Решение № 75

към дело: 20205100500014
Дата: 04/07/2020 г.
Съдия:Пламен Александров Александров
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 200 от 12.11.2019 г., постановено по гр. д. № 176/2019 г., Районен съд – Момчилград е отхвърлил предявения от Н. Ш. Д. от гр. К. против О. Д., област К., иск за сумата в размер на 6 546.95 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 3 093.09 лева намаления за 2016 г., сума на наказания в размер на 2 992.15 лева и разходи по договор за контрол и сертифициране в размер на 461.71 лева, с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивницата Н. Ш. Д., която чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно, като постановено при допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото и неправилно приложение на материалния закон, както и необосновано. Излагат се съображения, че с доклада по делото съдът не е въвел в тежест на ищеца да сочи доказателства дали О. Д. е възложила на свой служител работа, с която да бъде отдаден имота на ищеца на трето лице и кой бил работникът, който има вина за причинените вреди, като независимо от това съдът е приел, че няма доказателства О. Д. да е възложила на което и да е лице работа, с която да бъде отдаден имота на ищеца на трето лице, както и че няма доказателства вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, както и кой е работникът, който има вина за причинените вреди. Сочи се също така в жалбата, че е безспорно по делото отдаването под наем от страна на О. Д., представлявана от кмета Бахри Юмер, на собствения на въззивницата недвижим имот, както и че е налице причинно – следствена връзка между отдаването под наем и претърпените от въззивника вреди в общ размер на 6 546.95 лева, от които 3 093.09 лева намаления за 2016 г., удържана сума за наказания в размер на 2 992.15 лева и 461.71 лева – заплатен годишен абонамент за сертифициране и контрол за 2016 г. Поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск в претендирания размер, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият – О. Д., чрез своя представител по пълномощие, е подал писмен отговор, с който оспорва подадената жалба и излага съображения за правилност на атакуваното решение. Счита, че липсва причинна връзка между договора за наем от 11.12.2015 г., сключен от О. Д. и Х. В. А., и имуществените вреди, които претендира ищеца. Неоснователно също така ищецът претендирал сумата от 2 992.15 лева като наложени наказания за 2017 г., вместо като наложена санкция за 2016 г., каквато обаче не бил предявил. Поради изложеното, моли съда да потвърди решението на районния съд.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с подадената въззивна жалба и доводите, изложени в нея, констатира следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.
Пред първата инстанция е бил предявен иск от Н. Ш. Д. от гр. К. против О. Д., област К., с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за сумата в размер на 6 546.95 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на сключен от О. Д. договор № 33 от 11.12.2015 г. за отдаване под наем на общинска земя от ОПФ, от която 3 093.09 лева – неполучена сума за финансово подпомагане от Държавен фонд „Земеделие” за кампания 2016 г. за имот № 000240 в землището на с. Рът, О. Д., ЕКАТТЕ 63611, с площ 8269 кв. м. по КВС на с. Рът, 2 992.15 лева – наложена санкция за бъдещ период за дублирани площи през 2016 г., и 461.71 лева – разходи по договор за контрол и сертифициране в размер.
Не е спорно по делото, че по силата на договор за продажба на имот- частна общинска собственост, на 12.12.2013 г. О. Д. е продала на Н. Ш. Д. недвижим имот, представляващ имот № 000240 в землището на с. Рът, О. Д., ЕКАТТЕ 63611, с площ 8269 кв. м. по КВС на с. Рът, с начин на трайно ползване – нива, при посочени граници. Не е спорно също така, че с договор № 33/11.12.2015 г. О. Д. е отдала под наем общинска земя от общински поземлен остатъчен фонд на Хикмет Вели Алиш, в това число и собствения на ищцата имот № 000240.
