Решение № 89

към дело: 20135100500085
Дата: 04/29/2013 г.
Съдия:Васка Динкова Халачева
Съдържание
С решение № 335/ 11.01.2013 г., постановено по Г.д. № 984/2012 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от „Б.” О., Г.А. против Х. Й. иск с правно основание чл.145 от ТЗ за сумата от 20 000 лв., произтичаща от нанесени имуществени вреди, поради погасяването му Ч. прихващане със сумата от 40 430 лв., произтичаща от предоставени на „Б.” О. от Х. Й. на 30.07.2010 г. парични средства за изплащане на задължения към трети лица до размера на по-малката сума. Съдът е осъдил ищцовото дружество да заплати на ответника сумата в размер на 450 лв., съставляваща разноски в производството, от които 150 лв. –депозит за вещо лице и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от първоинстанционното решение ищец „Б.” О., въззивна жалба. В жалбата се твърди, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е и необосновано. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд след анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, правилно приел за доказано, че Х. Й. е причинил имуществена вреда на ищцовото дружество в размер на 20 000 лв., но неправилно решаващият съд приел за основателно направеното в първоинстанционното производство от страна на ответника Й. възражение за прихващане и извършил такова прихващане със сумата от 40 430 лв. В този аспект жалбодателят изтъква, че разпоредбата на чл.105 от ЗЗД предвижда че не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, породени от умишлени непозволени деяния. Изтъква , че в казуса вземането на ищеца за сумата от 20 000 лева, произтичало именно от такова умишлено противоправно поведение на ответника и че неизпълнението на задължението на ответника да възстанови средствата, получени в качеството му на управител и неизразходвани за нуждите на дружеството, обуславяло форма на вината умисъл, а не небрежност. Поради това и прихващането като способ за погасяване на задължения в производството било недопустимо без изричното съгласие на ищеца - кредитор, каквото в случая не било налице. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение, вместо което постанови решение по съществото на спора, с което уважи изцяло предявената искова претенция. Претендира заплащане на разноски и за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото не е депозиран отговор на въззивна жалба от ответника по същата, ответник и в първоинстанционното производство, Х. Й..
В съдебно заседание, жалбодателят „Б.” О., Г.А., Ч. депозирано от процесуалния му представител писмено становище, поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание, ответникът по жалбата Х. Й., Ч. процесуалния си представител оспорва въззивната жалба.
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
В основата на първоинстанционното производство е предявената от „Б.” О., Г.А. против ответника Х. Й. искова претенция, с която ищцовото дружество цели да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 20 000 лв.,получена от него с РКО № 50/ 30.04.2007 г. в качеството му на управител на дружеството, за която не е представил в счетоводството на дружеството разходооправдателни документи и която съставлява щета на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от деня на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Първоинстанционният съд е приел в производството наред с предявения иск за съвместно разглеждане своевременно направеното от ответника възражение за прихващане до размера на по-малката сума измежду претендираната от ищеца процесна сума от 20 000 лв. и сумата в размер на 40 430 лв., внесена от ответника в касата на ищцовото дружество. Първоинстанционният съд уважавайки така направеното възражение е направил съдебно прихващане до размера на претендираната от ищцовото дружество сума от 20 000 лв.
Относно допустимостта на предявената исковата претенция, настоящата инстанция съобрази и приема изложените от първоинстанционния съд доводи касаещи отсъствието на отрицателната процесуална предпоставка по смисъла на разпоредбата на чл.137,ал.1,т.5 от ТЗ и отсъствието на необходимост от положителна процесуална предпоставка по смисъла на чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ, а именно отсъствие на решение на ОСС на ищцовото дружеството с ограничена отговорност за освобождаване на ответника от отговорност в качеството му на управител, и отсъствие на необходимост от решение на ОСС на ищцовото дружество за завеждане на исковата претенция, поради обстоятелството, че ответникът Й. към момента на предявяването й няма вече качеството управител на дружеството.
