Определение № 492

към дело: 20195100600081
Дата: 05/16/2019 г.
Съдия:Деян Георгиев Събев
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.2, във вр. с чл.270 ал.4, във вр. с ал.1 от НПК.
Образувано е по жалба на адв.Тони Райков – защитник на подс.С. С. А. от с.С., общ.К., против протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2019 год. по Н.о.х.дело № 432/2019 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл.66 ал.1 от НПК е изменена взетата по отношение на подс.А. на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка” в по-тежка такава – „задържане под стража”.
В жалбата си защитникът на подсъдимия твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди също, че за насроченото за 19.04.2010 год. съдебно заседание по делото подс.А. не е бил редовно призован или уведомен по какъвто и да е начин, като липсвали доказателства, че въобще му е връчен обвинителен акт. Развива съображения, че действително подс.А. не се е явил в съдебното заседание на 19.04.2019 год. и не е депозирал молба или писмени доказателства за наличие на обективни причини за това, но дори и да се е бил явил, то съдебното заседание е следвало да се отложи, поради отсъствието на защитника. От друга страна, не само отсъствието на подсъдимия е станало причина за отлагане на делото, тъй като не се бил явил и самият жалбодател, в качеството му на защитник, за което прокурора бил уведомен. Намира, че първоинстанционният съд е изменил мярката за неотклонение на подс.А. от най-леката – „подписка” в най-тежката – „задържане под стража”, без да посочи конкретни съображения защо се налага най-тежката мярка. Развива съображения и по съществото на обвинението. Моли да бъде отменено протоколното определение на първоинстанционния съд, като на подсъдимия бъде определена друга мярка за неотклонение, още повече, че престъплението, в което е обвинен подс.А. било леко по смисъла на закона.
Районна П. – Кърджали, надлежно уведомена за постъпилата жалба, чрез връчване на препис от същата, не е изразила становище по нея.
Окръжният съд, при извършената проверка на правилността на обжалваното определение, съобрази следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Бързо производство № 198/2019 год. по описа на РУ – Кърджали е било образувано за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като в хода на производството за извършването на това престъпление в качеството на обвиняем е бил привлечен С. С. А. от с.С., общ.К., на когото е била взета мярка за неотклонение „подписка”. След приключване на разследването по бързото производство, от РП – Кърджали е бил изготвен и внесен на 16.04.2019 год. в РС – Кърджали обвинителен акт, с който на С. А. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като въз основа на обвинителния акт на същата дата е било образувано Н.о.х.дело № 432/2019 год. по описа на Кърджалийския районен съд. С Разпореждане № 482/16.04.2019 год. определеният съдия-докладчик е разпоредил наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия А., както и незабавно да призове подсъдимия, неговия защитник и свидетелите, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2019 год. В изпълнение на правомощията си по чл.358 ал.3, във вр. с ал.1 т.4 от НПК, наблюдаващият прокурор е ползвал съдействието на органите на МВР, като е възложил на РУ – Кърджали връчването на призовките на лицата, които следва да участват в насроченото съдебно заседание, в т.ч. и на подс.С. А., ведно с препис от обвинителния акт срещу него. Призовката на подс.С. А. е била върната в цялост, придружена от Докладна записка от натоварения с връчването служител на РУ – Кърджали, в която същият е вписал, че на 17.04.2019 год. е посетил адреса на подсъдимия С. А., но лицето не било установено, като при проведен разговор с бащата на подсъдимия А. - С. А., последния заявил, че синът му е в Д.
За да постанови обжалваното протоколно определение, в проведеното на 19.04.2019 год. открито съдебно заседание по делото първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на чл.66 ал.1 от НК – подсъдимият С. А. е променил местоживеенето си, без да уведоми за това съответния орган, поради което е изменил взетата спрямо него на досъдебното производство мярка за неотклонение от „подписка” в по-тежка такава - „задържане под стража”.
При тези данни настоящата инстанция намира следното:
На досъдебното производство спрямо подс.С. А. е била взета мярка за неотклонение „подписка”, като съгласно чл.60 от НПК същата се състои в поемане на задължение от обвиняемия /респ.подсъдимия/, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. А разпоредбата на чл.66 ал.1 от НПК установява императивно, че когато обвиняемият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка се заменя с по-тежка по реда, предвиден в НПК. По делото е безспорно, че подс.А. не е бил намерен на посочения от него адрес по делото и не се е явил пред съда на насроченото за 19.04.2019 год. открито съдебно заседание по Н.о.х.дело № 432/2019 год. по описа на Кърджалийския районен съд, без да посочи уважителни причини за неявяването си, респ. променил е местоживеенето си, без да уведоми за това органите по разследването или съда, поради което в съответствие със императивната разпоредба на чл.66 ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е изменил взетата спрямо него на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка”, с по-тежка такава, а именно: „задържане под стража”.
