Решение № 1

към дело: 20195100900018
Дата: 01/02/2020 г.
Съдия:Пламен Александров Александров
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.).
В исковата си молба ищецът Г. Ф. гр. С. твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а" от Кодекса за застраховане (отм.), е изплатил по щета № 2100**/04.03.2013 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 57 490.47 лева на Ю.Н.А., пострадал при ПТП, настъпило на 21.01.2013 г. в гр. К., на ул. „С. С.”, в района на Н. м.. Виновен, съгласно Споразумение по НОХД № 558/ 2013 г. на РС – К., бил Н. Й., ЛНЧ *, управлявал лек автомобил „А.” с per. № ***. В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.), сега чл. 490 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП. Ищецът твърди, че на 21.01.2013 г. около 18.20 часа в гр. К. на ул. „С. С.” Н. Й. управлявал л.а „А.” с рег № ***, с превишена и несъобразена с пътните условия скорост от 76 км/ч, в посока от кв. „В.” към комплекс „О.”. В този пътен участък движението било двупосочно с две платна за движение с по две пътни ленти във всяко платно. Между платната за движение имало разделителна ивица с бордюри и двойна стоманена предпазна мантинела. От двете страни на платната за движение имало тротоари. На разстояние 0.60 м от края на платната за движение имало монтирани единични стоманени предпазни мантинели. Уличното осветление не е работело. В района на Н. м. пешеходецът Ю.Н.А., който вървял по бетонираната на нивото на бордюра разделителна ивица, между предпазната мантинела и края на платното за движение, предприел пресичане от ляво на дясно по посоката на движение на автомобила. Последвал удар странично с автомобила, с ъгъла на предната броня, с предния ляв калник и с лявото странично огледало. Пешеходецът бил ударен в лявата страна – в левия крак под коляното и в областта на долната половина на левите ребра, тъй като в момента на удара е бил обърнат с лице срещу автомобила, като се е движил срещу него от ляво. Вследствие на ПТП Ю.Н.А. получил следните травматични увреждания: Разкъсване на далака с възникване на хемоперитонеум, супване на диафизата на лява тибия – многофрагментна, фрактура на VII, VIII и IX ребра. Ю.Н.А. се обърнал към Г. Ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за „А.” с per. № *** и по образуваната щета № 2100**/04.03.2013г., УС на „Г. Ф.” взел решение да бъде отказано изплащането на обезщетение. Ю.Н.А. не се съгласил с решението на УС на Г. Ф. и завел дело срещу Г. Ф. – гр. дело № 98**/2013 г. по описа на СГС и в. гр. дело № 48**/2014 по описа на САС за претърпените от него неимуществени вреди, във връзка с процесното ПТП, по което ответникът по настоящото дело участвал като трето лице – помагач на страната на Г. Ф.. Въз основа на постановено решение по гр. дело № 98**/2013 г. по описа на СГС и в. гр. дело № 48**/ 2014 г. по описа на САС, Ю.Н.А. се снабдил с изпълнителен лист и отправил покана за доброволно изпълнение. Твърди, че на 05.02.20** г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение сума общо в размер на 31 879.77 лева, формирана по следния начин: 25 696.75 лева – главница, 4 077.84 лева – законна лихва, 2 105.18 лева – разноски. На 02.10.2015 г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение по в. гр. дело № 48**/2014 по описа на САС, сума в размер на 900 лева, по сметка на САС. На 06.10.20** г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение сума общо в размер на 20 572.45 лева, формирана по следния начин: 15 000 лева – главница, 3 394.29 лева – законна лихва и 2 178.16 лева – разноски. На 03.12.2015 г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение по гр. д. № 98**/2013 г. по описа на СГС, сума в размер на 1 027.87 лева по сметка на СГС. На 06.10.2015 г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение сума общо в размер на 3 110.38 лева, разноски по гр. д. № 98**/2013 г. по описа на СГС и в. гр. дело № 48**/2014 по описа на САС. Поканили ответника да възстанови платеното от Г. Ф., но и до днес същият не погасил задължението си. Претендира сумата от 57 490.47 лева, представляваща изплатено от Г. Ф. обезщетение по щета № 2100**/04.03.2013 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
В представен в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК писмен отговор ответникът Н. Й., чрез представителя си по пълномощие, счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че претендираната парична сума в размер на 57 490.47 лева е изцяло погасена по давност. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД вземането от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца, от който момент то става изискуемо, като от този момент длъжникът изпада в забава, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Твърди също, че съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в" от ЗЗД с изтичането на три годишен срок се погасяват вземанията за лихви. Отделно от това се претендирали и суми, които са присъдени като разноски по водените дела, за които ищецът по никакъв начин не можел да бъде ангажиран да бъдат възстановени. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната сума в размер на 57 490.47 лева. Претендира разноски.
