Определение № 225

към дело: 20185100600033
Дата: 03/07/2018 г.
Съдия:Йорданка Георгиева Янкова
Съдържание
взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІІ от НПК.
С протоколно определение в разпоредително заседание проведено на 31.01.2018 г. по НОХ дело № 941/2017 г., К. районен съд е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на Районна П. – М. за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното: Налице била липса на факти относно съставомерните признаци от обективна и субективна страна на престъплението, извършено и от тримата обвиняеми, като нямало никакви данни за начина му на извършване, за участието на всеки от тримата подсъдими, при това в качеството им на извършители, както и за специалната цел, която преследва закона. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсвали каквито и да било факти за съпричастност към превоза на чужденците извършван от подс.Е. Р. на другите двама подсъдими А. Р. и В. К., а именно, че са знаели, че се превозват иракски граждани, които нямат право да пребивават в страната. Не било посочено и защо това превозване е противозаконно. Липсвали също така, каквито и да било факти по отношение на единадесетте чужденци, освен че са иракски граждани, които са били превозвани с изключение на изрично изброените четирима, за които имало приключили наказателни производство по чл.279, ал.1 от НК. Нямало описание същите да са пребивавали в страната в нарушение на закона, което следвало да е налице, за да има осъществен състава на престъплението. Решаващият съд е приел също така, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не фигурирали никакви факти за субективната страна на престъплението, включително и за специалната цел, която предвиждал закона. Прокурорът обвинявал и тримата дейци, че с цел да набавят за себе си имотна облага са извършили деянието, но никъде във фактите не фигурирали никакви данни за знание и преследвана цел. Описаните признаци на престъплението били правни категории, но следвало в обвинителният акт да бъдат описани установените факти като време, място и начин на извършване на деянието, за да се покрият минималните критерии на закона за съдържание на обвинителния акт, заложени в чл.246 ал.2 от НПК. Единственото описано от прокурора било посочване на датата и мястото на извършване на деянието, но изобщо не ставало ясно как и с какви действия двамата обвиняеми – А. Р. и В. К. са подпомогнали чужденците да пребивават в страната в нарушение на закона и то това да са сторили противозаконно при наличие на специалната цел за имотна облага. Или, с така описаната фактология от прокурора, в която липсвали факти относно съставомерните признаци от обективна и субективна страна на престъплението, се засягало основното право на обвиняемия на защита, поради което той не знаел срещу какво точно да се защитава. Липсвали също така и факти относно обвинението за съучастие на тримата обвиняеми в качеството им на извършители.
Посочените нарушения представлявали съществени такива предвид т.4.2. от Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г. на ВКС по т.н.д.№ 2/2002 на ОСНК, което не било загубило своята сила. Чрез обвинителния акт се развивала в пълнота обвинителната теза пред решаващия съдебен орган, като главното му значение било да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. По този начин се поставяли рамките на процеса на доказване, в резултат на което се гарантира правото на дееца да осъществи защитата си. В обстоятелствената част прокурорът задължително трябвало да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. С описана липса на факти относно обективните и субективни признаци на престъплението, за което дейците са предадени на съд, било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото това водело до ограничаване на правата на страните в наказателното производство, и най-вече на подсъдимите, които следвало да знаят за какво престъпление са привлечени, за да могат в пълнота да упражнят правото си на защита. Посочените подробно описани нарушения според решаващия съд са основание за връщане на делото в предходната му процесуална фаза.
В определението си, районният съд е констатирал и допусната фактическа грешка относно името на обв.В. К., като в обстоятелствената част на обвинителния акт на няколко места обвиняемият бил посочен с имена В. К..
Описано е и още едно констатирано от съда нарушение, като изрично е посочено, че същото не е от категорията на съществените, което се изразява в следното: В заключителната част на обвинителния акт било описано, че на основание чл.281, ал.3 от НК използваното МПС- микробус марка „С.“ модел „Д.“ следвало да се отнеме в полза на държавата, но на досъдебното производство не били събрани доказателства то да е било предоставено доброволно на някой от подсъдимите или да е негова собственост. Напротив, в обстоятелствената част на обвинителния акт било описано, че това превозно средство е било прехвърлено на моментния собственик на 26.10.2014г., а именно на лице различно от тримата подсъдими, като не били направени никакви опити да се установи как и на какво основание то е управлявано от други лица – в случая от подсъдимите Е. Р. и А. Р..
