Решение № 71

към дело: 20185100900071
Дата: 05/07/2019 г.
Съдия:Мария Кирилова Дановска
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 3219/04.10.2018 г., подадена от Н. Ш. С., М. Ю. С. и Ш. Ю. У., и трите от Г.К., чрез А. Я. С. от САК, представител по пълномощие, с която срещу ЗД „Б. И. , Г. С., са предявени обективно съединени искове по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.493, ал.1, т.1 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, с цена общо в размер на 450 000 лв.
Ищците твърдят, че на 07.01.2016г. М.С.Х. от Г. М., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Рено”, модел „Меган” с рег.№*, в Г. К., на Б.. „Х.Б.”, нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и чл. 119, ал. 2 от ЗДвП, и причинил смъртта на общия им наследодател Ю. Р.С. - съпруг на първата ищца, и баща на втората и третата ищци, който пресичал пътното платно на пешеходна пътека, и по този начин водачът на моторното превозно средство осъществил състава на престъпление по чл. 343 ал. 3, б. „б”, във вр. с чл. 343, ал.1, б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Твърдят, че в момента на удара М.С.Х. управлявал автомобила си със скорост 58.1км/ч., не намалил скоростта, преминал в лявата лента и когато преминавал през пешеходната пътека, ударил с предната част на автомобила си техния наследодател, който паднал на капака на автомобила и от удара счупил с тялото и главата си предното му стъкло. Всичко това се случило пред погледа на внука на пострадалия - Д.Б., който се движил точно зад дядо си на пешеходната пътека. На мястото веднага пристигнал екип на Спешна помощ, който с линейка транспортирал пострадалия Ю. С. до М. “Д. А. Дафовски“ Г. К., където малко по-късно същия ден той починал от нанесените му травми.
Било образувано НОХД № 159 от 2016г. по описа на Окръжен съд - К.. С Присъда № 14 от 05.10.2016г., постановена по същото дело, потвърдена с Решение № 4 от 09.01.2017г. постановено по ВНОХД № 593 от 2016г. по описа на Апелативен съд - Пловдив и Решение № 80 от 12.04.2017г. по КНД № 206 от 2017г. по описа на ВКС, подсъдимият М.С.Х. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал. 3, б. „б”, във вр. с чл. 343 ал.1. б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Ищците твърдят, че за тях, като наследници на починалия Ю. Р.С., са настъпили болки и страдания, изразяващи се в стрес и в невъзможност да спят нощем, като почти всяка вечер сънували кошмарни сънища. Били силно привързани към починалия. Получавали психически и нервни кризи, тъй като загубили опората в семейството и в живота си. Починалият се грижел за всички тях. Всяка една от ищците започнала да употребява успокоителни лекарства. Влошило се емоционалното и психическо състояние освен на ищците, и на синовете на третата ищца - Д.Б. и Б.Б., за които пострадалият се грижил лично; а освен това, Д.Б. станал и непосредствен очевидец на смъртта на дядо си.
Автомобилът, с който било извършено процесното ПТП, имал валидна към датата на произшествието задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество „ЗД „Б. И. , съгласно застрахователен Договор/полица № ВО/02/*77, с покритие от 24.06.2015г. до 23.06.2016г..
Съществувала причинна връзка между настъпилото ПТП и причинената на наследодателя на ищците смърт. Причината за настъпилото ПТП било виновно поведение на деликвента М.С.Х..
Твърдят, че на 25.09.2017г. предявили Застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, по която били образувани ликвидационни преписки по щети за всяка една от ищците. Със споразумения по посочените три ликвидационни преписки, подписани на 05.12.2017г. от пълномощника им А. Я. М.С., ответникът се задължил в едномесечен срок - до 05.01.2018г., да им заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди от застрахователното събитие на 07.01.2016г., при което настъпила смъртта на наследодателя им Ю. Р.С..
На 28.05.2018г. депозирали Уведомление с вх. № ОК-335688/28.05.2018г. по описа на ответното застрахователно дружество, с което го уведомили, че не спазва срока по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховане, за заплащане на обезщетението. Твърдят, че въпреки сключените три споразумения за извънсъдебно решаване на спора, плащане от ответника не било извършено.
На 20.07.2018г. депозирали Уведомление с вх. № ОК - 482019 от 20.07.2018г. до ответното застрахователно дружество, с което го поканили да изпълни в срок до 03.08.2018г. поетото задължение за плащане, съгласно сключените три споразумения от 05.12.2017г., както и че при неплащане след тази дата ще считат тези споразумения за извънсъдебно решаване на спора за развалени на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,.
