Решение № 30

към дело: 20185100500021
Дата: 02/16/2018 г.
Съдия:Пламен Александров Александров
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.
Постъпила е жалба от „ЗДЕИГР” гр. С., чрез представител по пълномощие, в качеството му на взискател по изпълнително дело № *1834 на ЧСИ с рег.№ *, против отказа на частния съдебен изпълнител, обективиран в протокол от 12.12.2017 г., да намали размера на разноските по изпълнителното дело, включващи пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и адвокатски хонорар. Счита, че адвокатското възнаграждение в размер на 1200 лева е прекомерно с оглед сложността на делото и степента на трудност на събиране на дължимото задължение. Излагат се съображения, че в случая се дължи единствено възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лева, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). По отношение на предвиденото в чл.10, т.2 от Наредбата възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, в размер на 1/2 от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2 от Наредбата, счита, че такова не се дължи, тъй като преди получаване на поканата за доброволно изпълнение доброволно е изплатил присъдената сума. Поради това твърди, че в случая не са извършени каквито и да са действия на адвоката с цел удовлетворяване на паричното вземане освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело. Що се касае до наложения запор по сметки, то същият бил част от действията на съдебния изпълнител, а не действие на адвоката. Жалбоподателят счита също така, че не следва да му бъде начислявана пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради това, че сумата била изплатена преди да узнае, че срещу него е образувано изпълнително дело и поради факта, че сумата е платена доброволно, а не с помощта на ЧСИ. Не оспорва обстоятелството, че плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело, но счита, че ЧСИ няма право на пропорционална такса, тъй като дължимите суми не са събрани от него и същият не е допринесъл с нищо за получаване на сумата от взискателката. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да намали размера на адвокатското възнаграждение на 200 лева, както и таксите по ТТРЗЧСИ съобразно намаления размер на адвокатския хонорар, както и да постанови, че не са дължими пропорционални такси.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателката С. А. К., чрез представителя си по пълномощие, е подал писмени възражения срещу жалбата, в които излага съображения за нейната неоснователност.
Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:
От приложеното копие на изпълнително дело № 1834/2017 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ * (изпълнително дело № *1834) се установява, че същото е било образувано на 14.11.2017 г. по молба на взискателя С. А. К., подадена от представителя й по пълномощие, въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 09.11.2017 г. на Софийски градски съд, издаден срещу жалбоподателя по настоящото дело „ЗДЕИГР” гр. С. за сумата от 13 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от който между взискателя и нейния пълномощник адв. Д.Г. е било договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева за образуване, представителство, защита и съдействие по изпълнително дело с цел удовлетворяване на паричното вземане.
С покана за доброволно изпълнение изх.№ 71470/16.11.2017 г. ЧСИ е поканил длъжника по изпълнително дело № *1834 да заплати, съгласно изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 3650/2016 г. на Софийски градски съд, следните суми: неолихвяема сума в размер на 13 000 лева, 0.80 лева допълнителни разноски и 178.70 лева разноски по изпълнителното дело, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1 286.46 лева, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева. Установява се по изпълнителното дело, че на 15.11.2017 г., т.е. един ден след образуване на изпълнителното дело и преди изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът „ЗДЕИГР” гр. С. е превел по посочената от адв. Д.Г. сметка сумата в размер на 16 755.21 лева, с посочено основание: гр.д.№ 3650/2016 г.
С молба вх.№ 46384/23.11.2017 г. длъжникът „ЗДЕИГР” уведомява ЧСИ, че сумата, посочена в поканата за доброволно изпълнение, е била преведена още на 15.11.2017 г., като по предоставената от пълномощника на взискателката сметка били изплатени следните суми: 13 000 лева главница и 3 755.21 лева лихва за периода от 12.01.2015 г. до 15.11.2017 г. В тази връзка длъжникът сочи, че не дължи посочените в поканата за доброволно изпълнение такси, а при условията на евентуалност – че не дължи пропорционални такси за събиране на сумата, тъй като същата била изплатена доброволно, а не въз основа на образуваното изпълнително дело. Моли също така да бъде оставено без уважение искането за присъждане на адвокатски хонорар по изпълнителното дело, тъй като сумата била изплатена преди да бъде уведомен за образуваното изпълнително дело. Алтернативно, моли да бъде намален адвокатския хонорар до сумата от 200 лева, дължима за образуване на изпълнителното дело на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С протокол от 12.12.2017 г. частният съдебен изпълнител с рег.№ * е оставил без уважение молба с вх.№ 46384/23.11.2017 г., респективно – отказал е да намали размера на разноските по изпълнителното дело, включващи пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и адвокатски хонорар.
