Определение № 239

към дело: 20185100600037
Дата: 03/09/2018 г.
Съдия:Деян Георгиев Събев
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII-ра от НПК.
Делото е образувано по подадена частна жалба от защитника на подсъдимия С. С. М. от с.Ж., О.К., обл.К. – адв.И.Б. от АК - К., против протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 15.02.2018 год. по Н.о.х.дело № 93/2018 год. по описа на К.районен съд, с което е изменена взетата на досъдебното производство по отношение на подс.М. мярка за неотклонение „подписка”, в по-тежка такава – „задържане под стража”.
В жалбата защитникът на подс.С. М. твърди, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че от средата на м.януари подс.М. се намирал в Република Г., където работел на постоянен трудов договор. С оглед обстоятелството, че повдигнатото на подсъдимия обвинение не е за тежко умишлено престъпление счита, че явяването му в съдебно заседание не е безусловно задължително, тъй като това не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, като същото може да бъде разгледано в негово отсъствие, още повече, че подсъдимият редовно е упълномощил защитник, който да го представлява и да се грижи както за неговите интереси, така и интересите, които изисква правораздаването. Счита също, че фигурата на защитника е достатъчна гаранция за провеждането на наказателното производство и налагане на съответното наказание на подсъдимия, още повече, че същият не се е укрил, а е заминал на работа в чужбина и не бил извършил друго престъпление. Моли да бъде изменено обжалваното определение, като бъде изменена взетата спрямо подс.С. М. мярка за неотклонение „задържане под страна” в по-лека такава, а именно – в „подписка”.
Окръжният съд, при извършената проверка на правилността на обжалваното определение, съобрази следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
По внесен от РП – К. обвинителен акт срещу подс.С. С. М. от с.Ж., О.К., за извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК, в РС – К. е било образувано Н.о.х.дело № 93/2018 год. по описа на същия съд. На досъдебното производство на подсъдимия М. е била взета мярка за неотклонение „подписка”. С Разпореждане № 68/24.01.2018 год., постановено от определения съдия-докладчик, делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 15.02.2018 год., от 09.45 часа – за обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК. За същото разпоредително заседание подс.М. е бил призован, като призовката му е била връчена на 29.01.2018 год. на неговия баща С. М. М., който е поел задължението да я предаде на подсъдимия, т.е. подсъдимият е бил редовно призован при условията на чл.180 ал.2 от НПК. На насроченото за посочената дата разпоредително заседание подс.М. не се е явил, без да посочи уважителни причини за неявяването си, като се е явил упълномощеният от подсъдимия защитник – адв.И.Б. от АК - К., който при проверката на явилите се лица е заявил, че подсъдимият е в чужбина и не може да се върне за участие в процеса, и е изразил становище да бъде даден ход на делото при условията на чл.269 от НПК. Неявяването на подс.М. в разпоредителното заседание, редовно призован, е дало основание на съдията-докладчик с обжалваното протоколно определение да измени взетата по отношение на подс.М. на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка” в по-тежка такава, а именно: в „задържане под стража”, както и е изискал справка от служба „БДС” при ОД на МВР – К. за задграничните пътувания на подс.М.. За да постанови определението си съдията-докладчик е приел, че са налице условията на чл.66 ал.1 от НПК - подсъдимият не е изпълнил задълженията си, произтичащи от взетата по отношение на него мярка за неотклонение, като се е отклонил от същата.
При тези данни настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно.
Престъплението, в извършването на което е обвинен подс.М. е по чл.343б ал.1 от НК, за което се предвиждат наказание „лишаване от свобода” от 1 до 3 години и кумулативно наказание „глоба” от 200 лв. до 1000 лв., т.е. същото престъпление не е „тежко” такова по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.269 ал.1 от НПК, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително по дела с обвинение за тежко престъпление, като по аргумент от противното, по дела с обвинение за престъпление, което не е „тежко”, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително. Съгласно разпоредбата на чл.269 ал.2 от НПК, по дела от категорията на последните, съдът може да разпореди подсъдимият да се яви в съдебно заседание, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Анализът на посочените законови разпоредби води до извода, че по дела с обвинение за престъпление, което не е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК, явяването на подсъдимия в съдебно заседание е негова процесуална възможност, от която същия може да се възползва по своя преценка, с оглед пълноценното и в пълен обем упражняване на правото му на защита, но не и задължение, освен ако съдът прецени, че явяването му е необходимо за разкриване на обективната истина и разпореди личното му явяване. Изложените съображения са изцяло относими и към явяването на подсъдимия в разпоредителното заседание, като в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.247в ал.1 т.2 от НПК, съгласно която разпоредителното заседание се отлага, когато не се яви подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл.269 ал.3 от НПК.
С други думи, при лисата в конкретния случай на задължение на подсъдимия да се яви в разпоредителното заседание и при липсата на данни за извършена от първоинстанционният съд преценка, че явяването му в същото заседание е необходимо за разкриване на обективната истина, респ. липсата на постановено разпореждане на съда подсъдимият да се яви лично с оглед такава необходимост, не може да се приеме, че с неявяването си в разпоредителното заседание по делото, подс.М. не е изпълнил и се е отклонил от задълженията, произтичащи от наложената му на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка, което да налага санкционирането му с вземането на по-тежка мярка за неотклонение, в случая – „задържане под стража”. Още повече, че за участие в разпоредителното заседание се е явил упълномощеният от подсъдимия М. защитник, който е заявил съгласие разпоредителното заседание да бъде проведено в отсъствие на подсъдимия, при което процесуалните права на последния не биха били съществено накърнени по никакъв начин.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че не са били налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за изменение на наложената на досъдебното производство на подс.М. мярка за неотклонение „подписка” в по-тежка такава. Посоченото налага обжалваното определение да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Водим от изложеното, и на основание чл.345, във вр. с чл. 341 ал.2, във вр. с чл.270 ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.66 ал.1 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 15.02.2018 год. по Н.о.х.дело № 93/2018 год. по описа на К.районен съд, с което е изменена взетата на досъдебното производство по отношение на подсъдимия С. С. М. от с.Ж., О.К., обл.К., с ЕГН *, мярка за неотклонение „подписка”, в по-тежка такава – „задържане под стража”
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

File Attachment Icon
643A05C7FC129324C225824E00259584.rtf