Решение № 57

към дело: 20185100500015
Дата: 03/29/2018 г.
Съдия:Пламен Александров Александров
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 66 от 03.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 1448/2016 г., Районен съд – К. е осъдил Б. М. В. от гр. К. да заплати на СНЦ „Ф. И. с. Н. С., общ. Н. С., сумата от 9 211 лева, представляваща стойността на направени разходи за основен ремонт на нает недвижим имот, съгласно договор за наем от 25.03.2013 г., представляващ магазин, състоящ се от три помещения с обща площ 60 кв.м., описан в нотариален акт № 63, том 4, рег.№ 5528, дело № 591 от 2002 г. и в договора за наем, с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2016 г. – датата на писмената покана до ответницата, до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска в размер на общата сума от 1 703.62 лева, като е отхвърлил иска по чл.59 от ЗЗД в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 9 992 лева, като неоснователен.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Б. М. В., която чрез своя процесуален представител го обжалва в срок в осъдителната му част, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилен и необоснован бил изводът на съда, че ищецът както наемател на процесния имот е извършил претендираните подобрения и то с цел привеждане на имота във вид, че да може да се ползва според договореното предназначение, както и че били доказани вида и стойността на всяко от подобренията. Незаконосъобразно съдът приел, че с описаните в мотивите на решението дейности, извършени от ищеца за негова сметка, ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, защото продала имота през времетраене на наемния договор. Необоснован бил и изводът, че тези дейности били извършени със знание и непротивопоставянето на ответницата. В жалбата се излагат съображения, че доколкото ищецът не е възразил, че имотът не е предаден в надлежно състояние, то на основание чл.230, ал.3 от ЗЗД ответницата, като наемодател, не отговаря за недостатъците на наетия имот. Поради това неправилно съдът възложил отговорността за същите на ответницата. Твърди се също, че съдът не е съобразил разпоредбата на т.5.1 б.„з” от процесния договор за наем, съгласно който наемателят се задължава да извършва каквито и да е строително – ремонтни работи, които водят до промени в имота, само след предварително писмено съгласие на наемодателя, както и разпоредбата на т.5.2 б.”б” от същия договор, според която наемателят има право да прави промени в имота, като задължително се съобразява със закона и инструкциите на наемодателя. Счита за абсурдно ищецът да е извършил промени в имота без да спазва договора за наем и без да е налице изрично писмено съгласие на ответницата в тази връзка и така извършените промени да са за сметка на ответницата като наемодател. Излагат се съображения и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане до разпит на свидетел и на повторна съдебно – техническа експертиза с друго вещо лице. Поради изложеното, моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск по чл.59 от ЗЗД като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа жалбата и представя писмена защита, в която излага съображения за неправилност на атакуваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемия – Сдружение с нестопанска цел „Ф. И. с. Н. С., общ. Н. С., не е постъпил. В съдебно заседание същият, чрез своя представител по пълномощие, оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пред първата инстанция е предявен иск от Сдружение с нестопанска цел „Ф. И. с. Н. С., общ. Н. С., против Б. М. В., с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 9 992 лева, представляваща стойността на направени разходи за подобрения в нает недвижим имот, предмет на договор за наем от 25.03.2013 г., с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.04.2016 г.
Не е спорно по делото, че на 25.03.2013 г. между страните е бил сключен договор за наем, по силата на който въззивницата Б. М. В. (ответница по иска), в качеството й на наемодател, е отдала на въззиваемия – Сдружение с нестопанска цел „Ф. И. (ищец по иска), в качеството му на наемател, за възмездно ползване собствения й недвижим имот, представляващ магазин, състоящ се от три помещения с обща площ от 60 кв.м., находящ се в Г., срещу задължението на наемателя да заплаща месечна наемна цена в размер на 400 лева. Не е спорно също така, че наемателят е получил от наемодателя държането на имота до 31.03.2013 г. Тези обстоятелства са признати за безспорни с протоколно определение от 15.02.2017 г. на първоинстанционния съд и се установяват от представения по делото договор за наем от 25.03.2013 г. Видно от т.1.2 от същия, уговорено е било между страните имотът да се ползва като кафене с магазин и производствени помещения за тестени и местни изделия, закуски и сладкарски продукти. Съгласно договора, наемателят се е задължил да предаде обекта, предмет на договора за наем, в състоянието, в което се намира към момента на сключване на договора (т.4.1 от договора), а наемателят се е задължил да извършва каквито и да е строително – ремонтни работи, които водят до промени в имота, само след предварително писмено съгласие на наемодателя (т.5.1 б.”з” от договора). Съгласно т.5.2 б.”а” и б.”б” от договора, наемателят има право да използва имота съгласно договореното предназначение, съгласно разпоредбите на действащото законодателство и договора, както и има право да прави промени в имота като задължително се съобразява със закона, разпоредбите на договора и инструкциите на наемодателя.
Установено е по делото, че при предаването на имота, предмет на договора за наем, страните не са съставили и подписали приемо – предавателен протокол, какъвто е бил договорен в т.3.5 от договора. Не се оспорва също така от страните, че през м. септември 2015 г. имотът, предмет на договора за наем от 25.03.2013 г., е бил продаден от наемодателя на трето лице, което е довело до освобождаването му впоследствие от наемателя.
С оглед гореизложеното и предвид твърденията на страните във връзка с предявения иск, спорни по делото са следните обстоятелства: направил ли е ищецът през претендирания период – м. април – м. юли 2013 г., разходи за подобрения в наетия имот, и ако да – дължи ли ответницата заплащане на същите на ищеца на основание чл.59 от ЗЗД и в какъв размер.
Във връзка с горното, на първо място следва да се посочи, че предвид сключения между страните договор за наем наемателят (ищец по делото) е държател на имота. Съгласно Тълкувателно решение № 85 от 2.12.1968 г. по гр.д. № 149/68 г. на ОСГК, поначало отношенията на наемателя със собственика се уреждат в съответствие с договора, а при липса на договор – съобразно правилата на водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване. Съгласно практиката на ВКС, отношенията на наемателя с наемодателя при направени разходи за подобрения в наетия имот се уреждат принципно от наемния договор, а при липса на договор, респективно – при липса на конкретни уговорки за чия сметка са извършените подобрения, тези отношения се уреждат съобразно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД по правилата на неоснователно обогатяване, като отговорността на наемодателя за следващото се на наемателя обезщетение за направени разходи не е за всички разходи, а само за ония, с които наемодателят се е обогатил за сметка на наемателя. В този смисъл – решение № 120 от 1.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 21/2009 г., ІІ т.о., ТК, решение № 34 от 2.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 683/2008 г., ІІ т.о., ТК, решение № 81 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 3445/2008 г., ІV г.о., ГК, решение № 571 от 14.10.2008 г. на ВКС по т.д.№ 313/2008 г., І о., ТК.
Видно от договора за наем от 25.03.2013 г., в същият липсват конкретни уговорки, уреждащи за чия сметка ще са извършени от наемателя подобрения в имота. В тази връзка, съдът намира, че не може да се изведе наличието на такава уговорка между страните и по пътя на тълкуването на договора за наем и в частност – на разпоредбата на т.5.1 б.”з” от същия, съгласно която наемателят се е задължил да извършва каквито и да е строително – ремонтни работи, които водят до промени в имота, само след предварително писмено съгласие на наемодателя, както и на разпоредбите на т.5.2 б.”а” и б.”б” от договора, съгласно които наемателят има право да използва имота съгласно договореното предназначение, съгласно разпоредбите на действащото законодателство и договора, както и има право да прави промени в имота като задължително се съобразява със закона, разпоредбите на договора и инструкциите на наемодателя. И това е така, тъй като целта на тълкуването е да се разкрие действителната обща воля на страните, когато разпоредбите са неясни или непълни, което тълкуване обаче не следва да променя или допълва договора.
Във връзка с горното, установява се по делото, че наемодателят не е дал предварително писмено съгласие за извършването на строително – ремонтни работи в наетия имот. Това обстоятелство впрочем се признава изрично от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание на 15.02.2017 г. Що се касае до показанията на разпитания по делото свидетел И. Ц. – член на управителния съвет на ищеца, в частта им, установяваща дадено от наемодателя устно съгласие за извършване на основен ремонт на наетия имот, то същите са ирелевантни доколкото не опровергават липсата на изискуемото по договора предварително писмено съгласие за това.
Независимо обаче от липсата на предварително писмено съгласие за извършване на строително – ремонтни работи в наетия имот от страна на собственика – наемодател, предвид цитираната по – горе практика на ВКС и с оглед липсата на конкретни уговорки за чия сметка са извършените подобрения, правоотношенията между страните, респективно – правата на наемателя – подобрител, следва да се уредят съобразно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, в случай, че е направил разходи за подобрения, с която стойност собственикът се е обогатил неоснователно за сметка на наемателя.