От изпълнителното дело се установява също така, че с молба вх.№ 48061/08.12.2017 г. пълномощникът на взискателката адв. Д.Г. е приложил изпълнителен лист от 30.11.2017 г., издаден по гр.д.№ 3650/2016 г. на Софийски градски съд, срещу длъжника „ЗДЕИГР” за законната лихва върху сумата от 13 000 лева, считано от 12.01.2015 г. до окончателното й изплащане, като е поискал същият да бъде присъединен към вече образуваното изпълнително дело.
От изложеното се установява, че след образуване на изпълнителното дело, а именно – на 15.11.2017 г., и преди изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е заплатил на взискателя, по посочена от неговия пълномощник сметка, дължимата по изпълнителния лист, на основание на който е образувано изпълнителното дело, сума в размер на 13 000 лева, както и сумата 3 755.21 лева, представляваща законна лихва върху тази сума, считано от 12.01.2015 г.
При така установеното по изпълнителното дело обстоятелство, а именно – извършено от длъжника плащане след образуване на изпълнителното дело, не основателен е довода в жалбата на последния, че не следва да му бъде начислявана пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради това, че сумата била изплатена преди да узнае, че срещу него е образувано изпълнително дело и поради факта, че сумата е платена доброволно, а не с помощта на ЧСИ. Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В случая плащането е извършено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.426, ал.1 от ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от принципа за дължимост от длъжника на такси за изпълнението се съдържа в чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, щом е платил след образуване на изпълнителното дело. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл.79, ал.1 от ГПК, е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 920/2009 г., ІV г.о., Решение № 82 от 8.05.2012 г. по на ВКС по гр.д.№ 1891/2010 г., ІV г.о., Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1427/2012 г., ІV г.о.
Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение – 1 200 лева, съгласно договора за правна защита и съдействие, разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда възнаграждение (Наредбата) в размер на 200 лева за образуване на изпълнително дело, а съгласно чл.10, т.2 от Наредбата, възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2.
В настоящия случай, до заплащане на дължимата от длъжника по изпълнителния лист сума упълномощения от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 1 200 лева за образуване, представителство, защита и съдействие по изпълнително дело с цел удовлетворяване на паричното вземане, е извършил по изпълнителното дело единствено подаване на молба на 14.11.2017 г. за образуването му въз основа на приложен изпълнителен лист, за което се следва възнаграждение в размер на 200 лева. Други действия по водене на изпълнителното дело, освен подаването на молба за образуването му, след образуване на изпълнителното дело и преди плащане на сумата от длъжника, не са извършени от упълномощения от взискателя адвокат, поради което съдът намира, че в случая не се дължи възнаграждение на адвоката за водене на изпълнителното дело, респективно – на длъжника не се дължат разноски по чл.10, т.2 от Наредбата. Впрочем, в този смисъл е налице и съдебна практика – Решение № 1528 от 7.03.2017 г. на СГС по в.гр.д.№ 1154/2017 г., Решение № 698 от 2.02.2017 г. на СГС по в.гр.д.№ 14425/2016 г., Решение № 470 от 23.01.2017 г. на СГС по в.гр.д.№ 400/2017 г.