В подадена, в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, допълнителна искова молба ищецът Г. Ф. изразява становище за неоснователност на направеното възражение за погасителна давност. Твърди, че регресните и суброгационни искове срещу причинителя на вредата се погасяват по давност в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Сочи, че за регресните искове важи общата 5 – годишна давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на обезщетенията на правоимащите лица. Това било така, тъй като основанието на „Г. Ф.” не е застрахователно правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на даденото от закона право на регрес. Г. Ф. бил извършил първото плащане на 05.02.2015 г., поради което от този момент, на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното и има право да иска от причинителя на вредата възстановяване на пълната сума на изплатеното от Фонда обезщетение. Сочи, че в настоящия случай, предвидената в чл. 110 от ЗЗД 5 – годишна давност изтича на 05.02.2020 г., а исковата молба била изпратена в Окръжен съд – К. на 27.03.2019 г., т.е. преди изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД, като с предявяването на иска тази давност е прекъсната и не тече докато трае съдебния процес относно същото вземане. Сочи също, че в случая е неприложима цитираната от процесуалния представител на ответника 3-годишна давност. Съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховането, при предявяване на регресната си претенция „Г. Ф.” имал право да получи от причинителя на вредата (виновния водач) заплатеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски. Изразява становище, че сторените за определянето и изплащането на обезщетението разноски, всякога се дължат от причинителя на вредата при предявен срещу него регресен иск.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото по делото като доказателство заверено копие от протокол от 24.06.2013 г. от проведено съдебно заседание по НОХД № 5**/2013 г. по описа на Районен съд – К. се установява, че с одобрено от съда споразумение ответникът Н. Й. се е признал за виновен в това, че на 21.01.20** г. в гр. К., при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „А.” с рег. № ***, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение не се е съобразил с всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – при максимална разрешена скорост от 50 км/час на пътно превозно средство от категория „В” в населено място, се движил със скорост 76.6 км/час, като предизвикал пътно – транспортно произшествие, вследствие на което по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Ю.Н.А. от гр. К., изразяваща се в разкъсване на слезката, наложило отстраняването й по хирургичен път, което е довело до загуба на слезката – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” предл. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответно наказание.
От представения по делото Протокол за ПТП № 1267708 от 21.01.2013 г. се установява, че процесното ПТП е настъпило на 21.01.2013 г. в 18.50 часа, а от застрахователна полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите № *9988 и писмо изх. № 14**/20.03.2013 г. на ЗК „ЛЕВ ИНС” се установява, че за лек автомобил марка „А.” с рег. № *** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на 21.01.20** г. в 19.39 часа, т.е. след настъпване на процесното ПТП. Впрочем, обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното ПТП не е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка „А.” с рег. № ***, не се оспорва от ответника.