Против така постановеното протоколно определение е постъпил Ч. П. от прокурор от Районна П. – М., в който се твърди, че същото е необосновано и постановено при неправилно приложение на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, по следните фактически и правни съображения: Съставът на престъплението по чл.281 от НК имал следните елементи - „цел да набави за себе си или за другиго имотна облага”, „подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, като е на лице допълнително условие - подпомагането трябва да е противозаконно, да не е свързано с хуманитарна цел”. От субективна страна деянието по чл.281 от НК можело да бъде извършено умишлено и то само при пряк умисъл. Това било така защото, за да бъде реализиран състава на престъплението било необходимо да е налице „специална цел за набавяне на имотна облага”. Наличието на „цел за набавяне на имотна облага” не било част от осезаемия мир и в този смисъл единствен вариант на пряко доказване на престъплението по чл.281 от НК бил чрез самопризнание на дееца. При липса на самопризнание специалната цел, а от там и целия състав на престъплението по чл.281 от НК се доказвал по косвен път. Това означавало, че следва по делото да са налице доказателства, които да водят до единствения извод, че обвиняемите са имали специална цел и освен това следвало доказателствената съвкупност да изключва всички други възможни варианти и хипотези внасящи съмнения в извършването на престъплението. В случая, че от доказателствата по делото следвало да се стига до един възможен извод, а именно, че обв. В. К., обв. Е. Р. и обв. А. Р. при действията си са имали цел за набавяне на имотна облага по смисъла па чл.281 от НК и на второ място пак от доказателствата по делото да се изключват всички други възможни версии. Обвиняемите В. К., Е. Р. и А. Р. според прокурора, са имали и специалната цел, представляваща елемент от субективната страна на престъплението - да набавят за себе си или за другиго имотна облага. Според съдебната практика за наличието на тази цел не било необходимо паричната облага да е дадена предварително или да бъде реализирана действително. Достатъчно било да бъде установено, както било в случая, че обвиняемите са извършили деянието с цел имотна облага, поради което не от някакви хуманитарни съображения са искали настъпването на обществено-опасните последици по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. По изложените съображения, прокурора счита, че бил налице първият елемент от състава на престъплението по чл.281 от НК- „специална цел за набавяне на имотна облага”.
Твърди се в протеста, че категорично бил доказан и елемента от състава на престъплението - „подпомогне на чужденци /общо 11 души/ “ да пребивават” в страната в нарушение на закона - на чл. 22, ал. 1 от Закона за чужденците в Република Б., тъй като лицата не са имали издадени визи, не се ползвали от международен договор за безвизов или облекчен безвизов режим и не са имали разрешение от службите за административен контрол на чужденците за пребиваване на територията на страната. По смисъла на чл.2 (Изм. - ДВ, бр. 29 от2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) от Закона за чужденците: „Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин”. Пребиваването на чуждите граждани било в нарушение на закона /чл.22, ал.1, т.1, във вр. с чл.9а, ал.2 от Закона за чужденците в Република България/ и тримата обвиняеми противозаконно ги били подпомогнали. Цитираните са и разпоредбите на параграф 1, т.3, т.3а и т.3б от ДР на ЗЧРБ и е посочено, че очертаната в диспозитива на обвинителния акт правна квалификация била съобразена със закона. Изпълнителното деяние се състояло в установените по делото действия на обвиняемите В. К., Е. Р. и А. Р. по противозаконното подпомагане на чужденци да преминат през страната в нарушение на Закона за чужденците в РБ, като било извършено чрез използване на МПС и по отношение на единадесет лица, от които две лица ненавършили 18 години и 5 лица ненавършили 16 години със специфичната цел - да набавят за себе си имотна облага. Според прокурора изведените фактически данни за деянието правилно били субсумирани под цитираната правна квалификация. Касаело се за незаконна имиграция, без тя да е свързана с преминаване на границата, като с престъплението се засягали установения ред за преминаване на чужденци през територията на Р.България. Елементите на фактическия състав на престъплението били конкретизирани в диспозитива на обвинителния акт съвсем ясно, бланкетната диспозиция била с препратка към Закона за чужденците в Република България и била индивидуализирана с голяма конкретика. В този смисъл тримата обвиняеми съзнавали, че подпомагат с посочените действия, незаконно пребиваващи в Р.България чужди граждани. От приключилите наказателни производства по чл.279, ал. I от НК, а именно: НОХД № 282/2016 г. на PC - М. срещу Х. К. А. от гр. С., И., НОХД № 283/2016 г. па PC - М. срещу Ш. Б. Х. от гр. С., И.. НОХД № 284/2016 г. на PC - М. срещу П. П. Х. от гр. С., И. и НОХД № 285/2016 г. на PC - М. срещу А. К. А. ог гр. С., И. безспорно се установявало, че чужденците пребивават незаконно на територията на Република България.
В протеста се твърди, че е неправилен извода на съда, че при така описаната фактология липсвали каквито и да е факти, от които да се установи защо е прието, че и другите двама подсъдими - А. Р. и В. К. имат съпричастност към превоза на чужденците извършван от Е. Р.. По досъдебното производство били събрани гласни доказателства, а именно показанията на служителите на ГПУ-М. - А., Ж., З., Й., Л. и С., които били преки очевидци на самото извършване на деянието (подпомагане на чужденци при преминаването им през територията на страната) и участвали в задържането на транспортираните от обвиняемите 11 души чужденци, представили се за иракски граждани, по - късно настанени в бежански център, а впоследствие върнати на Р.Гърция. Относно констатацията, че липсвали данни микробус, марка „С.“, модел „Д.“ с Р№. **** да е предоставен доброволно на обв. Е. Р., се сочи, че това не представлявало съществено процесуално нарушение. В протокола си за разпит на обвиняем от 31.07.2016 г. обв. Е. Р. бил посочил, че на 17.07.2016 г. е закупил микробуса по обява, но след закупуването не го бил прехвърлил. В протокол за разпит на обвиняем от 30.07.2016 год., обв. А. Р. посочвал, че преди известно време, не помни кога заедно с баща си обв.Е. Р. закупили микробус, марка „С.“, модел „Д.“ с Р№. ****. От писмо на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР гр. С. с Рег.№ *** / 0*.0*.20** г. се установявало, че след извършена проверка в EUCARIS към дата 01.08.2016 год., микробус, марка C. * с номер на рама: ***** и полска регистрационна табела № W** 1*** бил регистриран като собственост на B. M., роден на 3*.0*.19** г., полски ЕГН *8, адрес в П.: 181 ***, пощенски код 09**. Превозното средство било прехвърлено на моментния си собственик на 26.10.2014 г. В тази връзка е посочено, че процесуалните нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не съставлявали основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Относно посоченото от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, а именно, че с обвинителния акт били обвинени три лица в извършено престъпление, а именно В. К., Е. Р. и А. Р., а в обстоятелствената част на няколко пъти бил посочен като обвиняем и лице с имена В. К., прокурора счита че не е налице допуснато процесуално нарушение, а по-скоро се касае за допусната техническа грешка.
Относно заявеното от адв.К. – защитник на подсъдимия Е. Р. в проведеното разпоредително заседание, че на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесалните правила довело до ограничаване на правото му защита, тъй като не знаел в какво е обвинен, в протеста се сочи, че същото е неоснователно, тъй като на 06.04.2017 г. в протокола за разпит на обвиняем в присъствието на служебно назначения му защитник заявил: Разбирам в какво съм обвинен, запознат съм с разпоредбите на чл.53, чл.55, ал.1, чл.91, чл.94. чл.97, ал.2, чл. 1 15 и чл.223, ал.2 от НПК. Разбирам обвинението. По отношение на виновността ще се възползвам от правото да не давам отговор. Ще се възползвам от правото си да откажа да дам обяснения.
