Решение № 73

към дело: 20195100900067
Дата: 04/03/2020 г.
Съдия:Мария Кирилова Дановска
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх.№ 3415/17.10.2019г., предявена от М. Р. Ц. от Г., чрез адв. А. М., срещу „Д. – О. З.” Е., Г..
Ищцата твърди, че на 17.03.2019 г. на кръстовището на У. „Б.” и У. „Е. Й.” в гр. К. водачът на лек автомобил „Мерцедес С 350”, с регистрационен номер СВ **** КА, С. А. О. нарушил правилата за движение по пътищата при изпълнението на ляв завой и блъснал пресичащата на пешеходна пътека М. Р. Ц.. Вследствие на удара пострадалата паднала на земята и ударила тежко главата си. Местопроизшествието било посетено от компетентните органи и бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1036-76, а спрямо водача на лекия автомобил било взето административно отношение чрез съставянето на АУАН с блан. № 539863/17.03.2019 г. за нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Непосредствено след инцидента ищцата била откарана от екип на Спешна медицинска помощ в М. „Д. А. Д. . Нямала спомени какво точно се е случило, което се дължало на мозъчното сътресение, което получила при силния удар и загубата на съзнание за повече от един час. След като й била направена рентгенова снимка, лекарите установили, че М. Ц. имала счупвания на лицеви кости и кости на черепа. След проведеното й лечение била изписана на 19.03.19 г. с препоръки за домашно лечение, рехабилитация и наблюдение.
Твърди, че вследствие на ПТП и получените телесни увреждания, търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й болки и страдания от получените травми и преживяното произшествие.
Инцидентът и самото мозъчно сътресение представлявали за нея голям стрес, често се оплаквала от силно главоболие и главозамайване. Лицето й било обезобразено от счупването на лицеви кости. Случилото се я направило по-страхлива и затворена в себе си. Твърди, че до днес не се е възстановила напълно – както физически, така и психически.
Твърди, че вредите са причинени вследствие на виновно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес С 350”' с рег. № СБ **** КА С. А. О., който бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника „Д. - О. З.” Е. съгласно застрахователна полица № BG/06/*77, валидна до 26.12.2019 г., поради това тя предявила извънсъдебна претенция пред ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в изпълнение на изискванията на чл. 380 КЗ. Застрахователят, с писмо изх. № 0-92-7171/22.05.2019 г. я уведомил, че определя обезщетение в размер на 11 000 /единадесет хиляди/ лева, като същата сума била наредена по предоставената с претенцията адвокатска банкова сметка, по доброволен ред, но без да е подписвано споразумение между ищцата и ответника. Тъй като ищцата категорично не била съгласна с размера на определеното и изплатено обезщетение, което било занижено и неадекватно на претърпените от нея неимуществени вреди, и тъй като според нея сумата била изплатена в нарушение на чл. 63 от ЗЗД, от нейно име и по нейна воля пълномощникът й наредил обратно по сметка на „Д.-О. З.” Е. преведената сума в размер на 11 000 лева. Поради това, за нея възниквало правото да предяви претенциите си по съдебен ред и да иска от съда ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за претърпените от ПТП неимуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Д. - О. З.” Е. да й заплати сумата в размер на 50 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, причинени при ПТП на 17.03.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който сочи, че няма възражения по редовността на същата и допустимостта на иска. Признава иска за основателен до сумата в размер на 11 000 лв., която била преведена на 21.05.2019 г., по посочената от ищцата банкова сметка на неин пълномощник - адв. Щерю Щерев. Не се оспорва, че при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят и виновният водач са били в застрахователно правоотношение.
Твърди, че при определяне размера на обезщетението в предложения размер от 11 000 лева били съобразени характерът и степента на претърпените увреждания, както и представените от ищцата документи, продължителността на оздравителния процес, както и застрахователни и съдебни практики за присъждане на обезщетения при аналогични случаи.
