Решение № 77

към дело: 20195100900057
Дата: 04/09/2020 г.
Съдия:Веселина Атанасова Кашикова
Съдържание
В исковата молба се твърди, че на 15.11.2018 г., около 07.30 часа в град К., в зоната на кръстовището на ул. „П. м.“ с отбивката за с. О., общ. К., водачът на микробус „И. Д.“ с рег. № ***** Д. Л. Л., въпреки поставените пътни знаци на кръстовището - Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и Г2 „Движение само надясно след знака“, предприел маневра завой наляво по ул. „П. м.“ в гр. К., за да отиде към завод „Орфей“, като по този начин отнел предимството на движещия се по ул. „П. м.“ лек автомобил „Д. Д.“ с рег. № ****, вследствие на което настъпил удар между двете ППС. При настъпилия сблъсък микробусът се преобърнал на дясната си страна. Водачът Л. счупил предното стъкло на буса и заедно с водача на „Д. Д.“ Е. Х. К. започнал да извежда пътуващите, сред които и пострадалата ищца С. М. Б., която пътувала за работа в микробуса на третата единична седалка в дясната редица. Местопроизшествието било посетено от компетентните органи и бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1036-337 от 15.11.2018 г. Воденото наказателно производство по случая било приключило с влязло в сила решение от 30.07.2019 г. по н.а.х.д. № 680/20** г. по описа на К.йски районен съд, с което Д. Л. и Е. К. са признати за виновни за настъпилото пътно-транспортно произшествие, като са освободени от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и са им наложени съответните административни наказания. Веднага след инцидента пострадалата ищца С. Б. била хоспитализирана в МБАЛ „Д. А. Дафовски“ , гр. К., в отделение по Ортопедия и травматология със силни болки в кръста и таза, като й била поставена диагноза „счупване на гръбначния стълб в поясната област“. Имала оплаквания, свързани с изтръпване на вътрешната повърхност на десния крак. На 19.11.2018 г. С. Б. е изписана от МБАЛ „Д. А. Дафовски“ и транспортирана със специализиран медицински транспорт до УМБАЛ „Пълмед" ООД, гр. П.. Предвид опасността от неврална компресия и последваща поява/развитие на тежък невродефицит, на С. Б. е извършена оперативна интервенция на компресионната фрактура на първи поясен прешлен Л1. На 20.11.2018 г. е направена репозиция с последваща вертебропластика като са поставени две вертебро игли. На 23.11.2018 г. е изписана с окончателна диагноза „компресионна фрактура тялото на първи поясен прешлен“, като е издаден болничен лист за 35 дни. За продължаване на лечението в домашни условия й било предписано да носи колан „Ломбакс X“, който закупила и ползвала непрекъснато. През периода 09.04. - 16.04.2019 г. пострадалата провела рехабилитация в отделение по физикална и рехабилитиционна медицина на МБАЛ „Д. Ат. Дафовски“ , гр. К.. Поради болки и ограничени движения в кръста и нестабилизирано състояние, е била във временна нетрудоспособност през периода от 15.11.2018 г. до 04.05.2019 г. С Решение № 0819/07.05.2019 г. този срок е удължен с още 60 дни, след което същият е продължен без прекъсване до 30.09.2019 г. Целият възстановителен период продължавал повече от 10 месеца и към настоящия момент състоянието на ищцата било такова, че не можело да се каже, че тя е възстановена напълно. Вследствие на получените при ПТП телесни увреждания пострадалата С. Б. търпяла значителни по размер неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й болки, страдания от получените травми и проведеното лечение. Дълго време била на легло и трудно подвижна. Имала нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си битови нужди. Преди инцидента тя била здрава и работоспособна, а след него животът и ежедневието й претърпяло коренна промяна. Към чисто физическите затруднения, които търпяла през целия този период, претърпяла емоционален стрес и психическо натоварване от обездвижването, застояване за дълъг период вкъщи и невъзможност да се труди и да изкарва пари. Наред с това, често сънувала кошмари, свързани със самото произшествие. Освен неимуществени, ищцата търпяла и имуществени вреди в общ размер на 1238.66 лв., изразяващи се в заплащане на медицинско обслужване, закупуване на лекарства и медицински материали, заплащане на потребителска такса в УМБАЛ „Пълмед“ ООД и транспорт между двете болници, както следва: платен специализиран транспорт от МБАЛ "Д. Ат. Дафовски'' , гр. К. до УМБАЛ „Пълмед“ ООД, гр. П. на стойност 225.00 лева по фактура № 212**/19.11.2018 г., издадена от МБАЛ "Д. Ат. Д. , гр. К.; Допълнително медицинско обслужване - Неврохирургия на стойност 100.00 лева по фактура № 1015**/19.11.2018 г., изд. от УМБАЛ „Пълмед“ ООД, гр. П.; Анестезиологична консултация