Решение № 74

към дело: 20195100500092
Дата: 05/15/2019 г.
Съдия:Кирил Митков Димов
Съдържание

Производството е по чл.17, ал.4 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 92/20.02.2019 г., постановено по Г.д. № 1543 по описа за 2018 г., Кърджалийският районен съд е наложил мярка за защита от домашно насилие в полза на Г. В. А. К. от Г.К., К.В.", Б. А., с ЕГН *, против Р. Д. А. от Г.К., У.М. № 4, вх. "Б", .3, А., с ЕГН *, както следва: задължил е Р. Д. А. от Г.К., У.М. № 4, вх. "Б", .3, А., с ЕГН * да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. В. А. К. от Г.К., К.В.", Б. А., с ЕГН *; забранил е на Р. Д. А. от Г.К., У.М. № 4, вх. "Б", .3, А., с ЕГН * да доближава Г. В. А. К. от Г.К., К.В.", Б. А., с ЕГН *, жилището й, находящо се в Г.К., К.В.", Б. А., К ** в Г.К., когато молителката го посещава, за срок от 18 месеца; наложил е на Р. Д. А. от Г.К., У.М. № 4, вх. "Б", .3, А., с ЕГН * глоба в размер на 200 лв.; осъдил е Р. Д. А. от Г.К., У.М. № 4, вх. "Б", .3, А., с ЕГН * да заплати на Г. В. А. К. от Г.К., К.В.", Б. А., с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 500 лв., а по сметка на РС - К. държавна такса в размер на 25 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Р. Д. А. от Г.К., У.М. № 4, вх. "Б", .3, А., с ЕГН *, който го обжалва чрез процесуалния си представител - А. Г. Б. като неправилно и необосновано. В жалбата се сочи, че било налице противоречие между мотивите на съдебното решение и издадената заповед за защита, изразяващо се в това, че в заповедта липсвала забрана за доближаване на местата за отдих и контакти, докато в мотивите били развити съображения в тази насока. Излагат се и съображения, че продължителността на наложените мерки били в противоречие с интересите на страните и следвало техния срок да бъде намален. В този смисъл се сочи, че от месец октомври 2018 г. до 20.02.2019 г. спрямо Р. Д. А. действала заповед за защита от домашно насилие, която не била нарушавана от него. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд в частта относно срока на наложената мярка забрана за доближаване жилището на Г. В. А. К., като същия бъде намален от 18 месеца на 6 месеца. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата Г. В. А. К. е представила писмени възражения на основание чл.17, ал.4 от ЗЗДН, с които оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че наложените мерки са съобразени със степента и характера на извършеното, както и с причинените на пострадалата увреждания. Моли съда да потвърди заседание представя писмено становище. Претендира разноски. В съдебно заседание представя писмено становище.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.
Първоинстанционното производство е било образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от Г. В. А. К. от Г.К., К.В.", Б. А., с ЕГН *, против Р. Д. А. от Г.К., У.М. № 4, вх. "Б", .3, А., с ЕГН *. В молбата се твърди, че Р. А. бил приятел на молителката, с когото били заедно от месец март 2018 г. Сочи се също, че от 4 месеца Р. А. започнал да упражнява тормоз върху молителката, като под влияние на алкохола започвал да я обижда, да я заплашва и да я бие - наранил й носа, хапел я по краката. Твърди, че на 20.10.2018 г. към 2.00 часа през нощта, след употреба на алкохол в Дискотека "**", Р. А. се нахвърлил върху Г. В. А. К., замерил я с телефона си, в резултат на която тя загубила съзнание, като носът й бил счупен, имала 7 шева лицето, мозъчно сътресение, синина на крака и други рани. Не си спомняла какво точно се случило, като други хора се обадили на "Бърза помощ" и в Полицията.
Ответникът Р. Д. А., представляван от процесуалния си представител - А. Г. Б., оспорва молбата в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. В хода на устните състезания изразява становище за основателност на молбата.
Молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие, подадена от Г. В. А. К. е основателна и правилно е била уважена от Кърджалийския районен съд. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява извършването на домашно насилие от страна на въззивника. Разпитаната по делото свидетелка М. Д. Г. установява твърдените в молбата за защита от домашно насилие факти и обстоятелства. Същата посочва, че страните са живеели в нейното жилище, като Р. Д. проявявал агресия спрямо Г. В. А. К.. На 21.10.2018 г. й се обадили, тя отишла в болницата, където видяла въззиваемата, която имала наранявания, изразяващи се в рана на челото и кървене от носа. В подкрепа на тези показания са представените съдебномедицинско удостоверение № 268/2018 г. и допълнително заключение към съдебномедицинско удостоверение № 268/2018 г., в които е посочено, че на Г. В. А. К. е било причинено разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане на лицето; счупване на носната кост; посттравматично изкривяване на носната преграда, водещо до силно намалена носна проходимост и затрудняване та носното дишане с практическа стойност.
Тези наранявания на Г. В. А. К. се установяват и от останалите писмени доказателства - епикриза на Хирургично отделение към МБАЛ "Д-р Ат.Д." - Г.К., амбулаторен лист № 3804/21.11.2018 г., оторинолорингологичен консултативен преглед с дата 28.11.2018 г. фиш за функционално изследване на дишането и резултати от изследването.
Във въззивната жалба се сочи, че се обжалва изцяло решението на Кърджалийския районен съд, но е направено искане за частична отмяна на решението в частта относно срока на наложената мярка забрана за доближаване жилището на Г. В. А. К.. По същество в жалбата е изложен един единствен довод, касаещ продължителността на наложените мерки, като се твърди, че същите са в противоречие с интересите на страните. В тази връзка се твърди, че от месец октомври 2018 г. до 20.02.2019 г. Р. А. не бил нарушавал заповедта за защита от домашно насилие. Спазването на наложената заповед за незабавна защита не може да доведе до извод за противоречието на срока на мерките в интересите на страните. Напротив, от показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Д. Г. се установява, че след случая от 20.10.2018 г. страните не живеят заедно и не поддържат връзка. Поради това не би могло да се приеме, че продължителността на наложените мерки могат да бъдат в противоречие с интересите на страните.
Що се отнася до изложения довод за противоречие между мотивите на съдебното решение и диспозитива на съдебния акт, то действително такова съществува. В мотивите си съдът излага съображения за налагане на мярка забрана на въззивника да доближава местата за социален отдих и контакти на въззиваемата, но в диспозитива на съдебния акт не е наложена такава мярка. Това обстоятелство, обаче по никакъв начин не нарушава правата на въззивника, а напротив същият е облагодетелстван от липсата на коментираната в мотивите на съдебния акт мярка за защита.
В заключение следва да се посочи, че определеният от първоинстанционния съд срок на наложената мярка забрана за доближаване жилището на Г. В. А. К. е съобразен със закона и установените по делото данни, а жалбата е неоснователна.
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените пред въззиввната инстанция разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно приложени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.17, ал.5 и 6 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/20.02.2019 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 1543 по описа за 2018 г. на същия съд.
ОСЪЖДА Р. Д. А. от Г.К., У.М. № 4, вх. "Б", .3, А., с ЕГН *, да заплати на Г. В. А. К. от Г.К., К.В.", Б. А., с ЕГН *, направените пред въззиввната инстанция разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН.



Председател:


Членове:1. 2.

File Attachment Icon
4FAF5180BD795591C22583FB0047823D.rtf