Що се касаело до формата и съдържанието на обвинителния акт, прокурора счита, че същият отговаря на законовите изисквания. В обстоятелствената му част достатъчно ясно била очертана фактическата рамка на обвинението или т.н. фактическо обвинение, до степен такава, че обвиняемите да разберат в какво точно са обвинени и да организират адекватно защитата си. Спазен бил закона и при посочване на правната квалификация на деянието в заключителната част на обвинителния акт. Приложимия материален закон бил посочен коректно и ясно, което било достатъчно обвиняемите да организират защитата, защото фактите обосноваващи правната квалификация били посочени подробно в обстоятелствената част на същия обвинителен акт. В обобщение, обвинителния акт в пълна степен отговарял на изискванията на чл.246 от НПК.
В протеста е описано, че посочените от съда пороци на обвинителният акт, обосновани с нарушения, свързани с допускането и събирането, проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства, не били предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, както било посочено и изрично в законовата разпоредба на чл.248, ал.4 от НПК. Посочените в описателната част на обвинителния акт факти били достатъчни, за да поставят рамките на процеса и движението му по така описаното фактическо обвинение. В съдебната фаза на процеса съдът имал възможност да провери събраните в хода на досъдебното производство доказателства и съгласно вътрешното си убеждение да прецени подкрепят ли в достатъчна степен тезата на обвинението, след което да постанови окончателния си съдебен акт.
Обсъждането от първоинстанционния съд в протоколното си определение, доколко определени факти са относими или не към посочена от прокурора в обвинителния акт правна квалификация и как това се отразява на правилността й било продукт на анализа на доказателствата и сочело на преценка на обосноваността и законосъобразността на повдигнатите обвинения. Констатациите на първоинстанционния съд за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения били неправилни, а тези по доказателствата не подлежали на разглеждане в разпоредително заседание. В хода на досъдебното производство по никакъв начин обв. В. К., обв. Е. Р. и обв. А. Р. не били депозирали искания, бележки или възражения за ограничаване или възпрепятстване на процесуалните им права, нямало и доказателства за подобно отношение.
Така съда бил надскочил правомощията си, с които разполага в тази фаза на съдебното производство, като бил навлязъл по същество на делото, коментирайки доказателствата и относимостта им към съставомерността на деянието по престъпление по чл.281, ал.2, т. 1, предл.1-во, т.4 и т.5 във вр. с ап.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК в което били обвинени В. К., Е. Р. и А. Р..
Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд, че в обвинителния акт са налице противоречия между факти и право, не намирал опора в материалите по делото и дискредитирал правилността на извода за наличие на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита па обвиняемите В. К., Е. Р. и А. Р..
В мотивите към протестираното протоколно определение, съдът не бил посочил нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита, както на обвиняемите В. К., Е. Р. и А. Р., така и на техните защитници, а бил изследвал въпроси по същество, които било недопустимо да бъдат разглеждани на този ранен етап от развитието на съдебното производство - в разпоредително съдебно заседание на стадия „Предаване на съд и Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”, а следвало да се преценяват едва при постановяването на крайния съдебен акт. Още повече, че съда не бил дал указания на прокурора по какъв точно начин да отстрани „допуснатите“ съществени процесуални нарушения, а по - скоро за пореден път било указано на прокурора изобщо да не внася обвинителен акт срещу обвиняемите В. К., Е. Р. и А. Р., което също било недопустимо, тъй като единствено в дискрецията на прокурора било да прецени следва ли да състави и внесе в съда обвинителен акт срещу определено лице, а съда следвало с крайния си съдебен акт да прецени дали обвинителната теза е основателна.
В предвид всичко изложено, прокурора счита, че така направения от Районен съд - К. извод, за допуснати нарушения довели до ограничаваме на процесуалните права на обвиняемите В. К., Е. Р. и А. Р. не се приравняват на нарушения предвидени по чл. 249. ал.4, т.1 НПК, водещи до ограничаване правото на защита на обвиняемите. Това било така, защото възможността на подсъдимите да разгърнат своята защита и да дават обяснения щели да бъдат осигурени в пълен обем в съдебно заседание.
Моли, на основание чл.249, ал.3, вр. чл.341, ал.2 от НПК, Въззивната инстанция - Окръжен съд - Кърджали на основание чл.345, ал.2 от НПК, да отмени като неправилно постановеното от Районен съд - К. протоколно определение от 31.01.2018 г. по НОХД № 941/2017 г. на PC - К..