Въпреки последното уведомление, плащане на неимуществените вреди от застрахователя отново не настъпило, поради което за ищците се явявал правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Петитумът на исковата молба е : да бъде осъдено ЗД „Б. И. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в Г. С., да заплати на ищците сумите, както следва: на Н. Ш. С. - 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/; на М. Ю. С. - 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/; на Ш. Ю. У. - 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди - болка и страдание от смъртта и загубата на наследодателя им, съпруг на първата и баща на втората и третата ищци, вследствие на процесното ПТП, причинено виновно от М.С.Х., при управление на лек автомобил марка „Рено”, модел „Меган” с рег.№*, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта - 07.01.2016г. до окончателното им изплащане.
Постъпил е отговор от ЗД „Б. И. , Г.С., в който се сочи че съгласно чл. 5 от споразумението увредените лица с договор и по силата на чл. 108 ЗЗД опростили всякакви задължения на застрахователя над сумата от по 85 000 лева и 90 000 лева, съответно договорена със споразуменията, като се отказали от разликата.
Сочи, че в случай, че съдът приеме исковете за основателни, прави възражение за прихващане с уговорената в чл. 6 от споразуменията неустойка.
Прави и възражение за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищците. Твърди, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата.
В допълнителната искова молба пълномощникът на ищците пояснява, че ответното дружество не е изпълнило задължението си по споразуменията за доброволно уреждане на спора, подписани на 05.12.2017г., поради което споразуменията били развалени, а при разваляне на договора действието на облигационното правоотношение отпадало с обратна сила, т.е. считало се, че никога не е настъпвал този правомерен юридически факт - сключването на двустранния договор - споразуменията за доброволно уреждане на спора. Неоснователни се явявали възраженията, направени с отговора по чл. 367 от ГПК за опрощаване на задължението по реда на чл. 108 от ЗЗД, както и това за прихващане с уговорена неустойка, тъй като споразуменията, от които ответникът черпил правата си, били развалени и не произвеждали правно действие изначално от момента на сключването им на 05.12.2017г.
По възражението за съпричиняване от страна на наследодателя се твърди, че последният пресичал пътното платно на ясно обозначена пешеходна пътека тип „Зебра“, като се движел по-средата на пътеката, което било ясно и нагледно обобщено в протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, констативен протокол за ПТП с пострадали лица и разпити на свидетели - очевидци в наказателното производство по НОХД №159 от 2016г. по описа на ОС-К..
Допълнителен отговор от ответника не е постъпил.
С доклада си съдът е приел за безспорно воденото НОХД №159/2016г. по описа на ОС-К., както и Решение № 4 от 09.01.2017г., постановено по ВНОХД № 593 от 2016г. по описа на Апелативен съд - Пловдив и Решение № 80 от 12.04.2017г. по КНД № 206 от 2017г. по описа на ВКС; и това, че плащане по образуваните преписки при ответното дружество не е настъпило.
От фактическа страна се установява следното: на 07.01.2016г., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Рено”, модел „Меган” с рег.№* в Г. К., на Б.. „Х.Б.”, водачът М.С.Х. от Г. М., причинил смъртта на общия на трите ищци наследодател Ю. Р.С. от Г. К..
Било образувано ДП №11/2016г. по описа на РУ на МВР-К., приключило с обвинителен акт, внесен в ОС-К.. Било образувано НОХД № 159 от 2016 година по описа на Окръжен съд – К..
С постановената по НОХД № 159 от 2016 година по описа на Окръжен съд - К. присъда № 14 от 05.10.2016г. подсъдимият М.С.Х. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал. 3, б. „б”, във вр. с чл. 343, ал.1. б. „в”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 07.01.2016г. в Г.К., на Б.. „Х.Б.”, при управление на МПС - лек автомобил, марка „Рено", модел "Меган" с peг. № * в Г. К., на Б.. "Х.Б.", нарушил правилата за движение, посочени в чл.5, ал.2, т. 1от ЗДвП, задължаващ водачът на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; чл.21, ал.1 от ЗДвП, забраняващ на водача на пътно превозно средство от категория „В" при избиране на скоростта на движение в населено място да превишава 50 км/ч, чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства да намалят скоростта и в случай на нужда да спрат, когато възникне опасност за движението, и чл.119, ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачът на нерелсовото пътно превозно средство при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, и причинил смъртта на Ю. Р.С., с ЕГН * от Г. К., като деянието е извършено на пешеходна пътека. За извършеното престъпление от общ характер на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, изтърпяването на което на осн.чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 4 години. М. Х. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години.