на стойност 60.00 лева съгл. касов бон № 16**/19.11.2018 г., изд. от „ДКЦ Пълмед“ ЕООД, гр. П.; Остеосинтезен материал SpinePlex bone cement - 1бр. на стойност 600.00 лева по фактура № 1016**/20.11.2018 г., издадена от УМБАЛ „Пълмед“ ООД, гр. П.; Потребителска такса на стойност 23.20 лева по фактура № 102***/23.11.2018 г., издадена от УМБАЛ „Пълмед“ ООД, гр. П.; Медицинско изделие колан „Ломбакс X“ на стойност 210.00 лева по фактура № */23.11.2018 г., издадена от „Медитекс“ ЕООД, гр. С.; Медикамент по рецепта „Диклоневровит“ на стойност 13.46 лева по фискален бон № 0047***/26.11.2018 г., издаден от „Фармакио“ ЕООД, гр. К.; Медикамент по рецепта „Остеоактив форте“ на стойност 7.00 лева по фискален бон № *7/26.11.2018 г., издаден от „АМС- Специализиран медицински сервиз“ ООД, гр. К.. Водачът на микробус „И. Д.“ с рег. № *** Д. Л. Л., чиято гражданска отговорност във връзка с управлението на автомобила била застрахована в ЗК „Л. И.“ съгласно застрахователна полица № BG/22/*03, валидна до 25.01.2019 г., допуснал нарушение на ЗДвП в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Пред ответното дружество била предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение и била образувана щета № 0000 - 1000 - 03 - 19 - 7027/14.01.2019 г. С писмо изх. № 800/24.01.2019 г. били поискани допълнителни документи от воденото наказателно производство. След изтичането на законоустановения тримесечен срок, все още нямало произнасяне по претенцията, поради което за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира се обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените физически и психически болки и страдания в размер на 100000 лв., вследствие получените при ПТП от 15.11.2018 г. телесни увреждания, както и сумата от 1238.66 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се направените разноски и адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 36, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
С подадения писмен отговор на исковата молба, ответното дружество оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва изключителната вина на водача Д. Л. Л., управлявал микробус марка "И.", модел "Д.", с рег. № *****, чиято отговорност е обезпечена със сключената в ЗК "Л. И." застрахователна полица № BG/22/*03. Твърди, че водачът на лек автомобил марка "Д. " модел "Д. ", с рег. № ****, има висок принос за настъпване на вредоносния резултат. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която се твърди, че лично е допринесла за настъпването на вредоносния резултат като е пътувала в микробуса без поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание ищцата се представлява от представител по пълномощие, който поддържа предявените искове, а ответното дружество чрез своя пълномощик ги оспорва и моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Пълномощниците на страните претендират присъждане на направените по делото разноски по представен от всеки списък по чл. 80 ГПК. Пълномощникът на ответното дружество прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са кумулативно съединени преки осъдителни искове срещу застраховател – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания вследствие телесните увреждания, получени от пострадалата ищца при станало на 15.11.2018 г. пътно-транспортно произшествие в размер на 100000 лева и за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1238.66 лв., представляващи направени разходи за закупуване на лекарства и медицински материали, заплащане на потребителска такса и специализиран транспорт, ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между водача на микробус "И. Д.", с рег. № **** и ЗК "Л. И." съгласно застрахователна полица № BG/22/*03, валидна до 25.01.2019г.; постановен отказ от ответното дружество за уважаване на претенция вх. № 640/14.01.2019 год., подадена от ищцата по образувана щета № 0000-1000-03-19-7027/14.01.2019 год. по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; с влязло в сила решение № 281/30.07.2020 г. по а.н.д. № 680/20** г. по описа на РС – К., постановено в производство по чл. 78а НК, са признати за виновни, при условията на независимо съизвършителство, водачът на микробус "И. Д.", с рег. № **** Д. Л. Л. - за извършено по престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ и б. “в“ във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, както и водачът на товарен автомобил „Д. Д.“ с рег. № **** Е. Х. К. - за извършено престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“в“ във вр. с чл. 43, ал. 3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, от което е пострадала ищцата С. М. Б..