Първоинстанционният съд обсъждайки събраните, относими в производството писмени доказателства е достигнал до извода, че през периода от 25.09.2002 г. /решение № 976 на КОС/ и до 07.02.2010 г., ответникът Й. е бил управител на ищцовото дружество „ Б.”О., съдружник в което и към настоящия момент продължава да е. Обсъждайки приетото по делото заключение, изготвено по назначената съдено-счетоводна експертиза решаващият съд е приел за установено в производството, че получената с РКО № 50/30.04.2007 г. сума в размер на 20 000 лв. е осчетоводена по дебит сметка 498 ”Други дебитори”, аналитична сметка „Х. Й.” и в кредита на сметка „Каса” на 30.04.2007 г.; че процесният РКО е намерил отражение в касовата книга за месец април 2007 г., главната книга, оборотната ведомост и годишния баланс за 2007 г.; че в счетоводството на дружеството не са представени документи, които да оправдаят получената от Й. сума от 20 000 лв.,както и че отсъства приходен касов ордер или банково бордеро за внесена от Й. сума от 20 000 лв. Вещото лице е установило също, че за периода от 2003 г. до месец май 2010 г. в счетоводството на ответното дружество е осчетоводена като задължение на Х. Й., сума в общ размер от 1 544 164.53 лв., получена от същия с РКО-ри, както и че внесената с вносна бележка № ТТ81021/33646/30.07.2010 г. от Х. Й. сума в размер на 40 430 лв. е осчетоводена и с нея е намалено общото задължение на последния към дружеството. В този ход на констатации съдът е формирал извод, че ответникът в качеството си на управител на ищцовото дружество е получил процесната сума и че тъй като в счетоводството на ищцовото дружество не съществуват разходооправдателни документи, то тази сума от 20 000 лв. имаща характер на дружествени средства е разходвана без основание, което пък е довело до извода, че дружеството е претърпяло вреда от поведението на управителя, квалифицирано като такова в нарушение на задълженията му, свързани със стопанската отчетност и контрол.
Изложените мотиви се споделят и от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.272 от ГПК той препраща към тях. За изчерпателност следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.145 от ТЗ управителят на дружеството с ограничена отговорност отговаря имуществено за причинените на дружеството вреди. Т.е. в разпоредбата е предвидена пълна имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. За да се реализира тази отговорност разбира се, следва да са налице елементите от фактическия й състав - действия или бездействия на управителя, с които нарушава задълженията си към дружеството с ограничена отговорност; настъпване на вреда за дружеството, изразяваща се в пропусната полза или както е в казуса в претърпяна щета; причинна връзка между вредата и поведението на управителя и виновно отношение към деянието. Както беше посочено в казуса е налице поведение на управител на дружество с ограничена отговорност, изразяващо се в нарушение на възникналите от мандатното му правоотношение с дружеството, вменени му с разпоредбата на чл.141, ал.1 от ТЗ задължения, свързани със стопанската отчетност и контрол, и което поведение е довело до причиняване на щета в размер на 20 000 лв.- без основание разходване на дружествени средства.
Всъщност изхождайки от предписаното от разпоредбата на чл.269, предл. последно от ГПК правомощие на настоящата инстанция, спорен в производството е само очертаният от въззивна жалба въпрос допустимо ли е в производството извършеното от първоинстанционния съд прихващане до размера на по-малката сума измежду установената като причинена щета сума от 20 000 лв. и сумата от 40 430 лв., внесена от ответника на 30.07.2010 г. по банковата сметка на ищцовото дружество. Направеният във възивната жалба довод е правно обоснован със забраната, установена в разпоредбата на чл.105 от ЗЗД. Доводът е обоснован с мотива, че вземането на ищеца за сумата от 20 000 лева, произтича от умишлено противоправно поведение на ответника, което поведение, доколкото съставлява неизпълнение на задължение на ответника да възстанови средствата, получени в качеството му на управител и неизразходвани за нуждите на дружеството, обуславяло като форма на вина умисъл, а не небрежност.
