Решение № 42

към дело: 20175100500263
Дата: 03/12/2018 г.
Съдия:Пламен Александров Александров
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 95 от 23.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 1527/2016 г., К. районен съд е разпределил ползването на съсобствения между страните по делото НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. № 19 в кв.2 по плана на с. С., общ. К., с площ 500 кв.м., ведно с построената в него през 1963г. МАСИВНА ЖИЛИЩНА ОГРАДА С ВИСОК ПРИЗЕМ, пригоден за живеене, със застроена площ 95 кв.м., състояща се от: самостоятелно жилище от север, с отделен вход с външни стълби от изток, състоящо се от салон с кухня, баня, хол и спалня на първия етаж; самостоятелно жилище от юг, с отделен вход с външни стълби от юг, състоящо се от две стаи и кухня на първия етаж и две стаи в призема и самостоятелно жилище в призема, годен за живеене със самостоятелен вход, състоящо от две стаи, баня и килер, при граници на поземления имот: изток - поземлен имот с пл.сн. № 18 кв.2, поземлен имот с пл.сн. № 17 в кв.2 и общинско място; запад - път и общинско място; север - поземлен имот с пл.сн. № 13 - училище; юг - улица, по ВАРИАНТ I към заключението на инж. Д. А. С. (л.119 от делото), представляващо неразделна част от решението, както следва :
- ПОЛЗВАНЕТО на самостоятелно жилище от юг, с отделен вход с външни стълби от юг, състоящо се от две стаи и кухня на първия етаж и две стаи в призема със самостоятелен вход и Дял I (оцветен в кафяв цвят),
обхващащ подхождаща пътека към входовете на жилището с площ 14,60 кв.м., площта на двете стопански постройки - за кози с площ 7 кв.м., градината в зона 1-юг с площ 65 кв.м. и северозападната част от имота с изградените в нея стопански постройки за кокошки и куче с площ 48,40 кв.м. СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ на М. Ш. И.;
- ПОЛЗВАНЕТО на самостоятелно жилище от север, с отделен вход с външни стълби от изток, състоящо се от салон с кухня, баня, хол и спалня на първия етаж СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ на М. Ш. И.;
- ПОЛЗВАНЕТО на самостоятелно жилище в призема, годен за живеене, със самостоятелен вход, състоящо от две стаи, баня и килер СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ на С. Ш. И. и
- ПОЛЗВАНЕТО на Дял II (оцветен в жълт цвят), обхващащ останалата
западната част от имота и градината в североизточната част с обща площ 270 кв.м., СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ на М. Ш. И. и С. Ш. Х..
С решението съдът е осъдил М. Ш. И. да заплати на М. Ш. И. направените по делото разноски в размер на 143.33 лева, С. Ш. Х. да заплати на М. Ш. И. разноски по делото за особен представител, а М. Ш. И., М. Ш. И. и С. Ш. Х. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка сна съда разноски за вещо лице по 6.67 лева всеки.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. Ш. И., който го обжалва чрез представителя си по пълномощие като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че предпочетения от районния съд вариант за разпределение на ползването на процесния имот между страните по делото не осигурява в еднаква степен удобен достъп до имота и построените в него сгради за обслужването и поддържката им, нито удобен начин за ползване на имота и създава предпоставки за бъдещи спорове между съсобствениците относно ползването на имота. Твърди, че определеният от съда вариант за разпределение на ползването на имота е свързан и с неудобства и необходимост от бъдещи преустройства – необходимост от учредяване право на преминаване за жалбоподателя през общински имот с оглед осигуряване възможността да ползва предоставената му в дял северозападна част от дворното място. Освен това, съдът неправилно разпределил ползването на разположените в дворното място две стопански постройки, тъй като нямало такова искане в исковата молба. Сочи също, предпочетения вариант е основан на заключение на вещото лице С., което било оспорено, в това число и поради това, че вещото лице не е извършило геодезическо измерване. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да разпредели ползването на съсобствения между страните имот по вариант І или вариант ІІ към заключението на вещото лице Д. Д.. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемите М. Ш. И. и С. Ш. Х. не е постъпил. В съдебно заседание, чрез представителя по пълномощие и особения представител, последните оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването на решението. Разгледана по същество същата е основателна.
Решението на К. районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.
