Решение № 18

към дело: 20185100600009
Дата: 03/08/2018 г.
Съдия:Йорданка Георгиева Янкова
Съдържание
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 180/21.11.2017 г., постановена по НОХД № 978/2017 г., по описа на К. районен съд, подсъдимият К. С. Г. от Г., с ЕГН *, е признат за невиновен в това, че на 04.04.2017 г. в Г., в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 16-1300-001123/26.08.2016 г., влязло в сила на 31.03.2017 г., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние – управлявал лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *, без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
На основание чл.305, ал.6, във вр. с чл.301, ал.4 от НПК, съдът е наложил на подс.К. С. Г. административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за това, че на 04.04.2017 г. в Г. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *, без да притежава съответно свидетелство за управление – административно нарушение по чл.177, ал., т.2, във вр. с чл.150 от ЗДвП.
Настоящото производство е образувано по повод въззивен П. на прокурор при Р. П. – К.против така постановената присъда, в който се твърди, че същата е неправилна и необоснована. В допълнително представени мотиви към протеста се сочи, че освен необоснованост на присъдата и че същата е постановена и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че фактическите обстоятелства, относими към авторството и начина на извършване на деянието, не били установени в съгласие с изисквания за внимателна и съвкупна оценка на доказателствените материали съобразно действителното им съдържание и многообразие. В резултат на неправилния подход при проверката и оценката на доказателствените материали било допуснато разкъсване на връзката между отделните групи доказателства и експертни изводи, които били само изброявани в мотивите, но не и комплексно оценявани съобразно тяхното значение и относителна тежест. Според прокурора, обективната истина по делото не била разкрита със способите и средствата на НПК.
Твърди се, че основния според момент по делото бил дали подсъдимият е знаел, че срещу него има издадено наказателно постановление, тъй като престъплението по чл.343в, ал.2 от НК било умишлено и деецът следвало да съзнава всички елементи от обективна страна, включени в престъпния състав. В съдебната фаза този елемент се установил по категоричен и безспорен начин от показанията на св.Делийски и от писмените обяснения на самия подсъдим, в които същият обяснявал, че знае, че против него е издадено наказателно постановление. В подкрепа на изложеното се сочи също, че деецът съзнавал , че спрямо него е съставен акт за установяване на административно нарушение, а обстоятелството, че същият не е получен лично от него се дължал изцяло на неговото недобросъвестно процесуално поведение в образуваното административно-наказателно производство. А също така, никъде в ЗАНН не било предвидено, че наказателното постановление следва да бъде връчено лично на дееца. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен, за престъплението за което е предаден на съд и да му се наложи предвиденото в закона наказание.
В съдебно заседание представителят на О. П. - К., поддържа протеста по изложените в същия и допълнителните мотиви съображения. Не сочи нови доказателства.
Подс.К. Г., счита протеста за неоснователен и моли да бъде потвърдена присъдата на районния съд.
На основание чл.313 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадения П., въззивния съд приема за установено следното:
Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319 от НПК, поради което същият е допустим и следва да бъде разгледани по същество.
Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните доказателства във връзка с изясняване на обстоятелствата по обвинението. Въз основа на събраните доказателства, като на въззивното съдебно следствие не бяха искани и допускани нови доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. С. Г. е роден на *г. в Г., живущ в Г., български гражданин, неженен, с основно образование, работи, неосъждан, с ЕГН *. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият К. Г. не притежавал свидетелство за управление на МПС, тъй като такова не му било издавано и затова бил неправоспособен водач по смисъла на ЗДвП.
На 06.08.2016г. в Г., на ул.Климент Охридски, подсъдимият управлявал моторно превозно средство, когато бил проверен от Т. У.- мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. При извършената проверка на тази дата било установено, че водача К. Г. не притежавал свидетелство за управление на МПС. По този повод му бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№ Т841801/06.08.2016г. по чл.150 от ЗДвП, който той подписал без възражение. Въз основа на съставения акт, на 26.08.2016г. началник група в сектор ПП към ОД МВР-К.издал наказателно постановление № 16-1300-001123/26.08.2016г. Със същото постановление на подсъдимия било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено на 06.08.2016г. нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно за това, че управлявал моторно превозно средство без да е правоспособен водач. Във вързка с връчване на наказателното постановление, Г. бил търсен от полицейски служител на РУ-К.на 13.12.2016г. След като не бил установен на посочения в акта адрес, наказващият орган на 23.03.2017г. отбелязал на наказателното постановление, че е връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН. Впоследствие била отбелязана и дата на влизане в сила на наказателното постановление, а именно 31.03.2017г.
На 04.04.2017г. в Г. К. Г. въпреки, че бил неправоспособен водач, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ е per. № *. Около 21.30 часа на същата дата той се движел с описания автомобил по ул.Вършец в Г., когато бил спрян за проверка от св.С. О. - полицейски служител в РУ-К.Той поискал документите на водача, както и тези на управлявания от него автомобил. Подсъдимият представил само лична карта и заявил, че не притежава свидетелство за управление на МПС. При извършената проверка се установило, че К. Г. е неправоспособен водач на МПС и никога не му било издавано свидетелство за управление на МПС. Св.С. О. поискал съдействие от служители на КАТ и на място пристигнал св.Р.К. - мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОД МВР-К. Св.К. съставил срещу подсъдимия акт за установяване на административно нарушение № 347/04.04.2017г. за констатирани нарушения по чл.150, чл.147, ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По повод извършеното от подсъдимия деяние на 04.04.2017г. и преди образуване на настоящото наказателно производство, била извършена проверка от полицейски служител в РУ-К.- св.Б.Д.В хода на тази проверка св.Д.установил, че приложеното към преписката наказателно постановление № 16-1300- 001123/26.08.2016г. не било връчено на подсъдимия. Затова на 03.05.2017г. полицейският служител предоставил на К. Г. за запознаване наказателното постановление, за което същия се подписал.
Така описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена на база събраните гласни и писмени доказателства по делото, а именно: обясненията на подсъдимия К. Г., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира; показанията на свидетелите С. О., Р.К. и Б. Д. дадени пред районният съд и на които настоящият състав дава вяра изцяло, като последователни, логични и кореспондиращи както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства; Акт за установяване на административно нарушение бл.№ Т841801/06.08.2016г.; Наказателно постановление № 16-1300-001123/26.08.2016г.; Докладна записка от 13.12.2016г.; Протокол за предупреждение от 06.08.2016г.; Акт за установяване на административно нарушение № 347/04.04.2017г.; Справка за нарушител/ водач относно подсъдимия; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Всички събрани по делото доказателства относно процесното деяние са напълно еднопосочни и взаимодопълващи се, като спора по делото се свежда до факта дали подсъдимият е знаел за съставеното му наказателно постановление № 16-1300-001123/26.08.2016г., с което му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за извършено на 06.08.2016г. нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно за това, че управлявал моторно превозно средство без да е правоспособен водач, което именно обстоятелство е от значение за съставомерността на деянието по чл.343в, ал.2 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд.
В тази връзка от събраните по делото доказателства се установява, че наказателното постановление № 16-1300-001123/26.08.2016г. е било прието за връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН и отбелязано, че е влязло в сила на 31.03.2017 г. От показанията на св.Б.Д.- служител от РУ-К.се установява, че същият е извършил проверка по случая, предхождаща образуването на досъдебното производсво (30.06.2017 г.) и при снемане обяснения от подсъдимия, видял наказателното постановление издадено за случай от 2016г. Св.Д. сочи, че след като констатирал, че същото било връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, предоставил постановлението на К. Г. да се запознае с него и да се подпише, като посочи и датата, на която се е запознал, а именно – 03.05.2017 г.. В обясненията си дадени на първоинстанционното съдебно следствие, подсъдимия прави признание, че действително на процесната дата е управлявал автомобил марка „БМВ“ по ул.Вършец в Г., без да притежава свидетество за управление на МПС. Твърди също, че през 2016г. пак бил спиран от полицейски служители, които му писали акт, но не бил получил наказателно постановление. След предявяване в съдебно заседание на въпросното постановление № 16-1300- 001123/26.08.2016г., подсъдимият е заявил, че се е запознал със същото на 03.05.2017г. Обясненията на подсъдимия, както е приел и районният съд, се подкрепят от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, поради което се възприемат и от настоящия състав за достоверни, а и още повече, че по делото няма събрани други доказателства които да ги опровергават или дори да внасят съмнение в достоверността им.