След преценка на данните по делото, съдът прецени следното:
Внесеният за трети пореден път обвинителен акт, въз основа на който е образувано наказателното производство и с който са определени рамките на предмета на доказване за съда и страните, отново не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК до какъвто извод е достигнал и решаващият съд. В алинея втора на цитирания текст е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № */20** г. на ОСНК при ВКС, което е цитирано в разпореждането на районния съд и частния П. на прокурора, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на факти, които се отнасят до времето, мястото и начинът на извършване на престъплението съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. Доводите изложени в частния П. на прокурора, че посочените от решаващия съд непълноти се отнасяли до обосноваността и законосъобразността на обвинителния акт и до нарушения, свързани с допускането и събирането, проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства, не представлявали съществени процесуални нарушения, са неоснователни.
Въпросният обвинителен акт е внесен срещу В. В. К., Е. К. Р. и А. Е. Р., с посочени данни за самоличността на всеки от обвиняемите, за това, че на 30.07.2016 г. в землището на с.Л., общ.К., обл.К. и по републикански път Е-85 в посока ГКПП „Маказа” – град К., в съучастие като извършители, всеки от тях, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал група чужденци - 11 /единадесет/ лица граждани на И. - Х. К. А., Ш. Б. Х., П. П. Х., А. К. А. и А. Ю. И. и Л. Б. Х. ненавършили 18 /осемнадесет/ годишна възраст и С. Х. С., М. Х. С., С. Х. С., С. Х. С. и А. Б. Х., ненавършили 16 /шестнадесет/ годишна възраст, да пребивават в страната в нарушение на закона - чл.22, ал.1, т.1, вр. чл. 9а, ал.2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ - „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на издадена виза по чл.9а, ал.2 /за летищен транзит, за краткосрочно пребиваване, за дългосрочно пребиваване/; международни договори за безвизов или облекчен визов режим; разрешение на службите за административен контрол на чужденците" и да преминават в страната в нарушение на закона - чл.19, ал.2, т.1 от ЗЧРБ - „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима” чрез извършване на превоз от землището на с. Лозенградци, общ.Кирково към вътрешността на страната, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство- микробус марка „С.", модел „Д." с Р№ *** 11**, по отношение на лица ненавършили 16 годишна възраст и по отношение на повече от едно лице - престъпление по чл.281, ал.2, т.1, предл.1-во, т.4 и т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт фактическата обстановка, е описана изключително лаконично и неясно, като същата не съдържа данни и обстоятелства, които се отнасят именно до факти относими към инкриминираната съставомерна деятелност на обвиняемите. Изложените в тази връзка констатации от първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Така, в обвинителния акт липсва описание на данни и факти, от които да се установява, че въпросните чужденци пребивават в страната в нарушение на закона, което обстоятелство е част от състава на престъплението, в което са обвинени тримата обвиняеми. По отношение на групата от 11 лица – чужденци е описано, че при извършена проверка на микробус, марка „С.”, в последния са установени 11 лица чужди граждани, посочено поименно, всички от гр.С., И., които според показанията на св.С. и А., обв.Е. Р. им заявил, че е качил иракските граждани в района на чешмата след ГКПП „Маказа”, посока с.К. и след установяване самоличността на тези иракски граждани, същите заедно с обвиняемия били задържани и отведени в ГПУ – М.. След описанието на посочените факти и данни, прокурора е посочил, че от приключилите четири, подробно цитирани, наказателни производства по чл.279, ал.1 от НК срещу четирима от въпросните чужденци – Х. А., Ш., П. Х. и А. А., безспорно се установявало, че чуждите граждани пребивават незаконно на територията на Република България. Ако за четирима от чуждите граждани с оглед цитираните наказателни дела, според прокурора е установено, че пребивават в Република България незаконно, то не е ясно на какво се базира този извод за останалите 7 граждани на Ирак.