Установено е по делото, че Н. Ш. Д. се е регистрирала като земеделски стопанин през 2015 г., като за кампания 2016 г. е подала в ДФ „З.” заявление за регистрация № *576 от 20.04.2016 г., с което е кандидатствала по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Агроекология и климат (мярка 10), Биологично земеделие (мярка 11), Компенсаторни плащания в планински райони. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства, както и от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда. От заключението на назначената експертиза и приетите по делото писмени доказателства се установява също така, че заявената/поискана сума за кампания 2016 г., за площ 80 ха за ЕКАТТЕ 6361 по заявление № *576 от 20.04.2016 г. е в размер на 3 093.09 лева, която сума не е оторизирана и съответно не е преведена от ДФ „Земеделие” на Н. Ш. Д., поради това, че след извършена административна проверка от ДФЗ е било установено, че със същата площ за подпомагане кандидатства и друг кандидат, който ползвал земята по силата на сключен с О. Д. договор № 33 от 11.12.2015 г. за отдаване под наем на общинска земя от ОПФ. Установява се също, че за така заявената дублирана площ за 2016 г. на ищцата Н. Ш. Д. са били наложени санкции в размер на 2 992.15 лева, която сума е била удържана от оторизираната сума за кампания 2017 г. в размер на 5 124.54 лева.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявения иск поначало е основателен. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя. Същата е гаранционно – обезпечителна отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. За възникване отговорността по този текст от закона е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. вреди, причинени противоправно на пострадалия, 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника, 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или служител на работодателя. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или подлежащите правила за извършване на възложената работа-от значение е, че е действал при или по повод възложената работа, има вина на съответния работник или служител, а вина на възложителя не се изисква.
Във връзка с горното, по делото се установява по един несъмнен начин, че след като през 2013 г. О. Д. е продала на ищцата процесната нива № 000240 в землището на с. Рът, О. Д., ЕКАТТЕ 63611, с площ 8 269 кв. м. по КВС на с. Рът, две години по – късно – на 11.12.2015 г., О. Д. е отдала под наем същата нива на трето лице Х. В. А. с договор № 33, подписан от кмета на общината Б. Ю. и главния счетоводител А. И. И., установява се, че неправомерно през 2015 г. О. Д., чрез съответните длъжностни лица, оправомощени за това и подписали договора, е отдала под наем на трето лице – Х. В. А., собствения на ищцата недвижим имот № 000240 в землището на с. Рът, представляващ нива.
Установи се също така, че ищцата е кандидатствала с тази нива пред ДФЗ за финансово подпомагане, като заявената/поискана сума за кампания 2016 г. в размер на 3 093.09 лева не е била оторизирана и съответно преведена, именно поради обстоятелството, че със същата площ за подпомагане е кандидатствал и друг кандидат – Х. В. А., декларирал, че ползва земята по силата на сключен с О. Д. договор № 33 от 11.12.2015 г. за отдаване под наем на общинска земя от ОПФ. Или, установява се, че именно в резултат на неправомерното отдаване през 2015 г. под наем на трето лице на собствената на ищцата нива, последната е претърпяла вреди, под формата на пропуснати ползи, в размер на 3 093.09 лева, която сума представлява финансовото подпомагане, от което е била лишена ищцата поради кандидатстването за подпомагане със същата площ от страна на третото лице Хикмет Вали Алиш, на когото общината е отдала процесния имот. Освен това, за така заявената дублирана площ за 2016 г. на ищцата Н. Ш. Д. са били наложени санкции в размер на 2 992.15 лева, която сума е била удържана от оторизираната сума за кампания 2017 г., и която сума представлява претърпяна от ищцата загуба.
Неоснователни са в тази връзка доводите, изложени в отговора на въззивната жалба, че не е налице причинно – следствена връзка между договора за наем от 11.12.2015 г., сключен от О. Д. и Х. В. А., и претендираните от ищцата имуществени вреди, както и че ищцата не е защитила правата си на земеделски стопанин пред Държавен фонд „Земеделие”, като не е обжалвала наложените административни санкции. Тук следва да се посочи, че съгласно действащата нормативна уредба при наличието на конкуриращи се права на ползване на заявените за подпомагане площи, административният орган не разполага с правомощие да преценява тяхната законосъобразност и да дава превес на едно от тях.
