Решение № 64

към дело: 20185100600162
Дата: 12/11/2018 г.
Съдия:Деян Георгиев Събев
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 103/27.09.2018 год., постановена по Н.о.х.дело № 903/2018 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ю. А. С. от С., общ.Ч., О. за виновен в това, че на 25.02.2018 год. в гр. К. причинил на Х. В. У. от гр. К. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб, на първи и втори горни леви зъби и на първи долен ляв зъб, както и счупване на първи долен десен зъб до нивото на венеца, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12, във вр. с чл.129 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58а ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. Осъдил е подсъдимия Ю. А. С. да заплати на Х. В. У. от Г. сумата общо в размер на 5 400 лв., от които 4000 лв. представляващи обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, както и сумата от 1 400 лв. обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, като е отхвърлил гражданският иск в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв., касаеща обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. С присъдата съдът е възложил на подс.Ю. С. да заплати направените по делото разноски от частния обвинител и граждански ищец Х. В. У., в размер на 600 лв.; както и е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на РС – К. направените в хода на досъдебното производство разноски и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Съдът се е разпоредил и с вещественото доказателство по делото.
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.Ю. А. С. от С., общ.Ч., О., който обжалва присъдата само в частта й относно наложеното му наказание „лишаване от свобода”, което намира за явно несправедливо, с оглед постановеното ефективно изтърпяване на същото. Твърди в жалбата си, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, като по отношение на него са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК. Моли обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която е постановено наложеното му наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бъде отложено за срок от 4 или 5 години, на основание чл.66 ал.1 от НК, а в останалата й част присъдата бъде потвърдена. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения. Представят нови доказателства относно трудовата ангажираност на подс.С., както и относно характеристичните му данни. В хода на съдебните прения подсъдимият твърди, че съжалява за извършеното, но бил нападнат и ударил пострадалия, за да се защити. В последната си дума подс.Ю. С. моли за справедливо наказание.
Гражданският ищец и частен обвинител Х. В. У. от Г. не се явява в съдебно заседание, редовно призован. Повереникът му – А. П. от АК – К., изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, като моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Счита, че съдът е изложил подробни мотиви по отношение на вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание, което намира за справедливо. Претендира заплащане на направените разноски пред въззивната инстанция.
Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна. Твърди, че в мотивите на съда са изложени подробни съображения, които обосновават определеното наказание на подсъдимия, вкл. и ефективното му изтърпяване. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице – подсъдимия, и в законоустановения 15-дневен срок от постановяване на присъдата, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия С. обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, при което подсъдимият С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства относно трудовата ангажираност на подсъдимия и относно характеристичните му данни – Трудов договор № 007/21.11.2018 год., сключен между „Р. Й. Д.” ЕООД – с.Ч., като работодател, и Ю. А. С., като работник; както и Характеристика на Ю. А. С., издадена от кмета на С., общ.Ч., О.. Въз основа на събраните на досъдебното производство и в хода на въззивното съдебно следствие доказателства, от фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият Ю. А. С. е роден на **.0*.19** год. в гр.П, като постоянно живее в С., общ.Ч., О.. Има завършено основно образование, разведен е, не е осъждан, трудово ангажиран към момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция.
На 25.02.2018 год. около 04.30 часа пострадалият свидетел Х. У. се намирал в нощен бар-дискотека „К. **”, находяща се в хотел „А.” в гр. К., като седял на бара заедно със свой приятел - св. Н. М.. По същото време в заведението влязла група от 4-5 души, между които бил и подс.Ю. С. (наричан „К.”), св. С. С. и други. Докато групата влязла навътре в заведението, подс.С. се спрял при св.Н. М. и св.Х. У., с които се поздравили. В заведението било много шумно. Подс.Ю. С., видимо пиян, започнал да говори нещо, което св. Х. У. възприел като подигравка спрямо св.Н. М. Св.Х. У. казал на подсъдимия да отива при компанията си, при което последният започнал да се заяжда с него. В един момент подс.С. хванал св.У. за блузата, издърпвайки го към себе си. Св. Н. М. ги разделил и се опитал да ги успокои, след което той и св.Х. У. излезли на площадката пред заведението. След тях дошли подс.Ю. С. и неустановени при разследването лица от неговата компания. На площадката имало и други хора.