С Решение № 4 от 09.01.2017г. постановено по ВНОХД № 593 от 2016г. по описа на Апелативен съд - Пловдив присъдата на първоинстанционния съд е била изменена, като подсъдимият М.С.Х. е бил признат за невиновен в това да е нарушил чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и е оправдан по тези обвинения.
С Решение № 80 от 12.04.2017г. постановено по КНД № 206 от 2017г. по описа на ВКС, въззивното решение на ПАС е оставено в сила.
На основание чл.300 от ГПК постановената присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. На основание чл.413, ал.1 от НПК тя се явява задължителна и за застрахователя – страна по сключената задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Безспорно е по делото и това, че автомобилът, с който е извършено процесното ПТП, е имал валидна към датата на произшествието задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество „ЗД „Б. И. , съгласно застрахователен Договор/полица № ВО/02/*77, с покритие от 24.06.2015г. до 23.06.2016г., в който период е настъпило и застрахователното събитие.
Доказва се по делото и, че на 25.09.2017г. /л.38/ ищците са предявили застрахователна претенция, като са сезирали ответното застрахователно дружество с искане за заплащане на обезщетение вследствие смъртта на техния наследодател, настъпила при описаното ПТП, за всяка от по 160 000лв., или общо в размер на 480 000лв. и по този начин те са изпълнили изискването на чл.380 от КЗ, съгласно което лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
На 05.12.2017г. били подписани 3бр. споразумения /л.41-43/ между ответното дружество и всяка една от ищците, чрез пълномощника им А. Я. М.С., по силата на които ответникът се задължил в едномесечен срок да им заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди от застрахователното събитие на 07.01.2016г., в размер на 85 000лв. за всяка една от тях.
На 28.05.2018г. ищците, чрез пълномощника си А. С., депозирали Уведомление с вх. № ОК-335688/28.05.2018г. по описа на ответното застрахователно дружество /л.44/, с което го уведомили, че не спазва срока по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховане за заплащане на обезщетението и поискали плащане да бъде извършено, или да бъдат уведомени ако такова не бъде предвидено, за да реализират правата си по съдебен ред.
На 20.07.2018г. депозирали до ответното застрахователно дружество Уведомление с вх. № ОК - 482019 от 20.07.2018г. /л.45/, с което го поканили да изпълни в срок до 03.08.2018г. поетото задължение за плащане, съгласно сключените три споразумения от 05.12.2017г., както и че при неплащане след тази дата ще считат за развалени на основание чл. 87, ал.1 от ЗЗД тези споразумения.
Въпреки последното уведомление, плащане на неимуществените вреди от застрахователя отново не настъпило.
По делото са назначени съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.
От неоспорените от страните заключения по същите се установява следното:
По съдебно-медицинската експертиза – налице е пряка причинно - следствена връзка между получените от Ю. Р.С. /наследодателя на ищците/ травми при пътно-транспортното произшествие и настъпването на смъртта му.
По съдебно-автотехническата експертиза – при процесното ПТП скоростта на процесният автомобил в момента на удара е била превишена и е причина за настъпването му. Водачът на превозното средство не е имал възможността да предотврати настъпването на ПТП-то. Пострадалият не е извършил действия, с които да е предизвикал ПТП-то.
Заключенията на вещите лица се кредитират от съда изцяло като пълни, ясни и обосновани, компетентни и обективни.
Събрани са гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите Ш. Д. М. и А.Н.Г. От показанията им се установява, че трите ищци преживяли тежко смъртта на починалия Ю. С.. И трите вземали успокоителни лекарства след като той починал, защото смъртта му настъпила внезапно. Дъщерите живеели в чужбина, но си идвали много често, защото майка им живеела тук. Те били задружно семейство, за пример. Загубата им била голяма. Ищцата Н. се чувствала зле - съпругът й липсвал, за всичко се грижела сама. Дъщерите се чувствали по същия начин. Починалият се отнасял много добре със семейството си. Ю. и Н. се грижели за двете деца на дъщеря си Ш., които сега живеели при баба си. Ищцата Ш. била в чужбина, за да работи и да изпраща пари на майка си. Децата на Ш. се казвали Д. и Б.. Д. е на 18 години, Б. е на 9 години.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно легалната дефиниция на договора за застраховка "Гражданска отговорност", установена в разпоредбата на чл. 429, ал. 1, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В процесния случай, за да бъдат уважени трите обективно съединени преки иска срещу застрахователя, в тежест на ищците е да докажат кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на посочения текст, както следва: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото ги лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", както и валидността на застрахователната полица към датата на произшествието, не са предмет на спор между страните по делото. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 07.01.2016г.
