Решение № 2

към дело: 20195100500249
Дата: 01/03/2020 г.
Съдия:Кирил Митков Димов
Съдържание
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 114/01.07.20** г., постановено по гр.д. № 60 по описа за 20** г., М. районен съд е отхвърлил предявеният от Г. К. И. с постоянен адрес С., О., обл.П., У. № **, с ЕГН *, против В. А. М. от С., О., обл.К., с ЕГН *, иск за заплащане на сумата в размер на 8869.64 лв., представляваща стойността на причинени материални щети в следствие на увреждане на собствения му мотоциклет "Х." модел "Ц.", с рег. № ***, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.01.2018 год. до окончателното й изплащане, с правно основание чл.50 във вр.с чл.51, ал.1 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан. Със същото решение Г. К. И. е осъден да заплати на В. А. М. сумата в размер на 1030 лв., представляващи направени по делото разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. К. И., който го обжалва, чрез своя процесуален представител - адв. С. К., като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че с решението си съдът не съобщил на страните, че му е служебно известно обстоятелството, че наказателното постановление било отменено с влязъл в сила съдебен акт. В отговора на исковата молба не било оспорено обстоятелството, че издаденото наказателно постановление е влязло в сила. Необосновани били изводите на първоинстанционния съд, че ищецът имал вина за настъпване на ПТП. Сочи се, че животното, което било оставено без надзор е предизвикало настъпването на ПТП, тъй като същото е пресякло внезапно пътното платно и се блъснало странично в лявата част на лек автомобил "Х.", след което се върнало назад и ударило мотоциклета на въззивника. Водачът на мотоциклета не бил в състояние да избегне съприкосновението с животното поради внезапната му поява и обстоятелството, че животното попадало в зоната на движение на автомобила странично и след сблъсъка с автомобила се върнало обратно в лентата за движение на мотоциклета. Въпреки задействането на спирачната уредба на мотоциклета последвал удар, в следствие на което на мотоциклета били нанесени значителни материални щети в размер на 8869.64 лв. съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ. Местопроизшествието било посетено от органите на КАТ, които съставили протокол за ПТП № 1555489 от 09.07.20** г. в който били описани обстоятелствата около възникналото ПТП и нанесените щети върху мотоциклета. Протоколът бил подписан от участник №1, а именно въззиваемата В. А. М., с което същата обективирала извънсъдебно признание на механизма на произшествието, а именно, че е оставила без надзор в обхвата на пътя собственото си теле и същото е пресякло внезапно пътното платно. Контролните органи установили на место по ушната марка на телето BG31186920, че същото е собственост на ответника по делото В. А. М.. За допуснатото нарушение бил съставен АУАН срещу въззиваемата и било издадено наказателно постановление, което влязло в законна сила на 09.08.2017 г. Твърди се, че вина за възникналото ПТП имала въззиваемата В. М., на която било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева на основание чл.184, ал.5 във вр. с чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП. В НП и в съставения протокол за ПТП било посочено, че участник 1 - животно, оставено без надзор в обхвата на пътя, пресича внезапно пътното платно и се блъска в странична лява част на участник 2 и настъпва ПТП. В същия протокол били описани причинените щети: деформиран преден капак, деформирана броня, счупен ляв фар, изкривен преден ляв калник, деформирана предна лява врата, деформирана задна лява врата. Сочи се, че съгласно чл.45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, а чл.50 от ЗЗД предвиждал безвиновна отговорност на собственика на животното. Констативният протокол за настъпилото ПТП се ползувал с обвързваща формална и материална доказателствена сила. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно били доказани факта на настъпване на ПТП на 09.07.2017 г. с щети, както и на причинната връзка между щетите и произшествието, така както са отразени в Протокол за ПТП от 09.07.20** г. Налице били кумулативно изискуемите предпоставки на чл.50 от ЗЗД по отношение на въззиваемата В. М., тъй като било налице деяние, под формата на бездействие, изразяващо се в неизвършване на достатъчен контрол, по отношение на животно, от поведението на което са причинени вреди в причинно-следствена връзка с бездействието на собственика, поради неосъществяване на ефективен контрол. Въззиваемата имала задължение като собственик да осигурява непрекъснат надзор и контрол по отношение на животното. В следствие на неупражнен такъв контрол телето избягало и изскочило на пътното платно. Собственикът на едно животно отговарял за причинените от него вреди, дори и когато то внезапно се подплаши, както и когато животното е избягало или се е изгубило съгласно чл.50, пред. второ от ЗЗД. Не било доказано от ответната страна, че водача па МПС по какъвто и да е начин е допринесъл за настъпване на ПТП. В участъка, в който е настъпило последното