Пред заведението подс.С. започнал да обижда и псува св.У., като заплашвал да го „затрие”. Св.У. се опитвал да успокои агресивния С., отговарял му спокойно и тихо, без да го провокира, тъй като и друг път го бил виждал в подобни, според него „неадекватни” и „странни”, състояния. Подсъдимият взел от земята празна бирена бутилка, хванал я за гьрловината и счупил основата й, след което насочил острите й ръбове към шията на св.У., казвайки му, че ще го заколи, на което последният казал само: „Добре”. Св.М. отишъл при подсъдимия и хванал ръката му със счупената бутилка, при което подс.С. пуснал стъклото на земята. След това подсъдимият казал: „Аз ще ти покажа какво ще се случи”, и се качил на таксиметров автомобил, който го откарал. Св.Х. У. останал на площадката, а св. Н. М. се върнал в заведението.
В същото време подс.С. бил откаран от таксиметровия автомобил в близост до комплекс „О.”, където бил паркиран неговия автомобил, марка „М” с чужда регистрация. С тичане той стигнал до автомобила си, отключил го и взел от него пистолет. След това се обърнал към хората, стоящи на входа пред нощен бар „С”, и им извикал на турски език: „Ще дойдете ли да се бием срещу помаците в **!”. Някои от хората му отговорили с „Не”, след което подсъдимият побягнал сам в посока на „К **”.
Докато св.Х. У. стоял на площадката пред „К **” и взимал огънче за цигарата си от св.Г. Н., подс. Ю. С. се приближил в гръб към двамата и неочаквано нанесъл на св. Х. У. удар в лицето с ръка, в която държал носения от него пистолет, като ударът попаднал в областта на устата на св.У.. Св.У. изпитал силна болка, навел се и се хванал за устата, при което в шепата му изпадали няколко зъба, имало и много кръв. Свидетелят усетил, че има разкъсване на устната. В същото време св.Н., който видял пресягането на ръката на подс.С. през рамото си, се обърнал, видял кой се пресяга и попитал подсъдимия какво прави, при което видял пистолет в ръката му. Хванал подсъдимия и го избутал, при което подс.С. отстъпил назад, вдигнал пистолета и възпроизвел изстрел в посока нагоре.
Лица, между които и св.Д. К., хванали подсъдимия за ръцете и го успокоявали с думи. Подсъдимият С. крещял, псувал и буйствал. Св.У. постоял близо до входа на сградата, с кръв по устата, държейки салфетка до устата си, а впоследствие бил откаран с автомобил до „Спешно отделение” в МБАЛ „Д-р Ат.Д.” - Г..
Видно от писменото заключение на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, на пострадалия Х. У. било причинено избиване на първи горен десен зъб, на първи и втори горни леви зъби и на първи долен ляв зъб; счупване на първи долен десен зъб до нивото на венеца; оток, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана на горната и долната устна. Вещото лице е дало заключение, че описаните увреждания са получени при действието твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалия. Съгласно посоченото заключение, избиването на първи горен десен зъб, на първи и втори горни леви зъби и на първи долен ляв зъб, както и счупването на първи долен десен зъб до нивото на венеца е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето; разкъсно-контузната рана на лигавицата на горната устна е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.
В хода на досъдебното производство подс.С. е предоставил Удостоверение от РУ - К. към ОДМВР - К., за уведомление от 15.11.2017 год. за притежание на газов пистолет по чл. 54 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Пистолетът не е представен по делото, като няма данни дали подсъдимият е ударил пострадалия с този пистолет.
Със Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-80/26.02.2018 год., издадена от полицейски орган на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, подс.Ю. С. бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР в помещението за временно задържане на лица в РУ - К. към ОДМВР - К., за времето от 00.10 часа на 26.02.2018 год. до 00.10 на 27.02.2018 год.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия Ю. А. С., направено в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; от събраните на досъдебното производство гласни доказателства - показанията на свидетелите Х. В. У., О. М. А., С. Е. Т., Г. Д. Н., Р. С. Р., Д. Е. К., С. Т. С., С. А. Л. и Б. Р. Е., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, които следва да бъдат кредитирани изцяло; от писмените доказателства, приобщени от първоинстанционния съд към доказателствената съвкупност по надлежния ред – съдебномедицинско удостоверение № 36/2018 год., издадено от съдебен лекар, писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 20/2018 год., протокол за доброволно предаване от 27.02.2018 год., протокол за оглед на веществени доказателства от 09.03.2018 год. и фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване от 01.03.2018 год., Удостоверение за уведомление № 1755/15.11.2017 год., справка за съдимост на Ю. А. С. с рег. № 268/27.02.2018 год., характеристична справка на Ю. С., Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-80/26.02.2018 год., издадена от полицейски орган на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от подсъдимия С.; както и от събраните в хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателства - Трудов договор № 007/21.11.2018 год., сключен между „Р. Й. Д.” ЕООД – с.Ч., като работодател, и Ю. А. С., като работник, и характеристика на Ю. А. С., издадена от кмета на С., общ.Ч., О., които гласни и писмени доказателства и веществено такова изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Ю. А. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.131 ал.1 т.12, във вр. с чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК – на 25.02.2018 год. в гр. К. причинил на Х. В. У. от гр. К. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб, на първи и втори горни леви зъби и на първи долен ляв зъб, както и счупване на първи долен десен зъб до нивото на венеца, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, приемайки, че същите подкрепят изцяло самопризнанието от подсъдимия С. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изложените от решаващият съд съображения в тази връзка се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивната жалба на подсъдимия по същество се прави оплакване само за явна несправедливост на наложеното му наказание, изразяваща се в неправилен отказ на първоинстанционния съд да приложи института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК.
