Решение № 38

към дело: 20135100500045
Дата: 03/05/2013 г.
Съдия:Кирил Митков Димов
Съдържание
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1/16.01.2013 г., постановено по гр.д. № 3127 по описа за 2012 г., Кърджалийският районен съд е изменил размера на присъдената с решение № 2/05.02.2009 г. по гр.д. № 824/2008 г. по описа на РС – Кърджали издръжка, която С. Б. Н. от Г., У.П. № 5, ЕГН * е осъден да заплаща на малолетното си дете Н.С. Н., с ЕГН *, чрез неговата майка и законна представителка Г. Х. Б. от Г., К.Г. У.Д.М. № 61, с ЕГН *, като я е увеличил от 70 лв. на 100 лв., считано от 16.01.2013 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга причина, изменяща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава, като е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 100 лв. до пълния му предявен размер от 200 лв. Със същото решение С. Б. Н. е осъден да заплати по сметка на РС – Кърджали, държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 43.20 лв. Допуснато е предварително изпълнение на решението.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Г. Х. Б., която го обжалва. В жалбата си сочи, че въззиваемият работел от пет години в чужбина и имал добри доходи, поради което имал възмжност да заплаща издръжка в размер на 200 лв. Счита, че присъдената издръжка от 100 лв. е недостатъчна да покрие нуждите на детето. В съдебно заседание поддържа жалбата си и моли съда да увеличи издръжката на 200 лв.
Въззиваемият С. Б. Н., представляван от процесуалния си представител, е представил отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК, в който оспорва жалбата. Сочи, че определената от съда издръжка била съобразена със стандарта на живот в страната, както и с доходите на задължените за издръжка лица. Твърди, че работел в чужбина, но нямал постоянни доходи. За нуждите на детето не можело да се отделят повече от 150-200 лв. месечно, при реализиран доход в размер на минималната работна заплата от 310 лв. Този размер на издръжката следвало да се поеме от двамата родители, като при евентуално присъждане на по-голям размер на издръжката, въззивникът не би могъл да заплаща такава издръжка. Твърди се, че при получаване на трудов доход в размер на минималната работна заплата за страната никой родител не би могъл да отдели повече от 100 лв. месечно за издръжка на детето си. Сочи, се по делото не били представени никакви доказателства от какво се налагало претендиране на по-голям размер на издръжка от минималния, който в момента бил 77.50 лв. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да остави в сила решението на първоинстанционния съд. В съдебно заседание въззиваемият не се явява и не се представлява.
Страната Д. “С. П.”, О. З. на Д. – гр.Кържали, не изпраща представител. В представено писмено становище се поддържа представеното пред РС –Кърджали становище за защита интересите на детето Н.С. Н..
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:
Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е частично основателна.
Предявен е иск по чл.150, във вр. с чл.143, ал.2 от СК за изменение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Ищцата сочи в исковата молба, че условията, при които била присъдена издръжката били изменени предвид обстоятелството, че бащата на детето работел в чужбина, получавал добри доходи и имал възможност да заплаща по-голям размер на издръжката. Ответникът оспорва иска по размер като сочи, че се намира в чужбина, но няма редовна работа и затова не може да разчита на някакъв доход. В представена от същия декларация се твърди, че от 2008 г. до 2012 г. нямал никакви доходи.
С решение № 2/05.02.2009 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 824 по описа за 2008 г. на същия съд е изменен размера на присъдената издръжка, която С. Б. Н. е осъден да заплаща на малолетното си дете Н. С. Н., чрез неговата майка и законна представителка Г. Х. Б. от 60 лв. на 70 лв., считано от 06.11.2008 г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпването на друга причина, изменяща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава.
От представените като доказателства по делото служебна бележка изх. № 7984/02.1.2012 г., изд. от Д. „Бюро по труда” – Г. и служебна бележка № 718/07.11.2012 г., изд. от ОУ „В. Л.” – Г., се установява, че малолетното дете на страните по делото Н.С. Н. е ученик в V клас и редовно присъства в учебните часове, а Г. Х. Б. е регистрирана като безработна от 02.07.2002 г.
