Решение № 31

към дело: 20125100500421
Дата: 02/18/2013 г.
Съдия:Тонка Гогова Балтова
Съдържание
С решение № 111/11.10.2012 г., постановено по гр. д. № 748/2012 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от С. И. И. от с. В., общ. Ч., обл. Кърджали против Х. И. И. и Ф. Ю. И., двамата от с. В., общ. Ч., обл. Кърджали, иск по чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищеца собствеността и владението на 1/5 идеална част от поземлен имот с пл. сн. № **, кв. 8, с площ 860 кв.м. по ПУП на с. В., общ. Ч., одобрен със заповед № **/07.02.1990 г., както и на 1/5 идеална част от построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., състояща се от три стаи и салон и паянтова стопанска сграда със застроена площ 86 кв.м., при граници на поземления имот: север- общински незастроен терен, юг- общински незастроен терен, изток- поземлен имот с пл.сн. № 65, кв. 8 и запад- земеделски земи. С решението С. И. И. е осъден да заплати на Х. И. И. направените по делото разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С. И. И. от с. В., общ. Ч., който го обжалва чрез пълномощника си като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага подробни съображения. Сочи в жалбата, че съдът приел, че процесния имот, ведно с построените в него сгради, бил собствен на общия на страните наследодател- И. Х. И.. До 2004 г. ищецът, съвместно с ответниците владяли спорния имот. Съдът кредитирал изцяло твърдението на ответниците, че приживе бащата на страните имал волята ищецът да живее в закупения имот, а ответникът да остане да живее при него, което не било безспорно установено. Следвало да се отчете, че дори и да е имал такава воля приживе, тя не била материализирана в изискуемата от закона форма, което да породи транслативен вещно- прехвърлителен ефект по отношение на собствеността спрямо процесния имот. В нарушение на материалния закон, съдът отчел в полза на ответниците обстоятелството, че останалите братя и сестри, първоначално конституирани като ищци в производството, направили отказ от иска по отношение на техните идеални части, а ищцата Ф. И. Е. при заявяването на своя отказ направила признание, че й било известно, че родителите й преди своята смърт са „дали" имота на брат й Х., тъй като той живял при тях до смъртта им и се грижил за тях. Ответникът Х. И. И. се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание давност, при което следвало да докажат текла в тяхна полза придобивна давност. Моли да се постанови решение, с което да се отмени атакуваното и се уважат предявените искове. Претендира разноски за двете инстанации.
Вззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Ищецът С. И. И. от с. В., общ. Ч. твърди, че той и първият ответник, негов брат, били съсобственици по наследство на поземлен имот с пл. сн. № **, кв. 8, с площ 860 кв.м. по ПУП на с. В., общ. Ч., одобрен със заповед № **/07.02.1990 г., ведно с построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., състояща се от три стаи и салон и паянтова стопанска сграда със застроена площ 86 кв.м., при граници на поземления имот: север- общински незастроен терен, юг- общински незастроен терен, изток- поземлен имот с пл.сн. № **, кв. 8 и запад- земеделски земи. Наследниците били петима като ищецът и първият ответник притежавали по 1/5 идеална част от този имот. Описаният имот бил бивша собственост на покойните им родители И. Х. И. и А. А. И., бивши жители на с. В., общ. Ч.. Същите построили върху собственото си дворно място по време на брака си, преди около 50 години, жилищната сграда и стопанската постройка. В процесния имот наследодателите живеели до смъртта си- баща им до 1992 г., а майка им- до 2004 г. Всички братя и сестри живеели в имота през различни периоди от време. Ответниците Х. И. И. и съпругата му Ф. Ю. И. живеели в процесната паянтова стопанска сграда до 2004 г., която пригодили за живеене, а в жилищната сграда живеели И. и А. И.. След нейната смърт в жилищната сграда се установили ответниците и от тогава до настоящия момент владеели процесната къща, но по отношение на наследствените дялове били обикновени държатели. До лятото на 2011 г. нямало спорове между страните. Без знанието на ищците, първият ответник заедно със съпругата си- втория ответник, се снабдили с нотариален акт за собственост за целия имот, включително и за идеалните части на ищците с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 49 т. 1 дело № **/2007 г. на нотариус № *** К. З.. За нотариалния акт ищеца узнал едва през лятото на 2011 г., след като ответниците за първи път му отказали достъп до дворното място и до ползваната от него стопанска постройка. Не можели доброволно да разрешат възникналия спор.