С оглед така установената фактическа обстановка, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието, предмет на повдигнатото на подс.С. обвинение, от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни. От обективна страна е налице причиняване на средна телесна повреда от подс.С. на пострадалия св.Х. У. по смисъла на чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК – нанасяне на удар с ръка в областта на устата на свидетеля, при което са били избити и счупени 5 бр. зъби на последния, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Налице от обективна страна е и квалифициращото деянието на подс.С. обстоятелство по чл.131 ал.1 т.12 от НК – причиняване на средната телесна повреда на пострадалия по хулигански подбуди. Това е така, тъй като както правилно е приел в мотивите към присъдата си и първоинстанционният съд, причиняването на средната телесна повреда на св.У. подс.С. е извършил на обществено място и по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото и човешката личност, както и грубо пренебрежение и незачитане на правилата за поведение в обществото и на установения правов ред, т.е. деянието е извършено по хулигански подбуди. Обосновано първоинстанционният съд е мотивирал този си извод с обстоятелството, че подсъдимият се е спречкал с клиент в заведение, без последният да го е предизвикал по какъвто и да било начин, напротив - опитвал се да го успокои, въпреки което подсъдимият е взел пистолет и веднага след това, с тичане, се върнал до пострадалия У. и му нанесъл в гръб удар с ръка, в която държал пистолета, в областта на устата, след което е възпроизвел и изстрел, крещял, псувал и се заканвал на св.У.. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че агресивното поведение на подс.С. е безпричинно, непредизвикано, непровокирано и немотивирано от пострадалия или от други лица, същото е започнало още в заведението, където е дърпал пострадалия за ризата, продължило е пред заведението със счупване на бутилка и насочването на режещия ръб към шията на У., съпроводено със закани, и е завършило с причиняване на средна телесна повреда на пострадалия и възпроизвеждане на изстрел на публично място, в присъствието на много хора. Действията на подс.С. - нанасяне на силен удар ръка, в която държи пистолет, на лице на публично и обществено достъпно място, възпроизвеждането на изстрел с пистолет, крещяне, псуване и закани към пострадалия св.У., са несъмнено непристойни такива, като с осъществяването им подс.Ю. С. грубо е нарушил установения обществен ред и спокойствие, като същевременно е засегнал обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност и здравето на човека. Посоченото представлява непристойно поведение, невъзпитаност и изразява не на лична вражда, а незачитане на установения правопорядък, нормите на нравствеността и морала, нормите в обществото, правата и интересите на гражданите, като поради публичната достъпност на мястото, случаят е станал достояние на неограничен кръг от хора, като на инцидента са присъствали множество граждани.
Настоящият състав намира, че престъплението е осъществено от подсъдимия С. и от субективна страна, при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му, видно от начина на причиняване на увреждането – чрез удар с ръка, в която подсъдимия е държал пистолет, както и от насоката на удара – в областта на устата на пострадалия, и силата на нанасянето му /достатъчна за избиването на четири зъба и счупването на един зъб до нивото на венеца/. Изхождайки именно от тези обективни данни, следва да се направи извода, че нанасяйки удара с ръка, в която държал пистолет, в областта на устата на св.У., подс.С. е искал, пряко целял причиняването на такова увреждане, респ. настъпването на вредоносния резултат.