било налице общото ограничение на скоростта за извън населено място от 90 км./ч, като нямало доказателства по делото водача да е превишил тази скорост. Установено било, че в обхвата на пътя, в дясно бил наличен пътен знак А21 - "възможна поява на домашни животни", който бил единствения знак, регулираш движението в участъка. Този знак бил предупредителен и не въвеждал забрани. Безспорно било е, че собственика на едно животно не следва да го оставя без надзор. Сочи се, че дори да се приеме съпричиняване от страна на въззивника с определен процент, това било основание за намаляване на размера на обезщетението, но не и за отхвърляне иска. Заключенията на двете вещи лица по изслушаните автотехнически експертизи били оспорени своевременно. Твърди се, че вещите лица изчислявали скорост без да притежават като изходни данни за разстояние между МПС и животното, тъй като заключенията били изготвени само и единствено на база записа от видеорегистратора, монтиран на един от мотоциклетите - участници в ПТП. В трите заключения били посочени произволни цифри, които не били резултат на замерване на терен. По делото било установено, че изкискванията на чл.20 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г за сигнализацията на пътищата с пътни знаци не били спазени. Вещите лица не отчели факта, че и двамата мотоциклетисти са пропуснали животното спокойно да премине платното в което се движат тяхната посока на движение и сблъсъка се случил едва когато телето се ударило в лекия автомобил в платното за насрещно движение и вследствие на удара е изхвърлено обратно на платното за движение на мотоциклетите. Тази ситуация нямало как да бъде предвидена преди самия сблъсък в лекия автомобил, който се движил в насрещната лента за движение. Опасността възникнала едва, когато телето се блъснало в лекия автомобил и паднало обратно в лентата, в която се движели мотоциклетите. От страна на вещото лице не се правило уточнение кой мотоциклет с каква скорост се е движел и на кой от двата е поставена камерата. Вещите лица изчислявали скорост на мотоциклетите без да са измерили изминато разстояние, като единствената информация с която са разполагали били засечени секунди на движение на мотоциклета по видеоклипа. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да реши спора по същество, като осъди В. А. М. да заплати на въззивника сумата в размер на 8869.64 лева, представляваща стойността на причинените материални щети вследствие на увреждането на собствения му мотоциклет марка "Х." модел "Ц." с рег.№***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска в съда - 29.01.2018 г., до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител поддържа въззивната жалба по изложените в същата и в представена писмена защита съображения.
Въззиваемата В. А. М. е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че безспорно била прекъсната особената връзка на притежание между въззиваемата и животното, тъй като за нея не бил известен факта, че същото е живо, като тя останала със съзнанието, че същото е мъртво. Безспорно било също и от трите САТЕ, че въззивника е управлявал МПС с несъобразена скорост, което е довело до настъпване на ПТП, респ. вредите били причинени единствено от субективните действия на въззивника. Наказателното постановление № 17-0318-000310 от 18.07.2017 г. на началник на РУ-К., не било влязло в сила и от което въззивника правил опит за доказване на вина. Служебно известно било и на първоинстанционния съд, че процесното НП не е влязло сила, както било посочено във въззивната жалба, а било отменено с решение № 191 от 31.10.20** г. по АНД № 209 от 20** г. по описа на РС-М.. При равни възможности и разпределена доказателствена тежест ищецът в първоинстанционното производство не доказал основателността на исковата си претенция. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на Г. К. И. и да потвърди решението на М. районен съд. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си представител - адв. Я. С., поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба. Прави се алтернативно искане, при условие, че следва обжалваното решение да бъде отменено, да се вземе предвид процента на съпричиняване от страна на въззивника, което счита, че е наполовина. Претендира разноски.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника констатира:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е частично основателна.
Решението на М. районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск от Г. К. И. против В. А. М., с правно основание чл.50 във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на причинени вреди от животно, собственост на ответницата в размер на 8 869.64 лв. Ищецът сочи в исковата молба, че на 09.07.2107 г. пътувал със собствения си мотоциклет в района на С., О., когато оставеното без надзор животно на ответницата пресякло пътното платно и се блъснал в насрещно движещ се лек автомобил. В резултат на сблъсъка с лекия автомобил, телето отскочило и ударило собствения му мотоциклет, при което възникнало ПТП с материални щети, които ищецът оценява в размер на 8 869.64 лв.