Във връзка с претенцията на ищеца, по делото са представени и приети като доказателства 55 броя фактури за направени от ищеца, през процесния период – м. Април 2013 г. – м. Юли 2013 г., разходи за суровини и материали, както и за направа на електроинсталация (фактура № 290/28.06.2013 г.) и за проучване на външно ел.табло (фактура № 942714/ 19.06.2013 г.), съгласуване на ел.табло (фактура № 949598/08.07.2013 г.) и присъединяване към ел.мрежа (фактура № 952124/16.07.2013 г.), на обща стойност 8 040.43 лева. В тази връзка, от заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, което заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда като обосновано, се установява, че всички посочени по – горе разходи са осчетоводени в счетоводството на ищеца, като в съдебно заседание вещото лице установява, че счетоводството при ищеца е водено редовно.
По отношение на претендираните от ищеца разходи за подобрения в наетия имот по делото са приети две заключения на назначената съдебно – техническа експертиза – първоначално и допълнително, като допълнителното дава заключение за стойността на строително – ремонтни работи, при които цените са дадени поотделно за труд, материали и допълнителни разходи.
Във връзка с претендираните разходи за подобрения по делото е разпитан като свидетел П. Н., който установява, че е работил на процесния обект, който бил известен като „кафенето на англичанина М. К.”, от април 2013 г. до месец юли 2013 г., когато обекта бил завършен. Обекта се състоял от два етажа – горен и подземен (мазе), като на горния етаж имало една голяма зала и кухня отзад, а долу – голямо мазе. Сочи, че на горния етаж в голямата зала имало рафтове и те заедно с г-н К. (председател на УС на ищеца) започнали да развалят рафтовете. След това свидетелят наел други работници, които започнали от подземния етаж (от мазето), като там било тъмница и светела само една лампа. В голямата зала навсякъде имало пейки направени от винкел с дървени рафтове за сядане, като всичко това било развалено от тях, рязано и изкарано навън. В голямата зала имало дюшеме, което било прогнило, но те горе – долу го закърпили – всичко било преработено, грундирано, дезировано и с лак. В кухнята имало дюшеме, което изхвърлили, имало и подложен пясък, който също изхвърлили и наново направили замазка. Сочи, че в мазето сложили нова замазка, нова тоалетна, В и К поставили нови тръби, направена била нова ел. инсталация. Установява също, че горе направили частична шпакловка на стените, грундиране и боядисване. Всичко било Н. – спирателни кранове, принадлежности за нова В и К инсталация. Свидетелят сочи, че му било платено от г-н К. 5 лева на шпакловка и 4 лева на боядисване.
Разпитаният по делото свидетел И. Ц. – член на управителния съвет на ищеца, сочи в своите показания, че сдружението (ищеца) искало да направи едно социално предприятие, наречено „Ф. кафе”, в което младежи от дом за деца в с.Н. С. да получава професионално обучение в области, свързани с хотелиерство и ресторантьорство, пекари, сладкари, готвачи и други подобни професии. За тази цел било необходимо да имат място, където тези младежи да се обучават и същевременно да имат практически познания и опит как се правят тези неща. Сочи, че когато наели процесния имот, самото помещение било в окаяно състояние, имало нужда от основен ремонт, пода бил изключително износен, стените също. Наетият обект имал сутеренна част, където се наложило да се вложат много средства за да се направи В и К инсталация, складово пространство, съблекални и други неща. Сочи, че било дадено съгласие от ответницата – наемодател да бъде извършен основен ремонт. Ремонтирали не само вътре, но и част от фасадата, която прилежи към партера на сградата. През лятото на 2013 г. заведението било отворено, развивало се успешно до момента, в който се наложило през зимата на 2015 г. да го напуснат. Сочи, че в началото на м. октомври 2015 г. били известени, че наетият имот има нов собственик, с когото се споразумели да останат до края на 2015 г., като реално от първи януари 2016 г. имали вече Н. място, което започнали да ремонтират. Сочи, че извършените подобрения в наетия имот са довели до увеличаване на неговата стойност.