От фактическа страна се установява следното:
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № **, том I, per. № ****, дело № 51/2007 г. на нотариус № *** К. З., на 21.12.2007 г. ответникът по иска Х. И. И. бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл. сн. № **, кв. 8, с площ 860 кв.м. по ПУП на с. В., общ. Ч., одобрен със заповед № **/07.02.1990 г., ведно с построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., състояща се от три стаи и салон и паянтова стопанска сграда със застроена площ 86 кв. м., при граници на поземления имот: север- общински незастроен терен, юг- общински незастроен терен, изток- поземлен имот с пл. сн. № 65, кв. 8 и запад- земеделски земи. Било записано, че при съставянето на нотариалния акт била представена скица № 18/31.01.2005 г., презаверена на 13.12.2007 г. от Община Ч.. Скицата не е приложена към самата нотариална преписка, но това не прави нотариалното удостоверяване нищожно.
От приложеното заверено копие на разписен лист- „В.- Ж.”- Кърджалийски окръг, се установява, че имот ** е записан като собственост на ответника Х. И. И. на основание н. акт № 49/21.12.2007 г.
От удостоверение за наследници № 37/14.12.2011 г. на кметство с. Ж., общ. Ч., обл. Кърджали се установява, че общия на страните наследодател И.Х. И. е починал на 30.08.1992 г. /акт за смърт № 3/31.08.1992 г./ и че страните по делото- С. И. И. и Х. И. И. са негови синове. Майката на страните и съпруга на наследодателя И. И.- А. А. И., е починала на 11.01.2004 г.
Не се спори по делото и се установява от писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели С.Ш., М. И., С. Р., Р. Х., Д. М. и М. Р., че общият на страните наследодател е притежавал поземлен имот с пл.сн. № ** в кв. 8 по плана на с. В., общ. Ч., ведно с построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда. Децата напускали дома на родителите си през различни периоди от време.
Не се спори и за това, че съседния на процесния имот с пл. сн. № 65 през 1978 г. бил закупен на името на ищеца С. И. И., който със семейството си се преместил да живее в него, а в процесния имот останал да живее ответникът заедно със съпругата си и родителите му до тяхната смърт. До преди няколко години между процесния имот и този, в който живее ищеца, не е имало ограда и дворните места се ползвали заедно и от ищеца, и от ответника. След 2007 г. ответникът и неговият син построили в процесния имот нова двуетажна жилищна сграда, като за построяването й помагал и ищеца, който поставил ограда между двата имота. По делото се установява и това, че приживе бащата на страните, е имал волята ищецът да живее в закупения имот, а ответникът да остане да живее при него в процесния имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан, поради което следва да се уважи. Съображенията на съда са следните:
Правото на собственост не се изгубва с неговото неупражняване и не се погасява по давност. То може да се изгуби само ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Неползуването на имота не води до изгубване на правото на собственост и не представлява отказ от права.
Сънаследникът може да придобие по давност частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в чл. 79 ал. 1 от ЗС 10- годишен давностен срок, ако в този период упражнява фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато като наследникът, който не ползва имота, не трябва да доказва активно поведение, а обратното- то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец. Всеки от сънаследниците може да се ползува от общата вещ, но не е достатъчно един от сънаследниците да се ползува сам от вещта, за да се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено. Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена и, че ако те се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Промяната в намерението трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си.