От приетите по делото писмени доказателства – молба вх. № 24-01-1**/04.03.2013 г. на Г. Ф., протокол № 16/10.07.20** г. от заседание на застрахователно – медицинска комисия при Г. Ф. и протокол № 16/11.07.20** г. от заседание на управителния съвет на Г. Ф., се установява, че във връзка с искане от пострадалия Ю.Н.А. за изплащане на обезщетение от ПТП, настъпило на 21.01.20** г., в Г. Ф. е била образувана преписка по щета № 2100**/04.03.2013 г. и е било взето решение от управителния съвет на същия да бъде изплатено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 15 696.75 лева след отчитане на 1/2 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Установява се също така, че с решение от 29.07.2014 г. по гр. д. № 98**/2013 г. на СГС ищецът по настоящото дело Г. Ф. гр. С. е бил осъден да заплати на пострадалия от настъпилото на 21.01.2013 г. ПТП Ю.Н.А. обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди в размер общо на 25 696.75 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2013 г., както и да му заплати разноски за производството в размер на 48.94 лева, като решението е постановено при участието на настоящия ответник Н. Й., в качеството му на трето лице – помагач на страната на Г. Ф.. Със същото решение Г. Ф. гр. С. е осъден да заплати на адв. Т. Х. сумата в размер на 1 300.90 лева – възнаграждение за адвокат, а по сметка на СГС – да заплати държавна такса в размер на 1 027.87 лева. С решение № 17** от 04.08.20** г. по в. гр. д. № 48**/20** г. на С. апелативен съд Г. Ф. гр. С. е осъден да заплати на пострадалия Ю.Н.А. обезщетение за причинените му от ПТП-то неимуществени вреди в размер на още 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2013 г. С това решение Г. Ф. гр. С. е осъден да заплати на адв. Т. Х. сумата в размер на 1 250 лева – възнаграждение за адвокат, а по сметка на САС – да заплати държавна такса в размер на 900 лева.
От изпълнителен лист от 24.01.2015 г. и покана за доброволно изпълнение по изп. д. № *0029 с изх.№ 000**/03.02.2015 г. се установява, че на основание цитираното решение от 29.07.20** г. по гр. д. № 98**/2013 г. на СГС, на пострадалия от ПТП-то Ю.Н.А. е издаден изпълнителен лист от 24.01.20** г. срещу Г. Ф. за присъденото му обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди в размер общо на 25 696.75 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2013 г., за което вземане е образувано изп. д. № *0029. От изпълнителен лист от 17.09.20** г. и покана за доброволно изпълнение по изп. д. № *0210 с изх.№ 006**/ 01.10.2015 г. се установява, че на основание решението по в. гр. д. № 48**/2014 г. на САС, на пострадалия от ПТП-то Ю.Н.А. е издаден изпълнителен лист от 17.09.2015 г. срещу Г. Ф. за присъденото му обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2013 г., за което вземане е образувано изп. д. № *0210.
От изпълнителен лист от 05.01.2016 г. и покана за доброволно изпълнение по изп. д. № *0018 с изх.№ 050**/02.02.2016 г. се установява, че за присъдените на адв. Т. Х. суми в размер общо на 2 550.90 лева по гр. д. № 98**/2013 г. на СГС и в. гр. д. № 48**/2014 г. на САС е бил издаден изпълнителен лист от 05.01.2016 г., за сумата по който е образувано изп. д. № *0018. С уведомление от 04.11.20** г. СГС е поканил Г. Ф. да заплати присъдените с цитираните по – горе решения държавни такси в размер, както следва: 1 027.87 лева по гр. д. № 98**/2013 г. на СГС и 900 лева по в. гр. д. № 48**/2014 г. на САС.
От горецитираните доказателства, както и от представените и приети по делото писмени доказателства – справка от 08.07.20** г. за изплатени суми по запорно съобщение на изп. д. № *0029, № *0210, № *0018 на ЧСИ № *** преводно нареждане от 03.12.2015 г. за плащане от/към бюджета, преводно нареждане от 02.10.2015 г. за плащане от/към бюджета, преводно нареждане от 05.02.2015 г. за кредитен превод, извлечение от сметка, се установява следното: 1.) на 05.02.2015 г. Г. Ф. е платил по изп. д. № *0029 сумата общо в размер на 31 879.77 лева, от която 25 696.75 лева – присъдено на пострадалия Ю.Н.А. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, 4 077.84 лева – присъдена законна лихва, и 2 105.18 лева – разноски по изп. д. № *0029, 2.) на 06.10.2015 г. Г. Ф. е платил по изп. д. № *0210 сумата общо в размер на 20 572.45 лева, от която 15 000 лева – присъдено на пострадалия Ю.Н.А. обезщетение за неимуществени вреди, 3 394.29 лева – присъдена законна лихва, и 2 178.16 лева – разноски по изп. д. № *0210, 3.) на 03.12.2015 г. Г. Ф. е заплатил по сметка на СГС 1 027.87 лева – присъдена държавна такса по гр. д. № 98**/2013 г. на СГС, 4.) на 02.10.2015 г. Г. Ф. е заплатил по сметка на САС 900 лева – присъдена държавна такса по в. гр. д. № 48**/2014 г. на САС, 5.) на 12.02.20** г. и на 07.03.20** г. Г. Ф. е платил по изп. д. № *0018 сумата общо в размер на 3 110.38 лева, от която 2 250.90 лева – присъдено на адв. Т. Х. адвокатско възнаграждение за водените дела (гр. д. № 98**/2013 г. на СГС и в. гр. д. № 48**/2014 г. на САС) и 859.48 лева – разноски по изп. д. № *0018.