Пред въззивната инстанция е разпитан като свидетел и А. Ц., установяващ, че той е новия собственик на наетия имот, който закупил през септември 2015 г. от въззивницата Б. В.. Познавал имота от 1992 г., като бил първият му наемател. След това имота си го взели въззивницата и нейния съпруг, които си направили заведение, а след това се преместили и отново го отдали под наем, като направили сериозен ремонт. Дали го под наем като детски магазин, какъвто бил докато го взел М. К.. Сочи, че след като новия наемател е взел имота под наем е започнал да го пригажда за неговата си дейност – продажба на закуски, които се правили там, кафе, чай. При освобождаването на имота от наемателя, същият бил предаден на него. В тази връзка свидетелства, че в мазето имало помпа, която извеждала канализацията и тази помпа била заплатена от него на наемателя, в тоалетната имало нова тоалетна, която била запазена и която също била заплатена от него на наемателя, както и заплатил на последния вратата на тоалетната. Другите врати, в това число – алуминиева врата, наемателят си ги бил взел, както и взел други движими вещи – климатици, печки. Сочи, че преди отдаването на процесния имот под наем на ищеца въззивницата извършила следните ремонтни дейности: замазка на пода на мазето, стълбище от основната зала към мазето, а в основното помещение – окачени тавани, смяна на дограма, изцикляне на дюшемето, шпакловка и боядисване на стените. По отношение на извършените от наемателя – ищец ремонти свидетелят сочи, че дюшемето било отново изциклено, боядисани били стените и били сложени допълнителни контакти там, където се ползвали печки. В мазето на пода замазката била циментова, като наемателят сложил плочки и изградил с гипсокартон склад около 4 кв.м., една съблекалня около метър и нещо и тоалетната. Там където се е налагало имало изградено Н. В и К от наемателя, специално за кухнята, като понастоящем тръбите стърчали, тъй като крановете били взети. В кухнята били сменени от наемателя два дървени прозореца с нови пластмасови. Извършено било боядисване, подсилване на ел.инсталацията, прекарване на В и К там, където е необходимо и били поставени плочки в мазето. Свидетелят сочи също, че когато купил процесния имот и влезнал във владение изкъртил едно старо дюшеме на етажа, който е на нивото на тротоара и сложил ламинат. Направил основен ремонт на фасадата, по която било работено, но само козметични промени били направени.
Във връзка с направения довод от въззиваемия, в представените по делото писмени бележки, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля А. Ц., съдът намира същия за несъстоятелен. Касае се за свидетел, който има преки впечатления за състоянието на процесния обект, който знае още от 1992 г в качеството му на първи наемател, и на когото, като собственик, същият е бил предаден от наемателя – ищец по делото. Показанията на свидетеля са подробни, последователни и кореспондират с останалите по делото доказателства, като липсва каквото и да е основание да се приеме за заинтересован. Впрочем, свидетелят установява както извършени от въззивницата ремонти в процесния обект преди отдаването му под наем на ищеца, така и извършени и претендирани от последния такива, а именно – изградена нова тоалетна в мазето, изграждане от гипскартон на склад, съблекални в мазето, поставяне на плочки в мазето, поставяне на врати, направа на Н. В и К в кухнята, смяна на дървени прозорци в кухнята с нови пластмасови, изцикляне на дюшемето, боядисване на стените, слагане на допълнителни контакти за печките, подсилване на ел. инсталацията.
Въз основа на така събраните по делото гласни доказателства въззивният съд намира за доказано извършването от ищеца на следните подобрения в наетия обект: 1.) в кухнята – замазка на пода (св. Н.), два прозореца от пластмасова дограма (св. Н. и св. Ц.), нови В и К тръби (св. Н. и св. Ц.), 2.) в мазето – монтажни преградни стени от гипсокартон (претендирани като гипсокартон в исковата молба) (св. Ц. и св. Ц.), нова замазка на пода и нови теракотни плочи (св. Н. и св. Ц.), нова тоалетна (св. Н. и св. Ц.), нова В и К инсталация (св. Н. и св. Ц., отчасти и св. Ц.), 3.) в салона (основното помещение) – ремонт на съществуващ дървен под, изразяващ се в изкърпване, циклене, байцване и лакиране (св. Н. и св. Ц.), ремонт на стени, изразяващ се в грундиране и боядисване (св. Н. и св. Ц.), 4.) увеличаване на мощността на ел.захранването (св. Ц.) и 5.) преработка на електрическата инсталация (св. Н. и св. Ц.).
В тази им част показанията на свидетелите се подкрепят и от констативната част на първоначалната съдебно – техническа експертиза, видно от която при извършения оглед на обекта вещото лице е констатирало наличието на два прозореца с ПВЦ дограма в кухнята, а в мазето: преградни стени от гипсокартон, подова настилка от теракот, монтирана тоалетна чиния с луксозно автоматично казанче, В и К захранване, 9 метра полипропиленови тръби, 3 броя спирателни кранове. В тази част съдебно – техническата експертиза констатира също и наличие в мазето на мивка с облицовъчен ботуш (в изолационното антре), 2 броя водомери и 3 луминисцентни лампи – две по тавана на тоалетната и една в тоалетната. Предвид констатираното наличие на 3 луминисцентни лампи в мазето и показанията на св. Н., който установява, че когато започнали ремонта в мазето е светела само една лампа, следва да се приеме за установено и монтирането от ищеца на 3 броя луминисцентни лампи в мазето, за които са налице и доказателства за закупуването им от същия – фактура № 290/28.06.2013 г. (л.46 от гр.д.№ 1686/2016 г. на Районен съд – В.).
Що се касае до констатираното наличие в мазето на мивка с облицовъчен ботуш (в изолационното антре) и 2 броя водомери за студена вода, остойностени от вещото лице както в първоначалното, така и в допълнителното заключение, то следва да се посочи, че по делото липсват доказателства за закупуването им от ищеца, като такива не се съдържат в представените и приети по делото фактури. При това положение, доколкото не се установява такива да са закупени със средства на ищеца, то липсва основание да се приеме, че е налице обедняване от негова страна със стойността на същите.
По отношение на претендираните с исковата молба подобрения по фасадата на наетия имот въззивният съд намира, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява вида на същите, поради което искът в частта, с която се претендират като подобрения: строително – ремонтни работи и външно боядисване по фасадата, поставяне на плочи в долната част и поставяне на нови подови плочки на входни стъпала, е недоказан. Така в своите показания св. Ц. сочи единствено, че са ремонтирали не само вътре, но и част от фасадата, която прилежи към партера на сградата, а св. Ц. сочи, че по фасадата са били направени само козметични промени, като той направил основен ремонт на фасадата. Така събраните гласни доказателства не установяват по никакъв начин извършването от ищеца именно на претендираните с исковата молба и посочени по – горе подобрения. При това положение, не следва да се имат предвид остойностените от вещото лице М. Б. Д., както с първоначалното, така и с допълнителното заключение на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, подобрения външно по фасадата, а именно – изкърпване на гладка мазилка, външно боядисване гладка фасада и поставяне на теракотни плочки в долната част на фасадата (съгласно първоначалното заключение) или направа и разваляне на тръбно инвентарно фасадно скеле, изкърпване на водоплътна външна мазилка, грундиране на стари стени с латексов грунд, боядисване на гладка фасада, настилка от теракотни плочи на лепило (съгласно допълнителното заключение). Впрочем, в допълнителното заключение вещото лице остойностява като основен ремонт по фасадата и „изваждане на секретна брава с патронник” и „поставяне на секретна брава с патронник”, каквито не се претендират от ищеца.
Настоящият състав не възприема и констатациите на вещото лице за извършени подобрения в наетия имот и тяхното остойностяване, основаващи се на личните възприятия на вещото лице от състоянието на обекта към момента, когато е функционирал като заведение, т.е. преди образуване на делото – каквито са нейните обяснения в съдебно заседание на 28.06.2017 г. за наличието на преградна стена между основното помещение (салон) и кухнята. В тази връзка следва да се посочи, че по делото липсват гласни или други доказателства, установяващи наличието на изградена преградна стена между основното помещение (салон) и кухнята, като релевантни са само констатациите на вещото лице за състоянието на имота към момента на извършване на огледа, респективно – на експертизата, но не и възприятията й към един минал момент, които не могат да заместят изискуемите от закона и събрани по надлежния ред гласни доказателства.
Въззивният съд не възприема и констатациите на вещото лице за извършени подобрения в наетия имот и тяхното остойностяване, а именно –настилка от теракотни плочи в кухнята, монтаж на стенни облицовъчни плочи в кухнята, монтаж на стенни облицовъчни плочи в салона. Действително, по отношение на теракотните и фаянсови плочки са налице писмени доказателства за закупуването им от ищеца – фактури (л.40, 44, 59, 80, 82 от гр.д.№ 1686/2016 г. на Районен съд – В.), констатирано е и наличие на фаянсови плочки по стените на кухнята и салона с обща площ 12.85 кв.м. (видно от констативната част на първоначалното заключение на съдебно – техническата експертиза), но не са налице доказателства, установяващи полагане на фаянсови плочки по стените на кухнята и салона именно от ищеца, а по отношение на претендираните теракотни плочки в кухнята – от доказателствата по делото не се установява полагане на такива в кухнята.