Предявен за разглеждане пред първоинстанционния съд е иск по чл.32, ал.2 ЗС, за разпределение между страните М. Ш. И., М. Ш. И. и С. Ш. Х. ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. № 19 в кв.2 по плана на с. С., общ. К., с площ 500 кв.м., ведно с построената в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА ОГРАДА С ВИСОК ПРИЗЕМ, пригоден за живеене, със застроена площ 95 кв.м., състояща се от: самостоятелно жилище от север, с отделен вход с външни стълби от изток, състоящо се от салон с кухня, баня, хол и спалня на първия етаж; самостоятелно жилище от юг, с отделен вход с външни стълби от юг, състоящо се от две стаи и кухня на първия етаж и две стаи в призема и самостоятелно жилище в призема, годен за живеене със самостоятелен вход, състоящо от две стаи, баня и килер, при посочени граници на имота, като се твърди в исковата молба, че между съсобствениците не може да бъде постигнато съгласие относно разпределението на ползването.
Не е спорно по делото, че страните са наследници (синове и дъщеря) на Ш. И. Ш. (Щ. И. Щ.) и като такива са съсобственици при равни дялове на описания подробно по – горе недвижим имот, чието разпределение на ползването се иска, включващ дворно място и построената в него масивна жилищна сграда с висок призем. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства: нотариален акт № 199/23.11.1962 г., том І, дело № 181/1962 г. на народен съдия, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № 90, том 7, рег.№ 23696, дело № 1240 от 2016 г. на нотариус, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара, скица № КР – СС – 642 на имот с пл.№ 19 в кв.2 по плана на С., актуална към 13.10.2016 г., удостоверение за наследници № 53/05.09.2014 г. на Община К., декларация за идентичност на имена.
От становищата на страните в съдебно заседание, в т.ч. чрез техните процесуални представители, се установява, че между тях не съществува спор относно ползването на масивната жилищна сграда, построена в процесния имот, а именно: 1.) самостоятелното жилище от север с отделен вход с външни стълби, състоящо се от салон с кухня, баня, хол и спалня на първия етаж, да се полза от ищеца М. Ш. И., 2.) самостоятелно жилище от юг с отделен вход с външни стълби от юг, състоящо се от две стаи и кухня на първия етаж и две стаи в призема, да се ползва от ответника М. Ш. И. (въззивник в тази инстанция), и 3.) самостоятелно жилище в призема, годен за живеене със самостоятелен вход, състоящо от две стаи, баня и килер, да се ползва от ответницата С. Ш. Х.. Впрочем, от събраните по делото доказателства се установява, че това разпределение на ползването на жилищната сграда отговаря на фактическото ползване на същата от страните, като ищецът ползва самостоятелното жилище от север с отделен вход с външни стълби, ответникът М. Ш. И. – самостоятелното жилище от юг с отделен вход с външни стълби от юг, а за ответницата С. Ш. Х. е определено ползването на самостоятелното жилище в призема със самостоятелен вход. В тази насока са самите обяснения на страните, становищата на вещите лица в съдебно заседание, а така също и показанията на разпитаните по делото свидетели. Така свидетелката А. (братовчедка на страните) установява, че още преди около 30 години наследодателят на страните (техен баща) разпределил ползването на дворното място и къщата, като за ответника М. И. било определено ползването на южната част от дворното място и самостоятелното жилище със стълби от юг, а той и сина му М. И. (ищец по делото) ползвали северната част от двора, като М. И. ползвал самостоятелното жилище от север със самостоятелен вход, а бащата на страните ползвал жилището със самостоятелен вход под стълбищата на М. (самостоятелното жилище в призема). Свидетелката установява също така, че поради неразбирателство на бащата на страните със снаха му бил сложен един плет (ограда) в южната част на дворното място, което ползвал ответника М. И., а след като баща им заминал пред 1990 г. заедно с ищеца М. И. за Република Т. М. И. махнал плета и ползвал цялото дворно място. Сочи също, че ответникът М. не е имал спор с брат си М. относно ползването на дворното място, като последният идвал рядко и не е искал и не е ползвал двора. Тези обстоятелства се признават и от ищеца М. И., който в своите обяснения сочи, че през 1990 г. заминали заедно с баща си за Република Т., а преди това, когато живеели тук, още през 1975 г. било разпределено ползването между тях на дворното място и къщата. Обяснява, че брат му М. ползвал южната част от къщата (самостоятелното жилище от юг) и южната част от дворното място, а той заедно с баща си ползвали северната част от двора, като ползвал северното жилище със самостоятелен вход от запад, а баща му живеел на първия етаж (призема). Брат му М. с жена си сами оградили своята част с оградна мрежа и до 1990 г. живели така без никакви проблеми.
Свидетелят С. С. (съсед на страните) също установява, че още преди около 40 години ответникът М. ползвал южната част на двора, а ищеца М. с баща си – северната част, а след като последните заминали за Република Т. М. ползвал цялото дворно място.