Ответницата В. А. М. оспорва иска в представен отговор на основание чл.131 от ГПК, като недопустим и неоснователен. Недопустимостта на иска се обосновава с обстоятелството, че животното било изгубено и въпреки проведено издирване няколко дни поред, не било открито. По този начин се прекъснала особената връзка на притежание между ответницата и животното, тъй като за нея не бил известен факта, че същото е живо, а останала със съзнанието, че е мъртво. Също така се сочи, че ищецът като водач на мотоциклета бил причинител на вредата. По същество не оспорва, че животното - теле, е нейна собственост. Излага съображения, че животното не било оставено без надзор, а било изгубено предходен ден и след като било издирвано няколко дни от ищцата и нейни близки, не било открито. В следствие но това установили, че е мъртво. По този начин била прекъсната особената връзка на притежание между ответницата и животното, тъй като за нея не бил известен факта, че същото е живо, а останала със съзнанието, че е мъртво, поради което издирването му било преустановено. Сочи, също, че вредоносния резултат бил причинен изцяло от ищеца, поради движение с несъобразена скорост при наличие на предупредителен знак за възможна поява на животни. Алтернативно сочи, че ако искът бъди приет за основателен, то било налице съпричиняване на вредата от стана на ищеца с една втора.
Не е спорно по делото, че на 09.07.2107 г. ищецът пътувал със собствения си мотоциклет в района на С., О., когато животно - теле, пресякло пътното платно и се блъснало в насрещно движещ се лек автомобил. В резултат на сблъсъка с лекия автомобил, телето отскочило и ударило мотоциклета на ищеца, при което възникнали вреди. Това се установява и от представените като доказателства по делото протокол за ПТП № 1555490/09.07.20** г. и свидетелство за регистрация на част I на мотоциклет, марка "Х.", с рег. № ***. Не е спорно и обстоятелството, че животното е собственост на въззиваемата В. А. М..
От писмените заключения на вещите лица инж. В. Д. Д. и инж. П. С. П. по назначените съдебно автотехнически експертизи, както и от разпита на същите пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява механизма на настъпване на ПТП, а именно: Мотоциклетът на въззивника е преминал покрай кривата и знак А21 "възможна е внезапна поява на домашни животни", след което е навлязъл в прав участък, където е имало много добра видимост. Животните са били групирани на няколко места по няколко броя, като част от тях са били в обхвата на пътното платно, а други извън него. Животното на въззиваемата се е движило по десния банкет по посока на движение на мотоциклета, когато внезапно е преминало цялата дясна лента и около 1.50 м. от лявата. В този момент е настъпил удар с насрещно движещият се лек автомобил, в резултат на което животното се е завъртяло на 360 градуса и се е плъзнало по асфалта, връщайки се в дясната лента за движение, когато е настъпил и ударът с мотоциклета на въззивника. Моментът на възприемане на движещото се животно на пътното платно за въззивника е момента на възникване на "опасността" от техническа гледна точка. Реално, обаче този момент е възникнал много по-рано, т.е., когато мотоциклетът е преминал кривата и Г. И. е можел да забележи групите от животни на пътя, още повече, че е бил сигнализиран с пътен знак.
Установява се от заключението на вещото лице инж. В. Д. Д., че скоростта на движение на мотоциклета при навлизане в правия участък е 106.27 км/ч., изчислена от заснетия файл на камерата на мотоциклета. При управление с такава скорост е било невъзможно да се спре и предотврати ПТП, което показва, че скоростта на мотоциклета е била несъобразена. Максималната стойност на съобразената скорост за мотоциклета е 86.89 км/ч., като всяка скорост под тази е съобразена с конкретната пътна ситуация. Стойността на причинените щети на мотоциклет, марка "Х.", с рег. № *** към датата на ПТП е в размер на 4 635.35 лв. На 790 м. преди мястото на ПТП по посока на движение на мотоциклет, марка "Х.", с рег. № ***, има поставен знак А21 "възможна е внезапна поява на домашни животни".
Вещото лице инж. П. С. П. сочи, че на 250 м. преди ПТП по посока на движение на мотоциклета има поставен знак А21 "възможна е внезапна поява на домашни животни", съпроводен с обяснителна табела Т1. Скоростта не мотоциклета не е била съобразена в пътен знак А21 и мотоциклетиста не е имал време за реакция на създалата се обстановка. Стойността на причинените щети на мотоциклета според това вещо лице е в размер на 4 256 лв.