Съдът не възприема и констатациите на вещото лице за извършени подобрения в наетия имот и тяхното остойностяване, основаващи се на предположения на самото вещото лице, каквото е поставянето на мивка от алпака двустранна в кухнята. По отношение на мивката в кухнята, в съдебно заседание на 28.06.2017 г. вещото лице обяснява, че приема наличието й заради категорията на обекта, а не заради констатирането й на место. Следва да се посочи също, че в приетите по делото фактури също не се съдържа такава мивка, респективно – липсват доказателства за закупуването на такава от ищеца.
Не следва да се възприема допълнителното заключение на назначената по делото съдебно – техническа експертиза и в частта, с която се установяват и се остойностяват извършени подобрения в наетия обект, които от една страна не се претендират от ищеца, а от друга – не представляват подобрения в имота, със стойността на които ответницата се е обогатила. Такива са следните посочени в допълнителното заключение на вещото лице дейности: демонтиране на старо дюшеме върху греди от дъски в кухнята, изхвърляне на строителни от помещение в кухнята, разглобяване на шкаф гардероб в салона (демонтиране на съществуващи рафтове, пейки от винкел с дървени рафтове за сядане, рязане с бързооборотен ширгел и извозване извън обекта), направа и разваляне на тръбно инвентарно фасадно скеле. Освен, че същите не се претендират, видно е, че се касае до дейности – положен труд, които не увеличават стойността на наетия обект и не представляват подобрения в същия, със стойността на които ответницата да се е обогатила.
На следващо място, от показанията на разпитания по делото свидетел А. Ц. се установява, че същият е заплатил на ищеца новата тоалетна в мазето, поради което следва да се приеме, че не е налице обедняване на ищеца с нейната стойност. Свидетелят установява също, че при напускане на процесния обект наемателят (ищец по делото) е взел и други движими вещи – печки, климатици, врати, включително алуминиева, както и че в кухнята В и К тръбите стърчали, тъй като крановете били взети. Показанията на свидетеля в тази им част се подкрепят и от констатациите на вещото лице от назначената по делото съдебно – техническа експертиза, което в своето първоначално заключение констатира при извършения оглед на обекта, че всички В и К тръби, батерия за мивка, корито в бившата кухня, ги няма, като няма видими белези и от съществуващата ел. инсталация. В констативната част на допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза също е направена констатация за липса на място на изградената нова В и К инсталация и нова електрическа инсталация за кухнята и салона.
Предвид гореизложеното, въззивният съд приема за установено по делото, че през претендирания период – м. април – м. юли 2013 г., ищецът е направил следните разходи за подобрения в наетия имот, със стойността на които ответницата (въззивник в тази инстанция) се е обогатила за сметка на ищеца, а именно: 1.) в кухнята – замазка на пода, два прозореца от пластмасова дограма, 2.) в мазето – монтажни преградни стени от гипсокартон, нова замазка на пода и нови теракотни плочи, нова В и К инсталация, включваща водопровод и 3 броя спирателни кранове, 3 броя луминисцентни лампи, 3.) в салона (основното помещение) – ремонт на съществуващ дървен под, изразяващ се в байцване и лакиране, ремонт на стени, изразяващ се в грундиране и боядисване, 4.) увеличаване на мощността на ел.захранването и 5.) преработка на електрическата инсталация. По отношение на новата тоалетна в мазето, както и на претенцията за нова батерия на мивката в кухнята, корито и ремонт на врати, следва да се посочи, че не е налице обедняване на ищеца с тяхната стойност, доколкото безспорно се установи, че тоалетната е платена на ищеца от новия собственик на обекта, а батерията, коритото и вратите са взети от наемателя – ищец при предаването на наетия имот.
Съдът намира, че така установените по делото подобрения, извършени от ищеца, следва да се остойностят съгласно допълнителното заключение на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, като се признаят единствено установените от вещото лице разходи за материали, но не и разходи за труд и приетите от вещото лице допълнителни разходи. В случая не следва да се признаят на ищеца остойностените от експертизата, съгласно Справочник за цените в строителството за 2013 г., разходи за труд, доколкото по делото липсват доказателства такива да са извършени от ищеца. Касае се за юридическо лице, водило редовно счетоводство, което обстоятелство се установява от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, и осчетоводило извършените разходи за ремонт на наетия обект съгласно приложените по делото фактури на обща стойност 8 040.43 лева. Тук следва да се посочи, че приложените по делото фактури касаят единствено заплатени суровини и материали, но не и заплатен труд. Впрочем, видно е от цитираните фактури, че в същите са включени и материали, които нямат връзка с претендираните подобрения в наетия имот- напр. котлон, кутии за сирене, вентилатор, комарник, палка за мухи и т.н.