От доказателствената съвкупност по делото: влязлото в сила решение, постановено по цитираното по-горе наказатело дело на РС-К. в производство по освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а НК на водачите на МПС, участвали в ПТП на 15.11.2018 г., приравняващо се на влязла в сила присъда и задължително по силата на чл. 300 ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, че е извършено противоправно и виновно от дейците при условията на независимо съизвършителство; констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1036-337 от 15.11.2018 г.; приетото заключение на съдебната автотехническа експертиза; от приетата като доказателство медицинска документация за състоянието и лечението на ищцата по повод процесното ПТП се установява, че сутринта на 15.11.2018 г. пътувала от с. А. за работното си място с микробус "И. Д.", с рег. № ****, управляван от Д. Л. Л., който извършвал превоз и на други работници в завод „Орфей“ в гр. К.. При качването си в автобуса ищцата седнала на третата единична седалка в дясната редица. По същото време Е. Х. К. се движел с управлявания от него товарен автомобил по ул. „П. м.“ в посока от гр. К. към гр. М.. Приближавайки кръстовището, образувано от ул. „П. м.“ и ръкава за с. О., водачът на пътническия микробус предприел непозволен завой наляво, за да се включи в най-крайната дясна лента на ул. „П. м.“, по която да продължи движението си към завод „Орфей“. Преди достигане на кръстовището, водачът на микробуса преминал покрай пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и пътен знак Г2 „Движение само надясно след знака“, които възприел и въпреки това предприел маневрата. Преди да успее да я приключи, водачът на движещия се по главния път със скорост 103.93 км/час, при разрешена 50 км/час, товарен автомобил, се опитал да заобиколи автобуса отляво, след което отдясно, но въпреки това траекториите на движение на двете превозни средства се пресекли и товарният автомобил с предната си част ударил лявата задна част на пътническия микробус. От удара микробусът се завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка, а образувалият се въртящ момент го завъртял надясно и обърнал на тази му страна, при което ищцата пострадала. Не е установено по делото ищцата да е пътувала с поставен обезопасителен колан. Веднага след инцидента същата била хоспитализирана в МБАЛ „Д. А. Дафовски“ , гр. К., в отделението по Ортопедия и травматология със силни болки в кръста и таза, като й била поставена диагноза „счупване на гръбначния стълб в поясната област“. На 19.11.2018 г. С. Б. била изписана от МБАЛ „Д. А. Дафовски“ , насочена за консултация с неврохирург и транспортирана със специализиран медицински транспорт до УМБАЛ „Пълмед“ ООД, гр. П.. Предвид опасността от неврална компресия и последваща поява/развитие на тежък невродефицит й била извършена оперативна интервенция на компресионната фрактура на първи поясен прешлен Л1, а на 20.11.2018 г. й била направена репозиция с последваща вертебропластика като са й били поставени две вертебро игли. На 23.11.2018 г. била изписана с окончателна диагноза „компресионна фрактура тялото на първи поясен прешлен“, като й бил издаден болничен лист за 35 дни. За продължаване на лечението в домашни условия й било предписано да носи колан „Ломбакс X“, който закупила и носела непрекъснато. През периода от 09.04.2019 г. до 16.04.2019 г. пострадалата провела рехабилитация в отделение по физикална и рехабилитиционна медицина на МБАЛ „Д. Ат. Дафовски“ , гр. К.. Поради болки и ограничени движения в кръста и нестабилизирано състояние била във временна нетрудоспособност през периода от 15.11.2018 г. до 04.05.2019 г. С Решение № 0819/07.05.2019 г. този срок бил удължен с още 60 дни, след което същият е продължен без прекъсване до 30.09.2019 г. С Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Д. Ат. Дафовски“ , гр. К., ищцата била освидетелствана с 50% трайно намалена работоспособност, за три години, до 01.12.2022 г.