Свидетелката Н. Ш. (снаха на ответника М. И.) сочи, че в момента южната част от двора я обработва нейния свекър М. с жена си, а ищеца М. ползва повече към северната част.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и от обясненията на страните се установява, че освен ползването на къщата, между ищеца и първия ответник е било разпределено и ползването на дворното място, като ищецът М. заедно с баща си е ползвал северната част от дворното място, а ответникът М. – южната част, като ползва същата и понастоящем.
От приетата по делото като доказателство скица № КР – СС – 642 на имот с пл.№ 19 в кв.2 по плана на С., актуална към 13.10.2016 г., както и от скиците към допълнителните заключения на съдебно – техническата експертиза с вещо лице Д. Д. и скиците към заключението на съдебно – техническата експертиза с вещо лице Д. А. – С. се установява, че самостоятелното жилище от север е с отделен вход с външни стълби от запад, а не от изток, както и посочено в нотариален акт № 90/2016 г. на нотариус с рег. № 020 на Нотариалната камара. Установява се също, а и не е спорно, че отделният вход за самостоятелното жилище в призема е под тези външни стълби от запад, обслужващи самостоятелното жилище от север.
От констативно – съобразителната част на заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза с вещо лице Д. А. – С. се установява, че за имот с пл.сн.№ 19 в кв.2 е отреден УПИ (парцел) ІХ, който е с неуредени регулационни сметки, както и че съсобствениците са изместили част от западната ограда, заели са 60 кв.м. общинско място в северната част и 81 кв.м. от западната част на трасето на улица – тупик, която по регулационния план е с широчина 6 м, но е реализирана и асфалтирана с широчина 4 м., а така също и че улицата – тупик може да се използва за достъп до имота, който сега има излаз на улицата с дължина 21 м. Тези обстоятелства се установяват и от цитираната по – горе скица № КР – СС – 642 на имот с пл.№ 19 в кв.2 по плана на С., актуална към 13.10.2016 г., както и от допълнителните заключения, в т.ч скиците към тях, на съдебно – техническата експертиза с вещо лице Д. Д..
При така установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд съобрази следното:
С атакуваното решение е възприет предложен от вещото лице Д. А. – С. вариант на разпределение на ползването на процесното дворно място, при който на първия ответник (въззивник) се предоставя Дял I (оцветен в кафяв цвят), обхващащ подхождаща пътека към входовете на жилището с площ 14,60 кв.м., площта на двете стопански постройки - за кози с площ 7 кв.м., градината в зона 1-юг с площ 65 кв.м. и северозападната част от имота с изградените в нея стопански постройки за кокошки и куче с площ 48,40 кв.м., а на ищеца и втората ответница (въззиваеми) се предоставя за общо ползване дял ІІ, (оцветен в жълт цвят), обхващащ останалата западната част от имота и градината в североизточната част с обща площ 270 кв.м. В тази връзка, въззивният съд намира, че този вариант на разпределение на ползването на дворното място не осигурява удобен начин за достъп и ползване на имота от въззивника М. И.. Това е така, тъй като този вариант, разделящ дворното място, което се предоставя за ползване на въззивника М. И., на две части – южна и северозападна част, предвижда достъпът до северозападната част да бъде през общинско място. При това положение, достъпът до имота от страна на въззивника ще бъде неудобен, тъй като е свързан с необходимост от учредяване право на преминаване през общинския имот с оглед осигуряване възможност да ползва предоставената му северозападна част от дворното място.
От друга страна, този вариант на разпределение на ползването на дворното място не съответства на установеното по делото дългогодишно фактическо ползване на дворното място от страна на въззивника М. И. и неговия брат М. И., както и на заявените от самите тях желания. Така в съдебно заседание на 20.04.2017 г. ищецът М. И. заявява, че желае да ползва северната част от дворното място, като не възразява брат му М. И. да ползва южната част от двора, а въззивникът М. И. е заявил, че желае да продължи да ползва южната част от двора. При това положение, предложения от вещото лице и възприет от районния съд вариант на разпределение на ползването на дворното място, освен, че не осигурява удобен достъп до северозападната част от имота на въззивника М. И., поражда и спор между двамата братя – съсобственици.