Що се касае до показанията на св. Н. сочещ, че всичко им е било платено от г-н М.К., като на него му било платено 5 лева за шпакловка и 4 лева за боядисване, то следва да се посочи, че същите не установяват заплащане на труда на работниците именно от ищеца – юридическо лице, още повече, че в счетоводството на ищеца липсват надлежно осчетоводени разходи за заплатен труд. Впрочем, в представена по делото молба, находяща се на л.86 от гр.д.№ 1686/2016 г. на Районен съд – В., ищецът сочи, че подобренията са извършени както от наети от представителя на сдружението лица, така и с личен труд от представители на сдружението.
Предвид изложеното, съдът приема за недоказано заплащането от ищеца на труд за извършените подобрения, респективно – извършването на разходи за труд, поради което не е налице обедняване на ищеца с тази стойност. По същите съображения не следва да се признаят и приетите от вещото лице цени на допълнителни разходи, включващи разходи за издръжка, вноски за осигуряване и работи в частта „безопасност и здраве”, за които по делото липсват каквито и да са доказателства, че такива са били направени от ищеца.
Или, искът за направените от ищеца разходи за подобрения в наетия имот е основателен за сумата общо в размер на 4 131.71 лева, определена съгласно допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза, както следва: 97.69 лева – стойност на материали за пердашена армирана замазка в кухнята (замазка на пода), 520 лева – стойността на 2 броя прозорци ПВЦ в кухнята, 453.01 лева – стойността на материали за монтажни преградни стени от гипсокартон, 66.54 лева – стойност на материали за универсална замазка от суха смес на пода в мазето, 261.43 лева – стойност на теракотни плочи в коридора на мазето, 55.84 лева – стойност на теракотни плочи на стълбището в мазето, 63.18 лева – стойност на водопровод от поцинковани тръби в мазето (материали), 31.59 лева – стойност на 3 броя спирателни кранове в мазето, 4.56 лева – стойност на 3 броя луминисцентни лампи в мазето, 59.06 лева – разходи за материали за ремонт на съществуващ дървен под в салона, включващи разходи за материали за байцване на дървени плоскости – 32.62 лева и 26.44 лева – разходи за лакиране на дюшеме и паркет, 92.73 лева – разходи за материали за ремонт на стени в салона, включващи 55.64 лева – стойност на материали (антикорозионен грунд) за грундиране на стени в салона и 37.09 лева – стойност на латекс за боядисване в салона, 1 649 лева – разходи за преработка на електрическа инсталация и 777.08 лева – разходи за увеличаване на мощността на ел. захранването. По отношение на последния разход следва да се посочи, че въззивният съд приема именно този размер от 777.08 лева, а не установения по делото разход в размер на 833.45 лева, доколкото самият ищец претендира сумата от 777.08 лева за увеличаване на мощността на ел. захранването.
В останалата част, за разликата над сумата от 4 131.71 лева до предявения и уважен размер от 9 211 лева, предявения иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Ето защо, следва да се отмени решението на районния съд в частта, с която е уважен предявения иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на разходи за подобрения в наетия недвижим имот, предмет на договора за наем от 25.03.2013 г., със стойността на които ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, за разликата над сумата от 4 131.71 лева до уважения размер от 9 211 лева, като искът се отхвърли в тази част. В останалата му част, с която искът е уважен за сумата от 4 131.71 лева, решението е правилно и като такова следва да се потвърди.
