Определение № 453

към дело: 20195100500099
Дата: 05/07/2019 г.
Съдия:Васка Динкова Халачева
Съдържание
Производството е с правно основание чл.274 и сл. от ГПК,.
Депозирана е в срок, от „А. за С. на В.” Е., Г. С., частна жалба срещу протоколно определение, постановеното в открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2019 г. по Г. д. № 876/2018 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което съдът е отхвърлил молбата на дружеството за съвместно разглеждане на предявен при условията на евентуалност осъдителен иск в образуваното по реда на чл.422, ал.1 от ГПК производство. Твърди се в частната жалба, че атакуваното протоколно определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се в този аспект съображения, че първоинстанционният съд не съобразил константната съдебна практика, съгласно която за С. на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът разполагал с правото или да предяви осъдителен иск, съединен с иска по чл.422, ал.1 от ГПК, или да инициира ново заповедно производство. Жалбодателя твърди също, че предявените осъдителни искове били съединени при условията на евентуалност с установителните искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК с предмет едни и същите В.. Условието за разглеждане на осъдителните искове било отхвърлянето на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението, като в този случай се навеждало ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни искове/, а именно: уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази хипотеза, съединяването при условията на евентуалност на осъдителните искове с установителните по реда на чл.422 от ГПК било допустимо, тъй като ищецът имал правен интерес от разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за отхвърляне на главните искове било свързано с настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост, когато за момента на осъществяване, на която се поддържало по двата вида искове различни темпорални момента —преди и след заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед доводите си, жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното протоколно определение от 31.01.2019г., като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба Д. П. К., представляван от назначения му особен представител А. М. К., не представя отговор по реда и при условията на чл.276, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира следното:
С нарочна молба с вх.№ 1000/29.01.2019 г., депозирана в срока след постановяване на определение по чл.140 от ГПК и преди провеждане на откритото съдебно заседание, ищецът-жалбодател в настоящото производство- „А. за С. на В.” Е., Г. С., на основание чл.212 от ГПК, при условията на евентуалност, предявил осъдителен иск, с искане решаващият съд, ако приеме, че ответникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и не уважи предявените вече установителните искове, да осъди ответника да заплати на ищеца посочените процесни суми.
С обжалваното в настоящото въззивно производство протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2019 г., решаващият първоинстанционен съд не е приел за съвместно разглеждане така предявения при условията на евентуалност осъдителен иск в образуваното пред него производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. За да постанови своето определение, съдът, цитирайки постановена по реда на чл.290 от ГПК / във варианта му до ДВ бр.86/ 2017 г./ съдебна практика, е приел, че в производство по чл.422 от ГПК е недопустимо предявяване на осъдителен иск, тъй като кредиторът нямал правен интерес от предявяването му, като такъв той би имал само в хипотезата на обезсилване на постановената по чл.410 от ГПК заповед. Съдът е приел и, че съгласно приетото в т.11б от ТР № 4/18.06.2014г., пост. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по чл.422 от ГПК, било допустимо приемане за съвместно разглеждане на други искове на ищеца по чл.210, ал.1 от ГПК, на насрещен иск по чл.211 от ГПК, инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК, ако били налице условията за приемането им, но и, че тези именно условия в образуваното пред него производство не били налице. Съдът е постановил, че определението подлежи на обжалване.
Против първоинстанционното определение е постъпила, стояща в основата на настоящото въззивно производство, частната жалба на „А. за С. на В.” Е., Г. С.. Обжалваното обаче с нея определение, с което решаващият съд не е приел за съвместно разглеждане предявения при условията на евентуалност осъдителен иск в образуваното пред него производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, не попада сред подлежащите на самостоятелно обжалване определения по чл. 274, ал. 1 от ГПК. И това е така, защото с това определение не се прегражда развитието на производството по първоначално предявения иск по чл. 422 от ГПК и в този смисъл, то не е от категорията определения, посочени в чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК. Определението не е и сред посочените в чл.274, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като в процесуалния закон не се съдържа разпоредба, предвиждаща обжалване с частна жалба на определение с посоченото съдържание.
С оглед на изложеното, съдът намира, че постановеното от РС- Кърджали определение не подлежи на обжалване, поради което подадената частна жалба се явява процесуално недопустима. Този извод е съобразен и със съдебната практика по идентичен въпрос- определение № 419 от 21.07.2015 г. на ВКС по ч. т. дело № 1152/2015 г. на второ т. о. на ВКС, така и определение № 16 от 21.01.2019 г., постановено по в. ч. т. д. № 22/ 2019 г. по описа на ПАС, както и наложилата се съдебна практика в Кърджалийския окръжен съд, обективирана и в Определение № 176/13.02.2019 г., постановено по в.ч.Г.д.№ 40/2019 г. Или, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
По изложените съображения, Кърджалийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 2167/28.02.2019 г., подадена от „А. за С. на В.” Е., Г. С., с ЕИК , против протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2019г. по Г.д.№ 876/2019 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което не е приет за съвместно разглеждане, предявеният от дружеството при условията на евентуалност, осъдителен иск в образуваното пред първоинстанционния съд производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. Г. д. № 99/2019 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.



Председател: Членове: 1. 2.

File Attachment Icon
9054F69D16402E2CC22583F3004451B4.rtf