Решение № 7

към дело: 20175100500231
Дата: 01/15/2018 г.
Съдия:Веселина Атанасова Кашикова
Съдържание
С Решение № 73/07.08.2017 г., постановено по гр.д. № 300/2017 г. по описа на Районен съд – К.е разрешено детето М.М.Л., род. на * г., да напуска пределите на Република България ежегодно за срок до 10.03.2019г., и в периода от 15.04. (петнадесети април) до 15.10. (петнадесети октомври), до държави - членки на ЕС и до Република Турция, със съгласието на неговата майка Б.М.Т., упражняваща родителски права и задължения съгласно влязло в сила на 29.07.2015г. Решение N 26/01.07.2015г. по гражданско дело N 229/2015 г. на Районен съд-А., и с майката Б.М.Т., без да се иска писменото съгласие на бащата М.Л.Х. за това, с изключение на дните, определени с влязло в сила на 29.07.2015г. решение N 26/01.07.2015г. по гражданско дело N 229/2015 г. на Районен съд - А., в които бащата М.Л.Х. може да вижда и взема детето М.М.Л., а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 11.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като предявеният иск по чл.127а, ал.2 от СК е отхвърлен в останалата му част. С решението М.Л.Х. е осъден да заплати на Б.М.Т. сумата от 215 лв., представляваща разноски по делото. Допуснато е предварително изпълнение на решението, освен в частта му за разноски.
Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от М.Л.Х. от гр. А.. Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното такова, като не бъде дадено разрешение за пътуване на детето в РТурция, респ. в чужбина. Жалбодателят, редовно призован за въззивното съдебно заседание, вкл. задължен да се яви лично за изслушване на основание чл. 127а, ал. 3 СК, не се явява и не се представлява, в т.ч. не сочи уважителни причини за неявяването си за изслушване от въззивния съд.
Ответникът по въззивната жалба Б.М.Т., лично и чрез представителя си по пълномощие в съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК ведно с договор за правна защита и съдействие от 15.12.2017 г.
Участникът Дирекция за социално подпомагане – К., редовно призован, не изпраща представител. Представя социален доклад вх. № 4096/12.12.2017 г.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по предявен иск по чл. 127а, ал. 2 във вр. с ал. 1 СК – за заместване съгласието на бащата М.Л.Х. за пътувания на детето М.М.Л., придружено от майка си Б.М.Т. до навършване на пълнолетие, в до РТурция и държави членки на ЕС.
Безспорно е по делото, че страните Б.М.Т. и М.Л.Х. са родители на малолетното дете М.М.Л., род. на * г. по време на брака им, прекратен с развод с влязло в сила решение № 26/01.07.2015 г., постановено по гр.д. № 229/2015 г. по описа на РС - А., с което упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е дадена възможност да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 11.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Установено е по делото, че малолетното дете притежава паспорт № 382596252 с дата на валидност 10.03.2019 г., както и че ответникът с нотариално заверена декларация от 21.11.2014 г. е бил дал съгласие детето да пътува в чужбина с майка си, със срок до навършване на 18 годишна възраст на детето, което впоследствие е оттеглил.
