Определение № 293

към дело: 20185100500074
Дата: 03/30/2018 г.
Съдия:Пламен Александров Александров
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.423 от ГПК.
Постъпило е възражение от „Г. К.” О. Г., против Заповед № 826 от 13.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1658/2017 г. на Районен съд – Кърджали. Твърди се във възражението, че издадената заповед за изпълнение не е връчена надлежно и редовно на дружеството и същото незаконосъобразно било лишено от възможността да подаде възражение. Излагат се съображения за нарушение на процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК, изразяващо се в залепване на уведомление до дружеството преди изтичане на едномесечния срок по чл.47, ал.1 от ГПК. Излагат се и доводи, че заявлението за издаване на заповед аз изпълнение и издадената заповед за изпълнение не отговарят на изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК и чл.412, ал.1, т.7 от ГПК, изискващи посочване на банкова сметка на заявителя или друг начин на плащане, които да се инкорпорират в самата заповед за изпълнение. Твърди се, че заявлението и издадената заповед противоречали на закона и добрите нрави, като се излагат съображения по същество за недължимост на претендираното вземане. Моли да бъде прието възражението му на основание на чл.423, ал.1, т. 4 от ГПК, като бъде спряно изпълнението на заповед № 826 от 13.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 19.02.2018 г., издадени от Районен съд – Кърджали по ч. гр. дело № 1658/2017 г.
В представен по делото отговор заявителят С. К. Т., чрез представител по пълномощие, излага подробни съображения за неоснователност на възражението. Претендира разноски по приложен списък на разноските.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите, изложени във възражението, намира същото за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като в тежест на възразилия е да установи твърдяното от него основание.
В настоящия казус като основание за приемане на възражението се сочи, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника-чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, поради залепване на уведомление до дружеството преди изтичане на едномесечния срок по чл.47, ал.1 от ГПК.
Този довод е неоснователен.
Видно от материалите по ч.гр.д.№ 1658/2017 г. на Районен съд – Кърджали, заявителят С. К. Т. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника „Г. К.” О. Г. за сумата от 9 572.58 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението, на основание на която е издадена заповед № 826 от 13.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за посочената главница и лихва, както и за направените в заповедното производство разноски. Изпратено е съобщение за издадената заповед за изпълнение до длъжника на вписания към този момент в Търговския регистър адрес на управление на търговското дружество, в което е удостоверено от призовкаря при Районен съд – Кърджали, че при многократни посещения на адреса – 16.12.2017 г., 27.12.2017 г., 04.01.2018 г. и 15.01.2018 г., не е открит представител на фирмата, който да подпише. Въз основа на така удостовереното обстоятелство на 16.01.2018 г. е било залепено уведомление до длъжника за получаване в двуседмичен срок на съдебните книжа в канцеларията на съда. След изтичане на двуседмичния срок за получаване на съдебните книжа – на 30.04.2018 г., и след изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение, на 19.02.2018 г. е издаден изпълнител лист за присъдените със заповедта суми.
Предвид гореизложеното, неоснователен е довода, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника, поради залепване на уведомление до дружеството преди изтичане на едномесечния срок по чл.47, ал.1 от ГПК. В тази връзка, следва да се посочи, че за връчването чрез залепване на уведомление на търговци и юридически лица е предвидено изключение от правилата на чл.47 от ГПК, като не намират приложение разпоредбите на ал. 3, ал. 4 и ал. 6. В този смисъл за редовността на връчването е достатъчна констатацията на връчителя, че при посещението на адреса, не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или лице, което е съгласно да получи съобщението, както е и в настоящия случай. Законът не предписва необходимост от няколко посещения на адрес след като връчването е направено на последния вписан в търговския регистър адрес на управление на търговеца. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 34 от 15.05.2014 г. на ВКС по т.д. № 4652/2013 г., І т.о., ТК, Решение № 126 от 10.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 1825/2014 г., ІІ т.о., ТК.
Във връзка с гореизложеното, от направена от съда служебно справка в Търговския регистър по партидата на дружеството – длъжник се установява, че съобщението до длъжника е било изпратено, респективно – уведомлението е било залепено на актуалния към този момент адрес на управление на търговското дружество. В тази връзка, следва да се посочи, че вписаната впоследствие в Търговския регистър – на 09.03.2018 г., промяна на адреса на управлението на дружеството, е ирелевантна, доколкото от значение в случая е адреса на управление на дружеството към момента на изпращане на съобщението, респективно – уведомлението.
Що се касае до възраженията на длъжника по отношение на валидността и законосъобразността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и издадената заповед за изпълнение, в това число и доводите за недължимост на претендираното вземане, то същите касаят спора по същество и са неотносими в настоящото производство.
Поради изложеното, в случая не е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК – заповедта за изпълнение да не е връчена надлежно на длъжника, поради което не следва да се приема възражението по чл.423, ал.1, т.4 от ГПК на „Г. К.” О. Г., а искането за спиране на изпълнението на заповед № 826 от 13.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1658/2017 г. на Районен съд – Кърджали, следва да се остави без уважение.
При този изход на делото, следва да се осъди длъжника да заплати на заявителя направените за производството разноски за адвокат в размер на 300 лева, за което са приложени доказателства.
Водим от изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИЕМА възражението на „Г. К.” О. със седалище и адрес на управление към настоящия момент в Г., ул.”В. П.” № , ЕИК, подадено против заповед № 826 от 13.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1658/2017 г. на Районен съд – Кърджали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението на заповед № 826 от 13.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1658/2017 г. на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Г. К.” О. със седалище и адрес на управление в Г., ул.”В. П.” №, ЕИК, да заплати на С. К. Т. с адрес в Г., Ж., У. Е. № 14, с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.






Председател: Членове: 1.



2.

File Attachment Icon
64F60E91AD59D929C22582600042C951.rtf