Решение № 73

към дело: 20195100500083
Дата: 05/14/2019 г.
Съдия:Васка Динкова Халачева
Съдържание
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 431/12.11.2018г., постановено по Г.д. №747/2018г., К.районен съд е признал за установено по отношение на “У.-Х.” , с ЕИК*, със седалище и адрес на управление Г.К., ул.С. Стефано N *, съществуването на вземане на "ДД Б.” Е., с ЕИК*, със седалище и адрес на управление Г.К., У.О. П. №*, ап.10, за сумата: 11 446.05 лв. с ДДС, представляваща цената на доставени и незаплатени строителни стоки по фактура N */08.09.2016 г. с остатък 2 759.83 лв.,по фактура № */14.09.2016 г. на стойност 3 936.24 лв. и по фактура № */28.09.2016 г. на стойност 4 749.98 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2018 г. до окончателното й изплащане и за сумата 1 658.30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.09.16 г. до 12.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 292/13.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.Г.д. № 593/2018 г. по описа на РС- К.. Съдът е осъдил “У.-Х.” да заплати на "ДД Б.” Е., разноски в исковото производство в размер на 1 632.47 лв., разноски в заповедното производство в размер на 1 105.34 лв. и разноски във вр. с допуснато обезпечение в размер на 1 422 лв.
По повод, направено от “У.-Х.” , Г.К., изрично искане с правно основание чл.248 от ГПК /инкорпорирано във възивната жалба/, решаващият съд е постановил по Г.д. № 747/2018 г.и Определение № 313/06.03.2019 г., с което е изменил постановеното Решение № 431/12.11.2018г., в частта за разноските, с която „У.-Х.” е осъдено да заплати на "ДД Б.” Е., разноски във връзка с допуснато обезпечение в размер на 1 422 лв., като е намалил същите на 370 лв. Определението, като не обжалвано, е влязло в сила.
Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба, депозирана чрез процесуален представител, от недоволния ответник в първоинстанционното производство „У. –Х.” , Г. К., насочена против така постановеното първоинстанционно решение. Решението се обжалва, като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и като необосновано. Жалбодателят излага обстойни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно реалността на доставките по процесните фактури. Твърди, че незаконосъобразно в тази връзка и в нарушение на чл.55 от ТЗ било прието, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установявала тази реална доставка на стоките по процесните фактури. Сочи, че счетоводните записвания, установени от вещото лице, могат да са доказателство за сключване на процесните търговски сделки, но не могат да са доказателство за изпълнение на доставката по същите. Признанието на купувача на стоката относно възникването и размера на дадено задължение, за което е съставена съответната осчетоводена фактура, не можело да бъде тълкувано и като признание за реално доставяне на стоката по тази фактура, а в конкретния случай именно това бил спорният по делото въпрос. В тази връзка сочи, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод, че продажбата е извършена от продавача, т.е. че той е доставил на купувача стоката от уговорения вид и в уговореното количество. Тъй като процесните фактури не били подписани от посочения в нея получател, те не можели да служат като доказателство за реално доставени стоки, а само може ли да бъдат разглеждани като частни свидетелстващи документи и то такива, които удостоверявали изгодни за издателя им факти, с оглед на което не се ползвали с материална доказателствена сила. В тази връзка липсвали съпътстващи фактурите документи, които да установяват получаването на стоките, описани в тях. Представените по делото стокови разписки били частни документи, които не били подписани - липсвал подпис за „съставил” на разписката, така и за получаването на стоката. Поради това те нямали никаква доказателствена стойност, в т.ч. и по отношение на факта на получаването на описаните в тях стоки. Предаването на стоката /респ.- извършването на доставката/ не представлявало елемент от фактическия състав на търговската продажба поради концесуалния характер на този вид договори, но било относимо към изпълнението на произтичащите от договора задължения на продавача и всъщност представлявало негово основно задължение, от което изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 327, ал.1 от ТЗ зависело плащането на цената по сделката. В тази връзка жалбодателят твърди, че фактът на реалното доставяне на стоката по фактурите, останал недоказан. Изводът оставал непроменен, дори и при редовно водени търговски книги на ищеца и ответниците, защото съгласно разпоредбата на чл.55 от ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат, като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки, а не за доказване на изпълнението на същите сделки. В този смисъл установените от вещото лице счетоводни записвания при „У.-Х.” за реалност на доставката не можели да бъдат доказателство за изпълнение на задълженията на ищеца за доставка на стоките. В заключение, с оглед приложимата спрямо казуса хипотеза на чл.327, ал.1 от ТЗ, при липсата на данни за други уговорки между страните по сделката, ищецът като продавач имал право да търси плащане от купувача, ако стоката е предадена на последния. И тъй като не се доказало предаването на стоките по процесните фактури, то и купувачът не дължал плащане на цената по тях. Налагал се крайният извод за неоснователност на предявения главен иск, а също и на акцесорния такъв за мораторна лихва, доколкото уважаването на последния се предпоставяло от основателността на главния иск. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, вместо това да постанови решение, с което да отхвърли, като неоснователен и недоказан предявения иск. Претендира присъждане на направените в съдебните инстанции разноски.