Въззивният съд констатира, че с решението си районният съд е присъдил законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2016 г. – датата на писмената покана до ответницата. В тази връзка следва да се посочи, че искането за присъждане на лихви за минал период по съществото си представлява самостоятелен иск за лихви, какъвто иск обаче не е бил надлежно заявен – не е посочен размера и периода, за който се претендира присъждане на законната лихва, като не е заплатена и следващата се държавна такса. Ето защо, въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е присъдена законна лихва, за времето от 22.04.2016 г. до 26.07.2016 г. – датата на завеждане на делото, е недопустимо, като постановено по непредявен иск и като такова следва да бъде обезсилено в тази част. В останалата част, с която е присъдена законна лихва, считано от 26.07.2016 г. решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото – основателност на иска за сумата от 4 131.71 лева от общо претендираната сума в размер на 9 992 лева, на ищеца се следват разноски за първата инстанция в размер на 330.80 лева от общо направени такива в размер на 800 лева. В тази връзка, съдът намира, че на ищеца в първоинстанционното производство следва да се признаят разноски в размер на 800 лева, от които 400 лева – заплатена държавна такса и 400 лева – разноски за вещи лица. Що се касае до сумата от 500 лева, посочена в договора за правна защита и съдействие като платена по сметка в СИБАНК , то по делото липсват доказателства за нейното изплащане по сметка на процесуалния представител на ищеца, поради което същата не следва да бъде призната като разноски, на които има право ищецът. Не следва също така да бъдат признати като разноски по делото и приложените по делото фискални бонове и фактури, доколкото от същите не се установява направените разходи да са договорени между ищеца и неговия процесуален представител, нито да са заплатени от ищеца във връзка с осъществяваната от процесуалния му представител защита по настоящото дело. Впрочем, в представените фискални бонове за закупено гориво са отразени и разходи за закупуване на сладоледи, сладоледени десерти, вафли и безалкохолни напитки. Не се установява и каква е връзката между направения разход за нощувка в хотел Б. С. и процесуалният представител на ищеца, респективно – връзката му с настоящото дело.
С оглед изхода на делото на ответницата в първоинстанционното производство се следват разноски в размер на 387.09 лева, от общо направените в първоинстанционното производство такива в размер на 660 лева – 360 лева – адвокатски хонорар и 300 лева – разноски за вещо лице.
За въззивното обжалване, с оглед основателността на въззивната жалба за сумата от 5 860.29 лева от общо обжалвания размер – 9 992 лева, на въззивната страна се следват разноски в размер на 117.21 лева от общо направени разноски в размер на 199.84 лева – за държавна такса.
От гореизложеното е видно, че ищецът има право на разноски по делото в размер на 330.80 лева, а ответницата – в размер общо на 504.30 лева, от които 387.09 лева за първата инстанция и 117.21 лева за въззивната инстанция. Ето защо и по компенсация следва да се осъди ищеца да заплати на ответницата сумата в размер на 173.50 лева, представляваща направени по делото разноски, като решението на първоинстанционния съд в частта за присъдените на ищеца разноски следва да се отмени.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 66 от 03.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 1448/2016 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е осъдена Б. М. В. от гр. К. да заплати на СНЦ „Ф. И. с. Н. С., общ. Н. С., стойността на направени разходи за основен ремонт на нает недвижим имот, съгласно договор за наем от 25.03.2013 г., представляващ магазин, състоящ се от три помещения с обща площ 60 кв.м., описан в нотариален акт № 63, том 4, рег.№ 5528, дело № 591 от 2002 г. и в договора за наем, с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, за разликата над сумата от 4 131.71 лева до уважения размер от 9 211 лева, както и в частта, с която Б. М. В. е осъдена да заплати на СНЦ „Ф. И. с. Н. С., общ. Н. С., разноски по делото в размер на 1 703.62 лева, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Сдружение с нестопанска цел „Ф. И. със седалище и адрес на управление в с. Н. С., ул. ”С. № 16, общ. Н. С., област В., ЕИК ************, против Б. М. В. от гр. К., У.В. Л. № 5В, с ЕГН *, иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на стойността на направени разходи за подобрения в нает недвижим имот, предмет на договор за наем от 25.03.2013 г., с която сума Б. М. В. се е обогатила за сметка на Сдружение с нестопанска цел „Ф. И., за разликата над сумата от 4 131.71 лева до предявения и уважен размер от 9 211 лева, като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА решение № 66 от 03.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 1448/2016 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която Б. М. В. е осъдена да заплати на СНЦ „Ф. И. с. Н. С., общ. Н. С., законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2016 г. до 26.07.2016 г., като недопустимо в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е осъдена Б. М. В. от гр. К. да заплати на СНЦ „Ф. И. с. Н. С., общ. Н. С., сумата от 4 131.71 лева, представляваща стойността на направени разходи за основен ремонт на нает недвижим имот, съгласно договор за наем от 25.03.2013 г., представляващ магазин, състоящ се от три помещения с обща площ 60 кв.м., описан в нотариален акт № 63, том 4, рег.№ 5528, дело № 591 от 2002 г. и в договора за наем, с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ф. И. със седалище и адрес на управление в с. Н. С., ул. ”С. № 16, общ. Н. С., област В., ЕИК ********, да заплати на Б. М. В. от гр. К., У.В. Л. № 5В, с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 173.50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.


Председател : Членове : 1.



2.

File Attachment Icon
4CAF7F45CE6629BAC2258260002CE939.rtf