Неснователно е възражението на защитника на подс.А., изложено в жалбата – че подсъдимият въобще не бил уведомен за насроченото съдебно заседание и липсвали доказателства, че му е връчен обвинителен акт. Това е така, тъй като подс.А. не е бил уведомен, респ. призован, за насроченото за 19.04.2019 год. открито съдебно заседание по делото именно поради неизпълнението на вмененото му по силата на взетата на досъдебното производство спрямо него мярка за неотклонение „подписка” задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, т.е. поради собственото му неправомерно процесуално поведение. Без значение за посоченото задължение на подсъдимия е въпросът дали в съдебното заседание се е явил или не неговия защитник, респ. дали делото е следвало да бъде отложено заради това отсъствие или не.
Що се отнася до оплакването на жалбодателя – че първоинстанционният съд не бил посочил конкретни съображения защо налага най-тежката мярка за неотклонение, при наличието на две други по-леки такива /”гаранция” в пари или „домашен арест”/, то следва да се посочи следното: действително, при постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд не е изложил съображения защо изменя взетата по отношение на подс.А. мярка за неотклонение от „подписка” в най-тежката такава – „задържане под стража”. Въпреки това, настоящата инстанция намира, че като краен резултат определението на първоинстанционният съд е законосъобразно. Това е така, тъй като при наличните данни по делото, съобщени от бащата на подсъдимия – че подс.А. се намира извън страната, в Кралство Дания, вземането на друга, по-лека мярка за неотклонение – „гаранция” в пари или „домашен арест”, е изцяло безпредметно, тъй като ефективното прилагане на такава мярка би било невъзможно и същата не би могла нито да обезпечи явяването на подсъдимия, с оглед своевременното разглеждане и приключване на делото с постановяване на съответен съдебен акт, нито да постигне целите на мярката за неотклонение по чл.57 от НПК – да попречи на подсъдимия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
Без значение по отношение на изменението на мярката за неотклонение е и обстоятелството, че на подс.А. с обвинителния акт е подигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.343б ал.3 от НК, за което се предвиждат наказания „лишаване от свобода” от една до три години и „глоба” от петстотин до хиляда и петстотин лева, т.е. за престъпление, което не е „тежко” такова по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Това е така, тъй като мярка за неотклонение на досъдебното производство може да бъде взета по преценка на органите по разследването по дела с обвинение за всяко престъпление от особената част на НК, без значение дали същото е тежко или не, респ. мярката за неотклонение може да бъде изменена от разследващите органи или съда при условията на чл.66 ал.1 от НК. Действително, от анализа на разпоредбите на чл.269 ал.1 и ал.2 от НПК е видно, че по дела с обвинение за престъпление, което не е тежко, присъствието на подсъдимия не е задължително, но възможността делото да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия по такива дела не изключва правомощието съда по собствена преценка да измени мярката за неотклонение на подсъдим, който нарушава задълженията си, произтичащи от взетата спрямо него мярка за неотклонение, с оглед постигане на посочените по-горе цели на същата.
Останалите изложени в жалбата оплаквания, касаещи въпроси по съществото на делото /напр.употребявал ли е подс.А. наркотични вещества, има ли употребена прекомерна полицейска сила при задържането му от полицейските органи и причинени ли са от това увреждания на подсъдимия, отразените в характеристиката на подсъдимия данни и вероятността да е извършил престъпление/ са неотносими към законосъобразността на взетата мярка за неотклонение, поради което не могат и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваното протоколно определение на първоинстанционният съд е правилно - обосновано и законосъобразно, поради което следва същото да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, и на основание чл. 341 ал.2, във вр. с чл.270 ал.4, във вр. с ал.1 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.04.2019 год. по Н.о.х.дело № 432/2019 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е изменена взетата на досъдебното производство по отношение на подсъдимия С. С. А. от с.С., общ.К., с ЕГН *, мярка за неотклонение от „подписка” в по-тежка такава – „задържане под стража”
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

File Attachment Icon
6ADD6DB342F139B7C22583FC00454A8C.rtf