Счита, че връщането на извършения превод в размер на 11 000 лв., по банковата сметка на „Д. - О. З.” Е. било в противоречие с чл. 498 ал. 3 пр. 4 от КЗ. Счита, че е изпълнил задължението си да изплати застрахователно обезщетение на ищцата и поради това не е дал повод за завеждане на делото, поради което на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, следвало разноските, сторени от страните по делото, до размера на призната част от иска, да бъдат възложени в тежест на ищцата. За размера над сумата от 11 000 лв. ответникът счита иска за неоснователен, поради което оспорва същия по основание и размер. Оспорва се в отговора наличието на причинно-следствена връзка между събитието и всички получени от ищцата увреждания. Ответникът оспорва ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба увреждания, тъй като от представените по делото документи не се установявало М. Ц. да е имала счупвания на лицеви кости, съответно лицето й да е било обезобразено, както и да е губила съзнание за повече от час. Не били налице и обстоятелства, които да обосновават определяне на обезщетение по - голямо от определеното и изплатено от застрахователя.
В условията на евентуалност сочи, че отговорността на застрахователя следвало да бъде ангажирана, като се съобрази принципа на чл.52 от ЗЗД и предявените искове се счетат за силно завишени.
С отговора се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. Ц., на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД. Ищцата твърдяла в исковата молба, че често се оплаквала от силно главоболие и главозамайване, а ответникът счита, че в случай, че били налице такива симптоми, те били породени от поведението на пострадалата, като в представената Епикриза било отбелязано, че тя е изписана от болничното заведение по нейна воля, преди лечението да е било приключило. Това обстоятелство водело според ответника до неправилно лечение, което можело да породи нежелани странични ефекти, за които обаче вината била изцяло на пострадалата.
Ответникът оспорва и предявения иск за лихва върху главницата, както върху признатия размер, така и над него. Неоснователността на иска за присъждане на главницата водела до неоснователност и на иска за присъждане на лихви.
На основание чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД, ищцата била в забава, тъй като неоснователно отказвала да получи обезщетение от ответника - застраховател, който изпълнил своето законово задължение да заплати застрахователно обезщетение, за причинените й неимуществени вреди. Счита, че поради това бил освободен от заплащането на законна лихва върху сумата от 11 000 лв., която ищцата неоправдано не приела.
С допълнителната искова молба ищцата моли да се приеме за безспорно обстоятелството, че към датата на процесното ПТП - 17.03.2019 г. ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Мерцедес С 350” с регистрационен номер СВ **** КА с валидна застрахователна полица № ВС/06Д*7, тъй като в отговора на исковата молба ответникът е признал това обстоятелство.
Относно възражението на ответника, че същият не е дал повод за завеждане на делото, счита същото за неоснователно, тъй като Застрахователното дружество неглижирало разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД, съгласно която кредиторът не можел да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Поради това ищцата наредила обратно превод в размер на 11 000 лева по банковата сметка на „Д.-О. З.” , като по този начин изразила категоричното си несъгласие с ниския размер на обезщетението, определено й от застрахователя.
Счита за неоснователно и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като сочи, че не била нарушила правила по ЗДвП, които да доведат до настъпването на ПТП и съответно до получаване на телесни увреждания.
С доклада си съдът приема за безспорни датата, на която е настъпило процесното ПТП, както и, че към тази дата ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Мерцедес С 350”, с регистрационен номер СВ **** КА, с валидна застрахователна полица № ВС/06Д*7; механизмът на причиняване на ПТП, вината на водача, причинил същото и причинно- следствената връзка между произшествието и настъпилите вреди.
От фактическа страна се установяват твърденията на ищеца за настъпването на 17.03.2019г. на процесното ПТП, както и, че автомобилът, с който е извършено процесното ПТП, е имал валидна към датата на произшествието задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“, съгласно застрахователен Договор/полица № BG *7374/26.12.2017г., валидна от 26.12.2017г. до 26.12.2018г., в който период е настъпило и застрахователното събитие.