Както бе казано по-горе, изпълнено е и изискването на чл. 380 от КЗ, като претенцията на увредените ищци не е била уважена. Поради това следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по преките искове за обезщетение на увредените лица.
С оглед безспорно установената фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи причинените на ищците неимуществени вреди, предявените искове се явяват доказани по основанието си.
Размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени вреди подлежи на уважаване, следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на посочената разпоредба означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и психично здраве на пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат взети предвид конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително периодът и интензитетът на търпените от ищците болки, страдания и душевни преживявания.
В случая, събраните по делото гласни доказателства, посредством показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като непротиворечиви и основаващи се на непосредствените им впечатления, сочат, че между починалия и неговите съпруга и две дъщери е съществувала силна, пълноценна и хармонична връзка, те са били много привързани един към друг, отношенията им се основавали на разбирателство, уважение и взаимопомощ. Независимо че през последните години ищците М. С. и Ш. У. не са съжителствали в общо домакинство с починалия, те са поддържали редовни контакти със своите родители и са разчитали на взаимна грижа, помощ и подкрепа. Наред с това се установиха от свидетелските показания и търпени от трите ищци значителни по интензитет и продължителност психически страдания от внезапната загуба на техния съпруг и баща. Неочакваната му смърт ги е лишила от обичта, подкрепата и опората, която те са получавали от него; преживели са силен шок от неочакваната и невъзвратима загуба на толкова близък човек. Освен това се влошило емоционалното и психическо състояние и на синовете на третата ищца - Д.Б. и Б.Б., за които пострадалият се грижил лично, а това несъмнено се е отразило и на здравословното състояние и на техните майка и баба; не на последно място, Д.Б. станал и непосредствен очевидец на смъртта на дядо си.
При така установеното, се налага извод, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от трите ищци неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, е в размер на по 100 000 лв. за всяка една от тях. До този размер исковете се явяват основателни и доказани и следва да се уважат, а до пълния претендиран размер по всеки един от трите иска, за разликата от 100 000лв. до 150 000лв., те следва да се отхвърлят.
Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Съгласно ал. 3 на чл. 429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
От входираната в ответното дружество застрахователна претенция, представена по делото /л.38/, е видно, че датата на отправената от ищците застрахователна претенция е 25.09.2017г., която е най-ранната в случая, поради което дължимите обезщетения ще се присъдят ведно със законната лихва, считано от тази дата до изплащането им. Претенциите за лихва за периода от датата на увреждането - 07.01.2016г. до 25.09.2017г. са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед релевираните от ответната страна възражения за прихващане и съпричиняване от страна на починалия, изразяващо се в това, че последният не направил необходимото да избегне удара и не се съобразил с посоката и скоростта на приближаващото МПС, следва да се посочи следното : възраженията са неоснователни. Това е така, тъй като няма извършено плащане от страна на ответника, с което да бъде извършено прихващане. На второ място, не се доказва в процеса пострадалият да е извършил действия, с които да е предизвикал произшествието. В констативно-съобразителната част на заключението по САТЕ, в т.5, вещото лице е посочило, че „преди пресичането на булеварда пострадалият пешеходец С. и внука му, са спрели, тръгнали са да пресичат по пешеходната пътека след като бусът е спрял пред нея и им осигурил предимство. От техническа гледна точка те пресичали платното по най-краткия път – перпендикулярно на него, по средата на пътеката. Не е имало действия от тяхна страна, противоречащи на изискванията за безопасност.”.
Имайки предвид изложеното, следва ответното дружество "ЗД "Б. И. да бъде осъдено да заплати на всяка една от ищците Н. Ш. С., с ЕГН *, М. Ю. С., с ЕГН * и Ш. Ю. У., с ЕГН *, сумата в размер на по 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 07.01.2016г. в Г.К. ПТП, при което е загинал Ю. Р.С. от с.Г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, като исковете за главница следва да се отхвърлят за разликата от 100 000лв. до 150 000лв., за всеки един от тях, както и исковете за лихва следва да се отхвърлят за периода 07.01.2016г. до 25.09.2017г., за всеки един от тях, като неоснователни.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат разноските по делото за държавна такса и възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете, както следва: ДТ в общ размер на 12 240лв. /за всеки един от трите иска за главница, съобразно уважения размер - ДТ в размер на по 4 000лв.; и за всеки един от трите иска за лихва - ДТ в размер на по 80лв./; както и направените разноски за възнаграждение за вещи лица в общ размер на 626, 80лв. /352,80лв. за възнаграждение на в.л. по СМЕ и 274лв. по САТЕ/, изплатени от бюджетните средства на съда.