Съдебно-медицинската експертиза, назначена по делото установява, че на ищцата било причинено компресивно счупване на тялото на първия поесен прешлен, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение, кръвонасядания и охлузвания на кожата на крайниците. Счупването на тялото на първия поесен прешлен е получено при действието на твърд тъп предмет, при приложена сила по дългата ос на тялото, като в конкретния случай е имало и огъване на тялото напред. Тези движения на тялото са станали възможни при преобръщането на микробуса надясно и при непоставен предпазен колан. Счупването на тялото на първия поясен прешлен е довело до трайно затрудняване движението на снагата за повече от един месец, а останалите наранявания са причинили болка и страдание. През първите две-три седмици ищцата е търпяла болки със значителен интензитет, през което време е имала нужда от чужда помощ. Експертизата сочи още, че близо една година след травмата, при последвалата оперативна интервенция, оплакванията на пострадалата от болки в кръста и затруднена походка продължават. Установено е торако-лумбална остеохондроза и дегенеративно- диструфични промени в телата на прешлените и артикулиращите фасети, както и увреждане на лумбо-сакралните нервни коренчета. ВЛ пояснява, че посоченото представлява едно хронично, травматично обусловено и дегенеративно състояние или заболяване, чието излекуване е под въпрос. В момента ищцата се оплаква от болка и ограничени движения в поясния отдел на гръбнака, походката й е анталгична, щадяща. ВЛ дава заключение и относно представените фактури във връзка с установяване на претендираните имуществени вреди, а именно, че същите представляват разходи във връзка с лечението на травмата на ищцата от процесното ПТП.
Съдебната автотехническа експертиза установява, че пътническият микробус е оборудван с обезопасителни колани за водача и пътниците в салона. ВЛ сочи, че правилно поставения предпазен колан възпрепятства движението на тялото напред и нагоре при челен удар, както и че при преобръщне коланът няма ефективно действие.
С показанията си разпитаният по делото св. Ю. Р. Б. – син на пострадалата ищца, установява, че след като майка му била изписана от болницата, за ежедневните й нужди се грижели той и баща му. В началото изпитвала силни болки в кръста, които не й позволявали да става от леглото и да се движи. След инцидента майка му изживяла и силен стрес, плачела, изживявала го наново. Преди да пострада майка му работела като шивачка, но тъй като не можела продължително време да е в седнало положение поради болките в гърба, напуснала работа и се пенсионирала по болест. Носела постоянно специален колан за стабилизиране на гърба й. Преди инцидента майка му водела активен начин на живот – работела, грижела се за домакинската работа, за къщата и градината. Сега движенията й били ограничени, не можела да върши всичко това и се чувствала непълноценна.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема следното: предявените преки искове от увреденото лице-ищца срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие, са основателни. В случая е установено, че процесното ПТП, от което ищцата е пострадала, е било предизвикано от двама водачи, при условията на независимо съизвършителство, като приносът в настъпване на деликта на водача на пътническия автобус, в който се е возела пострадалата ищца, предвид нарушенията на правилата за движение, които е допуснал, настоящият състав намира за по-висок – предприето е било извършване на завой /пресичане на главен път/ на нерегламентирано място, при разрешено движение само надясно; автобусът освен това е извършвал превоз на множество пътници до работното им място, като е пострадало и