От представената като доказателство по делото проформа фактура № SO200*** с дата 28.12.20** г., с издател "Б. м." - гр.П. и получател Г. К. И., се установява, че стойността на описаните във фактурата части е в размер на 8 869.64 лв.
Свидетелят М. С. М. - зет на въззиваемата, разпитан пред първоинстанционния съд посочва, че няколко дни преди ПТП търсили телето, но намерили кокали от животно и помислили, че същото било изядено от диви кучета.
По делото са представени като доказателства наказателно постановление № 17-0318-000310/18.07.2017 г. и решение № 191/31.10.20** г. по АНД № 209 по описа за 20** г.на М. районен съд, влязло в сила на 21.11.2017 г., с което е отменено НП № 17-0318-000310 от 18.07.20** г.
При така установените данни настоящата инстанция намира, че предявеният иск е частично основателен и доказан до размера на 2 317.68 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е настъпило в както в резултат на несъобразената скорост от страна на въззивника, така и от поведението на животното, внезапно изскочило на платното за движение. Видно от писменото заключение на вещото лице инж. В. Д. Д. по назначената съдебна автотехническа експертиза, скоростта на движение на мотоциклета при навлизане в правия участък е 106.27 км/ч., изчислена от заснетия файл на камерата на мотоциклета. При управление с такава скорост е било невъзможно да се спре и предотврати ПТП, което показва, че скоростта на мотоциклета е била несъобразена. Максималната стойност на съобразената скорост за мотоциклета е 86.89 км/ч., като всяка скорост под тази е съобразена с конкретната пътна ситуация. Установено е от вещите лица, че в участъка преди мястото на настъпилото ПТП по посока на движение на мотоциклет, марка "Х.", с рег. № ***, има поставен знак А21 "възможна е внезапна поява на домашни животни". Вещото лице инж. П. С. П. също посочва в заключението си, че скоростта не мотоциклета не е била съобразена в пътен знак А21 и мотоциклетиста не е имал време за реакция на създалата се обстановка. Също така безспорно се установява, че когато мотоциклетът е преминал кривата и е навлязъл в правия участък, Г. И. е можел да забележи групите от животни на пътя и да предприеме мерки за безопасно преминаване покрай тях, още повече, че е бил сигнализиран с пътен знак. Ето защо въззивникът има вина ма настъпването на ПТП и вредоносния резултат.
Същевременно, обаче вина за настъпването на ПТП има и въззиваемата, която като собственик на животното е допуснала същото да се движи по пътното платно без надзор. От заключенията на вещите лица, както и от представения по делото видеозапис, се установява, че животното се е движило по десния банкет по посока на движение на мотоциклета, когато внезапно е преминало цялата дясна лента и около 1.50 м. от лявата. В този момент е настъпил удар с насрещно движещият се лек автомобил, в резултат на което животното се е завъртяло на 360 градуса и се е плъзнало по асфалта, връщайки се в дясната лента за движение, когато е настъпил и ударът с мотоциклета на въззивника. Или, допускайки животното да се движими по пътното платно без надзор, въззиваемата също е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл.50, изр. второ от ЗЗД, ако вредите са причинени от животно, собственикът и лицето, под чийто надзор се намира, отговарят солидарно и когато животното е избягало или се е изгубило. В случая се установява, че животното но В. А. М. е оставено без надзор да се движи по пътното платно с други групи животни. Неоснователни са в тази връзка доводите, изложени в отговора на въззивната жалба, че след като животното е било изгубено и не е било намерено собственикът му не носи отговорност поради т.нар. "прекъсване на особената връзка на притежание между ответницата и животното". Не се нуждае от доказване фактът, че щом животното се движи в група с други животни (в стадо), то очевидно същото не е се е изгубило. В тази връзка настоящата инстанция не приема показанията на свидетеля М. С. М., тъй като същите са нелогични, а и свидетелят е заинтересован от изхода на делото като зет на въззиваемата. Показанията на този свидетел се опровергават от факта, че животното се е движило в група с други животни и е било идентифицирано по ушната марка много бързо след настъпването на ПТП. А, и твърденията, че при издирването на животното са намерили изядени кости, които според свидетеля принадлежат на телето, са най-малкото нелогични. Впрочем, дори и животното да е било изгубено, отговорността на собственика му не отпада както е постановено в цитираната разпоредба на чл.50, изр. второ от ЗЗД.