В случая, от доказателствата по делото се установява, че до смъртта през 2004 г.на майката на ищеца и на първия ответник, а и до 2007 г., страните са ползвали заедно процесния имот, който не бил преграден от имота, ползван от ищеца. Страните нямали спор за имота и се разбирали. По делото липсват доказателства през посочения период от време да е демонстрирано от ответника безспорно владение по отношение на останалите съсобственици. Свидетелските показания не опровергават, а подкрепят изводите на съда за основателност на иска. Следва да се посочи, че действията, извършени от един от съсобствениците, изразяващи се в обработване на имота и грижа за поддържането му, не са действия на своене и манифестиране на отношение към имота като свой. Поради това, без значение е ползването на имота преди издаването на нотариалния акт през 2007 г. и когато все още не е била построена от ответника по иска новата къща в процесния имот. Поради изложеното, съдът приема, че ответниците по иска в периода преди 2007 г., не са осъществявали фактическа власт върху цялата наследствена част, а са били държатели на идеалните части на техните съсобственици.Снабдяването обаче с нотариален акт, построяването на нова сграда в имота, декларирането и заплащането на данъците за имота, съставлява обективиране на намерението да се свои имота за себе си, но видно от данните по делото, всичко това е станало едва след 2007 г., от когато и до завеждане на иска, не са изтекли 10 години, за да е налице десетгодишно владение и за да се признае, че имота е придобит по давност от ответниците по иска. Обстоятелството, че останалите братя и сестри, които първоначално са били конституирани като ищци в настоящото производство и в хода на процеса са направили отказ от иска по отношение на техните идеални части, както и твърдението на ищцата Ф. Е., че родителите й преди своята смърт са "дали" имота на брат й Х., не водят до различен извод.
Ето защо, съдът намира, че следва да се уважи предявения иск по чл. 108 от ЗС до размера на 1/5 ид. част от процесния имот като основателен и доказан, тъй като по делото се установи, че ответникът не е придобил процесния имот по давностно владение, продължило спокойно и необезпокоявано повече от 10 години. С оглед изхода по този иск, следва да се уважи и искането по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт до размера на 1/5 ид. част от процесния имот.
Като е направил различни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени като се постанови друго, с което предявения иск се уважи.
При този изход на делото следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца С. И. разноските по делото за двете инстанции в размер на 788 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 111/11.10.2012 г., постановено по гр. д. № 748/2012 г. по описа на Кърджалийският районен съд, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Х. И. И. с ЕГН * и Ф. Ю. И. с ЕГН *, двамата от с. В., общ. Ч., обл.Кърджали да отстъпят собствеността и предадат владението на С. И. И. с ЕГН * от с. В., общ. Ч., обл. Кърджали на 1/5 ид. част от поземлен имот с пл. сн. № **, кв. 8, с площ 860 кв.м. по ПУП на с. В., общ. Ч., одобрен със заповед № **/07.02.1990 г., както и на 1/5 идеална част от построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., състояща се от три стаи и салон и паянтова стопанска сграда със застроена площ 86 кв.м., при граници на поземления имот: север- общински незастроен терен, юг- общински незастроен терен, изток- поземлен имот с пл.сн. № **, кв. 8 и запад- земеделски земи.
ОТМЕНЯВА нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № **, том.1, дело № **/2007 г. на нотариус № *** К. З. до размера на 1/5 ид. част от поземлен имот с пл. сн. № **, кв. 8, с площ 860 кв.м. по ПУП на с. В., общ. Ч., одобрен със заповед № **/07.02.1990 г., както и на 1/5 ид. част от построените в него едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., състояща се от три стаи и салон и паянтова стопанска сграда със застроена площ 86 кв.м., при граници на поземления имот: север- общински незастроен терен, юг- общински незастроен терен, изток- поземлен имот с пл.сн. № **, кв. 8 и запад- земеделски земи.
ОСЪЖДА Х. И. И. с ЕГН * и Ф. Ю. И. с ЕГН *, двамата от с. В., общ. Ч., обл.Кърджали да заплатят на С. И. И. с ЕГН * от с. В., общ. Ч., обл. Кърджали разноските по делото в размер на 788 лв. за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. **0 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/

File Attachment Icon
983953B39386D82AC2257B17003606AA.rtf