Предвид установеното фактическо ползване на масивната жилищна сграда от страните по делото, а именно – самостоятелното жилище от север със самостоятелен вход с отделни стълби от запад – от М. И., самостоятелното жилище от юг със самостоятелен вход с отделни стълби от юг – от М. И., самостоятелното жилище в призема със самостноятелен вход от запад, под стълбите на северното жилище – от С. Ш. Х., с оглед установеното през годините фактическо ползване на дворното място и съобразно изявените желания на страните, въззивният съд намира, че разпределението на ползването на дворното място следва да се извърши съобразно предложения от съдебно – техническата експертиза с вещо лице Д. Д. вариант пети-скица № 5 към заключението, според който на всеки един от съсобствениците се предоставя за ползване равностоен дял от по 110 кв.м. от дворното място, като на М. И. и С. Х. се предоставя част от по 110 кв.м. в северната част на имота, а на М. И. – в южната част, и част от 73 кв.м., представляваща входна площадка, за общо ползване от всички съсобственици. Съдът счита, че този вариант на разпределение на ползването на дворното място отговаря на фактическото ползване на дворното място, желанията на страните, съответства на правата им в съсобствеността и осигурява удобен начин на ползване и достъп до имота, в това число – до входовете на всяко от самостоятелните жилища. Освен това, този вариант предвижда еднакъв достъп до дворното място – общ вход, като съдът счита, че в случая това не би довело до неудобство и спорове между страните, тъй като по делото липсват данни за изострени и нетърпими отношения между тях. Напротив, разпитаната по делото свидетелка Н. Ш. установява, че М. И. не е възпрепятствал по какъвто и да е начин М. Е. да ползва дворното място, няма проблеми същият да влиза в двора, като и понастоящем всички влизат и излизат от един вход, който е от южната страна на имота. Впрочем, самият ищец М. Е. (въззиваем), в съдебно заседание на 18.05.2017 г., чрез своя процесуален представител, не възразява и тримата съсобственици да влизат от общ вход, като има разпределена алея с подход към двата входа на жилищата, която площ да бъде за общо ползване.
Ето защо, следва да се отмени решението на районния съд в частта, с която се разпределя ползването на дворното място между страните, като същото се разпредели съобразно посочения по – горе вариант пети – скица № 5 към заключението на съдебно – техническата експертиза с вещо лице Д. Д..
В останалата част решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед характера на производството – спорна съдебна администрация по разпределяне на ползването на съсобствен имот, при която заплатените от страните възнаграждения за адвокат остават в тежест на всяка страна в обема, в който са направени, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, въззивният съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 95 от 23.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1527/2016г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е разпределено ползването на съсобствения между страните по делото НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. № 19 в кв.2 по плана на с. С., общ. К., с площ 500 кв.м., по ВАРИАНТ I към заключението на инж. Д. А. С., като Дял I (оцветен в кафяв цвят), обхващащ подхождаща пътека към входовете на жилището с площ 14,60 кв.м., площта на двете стопански постройки - за кози с площ 7 кв.м., градината в зона 1-юг с площ 65 кв.м. и северозападната част от имота с изградените в нея стопански постройки за кокошки и куче с площ 48,40 кв.м., се разпределя на М. Ш. И., а ползването на Дял II (оцветен в жълт цвят), обхващащ останалата западната част от имота и градината в североизточната част с обща площ 270 кв.м., се разпределя за общо ползване на М. Ш. И. и С. Ш. Халил, вместо което постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на съсобствения между страните по делото – М. Ш. И., М. Ш. И. и С. Ш. Х., НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн. № 19 в кв.2 по плана на с. С., общ. К., с площ 500 кв.м., съгласно ПЕТИ ВАРИАНТ – Скица № 5 от заключението на съдебно – техническата експертиза с вещо лице инж. Д. И. Д. (л.100 от делото), представляваща неразделна част от настоящото решение, както следва:
- ПОЛЗВАНЕТО на част от 110 кв.м. от дворното място, оцветена в син цвят на Скица № 5, представляваща неразделна част от решението, се разпределя на М. Ш. И. с постоянен адрес в с. С., общ. К., ул. „И. Р. № **, с ЕГН *;
- ПОЛЗВАНЕТО на част от 110 кв.м. от дворното място, оцветена в розов цвят на Скица № 5, представляваща неразделна част от решението, се разпределя на М. Ш. И. с постоянен адрес в с. С., общ. К., ул. „И. Р. № **, с ЕГН *;
- ПОЛЗВАНЕТО на част от 110 кв.м. от дворното място, оцветена в бежов цвят на Скица № 5, представляваща неразделна част от решението, се разпределя на С. Ш. Х. с постоянен адрес в с. С., общ. К. ул. „И. Р. № **, с ЕГН *;
- ПОЛЗВАНЕТО на част от 73 кв.м. от дворното място – входна площадка, оцветена в светло жълт цвят на Скица № 5, представляваща неразделна част от решението, се разпределя за общо ползване между М. Ш. И., с ЕГН *, М. Ш. И., с ЕГН * и С. Ш. Х., с ЕГН *.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 или ал.2 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.

File Attachment Icon
59DF157299157EFFC225824E00509216.rtf