното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че същата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е подадена молба от Т. М. М. от с. П., общ. Д., /Т. М. М./, ищец по гр. д. № 395/2006 г. по описа на МРС, с която се иска да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК в решение № 1. от 17.05.2007 г., постановено по гр. д. № 395/2006 г. по описа на РС- М., и алтернативно- да се извърши тълкуване на основание чл. 251 от ГПК на решение № 1. от 17.05.2007 г. по гр. д. № 395/2006 г. по описа на РС- М..
В изпълнение на разпоредбата на ал. 2 на чл. 247 от ГПК, съдът е изпратил препис от молбата на ответната страна- Общинска служба по земеделие, гр. Д. /ОС „ЗГ” гр. Д./, която е депозирала писмен отговор, в който е посочено, че въз основа на съдебното решение, чието тълкуване се иска били постановени решение № 2239/26.04.2011 г., а след идентификацията на границите на терен, ОСЗ- Д. се произнесла и с Решения № 2239А/10.02.2012 г.; № 2239Б/10.02.2012 г. и № 2239/10.02.2012 г. като с протоколи от 10.02.2012 г. бил извършен въвод във владение въз основа на влезлите в сила решения за възстановяване на собствеността и заверени скици.
От фактическа страна се установява следното:
С решение № 1. от 17.05.2007 г., постановено по гр. д. № 395/2006 г. по описа на МРС било изменено Решение № 8/75Б от 05.11.1998 г. на ОС „ЗГ” гр. Д. като било признато за установено, че Т. М. М. има право в качеството на наследник на Р. Д. М. да възстанови правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, по пунктове, както следва: 2. нива от 2,00 дка в м. „Кая пърнар алтъ”; 5. нива от 4 дка в м. „Кая пърнар башъ”; 6. нива от 3 дка в м. „Ой тарла” ; 7. нива от 2 дка в м. „Ак кел Алтъ”; 8. ливада от 1 дка в м. ”Коджа Бюк”; 9. ливада от 1 дка в м. „Кая пърнар алтъ”'; 10. нива от 1 дка в м. „Аланджък”; 11. ливада от 1 дка в м. „Ападжък” и 13. пасище от 4 дка в м. ”Юте ямач”, всички в землището на с. П., общ. Д.. Решението е потвърдено в частта, с която е отказано да се възстанови собствеността по п.1, п. 3 и п. 12.
С решение № 6/13.12.2007 г., постановено по адм. дело № 71/2007 г. по описа на Адм. съд К., Решение № 1. от 17.05.2007 г. по гр. д. № 395/2006 г. по описа на МРС било отменено в частта, в която бил потвърден отказа да се възстановят земеделски имоти по т. 1, т. 3 и по т. 12 като делото е върнато за ново разглеждане. С Решение № 21/19.02.2008 г. по гр. д. 429/2007 г. била оставена без уважение жалбата на Т. М. М. против решение № 8/75Б от 05.11.1998 г. на ПК, гр. Д., с което било отказано да бъдат възстановени нива от 8 дка в м. „Узун Бюк”, нива от 3 дка в м. „Салъкьой дюзенли” и пасище от 3 дка в м. „ Габак якасъ”.
С Решение № 2239/26.04.2011 г.; Решение № 22398/10.02.2012 г.; № 2239А/10.02.2012 г.; № 22395/10.02.2012 г. и № 2239/10.02.2012 г. на Общинска служба земеделие, гр. Д., на наследниците на Р. Д. М. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, предмет на съдебния спор.
С Протоколи № № 2239, 2239А и 2239Б от 10.02.2012 г. бил извършен въвод във владение въз основа на влезлите в сила решения за възстановяване на собствеността.
С оглед на така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция приема следното:
В решение № 1. от 17.05.2007 г.,постановено по гр. д. № 395/2006 г. по описа на МРС, не е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, тъй като видно от мотивите на съдебното решение, чиято поправка се иска, съдът е приел, че от събраните доказателства следва да се приеме за установено спрямо ОС „ЗГ” Д., че ищеца има право да възстанови земеделски земи по пунктове съгласно решение № 8/75Б от 05.11.1998 г. на ОС „ЗГ” гр. Д., като между тях, както в мотивите, така и в диспозитива не е посочен пункт 4- нива от 2 дка в м. „Кая пърнар алтъ”. Или в случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, съдът не се е произнесъл изцяло по направеното от ищеца искане, поради което последният е можел да поиска да бъде допълнено съдебното решение при условията и в сроковете по чл. 250 от ГПК, което той не е сторил. Поправка на очевидна фактическа грешка може да се иска, когато е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението, което на практика означава, че фактическа грешка в съдебно решение е налице само когато има противоречие между приетото в мотивите на решението и постановеното в неговия диспозитив, пред каквато хипотеза не сме изправени в случая. Недопустимо е по реда за поправка на очевидна фактическа грешка да се иска допълване на съдебно решение по същество. Или, не е налице нито несъответствие между формираната в мотивите и изразената в диспозитива на посоченото решение правосъдна воля, нито неяснота в правните съждения на съда при постановяване на този съдебен акт, поради което искането за поправяне на очевидна фактическа грешка е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
В случая не са налице и предпоставките за тълкуване на съдебното решение, по смисъла на чл. 251, ал. 1 от ГПК, тъй като съдът е пропуснал, както в мотивите на решението, така и в диспозитива, процесния пункт 4 от молбата на жалбодателя. Още повече, съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от ГПК, тълкуване не може да се иска, когато решението е изпълнено. В случая, видно от представените от ОСЗ гр. Д. решения и протоколи за въвод във владение, се налага извода, че наследниците на Р. Д. М. са въведени във владение на имотите, описани в решение № 2239 от 26.04.2011 г. по чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, постановено от ОСЗ и заверени скици, респ. решението е изпълнено, поради което молбата за тълкуването му е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Водим от изложеното, въззивният съд
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 266/28.11.2017 г., постановено по гр. д. № 486/2017 г. по описа на М. районен съд.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/

File Attachment Icon
38DBC95C8274AC26C22582550047891C.rtf