друго возещо се лице. Предвид това съдът определя приносът на водача на микробуса, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в настъпването на ПТП на 60%. От друга страна, въпреки наличието на пътен знак за разрешената скорост на пътния участък в района на ПТП, водачът на товарния автомобил, макар и по пътя с предимство, се е движел с два пъти по-висока скорост, поради която не е могъл да реагира адекватно на създалата се критична ситуация с пресичащия микробус и се е ударил челно в задната му част, от който удар микробусът се е завъртял и се е обърнал на дясната си страна. Или участието на водача на товарния автомобил в настъпването на ПТП съдът определя на 40%. Независимо от това разпределение на участието на водачите на ПТС в настъпването на процесното транспортно произшествие, във връзка с направеното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат за пострадалата от страна и на водача на товарния автомобил, респ. за ангажиране отговорността на застрахователя, при който е застрахован, настоящият съдебен състав следва да посочи, че по въпроса: „При независимо съизвършителство на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по гражданска отговорност, сключена с един от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размер на застрахователната сума или отговаря съобразно приноса на увреждането на застрахования при него“, константната практика на ТК на ВКС, обективирана в решенията по т.д.№ 2859/2013г. на І т.о., по т.д.№ 1070/2014г. на ІІ т.о., по т.д. № 416/2017г. на І т.о и по т.д. № 1497/2018 г. на І т.о приема, че при съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него деликвент. Или, от така даденото разрешение на въпроса, отнесено към настоящия случай следва, че независимо от установеното съпричиняване на вредоносния резултат и от втория водач-участник в процесното ПТП, привлеченото като ответник застрахователно дружество дължи обезщетение за пълния размер на вредите, претендирани по предявения пряк иск с оглед установеното участие в причиняването им на застрахования при него делинквент до размера на застрахователната сума, като обезщетението не следва да се разпределя съобразно определения от съда принос на всеки от водачите-делинквенти.
Отделно от това, от ответното дружество е направено възражение за личен принос на пострадалата в настъпването на вредоносния резултат, респ. за намаляване на обезщетението поради съпричиняването му от страна на ищцата предвид установеното по делото, че е пътувала в микробуса без поставен обезопасителен колан. В тази връзка следва да се посочи, че чл. 51, ал. 2 ЗЗД - намаляване на обезщетението за вреди, предпоставя установен конкретен принос на увредения. Съпричиняване на вредоносния резултат е налице именно когато поведението на увредения е станало причина или е повлияло върху действията на причинителя на вредата /в този смисъл решенията по т.д.№ 525/2008г. на ВКС, ІІ т.о. и т.д. № 286/2010г. на ВКС, І т.о./. В случая, по отношение на ефекта от използването на обезопасителния колан при конкретното ПТП, назначената по делото автотехническа експертиза сочи, че при преобръщане на микробуса, какъвто е настоящият случай, коланът няма ефективно действие. С оглед установените обстоятелства по настъпване на транспортното произшествие, предизвикано при независимо съизвършителство от двамата водачи на МПС, сам по себе си фактът, че ищцата е пътувала в микробуса без поставен обезопасителен колан, не налага извод за допринасяне от нейна страна на вредите от злополуката, тъй като приносът на водача на микробуса за настъпване на произшествието е личен и в случая не обосновава автоматичен принос на пострадалата ищца в получените от нея травматични увреждания.