Предвид така изяснения механизъм на настъпване на ПТП, настоящата инстанция намира, че вина, респ. отговорност, за настъпването на вредоносния резултат, имат и двете страни в равна степен. Заключенията на вещите лица относно причинените на мотоциклета имуществени вреди се разминават незначително, като вещото лице инж. В. Д. приема, че стойността на вредите е в размер на 4 635.35 лв., а вещото лице инж. П. П. приема, че стойността на вредите е в размер на 4 256 лв. Въпреки това настоящата инстанция приема заключението на вещото лице инж. В. Д., тъй като същото е по-пълно, подробно и обосновано. Освен това, в първоначалното си заключение вещото лице инж. П. П. приема коефицент на корекция 0.50 (потъмнено с черен тонер), докато във второто заключение приема овехтяване на мотоциклета в размер на 43%, като не е дадено обяснение за тази разлика. Ето защо съдът приема размерът на вредите, посочен от вещото лице инж. В. Д., а именно 4 635.35 лв. При така установеният размер на вредите, половината от тази сума в размер на 2 317.68 лв. следва да бъде заплатена от въззиваемата, а останалата част следва да бъде поета от въззивника. С оглед на това обжалваното решение на М. районен съд следва да бъде отменено в частта и за разликата до 2 317.68 лв., а в останалата част и за разликата над 2 317.68 лв. до 8 869.64 лв. следва да бъде потвърдено, тъй като не се установи причинените вреди на мотоциклета да са в размера, претендиран от въвззивника.
При този изход на делото за първа инстанция на ищеца се дължат разноски в размер на 277.40 лв. съразмерно на уважената част от иска, а на ответницата се дължат разноски в размер на 515 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска. Разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца не следва да бъдат присъждани, тъй като видно от представения договор за правна помощ с дата 06.10.2017 г. (л.10 от гр.д. № 60/2017 г. на МРС) плащането му е уговорено в срок до 30.10.2017 г. като не са представени доказателства такова да е било извършено. Или, по компенсация на ответницата се дължат разноски в размер на 237.60 лв., с оглед на което първоинстанционното решение след да бъде отменено в частта за разноските за разликата над 237.60 лв. За въззивна инстанция на въззивника се следват разноски в размер на 255.40 лв. съразмерно на уважената част от въззивната жалба. На въззиваемата се следват разноски в размер на 332.41 лв. Или по компенсация на въззиваемата се следват разноски в размер на 77.01 лв.
Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.50, изр. второ от ЗЗД, въззивният съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 114/01.07.20** г., постановено от М. районен съд по гр.д № 60 по описа за 20** г. на същия съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. К. И. с постоянен адрес С., О., обл.П., У. № **, с ЕГН *, против В. А. М. от С., О., обл.К., с ЕГН *, иск за заплащане на сумата в размер на 8869.64 лв., представляваща стойността на причинени материални щети в следствие на увреждане на собствения му мотоциклет "Х." модел "Ц.", с рег. № ***, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.01.2018 год. до окончателното й изплащане, с правно основание чл.50 във вр.с чл.51, ал.1 от ЗЗД, за разликата до 2 317.68 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА В. А. М. от С., О., обл.К., с ЕГН *, да заплати на Г. К. И. с постоянен адрес С., О., обл.П., У. № **, с ЕГН *, сумата в размер на 2 317.68 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от оставено без надзор животно, собственост на В. А. М., на мотоциклет "Х." модел "Ц.", с рег. № ***, собственост на Г. К. И., от настъпило на 09.07.20** г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на предявявана на иска - 29.01.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 114/01.07.20** г., постановено от М. районен съд по гр.д № 60 по описа за 20** г. на същия съд, в частта, с която Г. К. И. с постоянен адрес С., О., обл.П., У. № 15, с ЕГН *, е осъден да заплати на В. А. М. от С., О., обл.К., с ЕГН *, направените пред първата инстанция разноски в размер на 1030 лв., за разликата над 237.60 лв. до 1030 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Г. К. И. с постоянен адрес С., О., обл.П., У. № **, с ЕГН *, да заплати на В. А. М. от С., О., обл.К., с ЕГН *, направените пред въззивната инстанция разноски по компенсация в размер на 77.01 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.



Председател:


Членове:1. 2.

File Attachment Icon
66EE3407B96B15D5C22584E40046A078.rtf