За да отговори на този въпрос настоящата въззивна инстанция съобрази разпоредбата на чл.105 от ЗЗД, съгласно която не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, породени от умишлени непозволени деяния. Тази разпоредба има предвид факултативна компенсация, която е възможна само със съгласието на кредитор, в полза на когото е установена пречка за компенсиране. В настоящото производство този кредитор, в полза на когото е установена пречка за компенсиране, е ищцовото дружество. И това е така, защото неговото вземане произтича от виновно поведение на ответника, поведение което се изразява в нарушение на задълженията на управителя, произтичащи от мандатното му правоотношение с дружество, правно и структурно обособено като О., свързани със стопанската отчетност и контрол, и което поведение е причинило на ищцовото дружество щета в размер на процесните 20 000 лв. Именно в полза на основния кредитор законът, в частност в чл.105 от ЗЗД, предоставя право да изрази или не съгласие, и съдът следва да съобрази наличието на такова съгласие. В настоящото производство е безспорно обстоятелството, че основният кредитор не е дал своето съгласие. Противоправното поведение на ответника да не изпълни задължението си да възстанови получени в качеството му на управител средства или да обоснове израходването на такива средства за нужди на дружеството, действително могат да обосноват умишленото му виновно поведение. А последното пък обосновава неприложимост в настоящото производство на съдебното прихващане като способ за погасяване на задължения, защото отсъства съгласие на кредитора, в чиято полза законът е предоставил това право. Независимо от изложеното, не без значение в казуса е и установеното от вещото лице обстоятелство, че с внесената от ответника сума в размер на 40 430 лв., вече е било направено счетоводно прихващане по реда на чл.76 от ЗЗД.
Изложеното до тук установява неправилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, с оглед на крайния му резултат, а именно следва да бъде отменено така постановеното решение изцяло, вместо което да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество исковата сума в размер на 20 000 лв.,съставляваща причинена щета и произтичаща от виновното му противоправно поведение в нарушение на задълженията му на управител, произтичащи от мандатното му правоотношение с дружеството и свързани със стопанската отчетност и контрол.В смисъла на изложеното се следва на ищцовата страна присъждане на изрично поисканите за първоинстанционното производство разноски в установения от съда размер от 1 307 лв.
При този изход пък на въззивното производство доколкото са изрично поискани се следват на жалбодателя разноски в доказания размер от 400 лв. –държавна такса за въззивно обжалване.
Ето защо, въззивният съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 335/11.01.2013 г., постановено по Г.д.№ 984/12 г. по описа на Кърджалийския районен съд, ИЗЦЯЛО, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Х. Й., с ЛНЧ *, с настоящ адрес в Г.К., ж.к. „В.” № *, вх.”*”, ап.*, да заплати на „Б.” О., със седалище и адрес на управление: Г.А., кв.”Л. ч.” № *, със съдебен адрес Г.К., ул.”Б.” № *,вх.”*, ап*, А. Д.Г., сумата в размер на 20 000 лв.,получена от него с РКО № 50/ 30.04.2007 г. в качеството му на управител на дружеството, за която не е представил в счетоводството на дружеството разходооправдателни документи, и която съставлява щета на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от предявяване на иска-19.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х. Й., с ЛНЧ *, с настоящ адрес в Г.К., ж.к. „В.” № *, вх.”*”, ап.*, да заплати на „Б.” О., със седалище и адрес на управление: Г.А., кв.”Л. ч.” № *, със съдебен адрес : Г.К., ул.”Б.” № *,вх.”*”,ап.*, А. Д.Г., сумата в размер на 1307 лв., съставляваща направени в първоинстанционното производство разноски.
ОСЪЖДА Х. Й., с ЛНЧ *, с настоящ адрес в Г.К., ж.к. „В.” № *, вх.”*”, ап.*, да заплати на „Б.” О., със седалище и адрес на управление: Г.А., кв.”Л.ч.” № *, със съдебен адрес : Г.К., ул.”Б.” № *,вх.”*”, ап.*, А. Д.Г., сумата в размер на 400 лв., съставляваща направени във възивното производство разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.

File Attachment Icon
8699D80CF43EA799C2257B5C003C43D3.rtf