При това положение е налице хипотезата на чл.127а, ал.2 СК – поради липса на общо съгласие на родителите детето да пътува в чужбина, спорът между тях следва да се реши от съда по целесъобразност. В тази връзка, решението на първоинстанционния съд, с което е разрешено детето да напуска пределите на РБългария до държави - членки на ЕС и РТурция със съгласието на майка си и придружавано от нея, без да се иска писменото съгласие на бащата, ежегодно до изтичане срока на валидност на паспорта на детето на 10.03.2019 г. и в периода 15 април до 15 октомври, с изключение на определения с бракоразводното решение режим на лични контакти и свиждане на бащата с детето, в пълна степен защитава интереса на детето, тъй като е съобразен с всички конкретни факти и обстоятелства, установени по делото, от значение за преценката му. Така даденото разрешение за пътуване не е нито неограничено, нито до неопределени или неопределяеми държави, а е определено в конкретни рамки – за период от време, съобразен със срока на валидност на паспорта на детето; до РТурция, където живеят роднините на ищцата и съпруга й, които е установено по делото, че детето познава и които роднини желаят да виждат и поддържат връзка с него и до държави членки на ЕС - за почивки и екскурзии; от пътуванията са изключени зимния сезон, преценен като неподходящ от здравословна гледна точка с оглед ниската възраст на детето, както и времето, определено за осъществяване на режима на лични контакти и свиждане на бащата с детето съгласно бракоразводното решение, за да не се създава обективна пречка за осъществяването му. Установена е по делото силната привързаност на детето към майката, която упражнява родителските права, както и привързаност между детето и съпругът й. От друга страна е установено, че бащата на детето, настоящ жалбоподател, не осъществява дадената му с бракоразводното решение възможност за лични контакти с детето в рамките на определения му режим. Детето е на ниска възраст, при която, определяща в поведението му е естествената привързаност към родителя, упражняващ родителските права, в случая майката, поради полаганите ежедневни, непрекъснати и непосредствени грижи, като пътуванията за гостуване или на екскурзии в чужбина по никакъв начин не биха повлияли отрицателно на психическото и емоционалното състояние на детето. Изложените в този смисъл мотиви от първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт са задълбочени, логични и последователни; събраните по делото доказателства са обсъдени в пълнота, съобразени са включително международноправните инструменти, гарантиращи изпълнението на съдебното решение. Така, първоинстанционният съд е дал законосъобразен отговор на всички въпроси, повдигнати от страните във връзка с конкретния спор, при преценка най – добрия интерес на детето, поради което въззивната инстанция възприема и споделя мотивите на този съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като по доводите във въззивната жалба, следва да посочи следното:
Относно несъгласието на жалбодателя, че първоинстанционният съд започва анализа си, като излага твърденията на страните, вместо да обсъжда всички събрани доказателства: съдебното решение като краен акт, с което се слага край на всеки съдебен спор не представлява писмено творчество на съдията по делото, в което същият излага своеволни и произволни свои съждения и виждания по спора, а представлява взаимосвързано единство от диспозитив и мотиви, със задължително съдържание съгласно изискванията на гражданско – процесуалния закон. Част от съдържанието на мотивите представлява именно посочването на исканията и възраженията на страните.
Относно несъгласието на жалбодателя, че съдията е изброил доказателствата по делото, но не е извършил конкретен анализ на всеки един документ и изложените в тази връзка разсъждения, че единият трудов договор не бил регистриран в НАП, че бил незаконосъобразен и поради това - фиктивен, като страната не осъществява трудова заетост: все към процесуалните изисквания за съдържанието на съдебното решение е това за преценка на доказателствата по делото. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, написано по изключително разбираем и достъпен за страните начин, освен, че първоинстанционният съд е описал допуснатите и приети доказателства по делото, въз основа на които е направил фактически констатации, същият е извършил и подробен и прецизен анализ на тези доказателства. Не е вярно и не съответства на съдържанието на мотивната част на решението оплакването за липса на преценка на събраните по делото доказателства. Друг е въпросът, че в тежест на ответника е поставено от съда задължението да докаже твърдението си за фиктивност на трудовите договори, каквото доказване същият не е провел и до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Само за изчерпателност следва да се посочи, че липсата на регистрация на трудов договор в НАП, както сочи жалбодателя, не го прави фиктивен и не води непременно до извода, че страната не осъществява трудова заетост. Впрочем в случая обстоятелството дали родителят – ищец не работи или е трудово зает, е неотносимо към предмета на делото.
Относно доводите, изложени на трето място в жалбата, повдигнати в Bold, а именно, че е противозаконно да се живее в таванско помещение, и „в единствената стая детето ставало свидетел на всичко интимно между двамата му родители”, което било „деятелно и противозаконно за неговото така желано и злоупотребяващо от ищцата възпитание” и на седмо място в жалбата, че съдията не е положил усилия да провери ценностната система на двамата членове на семейството, настоящият съдебен състав следва да посочи, че в социалните доклади, представени в двете съдебни инстанции, се съдържат достатъчно данни за много добри хигиенно - битови условия в жилището на ищцата и съпругът й, и наличието на необходимите за дома и ежедневието мебели и техника и обособен кът за детето, което означава, че двамата са се постарали и са създали нормален дом за себе си и детето. Оттам нататък твърдението, че детето става свидетел на интимни сцени, е произволно и нарушава добрия тон, като същото се отнася и до твърдението за неизвършена проверка от първоинстанционния съд на ценностната система на ищцата и съпругът й, предвид липсата на каквито и да е данни по делото, че който и да е от тях има поведение, с което би могло да се навреди на детето, при установеното в същите социални доклади, че съществува привързаност между детето и майка му, както и между него и съпругът й. В тази връзка е и установеното, че детето е спокойно, в добро здравословно състояние, посещава детска градина и е видимо привързано към майка си.
Доводите, изложени на четвърто място в жалбата, представляващи разсъждения за получаван минимален доход от единия член на семейството и напълно безработен друг член на семейството във връзка със зададения въпрос с какви средства ще пътува ищцата с детето в чужбина, е изцяло ирелевантен по делото.
Относно довода на пето място в жалбата по повод мотивите на първоинстанционния съд, че РБългария има сключени договори за правна помощ с РТурция, което било лесно проверимо и се оказало неистина, както и че „ЕС говори за осъществена диктатура и неспазване на законите в Република Турция и на шесто място в жалбата - даденият пример, че държавата ни граничи и със Сърбия, но въпреки ангажираността на целия държавен апарат на РБългария и на ЕС, г-н Ц. В. (мажоритарен собственик на банка КТБ), не е върнат в РБългария”, настоящият въззивен състав ще посочи това, че действително между РБългария и РТурция има сключени редица договори за правна помощ, добросъседство и сътрудничество, в т.ч. РТурция признава и изпълнява Хагската конвенция от 1980 г. на гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, и изложените в този смисъл мотиви от първоинстанционния съд представляват част от изчерпателното и пълно изследване на обстоятелствата по делото при преценка интереса на детето, като направените от жалбодателя разсъждения по вътрешнополитически и международни събития нямат отношение към конкретния спор.
По отношение на довода на седмо място в жалбата, повдигна в Bold, следва да се посочи, че законът изключва възможността да бъде „разпитано” дете в ниска възраст, каквато е възрастта на детето М., което е петгодишно, но в същото време въвежда възможността родителят, който не желае детето му да пътува в чужбина, да бъде изслушан от съответната съдебна инстанция. В тази връзка, както първоинстанционният, така и въззивният съд е съобщил на жалбодателя по реда на чл. 127а, ал. 3 СК, че има задължение да се яви, за да бъде изслушан, като неявяването му и в двете съдебни инстанции е било без посочването на уважителни причини, или жалбодателят сам се е лишил от възможността да бъде изслушан лично от съдебните инстанции относно причините, поради които не желае детето му да пътува в чужбина с майка си. От друга страна евентуалното отхвърляне на искането за пътуване не може да се основава само с противопоставянето на единия родител поради негативните му нагласи към другия родител или конфликти между двамата.
Предвид всичко изложено дотук, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените в тази инстанция разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.12.2017 г. и представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, К.йският окръжен съд
Р Е Ш И:

ОТВЪЖДАВА Решение № 73/07.08.2017 г., постановено по гр.д. № 300/2017 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА М.Л.Х., ЕГН *, от гр. А., ул. „Г.С.Р.” *, обл. Б.с да заплати на Б.М.Т., ЕГН *, с настоящ адрес: гр. К., ул. „Г. В. С” № *, вх. *, ет. *, ап. *направените във въззивната инстанция разноски в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т. 2 ГПК.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

File Attachment Icon
7E5527674FE70DEFC2258216003EDD46.rtf