При налагане на наказанието на подсъдимия С. първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало и направеното самопризнание; а като отегчаващи отговорността му обстоятелства – негативните характеристични данни по местоживеене на подсъдимия, обстоятелството, че извършването на изпълнителното деяние е предхождано от други хулигански действия, вкл. и с призив за масово сбиване, както и обществената опасност на деянието, която съдът е счел за такава над типичната за този вид престъпления, обусловена от броя и степента на телесните увреждания – 4 избити зъба, един счупен зъб до нивото на венеца и причиняване на една лека телесна повреда, както и от високия обществен отзвук на случилото се. Въз основа на тях първоинстанционният съд е намерил, че на подс.С. следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, към минималния предвиден в закона размер на наказанието за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което е намалил с 1/3, съгласно императивната разпоредба на чл.58а ал.1 от НК, налагайки на подсъдимия С. наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години. Първоинстанционният съд е намерил също, че приложението на института на условното осъждане би било несправедливо и несъответстващо на характера и тежестта на извършеното престъпление, на личността на дееца – агресивен, арогантен, жесток, проявяващ престъпна упоритост с изключително агресивното си поведение, започнало още от влизането му в заведението, както и не би постигнало целите на наказанието и неоправдано би занижило наказателната репресия. Мотивиран от тези съображения, първоинстанционният съд е постановил така наложеното на подс.С. наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „общ” режим, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Настоящата инстанция намира, че при индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия С., първоинстанционният съд не е направил пълна и задълбочена преценка на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Така, съдът неправилно е отчел като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство посочената от него като по-висока от типичната за този вид престъпления степен на обществена опасност на деянието, обусловена от броя и степента на телесните увреждания на пострадалия. Това е така, тъй като характера на засегнатите обществени отношения е взет предвид от законодателя при определяне на размера на предвиденото наказание за съответното престъпление, а броя и степента на телесните увреждания на пострадалия свидетел са типични за този вид престъпления – касае се за една средна телесна повреда /макар и с 5 избити и счупени зъби/, причинена от един удар с ръка. Изцяло неясен остава за настоящата инстанция извода на първоинстанционния съд за висок обществен отзвук на случилото се, тъй като данни за такъв отзвук не са налични в кориците на делото, още повече, че такива факти не се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт и не са признати от подсъдимия в хода на проведеното съкратено съдебно следствие, поради което е недопустимо такива да бъдат ползвани от съда при индивидуализацията на наказанието в негов ущърб. Дискусионен е и изводът на първоинстанционния съд, че подс.С. не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене. Действително, в хода на досъдебното производство е представена характеристична справка за подс.С., изготвена от младши полицейски инспектор, в която е посочено, че по местоживеене подс.Ю. С. не се ползва с добри характеристични данни. Същевременно, обаче, в хода на проведеното въззивно съдебно следствие е представена характеристика на подсъдимия С., изготвена от кмета на С., общ.Ч., О., в която същия е посочил, че подс.Ю. С. по характер е тих и скромен, като винаги е имал добри взаимоотнощения с всички в селото, т.е. видно е от характеристиката, че подсъдимият се ползва с добри характеристични данни по местоживеене. Не без значение за преценката на личността на дееца е и обстоятелството, че към момента на разглеждане на делото пред въззивната инстанция, подс.С. е трудово ангажиран. Необоснован в значителна степен е и направеният от първоинстанционният съд извод относно личността на дееца – че същият е агресивен, арогантен и жесток, проявяващ престъпна упоритост с изключително агресивното си поведение, тъй като от установената по делото по несъмнен начин фактическа обстановка такъв извод за личността на дееца като цяло не може да бъде направен с категоричност.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че данните за личността на дееца, както и характера и тежестта на извършеното престъпление налагат извода, че целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без наложеното на подс.С. наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години да бъде изтърпяно ефективно. За разлика от първоинстанционният съд, настоящият състав счита, че отчетените и от двете съдебни инстанции относително млада възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, наличието и на положителни характеристични данни /наред с негативните такива/, трудовата му ангажираност, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното, което очевидно е изолиран случай, водят до извода, че предупредителното и възпиращо действие на наказанието върху подс.С., а и спрямо останалите членове на обществото, може да бъде постигнато и без неговата принудителна изолация в местата за лишаване от свобода. Посочените обстоятелства надделяват над тежестта на извършеното деяние от подсъдимия, като откъсването му от обществото не би допринесло за осъществяване на по-ефективна преоценка и преосмисляне на бъдещото му поведение. Що се отнася до генералната превенция на наказанието, то настоящата инстанция намира, че тя също може да бъде постигната с приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, защото условното осъждане оказва в не по-малка степен предупредителен, възпитателен и възпиращ ефект както върху подсъдимия, който при наличие на бъдещо престъпно поведение ще изтърпи и отложеното наказание, така и спрямо другите членове на обществото. Според настоящия състав, посоченият ефект на условното осъждане може да бъде постигнат и с по-дълъг изпитателен срок, около максималния предвиден в закона такъв.