След изключително пестеливото посочване на фактите, които според прокурора са достатъчни за описание на деянието, е направен извода, че по така описания начин тримата обвиняеми действайки като съизвършители са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.281, ал.2, т.1, предл.1-во, т.4 и т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Така направения извод е необоснован по следните съображения:
Както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на обвинителния акт, е посочено, че въпросните чужденци пребивават в страната в нарушение на закона, като са цитирани разпоредбите на чл.22, ал.1, т.1, във вр. с чл.9а, ал.2 и чл.19, ал.2, т.1 от Закона за чужденците в Република България уреждащи реда и начина на преминаване и пребиваване на чужденци в Република България в различните хипотези, без обаче да е посочено в нарушение на коя конкретна законова разпоредба са пребивавали изброените чужденци в страната и на база на кои обстоятелства, факти и данни е направен този извод.
На следващо място, от обстоятелствената част на обвинителния акт, не се установява по никакъв начин каква е съпричастността към инкриминираното деяние на обвиняемият В. К., което деяние според прокурора осъществява състава по чл.281, ал.2, т.1, предл.1-во, т.4 и т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, както бе посочено – по-горе в определението, и за което деяние е предаден на съд. По отношение на посоченият обвиняем В. К. в обвинителния акт е посочено единствено, че по разпореждане на „ОД при ГПУ – М.”, служители на ГПУ – М. спрели за проверка и „задържали” лек автомобил, марка „П.” * с н № С.* 14-** СК, управляван от обв.В. К. и пътника в автомобила - обв.А. Р.. В обвинителния акт липсва описание каква е връзката на този обвиняем с установените в микробуса, марка „С.”, управляван от обв.Е. Р., чужденци; дали обв.Р. е знаел какви са лицата, които са се качили във въпросния микробус и съответно защо е качил в управлявания от него лек автомобил обв.А. Р.; в какво се изразява участието на всеки от тях, при това като извършител на процесното деяние; защо се приема, че тримата обвиняеми са действали в съучастие като извършители, след като в описаната от прокурора фактическа обстановка липсва каквато и да било връзка между обв.Е. Р., съответно управлявания от него микробус, в който са пътували въпросните чужденци и обвиняемият В. К., който е установен в лек автомобил, марка „П.”, и в който автомобил не са установени чужденци. В. К. е обвинен, че е извършил деяние по чл.281, ал.2, т.1, предл.1-во, т.4 и т.5 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК чрез използване на МПС – микробус марка „С.”, модел „Д.”, без да е посочено каква е връзката на това лице с въпросния микробус и съответно в какво се изразява участието на всеки от тях в противозаконното подпомагане на цитираната група от 11 чужденци да пребивават в страната, което пребиваване според прокурора е в нарушение на закона, но както вече бе описано, без да е посочено в нарушение на кои конкретни хипотези на цитираните разпоредби на ЗЧРБ, въпросните лица пребивават незаконно в страната и въз основа на кои факти и обстоятелства е направен този извод.
Друг абсолютно необоснован извод, който е констатирал и първоинстанционния съд е липсата в обстоятелствената част на обвинителния акт на каквито и да било данни и обстоятелства или каквото и да било описание относно още един от съставомерните признаци на деянието по чл.281, ал.1 от НК, а именно специалната цел, която изисква закона за осъществяването му – деецът да действа с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага. Описаните принципни положения относно субективната страна на разследваното престъпление по чл.281 от НК и изискването за наличие на специална цел при осъществяването му, подробно развити в частния П., но без каквато и да е конкретика към разглеждания случай, липсват описани, а и не могат да бъдат изведени по никакъв начин от описаната в обвинителния акт, т.нар. фактическа обстановка. Нещо повече, при описание на приетите за установени от прокурора факти, не се и споменава дори за специална користна цел или набавяне, при това за себе си, на каквато и да било имотна облага при извършване на деянието, за когото и да било от тримата обвиняеми, след което неясно защо и от къде се прави извод, че процесното деяние е извършено от всеки от тримата обвиняеми „с цел да набави за себе си имотна облага”.
Освен описаното от районният съд, следва да се отбележи също така, че в обстоятелствената част на обвинителния акт никъде не е описано, че деянието е извършено в землището на с.Л., общ.К., обл.К. и по републикански път Е-85 в посока ГКПП „Маказа” – град К., така както е посочено в диспозитивната част на акта.