Доказва се по делото и, че на 16.04.2019г. /л.9/ ищецът, чрез адв. М., е предявил застрахователна претенция, като е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв.
С писмо изх. № 0 – 92 - 7171 от 22.05.2019г. ответникът уведомил ищеца /л.10/, че във връзка със заявлението му за изплащане на обезщетение, с платежен документ от 21.05.2019г. е изплатил сумата в размер на 11 000лв., по банкова сметка в Р. Е., посочена в претенцията. Посочено е в писмото на ответното дружество, че при определянето размера на обезщетението са отчетени характера и степента на претърпените увреждания, представените документи, продължителността на оздравителния процес, застрахователната и съдебна практика в аналогични случаи, както и критерият за справедливост. Представени са доказателства за извършен превод за сумата в размер на 11 000лв. на 26.06.2019г.
По делото е представена декларация, подписана от ищцата, с която същата декларира, че е уведомена от адв. Щ. за изплатената й сума в размер на 11 000лв., но е решила тя да бъде възстановена на Д. „О. З.”, тъй като не репарира причинените й вреди изцяло, както и че желае да бъде образувано съдебно производство за определяне на дължимото й се обезщетение.
Доказателства за връщане на преведената сума не са представени, но това твърдение на ищцата не се оспорва от ответното дружество.
Приобщено като доказателство по делото е заверено копие на история на заболяването № 3887 на пациентката М. Р. Ц., което е съобразено от вещото лице по назначената съдебно - медицинска експертиза.
Събрани са гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите К. И. К. и В. Н. С.
От показанията на първата се установява следното: познавала ищцата по физиономия, тъй като посещавали едно и също заведение. Свидетелката си спомняла за процесния инцидент - видяла как лек автомобил ударил ищцата М.. Жената изхвърчала напред. Шофьорът се притекъл на помощ, свидетелката К. също отишла до пострадалата. Последната била в безсъзнание, със затворени очи. Тъй като свидетелката нямала телефон в себе си, отишла до заведението да кажа на мъжа си да се обади на спешния телефон, след което се върнала да я види. Шофьорът на колата вече я бил леко поизправил. Отишли до блока, който се намира до цветарския магазин, и оставили пострадалата да седне на пейка. Тя /пострадалата/ само повтаряла: „Какво направихте, какво направихте”. В цветарския магазин имало лекар, който също се притекъл на помощ. Пострадалата имала кръв по главата, кръвта й капела по палтото и на асфалта. След като се върнала при М., тя била вече с отворени очи. В рамките на една минута пострадалата била в безсъзнание.
От показанията на втората свидетелка В. Н. С. се установява следното: познавала М. от 2016 година. Разбрала за инцидента на следващия ден, тъй като в неделя почивала. В понеделник разбрала от познати, че я е блъснала кола. Отишла да я види в болницата. Пострадалата била пребледняла, шокирана, не изглеждала добре. Била на легло от неделята, докато я изписали. Оплаквала се, че я боли много главата отзад и й показала раната, на която имало струпче. Не помнела какво е станало. Доста време се оплаквала, че не е добре. Наложило се един – два пъти свидетелката да й носи храна. След като я изписали от болницата, М. отново започнала да посещава заведението - след около 3-4 дни. Тя била редовен клиент в заведението за хранене. Помощни средства не била използвала, когато отивала в заведението.
От неоспореното заключение на вещото лице Д. М. по назначената съдебно – медицинска експертиза се установява следното: при пътно-транспортно произшествие на 17.03.2019 г. на М. Р. Ц. е било причинено: контузия на главата, сътресение на мозъка, линеарно счупване на черепа в дясната половина на тилната кост, наложили болнично лечение и наблюдение.
Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет.
Сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание и линеарното счупване на тилната кост, само по себе си, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а контузията на главата е причинила болка и страдание.
При подобни увреждания, в острия период на травмата, за няколко дни пострадалият изпитва болка /главоболие/, която може да е със значителен интензитет. Главоболието постепенно намалява и обичайно за около една-две седмици стихва. При мозъчното сътресение освен главоболие е възможно да има гадене, повръщане, обща слабост, световъртеж, светобоязън.
