Решение № 48

към дело: 20105100600149
Дата: 07/13/2010 г.
Съдия:Георги Стоянов Милушев
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №.45/17.03.10г.постановена по Н.ч.х.дело № 9/2010 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимият Ш. С. Ю. от М. за виновен в това, че на 28.12.2009год. в Г.Д., обл.К. причинил на С. С. М. от Г.Д. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129, а именно : счупване на носната кост, счупването на хрущялната част на носната преграда, представляващи лека телесна повреда, поради което и на основание чл.130, ал.1 във връзка с чл.78а от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 600лв.Осъдил е Ш. С. Ю. да заплати на С. С. М. от Г.Д., сумата в размер на 600лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие причинената телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2009год. до окончателното изплащане на сумата.Отхвърлил е предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди в следствие причинената телесна повреда от С. С. М. против Ш. С. Ю. за разликата от 600 лева до пълния предявен размер от 3 000 , като неоснователен и недоказан.Осъдил е Ш. С. Ю. със снета по-горе самоличност да заплати на С. С. М. сумата в размер на 412лв., представляваща разноски по делото,а по сметка на Районен съд Г.М. сумата в размер на 50лв, представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.
Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител С. С. М. ,който чрез пълномощника си ,А.Б. обжалва същата,като неправилна,като необоснована,а наложеното наказание и присъденото обезщетение явно несправедливи.Моли съда да измени присъдата, като се увеличи размера на наложеното наказание на подсъдимия Ш. С. Ю. и размера на присъденото обезщетение на тъжителя за причинени неимуществени вреди. В съдебно заседание Ж. и повереника му не се явяват,но с писмена молба поддържат жалбата.
Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимия Ш. С. Ю. ,който чрез пълномощника си А.М.Ч., обжалва същата,като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните доказателства Моли съда да отмени осъдителната присъда, като вместо това го признае за невиновен по така повдигнатото обвинение, по чл.130, ал.1 от НК, както и предявеният по реда на чл.84 и сл. от НПК, граждански иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.Ако,обаче, съдът прецени че е извършител на деянието за което е предаден на съд, моли на основание чл.130, ал.З от НК,съдът да освободи и двамата от наказание, а разноските да останат така, както са ги направили. В съдебно заседание Ж. не се явява,но защитника му се явява и поддържа жалбата.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:
Жалбите са неоснователни.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 28.12.2009год., около 16, 00часа, тъжителя С. С. М. и свидетелите Т. Ю. Е., Е. И. М. и С. А. Ш. били в Г.Д., в близост до сградата на стария съвет, като по същото време подсъдимия Ш. С. Ю., заедно с приятелката си, свидетелката Х. Р. М., паркирал в близост до тях автомобила си.След като двамата слезли от същия,подсъдимия Ю. се обърнал към тъжителя М. с думите „Какво гледаш?", на което пък тъжителя отвърнал „Какво става като съм погледнал", между тях имало и други нецензурни разменени реплики, след което поде.Ю. се насочил към пострадалия М., хванал го с две ръце и му нанесъл удар с глава в лицето му, който удар попаднал в носа на М., като потекла кръв.След това се намесили приятелите на С. М., същия бил отведен, за да му бъде оказана спешна медицинска помощ.На следващия ден на подсъдимия Ш. Ю. и тъжителя С. М. били съставени Актове за констатиране на дребно хулиганство, като същите били признати за виновни за извършено нарушение на УБДХ, с решение от 29.12.2009год. по НАХД № 327/2009год. по описа на МРС и им били наложени съответните административни наказания.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.Съдът е изложил задълбочени мотиви и
относно,даване на вяра на показанията на едни свидетелите и недаването на други.Настоящата инстанция се солидаризира напълно с установеното,че подсъдимия Ш. Ю. е нанесъл удар с глава на тъжителя С. М., който удар е попаднал в лицето, а по-точно в носа на пострадалия. Този удар е бил провокиран от поведението на тъжителя, тъй като двамата са си разменили обиди и нецензурни реплики.В тази връзка съда правилное кредитирал показанията на св.Т. Е., Е. М. и С. Ш., в частта им, в която свидетелите са посочили, че след размяна на реплики подсъдимия Ю. е хванал с две ръце за дрехите пострадалия и му нанесъл удар с главата си, след което от носа на последния потекла кръв.
Ето защо, настоящата инстанция,намира, че извода на решаващия съд,че по категоричен и несъмнен начин доказателствата по делото сочат авторството на деянието -телесната повреда е причинена именно от този подсъдим и изключват възможността друг да е автор на извършеното е правилен.Налице е и мотив за извършването му -подсъдимия и тъжителя са си разменили остри реплики, имало е и псувни. Получените наранявания от пострадалия са в причинно-следствена връзка с нанесения му от подсъдимия удар с глава. По този начин, с оглед вида на констатираните от съдебният лекар увреждания, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че на С. М. е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.Деянието от подсъдимия Ю. е осъществено при пряк умисъл, сьщия е желаел пряко настъпването на този резултат - причиняване на телесна повреда на пострадалия. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като при условията на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание наказание "лишаване от свобода" до две години. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и е наложил наказание “глоба” в размер на 600 лв.Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 600 лв., като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 600 лв. до пълния му размер от 3 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 600 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото увеличаване или намаляване.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия М. Ю. Ю. наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №45/17.03.2010 год. по Н.ч.х.дело № 9/2010 год. по описа на Момчилградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

File Attachment Icon
69AD494A692AFE16C225775F00460BD1.rtf