В надлежния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, „ДД Б.” Е., Г. К..
В съдебно заседание, жалбодателят, чрез депозирано от процесуалния му представител писмено становище, поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.
В съдебно заседание, ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло същата.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, се явява процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
В основата на първоинстанционното производство стоят предявените и в последствие изменени, от ищеца „ДД Б.” Е., Г. К., находящи се в обективно съединение установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които същият цели да бъде установено по отношение на ответника „У.- Х.” , Г. К., че съществува вземането му за сумата 11 446.05 лв. - главница, представляваща незаплатена цена за закупуване на строителни материали, обективирани във фактура N */08.09.2016г., фактура N */14.09.2016 г. и фактура N */28.09.2016 г., както и законна лихва за забава в размер на 381.04 лв. върху задължението- остатък от 2 759.83 лв. по фактура N */08.09.2016г., в размер на 536.90 лв. върху задължението от 3 936.24 лв. по фактура N */14.09.2016г. и в размер на 740.36 лв. върху задължението от 4 749.98 лв. по фактура N */28.09.2016 г., считано от падежа на задължението по всяка от фактурите до 12.04.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2018 г.- датата на подаване на заявлението, съгласно Заповед №292 /13.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.Г.д. №593/2018 г. по описа на КРС.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В аспекта на изложеното настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно и допустимо, като настоящият състав намира и, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Допустимостта на предявения иск в настоящото производство е обусловена и от сбъдването на положителните процесуални предпоставки за неговото завеждане, а именно : депозирано на 12.04.2018г. от ищеца заявление по чл.410 от ГПК, образувано ч.Г.д. № 593/2018 г. по описа на Кърджалийския РС, издадена Заповед № 292/13.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение за търсената и в настоящото производство главница от 11 446.05 лв., представляваща незаплатена цена за закупуване на строителни материали, обективирани във фактури N */08.09.2016г., №*/14.09.2016 г. и № */28.09.2016 г.,както и сумата от 1 821.13 лв.-договорна лихва за периода от 08.09.16 г. до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направени разноски от 265.34 лв.-ДТ и 840 лв.- А. възнаграждение. Депозирано е срещу издадената заповед възражение от длъжника с правно основание чл.414 от ГПК, и в законово установения едномесечен срок, е предявен настоящият иск.
Относно правилността на обжалваното във въззивното производство решение, настоящата инстанция съобрази следното : Първоинстанционният съд е събрал необходимите, допустими и относими доказателства по делото: писмените такива-фактури, стокови разписки, извлечение от дневник за продажбите, заключение по назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, както и гласни доказателства- свидетелските показания на разпитаните по искане и на двете страни – св.С. Х.и св. А.Д.. Въз основа на задълбочения им анализ е достигнал до изводи, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция, че не е спорно по делото, че между ищцовото дружество /наименовано към онзи момент „С.” ООД/ и ответника „У.- Х.” са съществували трайни търговски отношения, основани на договор за търговска продажба, по силата на който договор през м.септември 2016г. ответникът закупил строителни материали на стойност 12 757,10 лева с ДДС, като за покупко-продажбата били издадени фактури № */08.09.2016г. за сумата 4 070.88 лв. с ДДС, с падеж 01.12.2016 г., № */14.09.2016г. за сумата от 3 936.24 лв. с ДДС, с установен падеж- 07.12.2016г., и № */28.09.2016г. за сумата 4 749.98 лв. с ДДС, с падеж 28.09.2016 г., и че цитираните фактури са получени от ответника, надлежно осчетоводени са от него като разход за закупуване на строителни материали, включени в дневника му за покупки и в Справки-декларации за ДДС, по които ответното дружество се е възползвало и от правото си на приспадане на данъчен кредит по Справка- декларация за същия м.септември. Решаващият съд е приел, че в “У.-Х.” за реалното изпълнение на поръчките и експедирането на стоките, които се заявявали за покупка, отговарял разпитания св.А. Д., като лично той или оторизирано от него лице получавало стоките, описани в издадените от ищеца и представени по делото от ответника стокови разписки, че не е имало случай при издадена стокова разписка да не е получил стоката, както и че винаги когато му била издавана стокова разписка, той е получавал заявената стока. Решаващият съд е установил и, че стоките, предмет на процесните продажби са били заприходени в склада на ищеца, откъдето са изписани след продажбата им, а при ответника при получаването им са осчетоводени директно като разходи за материали, които впоследствие са отнесени по сметка разходи на обекта, в който са вложени тези материали. Извършеното фактическо предаване на материалите по заявките в производството, решаващият съд е приел за потвърдено и от разпита на св.