Така с оглед настъпилото застрахователно събитие на 15.11.2018 г. – пътно-транспортно произшествие, от което ищцата е увредено лице, предизвикано с участието на застрахования при ответното застрахователно дружество пътнически микробус, съгласно чл. 423, ал. 1 КЗ, за застрахователя е възникнало задължението да изплати обезщетение за всички претърпени от нея вреди. В тази връзка се установява по делото, че при инцидента ищцата е получила телесно увреждане, изразяващо се в счупване на тялото на първия поясен прешлен, наложило болничен престой в две болнични заведения, оперативно лечение и наблюдение. Увреждането е довело до трайно затрудняване движението на снагата за повече от един месец. Претърпяла е интензивни по степен и продължителни по време болки и страдания. След изписването й от болница е била изцяло зависима от грижите на близките си в извършване на ежедневните си дейности. Била е подложена на стрес и отрицателни емоции от катастрофата. Болките в гърба продължават и понастоящем, състоянието й се е превърнало в хронично. Пълното й възстановяване е под въпрос. Поради изпитваните болки, сковаността и ограничението в движението е била принудена да напусне работата си като шивачка. Понастоящем е с 50% трайно намалена работоспособност, определена за срок от 3 години – до 01.12.2022 г. Ищцата, освен това е в активна трудоспособна възраст, като, поради увреждането е лишена трайно от възможността да работи и да води пълноценен начин на живот, състояние, което продължава и понастоящем. Всички физически и психически болки и страдания са пряка и непосредствена последица от телесното увреждане, причинено от делинквента при управление на застрахованото при ответника ППС. Ето защо съдът намира, че за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, а ищцата следва да се присъди сумата в размер на 45000 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. За разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 100000 лв., искът за обезщетение на неимуществените вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Основателен и доказан по размер е предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1238.66 лв., представляващи направените от ищцата разходи за медицинско обслужване, закупуване на лекарства и медицински материали, заплащане на потребителска такса и специализиран транспорт, поради което същият следва да се уважи изцяло. Размерът на разходите се установява от представените 5 бр. фактури, фискални бонове и др. писмени доказателства в тази връзка и потвърдени от СМЕ, като е налице причинна връзка между произшествието, увреждането и претърпените имуществени вреди, поради което същите следва да бъдат присъдени на ищцата, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските: искането на представителя по пълномощие на ищцата е за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, което съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, се претендира в размер на 4272 лв. с ДДС. Съобразно материалният интерес на предявените за разглеждане искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата в размер на 3567 лв., или 4280 лв. с ДДС. Т.е. претендираното от 4272 лв. с ДДС със списъка на разноските по чл. 80 ГПК не е прекомерно и възражението на пълномощника на ответника в този смисъл е неоснователно. Предвид посоченото, съобразно уважената част на иска, на упълномощения адвокат на ищцата се следва възнаграждение в размер на 1629 лв., или 1954.82 лв. с ДДС, за представената на основание чл. 38 ЗА безплатна правна помощ, което следва да се възложи на ответника.
На ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено по реда на чл. 25, ал. 2, предл. второ във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, от което съобразно отхвърлената част на иска му се следва такова в размер на 244.47 лв. От ответника са направени разноски в производството в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице, като съобразно отхвърлената част на иска, му се следват разноски в размер на 217.30 лв. Същите следва да се възложат на ищцата. На Окръжен съд – К. ответното дружество дължи държавна такса върху уважените искове в размер на 1849.52 лв., както и направените разноски за заплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 417.20 лв.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - К.
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., С. К. бул. „С. ш.“ № ** да заплати на С. М. Б., ЕГН *, с постоянен адрес: с. А., общ. К., със съдебен адрес: гр. С. 1000, ул. „К. Б.” № **, . *, ап. ** сумата в размер на 45000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие получените телесни увреждания, причинени от пътно-транспортно произшествие на 15.11.2018 г. между микробус „И. Д.“ с рег. № *****, със застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/22/*03 при ЗК „Л. И.“ и товарен автомобил марка „Д. Д.“ с рег. № ****, както и сумата в размер на 1238.66 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, изразяващи се в разходи за медицинско обслужване, закупуване на лекарства и медицински материали, заплащане на потребителска такса и специализиран транспорт, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 20.09.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 45000 лв. до пълния му предявен размер от 100000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., С. К. бул. „С. ш.“ № ** да заплати на адв. Щ. Х. Щ., АК-Х., с кантора: гр. С. 1000, ул. „К. Б.” № **, . *, ап. **пълномощник на С. М. Б., адвокатско възнаграждение съобразно уважените искове в размер на 1954.82 лв. с ДДС за оказаната безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., С. К. бул. „С. ш.“ № ** да заплати по сметка на Окръжен съд – К. държавна такса върху уважените искове в размер на 1849.52 лв., както и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 417.20 лв.
ОСЪЖДА С. М. Б., ЕГН *, с постоянен адрес: с. А., общ. К., със съдебен адрес: гр. С. 1000, ул. „К. Б.” № **, . *, ап. ** да заплати на ЗК „Л. И.” , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., С. К. бул. „С. ш.“ № ** направените по делото разноски в размер на 217.30 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 244.47 лв. съобразно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

File Attachment Icon
6F51ED92AA1199F3C225854B00394F98.rtf