С оглед гореизложеното, ирелевантно е подаването на 08.12.2017 г. от упълномощения от взискателя адвокат на молба за присъединяване на изпълнителен лист от 30.11.2017 г. за присъдена законна лихва върху главницата от 13 000 лева, считано от 12.01.2015 г., доколкото молбата е подадена след извършеното от длъжника плащане на дължимата по приложения към молбата за образуване на изпълнително дело изпълнителен лист. Впрочем, още на 15.11.2017 г., т.е. преди издаване на изпълнителния лист от 30.11.2017 г., длъжникът е извършил плащане в размер на 3 755.21 лева за законна лихва върху присъдената главница от 13 000 лева, считано от 12.01.2015 г. Освен това, видно е, че молбата от 08.12.2017 г. е подадена 24 дни след извършеното от длъжника плащане на законна лихва в посочения по – горе размер по посочената от упълномощения адвокат сметка.
Във връзка с гореизложеното, неотносим е релевирания в писмените възражения довод за платени такси за пълно проучване, доколкото действията на ЧСИ за проучване на състоянието на длъжника са извършени след заплащането от страна на последния на дължимата сума. Още повече, че в самата молба за образуване на изпълнителното дело дори не се съдържа възлагане на тези действия на частния съдебен изпълнител.
Поради изложеното, следва да се отмени протокола на ЧСИ от 12.12.2017 г., имащ характер на постановление за разноски, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело до предвидения в чл.10, т.1 от Наредбата минимален размер от 200 лева за образуване на изпълнителното дело, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 1 200 лева на сумата от 200 лева.
Предвид недължимостта от длъжника на сумата от 1 000 лева, представляваща разликата от заплатения адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева и действително дължимия такъв по изпълнителното дело – 200 лева, неправилна се явява и определената в поканата за доброволно изпълнение такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 286.46 лева, тъй като същата е изчислена върху парично вземане на взискателя, включващо и сумата от 1 200 лева за адвокатски хонорар, от който както се посочи по – горе, се дължи сумата в размер на 200 лев. Ето защо, следва да се отмени и размера на определената от ЧСИ към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение такса по т.26 от ТТРЗЧСИ – 1 286.46 лева, като същата следва да бъде определена от ЧСИ в нов размер.
В останалата й част, с която се обжалва отказът на ЧСИ да отмени присъждането на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото – частична основателност на жалбата, и с оглед направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, следва на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноски в половин размер, а именно – 12.50 лева от общо внесени 25 лева за държавна такса за обжалването, и 25 лева от общо 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27 от Наредба за заплащането на правната помощ, или общо разноски в размер на 37.50 лева.
Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител с рег.№ *, с район на действие – Окръжен съд Кърджали, по изпълнително дело № *1834, обективиран в протокол от 12.12.2017 г., имащ характер на постановление за разноски, да намали размера на адвокатския хонорар на взискателя по изпълнителното дело, постановен по молба на длъжника „ЗДЕИГР” гр. С. с вх.№ 46384/23.11.2017 г., вместо което постановява:
НАМАЛЯВА размера на дължимия адвокатски хонорар, съгласно договор 0000711 от 14.11.2017 г., сключен между адв. Д.Г. от АК – К. и взискателят С. А. К., по изпълнително дело № *1834, от 1 200 лева на 200 лева.
ОТМЕНЯ размера на определената от частен съдебен изпълнител с рег.№ *, с район на действие – Окръжен съд К., по изпълнително дело № *1834, към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ – 1 286.46 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЗДЕИГР” със седалище и адрес на управление в гр. С., Б.Х. К. № *, ЕИК *, в качеството на длъжник по изпълнително дело № *1834, против отказа на частен съдебен изпълнител с рег.№ *, с район на действие – О. съд К., обективиран в протокол от 12.12.2017 г., имащ характер на постановление за разноски, да отмени присъждането на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като неоснователна.
ОСЪЖДА С. А. К. с постоянен адрес в гр. М., ул. ”2. Д. № *, В.*, А., с ЕГН *, да заплати на „ЗДЕИГР” със седалище и адрес на управление в гр. С., Б.Х. К. № *, ЕИК *, разноски за настоящото производство в размер на 37.50 лева, от които 12.50 лева – държавна такса и 25 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.



2.

File Attachment Icon
6390CBEF71F69DFBC2258239002A65CA.rtf