С.Х., показанията на която кореспондират с доказателствения материал по делото, в т.ч. с заключението по съдебно-счетоводната експертиза, и съгласно които показания, същата подготвяла стоката за извозването й от склада на ищеца според заявеното от ответника, съгласувала количествата и видовете строителни материали с представител на ответника, изготвяла и предавала стоковите разписки и фактурирала доставената стока след получаването й в рамките на седмица - до 15 дни в зависимост от сумите. Въпреки възраженията в производството за отсъствие на реално получени стоки, решаващият съд е приел, че по делото не е установено ответното дружество да е възразило непосредствено пред продавача, че не е получило заявена стока. По делото е налице и признание за съществуващото и изискуемо задължение чрез извършено от ответника частично плащане по фактура N*5/08.09.2016г., като от цялата фактурирана стойност от 4 070.88 лв., на 09.03.2017г. е заплатена сума в размер на 1 311.05 лв. и е останал остатък за погасяване претендирания размер от 2 759.83 лв. Решаващият съд, като е намерил тезата на ответника за издаване на фактура преди получаването на стоката за логически неиздържана с оглед установените по делото факти, и за неоснователно възражението, че не е налице идентичност на фактурите, находящи се при ответника и при ищеца, анализирайки съвпадането на основните им реквизити - издател, получател, стойност на сделката без ДДС и с ДДС, дата на данъчното събитие/плащането, начин на плащане, вид и количество на стоки, единична цена и обща стойност, е приел тяхната идентичност и безспорното обстоятелство, че установеното при ответника осчетоводяване на доставките по процесните фактури, съобразно трайната съдебна практика, е и признание, че ответникът е страна по облагаема доставка, че е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 и сл. от ЗДДС и, че същият е получил стоките и услугите по тази доставка. Само по себе си отразяването на една фактура в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко- продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, е прието за недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Въз основа на това, решаващият съд е приел, че процесните фактури съставляват доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, като отразяващи съществените елементи от съдържанието на сделката - вид и стойност на закупената стока, имена на купувача и продавача /или на техните представители/, време и място на сключване на продажбата, а отразяването им в счетоводните книги на продавача и купувача, включването им в дневниците за покупко - продажби по ЗДДС, ползването на данъчен кредит по тях, съставлява недвусмислено признание на купувача за сключване на договора за търговска продажба и за съществуването на задължението за плащане на претендираната с иска по чл. 327, ал. 1 от ТЗ цена. Решаващият съд е приел в производството, че процесните фактури съдържат всички задължителни реквизити, като липсата на подписи е обяснена с факта, че същите са изпратени по електронен път от ищеца на ответника, съобразно трайно установена между дружествата търговска практика, но дори и по този начин изпратени, същите без съмнение са достигнали до ответника, той е узнал за издаването им, предвид надлежното им завеждане и осчетоводяване. Като следствие от всичко обсъдено и прието, решаващият съд е изградил извод, че след изтичане към настоящия момент на падежите по процесните фактури, при отсъствие на доказателства за извършено плащане на дължимите суми от ответното дружество, предявените главни искове в производството се явяват основателни в пълния размер на търсените главници. Относно акцесорното задължение за забава, приемайки за изцяло основателни по размер търсените главници, съобразявайки установените падежи по всяка от процесните фактури и продължителността на забавата, чийто краен момент се явява датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.Г.д. № 593/2018 г. на КРС, въз основа на изготвеното заключение по назначаната ССчЕ, решаващият съд е обосновал дължимостта на претендираните суми: 381.04 лв. върху остатъчното задължение от 2 759,83 лв. по фактура №*/08.09.2016г. за периода от 01.12.2016г. до 11.04.2018г.; 536.90 лв. върху задължението от 3 936.24 лв. по фактура №*/14.09.2016г. за периода от 07.12.2016г. до 11.04.2018г. и 740.36 лв. върху задължението от 4 749.98 лв. по фактура №*/28.09.2016г. за периода от 29.09.2016г. до 11.04.2018г., или в доказания в производството общ размер от 1658.30 лв.