По делото е представено като доказателство удостоверение за декларирани данни изх. № 5682/17.12.2012 г., изд. от Община Кърджали, от което се установява, че Г. Х. Б. няма декларирани недвижими имоти и движими вещи. Установява се също от представеното удостоверение № 59/17.12.2012 г., изд. от общопрактикуващ лекар, че майката на малолетното дете е здрава и не страда от хронични заболявания.
От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка А. Х. Н. – майка на ответника С. Б. Н., се установява, че синът й е в Д.от две години, където работи, но няма постоянна работа.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.150, във вр. с чл.143, ал.2 от СК е основателен и доказан до размера на 140 лв. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Безспорно е, че след постановяването на решение № 2/05.02.2009 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 824 по описа за 2008 г. на същия съд е налице изменение на обстоятелствата, касаещи нуждите на издържаното дете, което е ученик в пети клас и предвид възрастта му са нараснали необходимите средства за неговата издръжка. При определяне размера на дължимата от родителите издръжка съдът съобрази обстоятелството, че майката на детето Г. Х. Б. е регистрирана като безработна от 02.07.2002 г., не получава доходи и няма имущество. По отношение доходите на бащата на детето – С. Б. Н., то съдът съобрази обстоятелството, че същият живее и работи в Кралство Дания от две години. Предвид това обстоятелство, което не се оспорва от страните и се установява от показанията на свидетелката А. Х. Н., то следва да се приеме, че ответникът получава минималната за Кралство Дания работна заплата и в тази връзка е налице и увеличение на неговите доходи. Същевременно ответникът не сочи други обстоятелства, които евентуално биха намалили доходите му – друго семейство и деца, на които е задължен да осигури издръжка. С оглед на тези данни размерът на ежемесечната издръжка, която въззивникът следва да заплаща на малолетното си дете съдът определя на 140 лв. месечно. Така определеният размер на месечната издръжка е съобразен с нуждите на детето, с възможностите на бащата и с минималния размер на издръжката, предвиден в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Що се отнася до изложения довод за временния характер на работата на въззиваемия, то след като същият се е установил в Кралство Дания за един продължителен период от време – две години, очевидно реализира доходи, които му позволяват да се установи трайно в тази държава. Впрочем, въззиваемият не посочва какви доходи получава от временната работа, а декларира, че не е получавал никакви доходи, което не може да бъде споделено.
Ето защо предявеният иск е основателен и доказан до размера на 140 лв., а решението на Кърджалийския районен съд е неправилно в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за увеличение на присъдена издръжка за разликата от 100 лв. до 140 лв., и като такова следва да бъде отменено, а размерът на издръжката следва да бъде увеличен от 100 лв. на 140 лв. В останалата му част решението е обосновано и правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззиваемият следва да бъде осъден да заплати допълнително 57.60 лв. държавна такса върху увеличения размер на издръжката. Разноски за тази инстанция не се претендират от въззивницата, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1/16.01.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 3127 по описа за 2012 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск за изменение на присъдена издръжка, ЗА РАЗЛИКАТА от 100 лв. до 140 лв., вместо което постановява:
УВЕЛИЧАВА размера на издръжката, която С. Б. Н. от Г., У.П. № 5, ЕГН * е осъден да заплаща на малолетното си дете Н.С. Н., с ЕГН *, чрез неговата майка и законна представителка Г. Х. Б. от Г., К.Г. У.Д.М. № 61, с ЕГН * от 100 лв. на 140 лв. месечно.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА С. Б. Н. от Г., У.П. № 5, ЕГН * да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд допълнително 57.60 лв. държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Решението не подлежи на касационно обжалване.



Председател: Членове:1. 2.

File Attachment Icon
4302031995AC0619C2257B2500511027.rtf