Мотиви № 250

към дело: 20185100200013
Дата:
Съдия:
Съдържание
Производството е по реда на чл.433 и сл. от НПК, във връзка с чл.87, ал.1 от НК.
Постъпила е молба от А. И. В. от гр. М., с която моли съда да постанови реабилитация относно осъжданията му по присъди по НОХ дело № 160/2001 г. по описа на Районен съд - Момчилград, НОХ дело № 84/2002 г по описа на Районен съд – Ардино, по НОХ дело № 122/2003 г. по описа на Районен съд – Момчилград и по НОХД № 16/2006 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, тъй като от изтърпяване на наложените му с присъдите наказания до настоящия момент били изминали повече три години, през което време не бил извършвал други престъпления и не бил осъждан. Твърди се в молбата, че сред обществото се ползвал с добър авторитет, като наложените му наказания били изиграли възпитателната си роля спрямо него. Бил трудово ангажиран, като управителят на дружеството, в което работел му предоставил характеристична справка, в която сочел, че като служител имал добро поведение и нямал извършени противообществени прояви. Сочи се още, че срещу молителя нямало заведени преписки за извършени престъпления от общ характер.
В съдебно заседание лично и чрез защитника си – А.П. Г. от АК - Кърджали поддържа молбата си и моли същата да бъде уважена, като счита, че са налице законовите предпоставки за това. Молителят твърди, че се е поправил и ще бъде полезен на всеки. В съдебното производство е прието като доказателство представеното от молителя разпореждане на НАП ТД Пловдив, офис Кърджали, както и са допуснати и разпитани двама свидетели.
Представителят на ОП – Кърджали счита молбата за основателна, тъй като от събраните доказателства се установявало, че са налице условията за допускане на съдебна реабилитация.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Молителят А. И. В. видно от приложеното свидетелство за съдимост и бюлетини за съдимост, е осъждан, както следва:
- с Присъда № 35/10.02.2002 г., постановена по НОХ дело № 160/2001 г. по описа на Момчилградския районен съд, влязла в сила на 22.03.2002 г., с която за извършено престъпление по чл.197 т.1, във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК е осъден на наказание „Глоба” в размер на 100 лв.;
- с Присъда № 64/28.12.2002 г., постановена по НОХ дело № 84/2002 г. по описа на Ардинския районен съд, влязла в сила на 13.01.2003 г., с която за извършено престъпление по чл. 339 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК е осъден на наказание „Глоба” в размер на 700 лв.;
- с Присъда № 106/14.05.2003 г., постановена по НОХ дело № 122/2003 г. по описа на Момчилградския районен съд, влязла в сила на 30.05.2003 г., с която за извършено престъпление по чл. 325 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години; и
- със споразумение, одобрено по реда на чл.384 ал.1, във вр. с чл.381 и сл. от НПК с протоколно определение от 19.06.2006 г., имащо характер на присъда, постановено по НОХ дело № 16/2006 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, влязло в сила на 19.06.2006 г., с което за извършено престъпление по чл.354а ал.2 т.1 и т.2, във вр. с ал.1, предл.3-то, предл.4-то и предл.6-мо, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 25.11.2004 г. С протоколно определение от 19.12.2007 г. по ЧН дело № 1054/2007 г. на ОС – Стара Загора е бил предсрочно условно освободен за остатъка от неизтърпяната част от наказанието му в размер на 6 месеца и 25 дни, определени и като изпитателен срок.
От удостоверение от 04.01.2018 г., издадено от Районна П. - Момчилград се установява, че към 03.01.2018 г. срещу А. И. В. с ЕГН * няма обвинения по неприключени наказателни производство. В удостоверението е посочено, че същото е издадено след извършване на проверка в Унифицираната информационна система за противодействие на престъпността.
От удостоверение изх. № 15/11.01.2018 г. издадено от Държавен съдебен изпълнител при Момчилградския районен съд е видно, че в съдебно-изпълнителна служба при МРС срещу А. И. В. към 11.01.2018 г. няма висящи изпълнителни дела.
От удостоверение изх. № 26/18.01.2018 г. издадено от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Ардино се установява, че в съдебно-изпълнителна служба при Ардинския районен съд срещу А. И. В. няма образувани изпълнителни дела за заплащане на задължения към държавата, юридически и частни лица.
От електронна справка на НАП се установява, че към 22.01.2018 г. А. И. В. с ЕГН *, няма задължения, плащанията, по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, както и че погасени по давност/отписани са следните задължения: изпълнително основание № 84/02/23.01.2003 г. – изпълнителен лист № 4/23.01.2003г. издаден от Районен съд – Ардино за сумата от 700 лева; изпълнително основание № 160/01/27.03.2002 г. – изпълнителен лист № 93/27.03.2002г. на Районен съд – Момчилград за сумата от 103 лева, както и две суми от по 50 лева за издадени наказателни постановления с посочени изпълнителни основания № 41/28.05.2003 г. и № 45/05.06.2003 г., и двете на общинска администрация.
От Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК на публичен изпълнител при НАП ТД Пловдив, офис Кърджали, е видно, че публичните вземания по изпълнително дело № */2002 г. в частта за следните вземания по изпълнителни титули: Районен съд – Момчилград - изпълнителен лист № 93/27.03.2002г. – документ № 160/01/27.03.2002 г. за сумата от 103 лева; Районен съд – Ардино - изпълнителен лист № 4/23.01.2003г. – документ № 84/02/23.01.2003 г. за сумата от 700 лева; общинска администрация Момчилград - наказателно постановление – документ № 45/05.06.2003г . за сумата от 50 лева и общинска администрация Момчилград - наказателно постановление – документ № 41/28.05.2003г . за сумата от 50 лева, на основание чл.225, ал.1, т.7, във вр. с чл.173, ал.2 от ДОПК са прекратени, тъй като е изтекъл 10-годишния давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят.
От приетата като доказателство характеристика от работодателя на молителя се установява, че А. И. В. работи в „П.” О., Г. на длъжност организатор и консултант от началото на 2016 г., като се ползва с добър авторитет сред работниците във фирмата и изпълнява всяка възложена задача с усърдие, качество и професионализъм. Описано е също, че В. не е имал прояви от рода на кавги, свади и други противообществени прояви във фирмата.
От разпита в съдебно заседание на свидетелите Д. Б. и Х. Х. се установява, че същите познават молителя А. В. от около 10 години, като знаят, че е бил осъждан, но откакто те го познават той не е имал проблеми нито във фирмата, в която работи, нито с държавни органи и институции, включително и през времето, когато е работил в Х. Свидетелите твърдят, че В. е много добър и честен човек и се ползва с добро име в обществото.
При тези данни, съдът намира молбата за реабилитация относно осъжданията на А. В. за основателна, поради което същата следва да бъде уважена. От изтърпяване на последно наложеното му по НОХД № 16/2006 г. по описа на ОС-Кърджали наказание “лишаване от свобода” на 13.07.2008 г. са изминали много повече от три години, като при изчисляване на срока, съдът съобрази и изпитателния срок от 6 месеца и 25 дни, който е бил определен при предсрочното условно освобождаване от затвора Стара Загора, считано от 19.12.2007 г. Относно наложените наказания „глоба” по НОХД № 160/2001 г. по описа на РС – Момчилград в размер на 100 лева и по НОХД № 84/2002 г. по описа на РС – Ардино „глоба” в размер на 700 лева, съдът съобрази, че за същите в НАП ТД Пловдив, офис Кърджали е имало образувано изпълнително дело през № */2002 г., което по отношение на посочените вземания за глоби е прекратено, поради изтичане на 10-годишния давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят. В настоящия случай това се е случило най-късно на 01.01.2014 г., ако приемем, че за глобата от 2002 г. е започнал да тече 10-годишния давностен срок, считано от 01.01.2003 г. Съгласно т.4 от ТР № 2/28.02.2018 г. по ТД № 2/2017 г. на ВКС, ОСНК, реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е образувано изпълнително производство, след последователно изтичане на давностните срокове по чл.82, ал.1, т.5 или чл.82, ал.4, във вр. с ал.1, т.5 от НК и сроковете по чл.86-88а от НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнителното производство абсолютна давност не тече. В настоящия случай са изтекли всички срокове по цитираните текстове от НК, като най-дългият по чл.82, ал.4, във вр. с ал.1, т.5 от НК от три години, след като се изключи времето от образуването до прекратяването на изпълнителното производство, когато абсолютна давност не тече, е изтекъл на 01.01.2018 г.
От приложените бюлетини и свидетелство за съдимост се установява, че от извършените от А. В. престъпления няма причинени и не възстановени вреди.
Всичко изложено води до извода, че са налице законовите изисквания по чл.87, ал.1 и ал.3 от НК за съдебна реабилитация на лицето: в течение на три години от изтичане на срока на последно наложеното с присъда наказание В. не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание; имал е добро поведение; няма причинени вреди от престъпленията и е изтекъл срока по чл.82, ал.4, във вр. с ал.1, т.5 от НК относно наложените му глоби.
След като са налице предпоставките на чл.87 ал.1 и ал.3 от НК, молителят А. И. В. от Г., с ЕГН *, следва да бъде реабилитиран относно осъжданията му с Присъда № 35/10.02.2002 г., постановена по НОХ дело № 160/2001 г. по описа на Момчилградския районен съд, влязла в сила на 22.03.2002 г.; с Присъда № 64/28.12.2002 г., постановена по НОХ дело № 84/2002 г. по описа на Ардинския районен съд, влязла в сила на 13.01.2003 г.; с Присъда № 106/14.05.2003 г., постановена по НОХ дело № 122/2003 г. по описа на Момчилградския районен съд, влязла в сила на 30.05.2003 г. и със споразумение, одобрено по реда на чл.384 ал.1, във вр. с чл.381 и сл. от НПК с протоколно определение от 19.06.2006 г., имащо характер на присъда, постановено по НОХ дело № 16/2006 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, влязло в сила на 19.06.2006 г.
Водим от горното, съдът постанови определението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: