Определение № 738

към дело: 20105100100264
Дата: 09/17/2010 г.
Съдия:Васка Динкова Халачева
Съдържание
Ищецът в това производство, А. М. К., с ЕГН *, от Г. П., твърди, че е предявил против О. С., Г. П. и В. К. С., Г. С., иск с правно основание чл.1 и чл.2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди. В исковата си молба ищецът изрично е посочил, че основание на предявената му претенция е извършеното от ДЪРЖАВАТА чрез нейните органи - О. С., Г. П. и В. К. С., Г. С., нарушаване на човешките му права. Твърди, че с исковата си претенция цели да бъдат осъдени ответниците: 1. да му възстановят нарушените му човешка права, като му заплатят сумата 450 000 лв., съставляваща обезщетение за пропуснато законно вземане по Г.д. № 3520/05 г. по описа на ПОС; 2. да бъдат осъдени да му заплатят обезщетение за понесените от нарушаването на човешките му права неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законните лихви върху тези суми, считано от деня на развалянето на двустранния договор с ответниците по цитираното дело № 3520/05 г. на ПОС, а именно от м.юни 1998 г. до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и заплащане на разноски.
Съдът по повод така предявената искова претенция и на основание чл.130 от ГПК, констатира следното : Законът за отговорност на държавата и общините за вреди е един специален закон, по чийто ред гражданите могат да ангажират отговорността на Държавата за незаконосъобразни актове, незаконни действия и/или бездействия на административни и правозащитни органи, осъществени при или по повод изпълнение на тяхната дейност. Приложното поле на този закон, предопределено от специалния му характер, е изчерпателно очертано. И така съобразно посоченият изрично от ищеца чл.1 от закона, може да бъде ангажирана отговорност на държавата и общините за дейност на администрацията. И тъй като такава отговорност ищецът не търси,то чл.1 определено не е правното основание на предявения иск. В този смисъл следва да се приеме, че правното основание на предявената искова претенция е посочения от ищеца чл.2 от закона. Отговорността на държавата за незаконни действия на правозащитните органи / дознание, П. и С./ обаче по реда на този член, може да бъде търсена само ако е налице поне един от посочените фактически състави, а именно : да е налице задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание; да е налице обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; да е налице осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено; да е налице прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание; да е налице прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; да е налице изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер; да е налице използване на специални разузнавателни средства. От контекста на предявената първоначална искова молба, както и от поправената такава, не се установява наличие на някой от посочените фактически състави водещ до надлежно предявяване на исковата претенция. Отговорността на държавата за неправомерна дейност на правозащитните органи както беше посочено е точно определена в закона и не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. Изложеното до тук определено обуславя извода, че за причинени на гражданите вреди, каквито ищецът счита, че са му причинени от незаконни действия на правозащитните органи,в частност съда, но непредвидени в цитирания закон могат и следва да бъдат търсени по общия исков ред за причинено непозволено увреждане по реда на чл.45 и сл. от ЗЗД.
Или казано в обобщение предявената искова претенция с посоченото правно основание се явява недопустима. Този извод съобразно разпоредбата на чл.130 от ГПК, налага връщане на исковата молба, респ. прекратяване на образуваното по повод на нея производство, като недопустимо.
За изчерпателност на изложението следва изрично да бъде посочено, че дори съдът да приеме, че предявеният от ищеца иск е такъв с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД, то доколкото след оставяне на първоначалната искова молба без движение с дадени в нея конкретни указания, същата не беше поправена, в частност не беше внесена съответната на цената на този иск, държавна такса, то резултатът се явява идентичен – връщане на исковата молба, респ. прекратяване на образуваното по повод на нея производство.
Водим от изложеното, Окръжният С., действащ в качеството си на първоинстанционен
О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА предявената от А. М. К., с ЕГН *, от Г. П., У.”. В. № 18, против О. С., Г. П. и В. К. С., Г. С., искова молба с вх. № 2483/30.07.2010 г. на настоящия С., и ПРЕКРАТЯВА производството по Г.д. № 264/10 г. по описа на ОС, Г. К..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен С., Г. П., в едноседмичен срок от връчването му.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

File Attachment Icon
7FE91B7A67F98166C22577A5003356CF.rtf