При пострадалата Ц. е било приложено лечение с антибиотик, обезболяващи препарати, такива против гадене и повръщане, а също и противооточни и отбъбващи лекарствени средства.
Към настоящия момент пострадалата Ц. е възстановена от получената на 17.03.2019 г. травма.
Пострадалата се е възстановила в обичайните за подобно увреждане срокове. Липсват данни дали медикаментозното лечение е продължило при домашни условия.
Освен с медикаментозни средства лечението на мозъчното сътресение изисква и покой /постелен режим/ поне в първите няколко дни след травмата, който може да се осъществи и в домашни условия. Няма данни за настъпили усложнения или удължаване на оздравителния период при М. Ц..
По НРД, по клинична пътека № 208 /Консервативно поведение при леки и средно тежки закрити черепномозъчни травми/, минималния болничен престой е съответно 2 дни при леки и 5 дни при средно тежки черепно-мозъчни травми
В съдебно заседание вещото лице отговаря на поставените му въпроси по следния начин:безсъзнателното състояние и комата са едно и също. Тук, въз основа на медицинските документи в делото, както и на разпитите на свидетели, мога да заявя, че тя е била в зашеметено състояние, без пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома. Тъй като от ясното съзнание до травматичната кома има 7 степени на помрачаване на съзнанието, когато възникне черепно - мозъчна травма с пълна загуба на съзнание, тези 7 степени, така да се каже образно, се прескачат. Тоест, от ясното съзнание пострадалите изпадат в травматична кома, но в обратния ред обаче, всичките тези степени за определен период от време се изразяват с определени клинични симптоми. Няма как един човек да е в травматична кома и след 5, 10, 15, 20 минути да бъде в ясно съзнание, той е в някаква степен на помрачаване на съзнанието. Първата свидетелка, която е очевидец на случилото се обясни, че тя е била не съвсем адекватна, че е задавала въпрос, който не е съвсем в реда на нещата. Това говори за едно помрачаване на съзнанието, без да е била в загуба на съзнание до степен на травматична кома, тъй като този период, в който тя е била блъсната от автомобила до момента, в който, подкрепяйки я, тя изминава разстояние от няколко метра, за да седне на пейката, е твърде кратък в порядъка на минута, две или 5 най-много, за които говореше свидетелката, а за да се придвижва самостоятелно човек, дори и да го подкрепят, той не може за този кратък период да премине всички тези степени на възстановяване на съзнанието. Именно затова се приема, в конкретния случай, че тя е била с помрачаване на съзнанието, в следствие на черепно -мозъчна травма. Счупването на черепа е установено с компютърно томографско изследване или така наречения скенер и то представлява линеарно счупване, което представлява спукване. Спукването е вид счупване без разместване. При нея е линеарно счупване на черепа, без да се нарушава овала на черепа, тоест без разместване и без образуване на допълнителни фрагменти. Самото счупване, само по себе си не води до някаква животозастрашаваща ситуация за пострадалия, но ако има, както най-често има, но в случая не са установени такива, подлежащи увреждания на мозъчните обвивки и на самия мозък, тогава вече е друго. Но самото счупване не е животозастрашаващо увреждане. Счупването не е налагало оперативна интервенция или поставяне на импланти, нито е извършена такава манипулация. Счупването не може да бъде в по - лека или в по - тежка степен. Предвид на това, че то е на черепа, линеарната фрактура, както е описана при скенера, представлява едно спукване, просто като една линия, в която е нарушена целостта на костта, без да има разместване между отделните фрагменти и не налага оперативна интервенция. Самото счупване не налага само по себе си обездвижване. По- скоро постелъчния режим, който се налага в този случай, който е бил назначен на пострадалата, се налага във връзка с претърпяното от нея мозъчно сътресение. А мозъчното сътресение може да бъде без счупване. Възстановителният период е различен при различните пострадали с мозъчно сътресение. От порядъка на две до три седмици би следвало при така описаното увреждане в медицинската документация, тя да се е възстановила от това мозъчно сътресение. В случая се касае за леки телесни повреди. Запознах се с историята на заболяването, която е постъпила от болницата. Моята експертиза се гради на тези документи. Личен преглед на ищцата проведох. С оглед документите, с които се запознах, лицето не е имало травми по лицето и не е имало обезобразяване. В документацията няма отразено счупване на лицеви кости. С оглед на конкретния случай и по принцип