При така установените по делото обстоятелства, съдът прие следното:
Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а” и ал. 12, изр. 1 от КЗ (отм.), Гаранционният Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, ако ПТП е настъпило на територията на Република България и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 за определянето му. По силата на установена в закона суброгация в правата на удовлетворения кредитор ищецът Г. Ф. има право да получи от прекия причинител на вредата Н. Й. сумата на платеното в полза на третото увредено лице обезщетение, заедно с разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
Във връзка с изложеното, неоснователен е доводът на ответника, че искът е погасен по давност. Съгласно 31 от ПЗР на КЗ, за давността, която е започнала да тече при действието на отменения КЗ, се прилагат чл. 378, ал. 1-6 и 9 и чл. 379. Съгласно чл. 378, ал. 6 от КЗ, регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10-13, раздел ІІ, б. "А" от Приложение № 1 (като т. 10 е гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство) срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Преходната разпоредба е ясна и не подлежи на тълкуване нейното действие. Тази разпоредба на практика възпроизвежда установената при действието на отменения КЗ съдебна практика, в т. ч. – т. V. 14 от ППВС № 7/1977 г. от 04.10.1978 г., съгласно която регресните и суброгационни искове срещу причинителя на вредата се погасяват по давност в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение № 178 от 21.10.20** г. на ВКС по т. д. № 192/2** г., Решение № 449 от 18.03.20** г. на ВКС по гр. д. № 1785/20** г., Решение № 2 от 2.02.20** г. на ВКС по т. д. № 206/20** г., ІІ т. о., ТК, както и по – новата такава – напр. Решение № 178 от 31.05.20** г. на ПАС по в. т. д. № 211/ 20** г.
В случая най – ранното извършено плащане е на 05.02.20** г., поради което към датата на предявяване на иска – 28.03.2019 г., не е изтекла изискуемата петгодишна давност. Ето защо, съдът намира, че искът е доказан по основание, а направеното от ответника възражение за погасяването му по давност е неоснователно.
Основателно е обаче възражението на ответника, че не дължи сумите, присъдени като разноски. Разпоредбите на чл. 288, ал. 12, изр. 1 и ал. 8 от КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, уреждат обема на регресното право на Гаранционния Ф. и посочват кои от платените от него суми могат да бъдат предмет на регрес спрямо прекия причинител на вредите, като в правото на регрес се включва изплатеното обезщетение и лихви, заедно с разходите, които фондът е направил за определянето и изплащането на обезщетението. В тази връзка, съдът намира, че разходите по чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.) са само тези, които фондът е направил за определяне и изплащане на обезщетенията в процедурата, провеждана пред него и посочена в разпоредбите на чл. 288, ал. 9 – 11 от КЗ (отм.). В тези разходи не се включват такива, направени в съдебното и в изпълнителното производство, които се провеждат след приключване на процедурата пред Гаранционния Ф., съгласно чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм.). Затова присъдените държавни такси по съдебните производства и разноските по образуваните изпълнителни дела не се явяват разходи по смисъла на чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.), поради което за тях регресният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като тези суми не са пряк резултат от действия или бездействия на ответника, а от извънпроцесуалното и процесуално поведение на самия ищец, който не е престирал своевременно и надлежно изпълнение на вменените му задължения за изплащане на дължимото обезщетение на пострадалото лице, поради което тези разходи следва да останат в негова тежест. Изложеното се отнася в пълна степен и за присъденото на участвалия в съдебните производства адвокат възнаграждение в размер общо на 2 550.90 лева.