Или, съдът намира, че извода за първоинстанционния съд – че приложението на института на условното осъждане би било несправедливо и несъответстващо на характера и тежестта на извършеното от подсъдимия С. престъпление, е необоснован, като неправилния отказ на съда да приложи условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК прави наложеното на подс.С. наказание неоправдано тежко и очевидно несъответстващо на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца, както и на останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимая обстоятелства, т.е. явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.2 от НПК. С оглед изложеното по-горе съдът намира, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на законите, да се въздейства предупредително – възпиращо спрямо него, както и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, не е необходимо изолирането на подс.С. от обществото и свойствената му семейна и социална среда. Налице са и останалите предпоставки за приложение на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК – наказанието „лишаване от свобода”, което е наложено на подс.С. е по-малко от 3 години и подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер. Ето защо, на основание чл.66 ал.1 от НК следва изпълнението на наложеното на подс.С. наказание „лишаване от свобода” да бъде отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. Настоящата инстанция намира, че наказанието „лишаване от свобода” в така определените размер и начин на изтърпяване напълно отговаря на характера и тежестта на извършеното от подс.С. престъпление, на обществената опасност на деянието и дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Ето защо, следва да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде отменена в частта й, с която е постановено наказанието „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно от подс.С. при първоначален „общ” режим, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” следва да бъде отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и в гражданско - осъдителната част на обжалваната присъда. По несъмнен начин е установено от доказателствата по делото, че вследствие на виновното и противоправно поведение на подс.С., на св.Х. У. е било причинено телесно увреждане, от което същият е претърпял през немалък период от време болки, страдания и неудобства /затруднения в дъвченето и говоренето/, които следва да бъдат възмездени от подсъдимия. Следва да бъде отчетено още, че освен инкриминираната средна телесна повреда, от деянието на подсъдимия са били причинени и други телесни увреждания на св.У. – оток, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана на горната и долната устна, по същество представляващи леки телесни повреди по смисъла на чл.130 от НК, които макар и да се „поглъщат” от средната телесна повреда в наказателноправен аспект, също са причинили болки и страдания на пострадалия, и които също следва да бъдат обезщетени от подсъдимия. Присъденото от първоинстанционния съд на пострадалия свидетел обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. е съобразено с критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като настоящата инстанция намира, че същото е необходимо, достатъчно и в състояние напълно да го възмезди за претърпените неимуществени вреди. Основателен и доказан е и предявеният граждански иск в частта му относно претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, изразяващи се в направени от пострадалия св.У. разходи за стоматологично лечение – девитализация и поставяне на металокерамични коронки на мястото на избитите и счупени зъби, в размер на 1 400 лв., поради което обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е уважил гражданския иск и в тази му част, осъждайки подс.С. да заплати на пострадалия св.У. и още сумата в размер на 1 400 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди. Правилно първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат, в размер 600 лв. Като законна последица от признаването на подс.С. за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е и осъждането му да заплати по сметка на първоинстанционния съд държавна такса върху уважения граждански иск; а по сметка на ОД на МВР – К. – да заплати направените на досъдебното производство разноски за изплатени възнаграждения на вещи лица. Законосъобразно първоинстанционният съд се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че извън наложителното изменение на първоинстанционната присъда в посочената по-горе в мотивите част, в останалата й част обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.
При този изход на делото, и с оглед основателността на въззивната жалба на подс.С., претенцията на повереника на частния обвинител и граждански ищец за осъждане на подсъдимия да заплати на последния направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, е неоснователна, поради което същата не следва да бъде уважавана.
Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.3 и т.6, във вр. с чл.337 ал.1 т.3 и чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 103/27.09.2018 год., постановена по Н.о.х.дело № 903/2018 год. по описа на Кърджалийския районен съд, като я ОТМЕНЯ В ЧАСТТА Й, с която е постановено наложеното на Ю. А. С. от С., общ.Ч., О., с ЕГН *, наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, и на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 2 години, наложено на Ю. А. С., със снета по делото самоличност, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

File Attachment Icon
9379621DAB8BA099C22583600034E792.rtf