на такива случаи на черепно – мозъчни травми, по национален рамков договор, който болничните заведения сключват с НЗОК, при леките мозъчни сътресения, а в настоящия случай, тя действително е престояла два пълни дни в болнично заведение, след което е изписана, разбира се по нейно желание, но два дни е обичайният престой на леки форми на мозъчно сътресение. При тежко мозъчно сътресение, с прояви, които тя не е имала – световъртеж, повръщане, гадене, в първите няколко дни да не може да стане от леглото, с прояви от страна на централната нервна система, тогава престоят при тези средно тежки форми на мозъчно сътресение, е пет дни. Това, че ищцата сама е пожелала да си тръгне след втория ден от болничния престой, това в никакъв случай не е довело до влошаване на състоянието й. След този двудневен престой, се указва на пациента дневно - диетичен режим, който той трябва да спазва, а в конкретния случай и при такива случаи на мозъчно сътресение, то именно обезболяващи и покой, което може и при домашни условия да се постига, също така избягване на четене и гледане на телевизия, рязко ставане от леглото. Тези мерки могат да се вземат при домашни амбулаторни условия.
Заключението на вещото лице се кредитира от съда изцяло като компетентно, обосновано, пълно и ясно, без съмнение за неговата правилност.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432 ал. 1 във вр. с чл.498, ал.3, предл. последно от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно легалната дефиниция на договора за застраховка „Гражданска отговорност”, установена в разпоредбата на чл. 429, ал. 1, с договора за застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане на застрахователно обезщетение пред съда само, ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, който е тримесечен, считано от предявяване на претенцията пред него или негов представител, ако откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По този начин законодателят обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между уреденото при ПТП лице и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като уредбата има повелителен характер и за спазването й съдът следи служебно.
От данните по делото се установява, че исковата претенция е предявена в хипотезата на чл. 498, ал. 3, предл. 3 от КЗ, а именно след отправена застрахователна претенция, определено и изплатено от застрахователя обезщетение, с чийто размер увреденото лице не е съгласно. Следва да се отбележи, че в този случай увреденото лице не е длъжно да оспори размера на обезщетението пред застрахователя, доколкото разполага с възможността да защити правата си по съдебен ред. С оглед изложеното съдът намира предявеният иск за процесуално допустим.
В процесния случай, за да бъдат уважени преките искове срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на посочения текст, както следва: наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.
Обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, както и валидността на застрахователната полица към датата на произшествието, не са предмет на спор между страните по делото. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 17.03.2019г.
Както бе казано по-горе, изпълнено е и изискването на чл. 380 от КЗ, като претенцията на увредения ищец е била частично уважена до размера на 11 000лв. Поради това следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по прекият иск за обезщетение на увреденото лице.
Основаният спорен по делото въпрос е относно стойността на причинените неимуществени вреди, обуславяща размера на дължимото застрахователно обезщетение. С оглед безспорно установената фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи причинените на ищеца неимуществени вреди, предявеният иск се явява доказан по основанието си.
По възражението за съпричиняване, което е релевантно по отношение на размера на търсеното обезщетение, съдът намира следното: при възражение за съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП, е необходимо пълно и главно доказване на това съпричиняване от страната, която го е въвела, в случая – ответника, тъй като с позоваването на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, тази страна цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. В тази връзка, в процеса не бяха ангажирани доказателства във връзка с възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца – от неоспореното заключение на вещото лице се установи, че последната не е напуснала преждевременно болничното заведение, от което да са последвали за нея неблагоприятни последици в здравословното й състояние. Или, то остана недоказано в процеса.
Размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени вреди подлежи на уважаване, следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената разпоредба означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и психично здраве на пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат взети предвид конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително периодът и интензитетът на търпените от ищеца болки, страдания и душевни преживявания.
Съдът, като взе предвид показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, намира, че след процесното пътно – транспортно произшествие пострадалата ищца е била за много кратко време в болнично заведение – за 3 дни /О., заедно с деня на ПТП и с деня на изписване от болничното заведение/, и за много кратко време след това е възстановила нормалния си начин на живот. Установява се, че не е получила твърдените в ИМ загуба на съзнание за повече от един час, нито това, че се събудила чак в болницата; не се установява и твърдяното счупване на лицеви кости, довело до обезобразяване на лицето.
При това, съдът намира, че за обезщетяване на причинените на ищцата от процесното пътно – транспортно произшествие неимуществени вреди, са необходими 5 000лв. Тъй като обаче с отговора на исковата молба /а също и в пледоарията по същество/ ответникът прави признание на иска до размера на 11 000лв., то той следва да бъде уважен в този размер, като за разликата над 11 000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за законна лихва върху главницата, съдът намира същата за неоснователна. Това е така, тъй като в случай, че увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, той има право на основание чл.498, ал.3, предл. последно от КЗ да предяви претенцията си за плащане пред съда. Когато обаче в срок е било изплатено обезщетение, увреденото лице разполага с правото да предяви иск за разликата над размера, който не го удовлетворява, до търсения от него размер /в този смисъл е и съдебната практика/. Като е върнала платената й сума, която в конкретния казус съвпада по размер с определената й такава с настоящия съдебен акт, ищцата претендирайки лихва върху търсената главница, търси да черпи права от собственото си неправомерно поведение – в случай, че сумата не беше върната, то искът за главница щеше да бъде отхвърлен изцяло, съответно, нямаше да се следва и законна лихва. Поради изложеното, съдът намира искът за законна лихва за неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.
Тъй като ищцата не е освободена от такси и разноски, и с оглед претенциите и на двете страни, право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищцата е защитавана от адв. Щ., осъществявал безплатна правна помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба 1/2004 г. възлиза в размер на сумата 580 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца, съобразно уважената част от иска.
Ищцата е заплатила ДТ за образуване на делото в размер на 2 000лв. и депозит за вещо лице в размер на 250лв. /списък на разноските – л.96/ Съобразно уважената част от иска, за сторените деловодни разноски й се дължи сумата в размер на 494,51лв.
Ответникът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 2 080 лева, от които 2 030 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лева – депозит за СМЕ /списък на разноските – л.98/. При този изход на спора и съобразно отхвърлената част на иска, на ответника се дължат деловодни разноски в размер на 1 625лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Д. - О. З.” Е., с ЕИК*, седалище и адрес на управление гр. С., Б. ". № *., да заплати на М. Р. Ц., с ЕГН *, от гр. К., У. „М. М. № *, съдебен адрес: гр. С. ****, У. „К. Б. № *, . *, ап. *, сума в размер на 11 000 /единадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпяно на 17.03.2019 г. в гр. Кърджали ПТП, както и деловодни разноски в размер на 494,51лв., като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 11 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и искът за законна лихва върху главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Д. - О. З.” Е., с ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., Б. ". № *., да заплати на адвокат Щ. Х. Щ. с ЕГН *, от АК-Хасково, възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сума в размер на 580 лева.
ОСЪЖДА М. Р. Ц., с ЕГН *, от гр. К., У. „М. М. № *, съдебен адрес: гр. София ****, У. „К. Б. № *, . *, ап. *, да заплати на „Д. - О. З.” Е., с ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., Б. ". № *., деловодни разноски в размер на 1 625лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

File Attachment Icon
4980EF9D18BEEA4CC2258549004388DC.rtf