Неоснователен е и довода в отговора на въззивната жалба, че ищцата не е предявила с исковата си молба претенция за сумата в размер на 2 992.15 лева, като наложена й за 2016 г. санкция, а е претендирала наложено й за 2017 г. наказание. В обстоятелствената част на исковата молба изрично е посочено, че сумата на наказанията в размер на 2 992.15 лева е удържана от исканата субсидия за кампания 2017 г., като наложените санкции са за 2016 г.
Що се касае до претендираната от ищцата сума от 461.71 лева, представляваща разходи – годишни такси, по сключен от нея договор за контрол и сертифициране от 29.06.2015 г., то същите са били направени с оглед изискванията за извършване на агроекологична дейност, както се признава от самата ищца, като не се установява тези разходи да представляват вреда за ищцата, причинена в резултат на неправомерното отдаване под наем на третото лице на процесния имот от страна на съответните длъжностни лица. Ето защо, искът в тази му част е неоснователен.
Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за разликата над сумата от 461.71 лева до пълния претендиран размер от 6 546.95 лева, или за сумата от 6 085.24 лева, от която 3 093.09 лева – намаления за 2016 г. и 2 992.15 лева – сума на наказания, е неправилно и като такова следва да се отмени в тази част, като се осъди О. Д. да заплати на Н. Ш. Д. сумата в размер на 6 085.24 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на сключен от О. Д. договор № 33 от 11.12.2015 г. за отдаване под наем на общинска земя от ОПФ, от която 3 093.09 лева – неполучена сума за финансово подпомагане от Държавен фонд „Земеделие” за кампания 2016 г. за имот № 000240 в землището на с. Рът, О. Д., ЕКАТТЕ 63611, с площ 8269 кв. м. по КВС на с. Рът, и 2 992.15 лева – наложена санкция за бъдещ период за дублирани площи през 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6 085.24 лева, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. В останалата част, с която е отхвърлен предявения иск за сумата от 461.71 лева, представляваща направени разходи по договор за контрол и сертифициране, решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тази част.
При този изход на делото – основателност на иска за сумата от 6 085.24 лева от общо претендираната в размер на 6 546.95 лева, на въззивницата – ищца в първоинстанционното производство, се следват разноски в размер на 1 294.67 лева, която сума следва да бъде осъдена О. Д. да заплати на въззивницата.
Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 200 от 12.11.2019 г., постановено по гр. д. № 176/2019 година по описа на Районен съд – Момчилград, в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. Ш. Д. от гр. Кърджали против О. Д., област Кърджали, иск за имуществени вреди, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за разликата над сумата от 461.71 лева до пълния претендиран размер от 6 546.95 лева, или за сумата от 6 085.24 лева, от която 3 093.09 лева – намаления за 2016 г. и 2 992.15 лева – сума на наказания, вместо което постановява:
ОСЪЖДА О. Д., област К., БУЛСТАТ *, ул. „Е.” № *, да заплати на Н. Ш. Д. от гр. К., бул. „Б.” № *, бл. „П.” *, вх. *, . *, ап. *, с ЕГН *, сумата в размер на 6 085.24 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на сключен от О. Д. договор № 33 от 11.12.2015 г. за отдаване под наем на общинска земя от ОПФ, от която 3 093.09 лева – неполучена сума за финансово подпомагане от Държавен фонд „Земеделие” за кампания 2016 г. за имот № 000240 в землището на с. Рът, О. Д., ЕКАТТЕ 63611, с площ 8269 кв. м. по КВС на с. Рът, и 2 992.15 лева – наложена санкция за бъдещ период за дублирани площи през 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6 085.24 лева, считано от 15.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата в размер на 1 294.67 лева, представляваща разноски за първата и въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.




Председател : Членове : 1.



2.

File Attachment Icon
58AC1C692AADF050C2258549004BC502.rtf