При така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че по делото е безспорно установено, че на 04.04.2017 г. в Г., подс.К. Г. е управлявал лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *, без съответно свидетелство за управление на МПС. Липсват обаче доказателства, че това управление на инкриминираната дата е било след като подсъдимият е знаел, че срещу него има издадено и влязло в сила на 31.03.2017г. наказателно постановление № 16-1300-001123/26.08.2016г. Липсата на знание у дееца, че същият е бил наказан по административен ред за управение на МПС без съответно свидетелство за управление и въпреки това в едногодишния срок от наказаването му е извършил същото нарушение, а именно - управение на МПС без съответно свидетелство за управление, прави престъплението по чл.343в, ал.2 от НК несъставомерно от субективна страна, предвид, че деянието може да бъде извършено само умишлено. Описаното относно липсата на елемент от състава на разглежданото престъпление, води до недоказаност на обвинението и признаване на основание чл.304 от НПК на подсъдимия за невиновен в извършването на вмененото му с обвинението престъпление, в случая по чл.343в, ал.2 от НК. Това е така, тъй като за това престъпление от субективна страна се изисква знание от страна на дееца за наложена административна санкция с влязло в сила наказателно постановление, което включва знание за датата, на която същото придобива стабилитет, тъй като от този момент започва да тече срокът от една година, в рамките на който повторното управление на МПС без свидетелство за правоуправление представлява престъпление. В тази връзка настоящият състав споделя изцяло изложеното от районният съд относно обективната страна и приетото в Тълкувателно решение № 1 от 7.06.2016г. на ВКС по т.д. № 1/2016г., ОСНК за субективната страна на състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК в случаите, когато наказателното постановление за санкциониране на дееца по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН - когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В цитираното тълкувателно решение, което е задължително за прилагане от съдилищата е прието, че е недопустимо умисълът на дееца за извършване на това престъпление да се обосновава само от законовата фикция по чл.58, ал.2 от ЗАНН. В хипотезата на този текст от ЗАНН знанието за издаването на наказателното постановление и датата на влизането му в сила, не се презумира, а подлежи на доказване в наказателния процес чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. В разглежданият случай, както вече бе посочено, не се доказа подс.Г. да е узнал за влязлото в сила наказателно постановление към 04.04.2017 г. - датата на извършване на процесното деяние. Че подсъдимият е узнал за издаденото му наказателно постановление от 26.08.2016г. и се е запознал със същото, но едва на 03.05.2017 г., се установява от приложеното по ДП (л.7) заверено копие на въпросното НП № 16-1300-001123 и от показанията на св.Делийски, който именно му го е дал да се запознае. След като това се е случило почти един месец след извършване на процесното деяние не може да подс.Г. да му се вмени знание за предходната административна санкция, както се твърди в протеста. Следва да се посочи също, че съгласно чл.58, ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, поради което се явява неоснователен довода във въззивния П., че никъде в ЗАНН не било предвидено, че наказателното постановление селдва да бъде връчено лично на дееца.
На основание чл.305, ал.6, във вр. с чл.301, ал.4 от НПК, районният съд е приел, че извършеното деяние представлява административно нарушение по чл.177, ал.1, т.2, във вр. с чл.150 от ЗДвП, а именно: на 04.04.2017 г. в Г. управлявал МПС – лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *, без да притежава съответно свидетелство за управление, поради което е наложил на подсъдимия К. С. Г. административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. Предвид, че в тази част присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила, то и не следва да се извършва проверка за правилността й от въззивната инстанция.
Предвид всичко изложено и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 180/21.11.2017 г., постановена по НОХД № 978/2017 г. по описа на Районен съд - К.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.

File Attachment Icon
39C3D49E973145F9C225824A004BB010.rtf