По отношение на искането на пълномощника на ищците за присъждане на разноски на осн.чл.38, ал.2 от ЗА., такива не може да бъдат присъдени. Това е така защото в приложените по делото 2бр. договори за правна защита и съдействие е посочено, че адвокатската защита е безплатна на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В този случай и съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗАдв следва да се посочи при коя от хипотезите на цитирания текст е сключен договорът за правна защита и съдействие, както и да бъдат представени доказателства, установяващи качеството лицата, имащи право на безплатна правна помощ. В случая от договорите за правна защита и съдействие не може да се установи дали се касае за лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица ли са, роднини, близки или на друг юрист, както и не са представени доказателства в тази насока.
В този смисъл е и константната съдебната практика - Решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева, с което е прието следното : „С касационната жалба е претендирано и възнаграждение за осъществена пред касационната инстанция правна помощ и защита по реда на чл. 38 ЗА, но при отсъствието на посочено в депозирания на стр. 24 / Г. д. № 1741/2008 г. на СГС/ договор за правна защита и съдействие, сключен с А. П. К. АК- Стара З. някое от основанията по чл. 38 ЗА, искането се явява неоснователно. Както изрично е прието в постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 97/06.07.2009 г., по т. д. № 745/2008 г. на второ т. о. на ВКС обстоятелството, че ищците са освободени от д. т., не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ЗА. Затова в разглежданата хипотеза за съда липсва и задължение да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА.”
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "ЗД "Б. И. , регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в Г. С., общ. С., район „Л.", Б.. "Д. В." № *, представлявано от С. С. П.в, К. Д. К., да заплати на Н. Ш. С., с ЕГН *, чрез пълномощника й А. Я. М.С. от САК, сума в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния съпруг – Ю. Р.С. с ЕГН *, настъпила при пътно-транспортно произшествие, станало на 07.01.2016г. в Г.К., причинено от М.С.Х. от Г.К., с ЕГН *, при управление на лек автомобил марка „Рено", модел "Меган" с peг. № *T, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД „Б. И. , съгласно застрахователен Договор/полица № ВО/02/*77, с покритие от 24.06.2015г. до 23.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2017г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за периода 07.01.2016г. до 25.09.2017г., като неоснователни.

ОСЪЖДА "ЗД "Б. И. , регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в Г. С., общ. С., район „Л.", Б.. "Д. В." № *, представлявано от С.С.П., К. Д. К., да заплати на М. Ю. С., с ЕГН *, чрез пълномощника й А. Я. М.С. от САК, сума в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния баща – Ю. Р.С. с ЕГН *, настъпила при пътно-транспортно произшествие, станало на 07.01.2016г. в Г.К., причинено от М.С.Х. от Г.К., с ЕГН *, при управление на лек автомобил марка „Рено", модел "Меган" с peг. № *, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД „Б. И. , съгласно застрахователен Договор/полица № ВО/02/*77, с покритие от 24.06.2015г. до 23.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2017г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за периода 07.01.2016г. до 25.09.2017г., като неоснователни.

ОСЪЖДА "ЗД "Б. И. , регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в Г. С., общ. С, район „Л", Б.. "Д. В" № *, представлявано от С.С.П.,, К Д. К, да заплати на Ш. Ю. У., с ЕГН *, чрез пълномощника й А. Я. М.С. от САК, сума в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния баща – Ю. Р.С. с ЕГН *, настъпила при пътно-транспортно произшествие, станало на 07.01.2016г. в Г.К., причинено от М.С.Х. от Г.К., с ЕГН *, при управление на лек автомобил марка „Рено", модел "Меган" с peг. № *, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД „Б. И. , съгласно застрахователен Договор/полица № ВО/02/*77, с покритие от 24.06.2015г. до 23.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2017г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за периода 07.01.2016г. до 25.09.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА "ЗД "Б. И. , регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *, със седалище и адрес на управление в Г. С., общ. С, район „Л", Б.. "Д. В" № *, представлявано от С.С.П.,, К.Д. К., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Кърджалийския окръжен съд, разноски в размер на 12 240лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

File Attachment Icon
6F65728AD19114FBC22583F3004C0614.rtf