Що се отнася до допуснатата фактическа грешка относно собственото име на обв.В. К., посочен и с името В. К., както и до доказателствата относно собствеността на процесното МПС – микробус марка „С.”, модел „Д.”, то в протестираното определение районният съд изрично е посочил, че описаното не представлява съществено процесуално нарушение, което да е основание за връщане на делото на прокурора, а е посочено в допълнение към констатираните нарушения, единствено с оглед изхода на делото. В тази връзка следва да се отбележи, че направените от районният съд констатации се споделят от настоящия въззивен състав, макар да са извън предмета на проверката за правилност и законосъобразност на протестирания съдебен акт.
Следва да се посочи, че е напълно неприемлива логиката на прокурора, че след като на досъдебното производство обвиняемите не са направили искания за събиране на доказателства, бележки и възражения и след като изрично били заявили, че разбират обвинението, то извода на районният съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушение на правото на защита на обвиняемите при изготвянето на обвинителния акт, бил неправилен и дискредитиран. Ако се възприеме тезата на прокурора, това би означавало, че е без значение дали обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК, след като обвиняемия на ДП е заявил, че разбира обвинението, то никога не могат да му бъдат нарушени правата на защита независимо от това какво е съдържанието на същия – дали има фактическо описание на престъпното деяние, времето, мястото и начинът на извършването му, както и всички изискуеми от закона данни и обстоятелства за съставомерните признаци на престъплението, което е абсурдно.
Относно довода на прокурора изложен в протеста, че съда бил „надскочил” правомощията си, с които разполага в тази фаза на съдебното производство, като е навлязъл по същество на делото, коментирайки доказателствата и относимостта им към съставомерността на деянието, то същият е напълно неоснователен, тъй като единственото, на което се е позовал районният съд е, че изготвеният обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК, което междувпрочим и прокурора е посочил цитирайки ТР № 2/07.10.2002 г. на ВКС, ОСНК, че е едно от нарушенията, които „иманентно предполагат ограничаване на права като основание за връщане на делото на прокурора”.
Неоснователен е и довода на прокурора, че районният съд не му бил дал указания по какъв точно начин да отстрани „допуснатите“ съществени процесуални нарушения, а по-скоро за пореден път било указано на прокурора изобщо да не внася обвинителен акт срещу обвиняемите В. К., Е. Р. и А. Р.. На първо място, решаващият съд подробно и аргументирано е описал непълнотите и пропуските на обвинителния акт, които следва да бъдат изправени и на второ място, никъде районният съд не е коментирал и дори намекнал, че срещу обв.В. К., Е. Р. и А. Р. не следва да се внася обвинителен акт, а единствено, че внесеният срещу същите такъв следва да отговаря на минимално заложените заковите критерии да съдържание.
В обобщение следва още веднъж да се посочи, че с внасянето на обвинителния акт в съда, обвиняемият трябва точно и ясно да знае срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава, какви са рамките на търсената от него наказателна отговорност. Предвид, че обстоятелствената част на обвинителния акт очертава фактическите рамки на обвинението, респ. на произнасянето на съда по повдигнатото обвинение, то именно срещу посочените в нея факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, привлеченото към наказателна отговорност лице следва да има възможност да се защити - да организира защитата си срещу точно, ясно и прецизно формулирано обвинение, което в разглеждания случай не е сторено.
Следва изрично да бъде отбелязано, че всички констатации за необоснованост на обвинителния акт и допуснатите при изготвянето му съществени нарушения на процесуалните правила довели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемите, са били констатирани и описани и при предходното връщане на делото с разпореждане от съдията-докладчик на прокурора. Последният вместо да изготви обвинителен акт, който да е обоснован и отговарящ на изискванията на закона, внася отново почти същият обвинителен акт с незначителни промени, като вместо в обвинителния акт, е направил опит да обоснове фактическите си и правни изводи в изготвения П., което буди недоумение и е най-малкото не логично.
Предвид изложеното, съдът намира, че изводите на първоинстанционния съд за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, са правилни и обосновани, поради което и протестираното определение следва да се потвърди.
Ето защо и на основание чл.345, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение постановено в разпоредително заседание проведено на 31.01.2018 г. по НОХД № 941/2017 г. по описа на К. районен съд.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.


2.

File Attachment Icon
5F4E06D9112B1A79C2258249004B5646.rtf