Настоящата въззивна инстанция, намирайки мотивите, изложени от първоинстанционния съд, като подробни, обективни, обосновани и почиващи на събраните по делото доказателства, изцяло ги споделя и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Тези мотиви са правилни, издържани и съответстват на закона.
Както беше посочено, в производството въззивната инстанция, съобразно правомощията си предписани от разпоредбата на чл.269 от ГПК, дължи произнасяне по релевираните в жалбата доводи. В този смисъл, от прочита на стоящата в основата на производството въззивна жалба се извлича, като основно релевиран въпросът за доказателствената сила на представените в първоинстанционното производство фактури и относимостта им към установяване факта на търговската продажба за отразените в тях стоки, респ. относно доказване факта на реално предаване на стоките при липса на съпътстващи фактурите документи /стокови разписки/, които да го установяват. За да отговори на така поставените въпроси, въззивният съд, като съобрази константната, формираната по реда на чл. 290 ГПК във варианта му преди ДВ бр. 86/2017 г. практика на ВКС, обективирана и в Решение № 96 от 26.11.2009 год. по т.д. № 380/2008 год. на I ТО ; Решение № 30 от 08.04.2011 год. по т.д. № 416/2010 год. на I ТО ; Решение № 211 от 30.01.2012 год. по т.д. № 1120/2010 год. на II ТО ; Решение № 92 от 07.09.2011 год. по т.д. № 478/2010 год. на II ТО. ; Решение № 71 от 08.09.2014 год. по т.д. № 1598/2013 год. на II ТО и други, прие, че процесните фактури отразяват възникналата между страните облигационна връзка, както и че осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупките по ДДС и използването на данъчен кредит по тях, каквото е безспорно установено по делото, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Приема, че дори издадената фактура да не е подписана за „получател” от купувача по договор за търговска продажба (каквито са процесните фактури), то фактурата може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и ако е ползван данъчен кредит. Изхождайки от неформалния характер на договора за търговска продажба, съдебната практика се е ориентирала към тезата, че преценката за сключване на договора, не следва да бъде ограничавана само до съдържанието му, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези относно предприетете от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка.В този аспект в казуса безспорно е установено от приетото заключение, изготвено по назначената от решаващия съд ССчЕ, че в счетоводствата и на двете страни процесните фактури са редовно осчетоводени и включени ежемесечно в „Дневник за продажбите" - за продавача и в „Дневник за покупките" - за купувача, като последният е ползвал и правото си на данъчен кредит по издадените му фактури. Ползването на такъв, съобразно разпоредбите на ЗДДС, може да стане само при получени от него стоки, т.е. при реалност на доставките. В контекста на горепосоченото, при преглед на представените и приети в първоинстанционното производство фактури може да се направи извод, че същите съдържат всички предвидени от Закон за счетоводството реквизити, както и такива необходими за конкретизиране на търговската сделка (вид, количество и цена на строителните материали, дата на доставка и на възникване на задължението за плащане). Разпитаните по делото свидетели Х. и Д. установяват, както наличието на трайни търговски отношения между страните, така и механизмът на предаване и приемане на стоката, и издаване на фактури. Така снетите показания на свидетелите, съпоставени с данните от приетата съдебно-счетоводна експертиза, налагат извод за редовно водено счетоводство от страните, което съгласно разпоредбата на чл. 55 от ТЗ може да служи като доказателство между търговците за установяване на процесните продажби, в т.ч. и реалното им предаване на купувача. Или, в казуса процесните фактурите отразяват възникнала между страните облигационна връзка по договор за търговска продажба. Осчетоводяването им от търговското дружество-ответник, включването им в „Дневник за покупките" по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Установеният от в.л. факт на наличие на стокови бележки, приложени към процесните фактури, определено отново води до извод за реалност на извършената доставка. Тези извод в своята съвкупност, пък установяват дължимост на неплатената стойност на процесните фактури. Основателността на главните искове, обуславя основателност и на акцесорните такива за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение (мораторна лихва), за установените като дължими в производството периоди и в установения от в.л. размер.
С оглед на така изложените съображения следва да се постанови решение, с което първоинстанционното решение, като правилно, бъде потвърдено.
При този изход на делото на ответника по въззивната жалба се следват изцяло направените във въззивната инстанция разноски в установения претендиран размер от 1140 лв., представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие от 11.04.2019 г.
Водим от изложеното, К.окръжен съд
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 431/12.11.2018 г., постановено по Г.д. № 747/2018 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „У.- Х.”, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. К., У.С. С. N *, за заплати на "ДД Б.“ Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. К., У.О. П. № *, ап.10, сумата в размер на 1 140.00 лв., съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

File Attachment Icon
542D307A0ACFDDBBC2258400002E68FD.rtf