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за основателен до размер на сумата от 48 168.13 лева, включваща: 25 696 лева – присъдено и изплатено от ищеца на пострадалия Ю.Н.А. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, 4 077.84 лева – присъдена и изплатена от ищеца законна лихва, 15 000 лева – присъдено и изплатено на пострадалия Ю.Н.А. обезщетение за неимуществени вреди, и 3 394.29 лева – присъдена и изплатена законна лихва, за която сума искът следва да се уважи, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба – 28.03.2019 г., до окончателното й изплащане. В останалата си част и за разликата над сумата от 48 168.13 лева и до пълния предявен размер от 57 490.47 лева, или за сумата от 9 322.20 лева, включваща: 2 105.18 лева – платени разноски по изп. д. № *0029, 2 178.16 лева – платени разноски по изп. д. № *0210, 1 027.87 лева – присъдена и заплатена държавна такса по гр. д. № 98**/2013 г. на СГС, 900 лева – присъдена и заплатена държавна такса по в. гр. д. № 48**/2014 г. на САС, 3 110.38 лева, от които 2 250.90 лева – присъдено на адв. Т. Х. адвокатско възнаграждение за водените дела (гр. д. № 98**/2013 г. на СГС и в. гр. д. № 48**/2014 г. на САС) и 859.48 лева – разноски по изп. д. № *0018, искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на делото на ищецът се следват разноски в размер на 1 939.29 лева от общо направени такива в размер на 2 314.62 лева, от които 2 299.62 лева – платена държавна такса за предявения иск и 15 лева- държавна такса за частна жалба. Що се касае до претендираните разноски в размер общо на 35 лева – 5 лева за съдебно удостоверение и 30 лева за удостоверение за адрес, то по делото липсват доказателства такива да са направени от ищеца, поради което и не следва да се присъждат. На ответника се следват разноски в размер на 162.15 лева от общо направени такива за адвокат в размер на 1 000 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), съдът
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Н. Й., ЛНЧ *, роден на **.**.19** г., с адрес в гр. К., ж.к. „В.” № *, вх. *, . *, ап. *, да заплати на Г. Ф. гр. С., район С. ул. „Г. И.” № *, .*, БУЛСТАТ ****, сумата в размер на 48 168.13 лева, представляваща изплатено на Ю.Н.А., с ЕГН *, обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, заедно със законната лихва, за която сума Г. Ф. гр. С. е осъден с влязло в сила решение от 29.07.2014 г. по гр. д. № 8**/20** г. на СГС и решение № 17** от 04.08.20** г. по в. гр. д. № 48**/20** г. на САС, ведно със законната лихва върху сумата от 48 168.13 лева, считано от 28.03.2019 г. до окончателното изплащане на тази сума, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 1 939.29 лева, представляващи заплатени държавни такси, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата над сумата от 48 168.13 лева и до пълния предявен размер от 57 490.47 лева, или за сумата от 9 322.20 лева, включваща: 2 105.18 лева – платени разноски по изп. д. № *0029, 2 178.16 лева – платени разноски по изп. д. № *0210, 1 027.87 лева – присъдена и заплатена държавна такса по гр. д. № 98**/2013 г. на СГС, 900 лева – присъдена и заплатена държавна такса по в. гр. д. № 48**/2014 г. на САС, 3 110.38 лева, от които 2 250.90 лева – присъдено на адв. Т. Х. адвокатско възнаграждение за водените дела (гр. д. № 98**/2013 г. на СГС и в. гр. д. № 48**/2014 г. на САС) и 859.48 лева – разноски по изп. д. № *0018, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф. гр. С., район С., ул. „Г. И.” № *, .*, БУЛСТАТ ****, да заплати на Н. Й., ЛНЧ *, роден на **.**.19** г., с адрес в гр. К., ж.к. „В.” № *, вх.*А, . *, ап.*, направените по делото разноски за адвокат в размер на 162.15 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

File Attachment Icon
795D2403503BD03FC22584E3005045F9.rtf