Решение № 38

към дело: 20195100600050
Дата: 05/16/2019 г.
Съдия:Деян Георгиев Събев
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 52/15.02.2019 год., постановено по Н.а.х.дело № 70/2019 год., К.йският районен съд е признал А. Е. Б. от С., О. за виновен в това, че на 05.09.2018 год. в с.Ч., О., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М. **” с рег.№ * **** **, нарушил правилата за движение, както следва: чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП - не е бил предпазлив към пешеходеца Ф. А. О. от с.С., О.; чл.20 ал.2 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение, с която се е движел /56.82 км/ч/, не се е съобразил с характера и интензивността на движението /наличие на пешеходци до пътното платно/, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и не е спрял при възникнала опасност за движението, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ф. А. О. от с.С., О., изразяваща се в изпадане в състояние на травматична кома, множество контузии на мозъка и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на крилото на дясната хълбочна кост на таза и счупване на дясната седалищна кост на таза, довели до трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от един месец, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.„б”, предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. На основание чл. 78а ал.4, във вр. с чл.343 г, във вр. с чл. 37 ал.1 т.7 от НК, с решението си съдът е наложил на А. Б. и кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца. Осъдил е с решението подсъдимия Б. да заплати по сметка на ОД на МВР - К. направените на досъдебното производство разноски, в размер на 553.22 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал подсъдимия А. Е. Б. от С., О., обл.К., който го обжалва в частта, с която са му наложени наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. и наказание “лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца, като намира същите за необосновано завишени и като такива – за явно несправедливи. Счита, че при определяне на наказанията в посочените размери, първоинстанционният съд не е дооценил пълните му самопризнания и изразеното съжаление за извършеното; както и същественото съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Моли да бъде изменено обжалваното решение, като бъде намален размера на наложеното му наказание „глоба” и срока на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС”, както следва: наказанието „глоба” – от 2 000 лв. на 1 000 лв., и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” – от 12 месеца на 8 месеца. В съдебно заседание жалбодателят Б. и неговият защитник поддържат жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения.
Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че наложените на подсъдимия наказания съответстват в пълна степен на обществената опасност на извършеното деяние и са справедливи, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед оплакванията и доводите на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадени от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия Б. обвинение. В хода на наказателното производство са събрани необходимите и възможни доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като във въззивното производство е приета като доказателство декларация от подс.Б. за получените от него облагаеми доходи по ЗДДФЛ като собственик на „А. – ****” ЕООД. От събраните в наказателното производство доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Е. Б. е роден на **.0*.19** год. в гр.А., като постоянно живее в С., О.. Има завършено средно образование, не е женен, собственик е на „А. – ****” ЕООД, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.
На 05.09.2018 год. подс.А. Б. управлявал собствения си лек автомобил „М. **” с рег.№ * **** ** в посока от С. към Г.. Към 10.00 часа той преминавал през с.Ч., обл.К.. По същото време пострадалата св.Ф. О. и нейни роднини - свидетелите Р. Ш. и Х. А., пристигнали в с.Ч. с автобус от Г. и слезли на главния път. Свидетелите имали намерение да отидат до центъра на с.Ч., поради което тръгнали да пресичат пътното платно, като първо пресякла св.Х. А.. При пресичането на пътя св.Ф. О. била ударена от автомобила, управляван от подсъдимия, с предната лява част на колата. От удара пострадалата била изхвърлена няколко метра напред, паднала на пътното платно и си ударила главата на асфалта. Вследствие на пътно-транспортното произшествие на св.Ф. О. били причинени черепно-мозъчна травма, довела до изпадане в травматична кома, множество контузии на мозъка и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, които наранявания довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. При удара с автомобила, на пострадалата били причинени също счупване на крилото на дясната хълбочна кост и счупване на дясната седалищна кост на таза, довели до трайно затрудняване на движението на десния крак.
Видно от писменото заключение на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни, на св.Ф. О. са били причинени следните увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на дясната слепоочна кост, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и множество малки пръснати контузии на мозъка, довела до изпадане в травматична кома; счупване на крилото на дясната хълбочна кост и счупване на дясната седалищна кост на таза, наложили болнично лечение и наблюдение. Вещото лице е дало заключение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали при пътно-транспортно произшествие, за каквото имало данни в случая. Вещото лице е посочило, че изпадането на пострадалата в състояние на травматична кома, множеството контузии на мозъка и кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупването на крилото на дясната хълбочна кост на таза и счупването на дясната седалищна кост на таза са довели до трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от един месец; а счупването на дясната слепоочна кост само по себе си е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно от писменото заключение на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза, в участъка, в който е възникнало пътно-транспортното произшествие на 05.09.2018 год., максимално разрешената скорост за движение на автомобили е 50 км/ч. Районът на произшествието се намира на първокласен път в с.Ч., на пътно платно широко 8.20 метра, разделено на две ленти за движение, по една в двете посоки. Пътното платно е от асфалтобетонов тип - сух едрозърнест асфалт, с множество неравности, кръпки и напуквания. Времето било слънчево, сухо и с нормална видимост, а движението се извършвало в светлата част на денонощието. В района на местопроизшествието няма пешеходни преходи и пешеходни парапети, няма светофарни уредби, крайпътни съоръжения и сгради. Няма данни за извършвани ремонти и препятствия към момента на ПТП, ограничаващи видимостта в района или налагащи ограничения в движението на пътните превозни средства. На инкриминираната дата лекият автомобил „М. **” с рег.№ * **** **, управляван от водача А. Б., се движил по път I-5 в посока към Г.. Пешеходката Ф. О. пресичала пътното платно перпендикулярно на посоката на движение на автомобила, отляво надясно на последния. Автомобилът я ударил с предната си лява част в дясната слепоочна област на главата и дясната хълбочна кост. При удара пешеходката била изхвърлена напред и паднала отпред и наляво от автомобила на асфалта. Ударът бил с малка скорост и малка интензивност и след него автомобила спрял на около един метър. Скоростта на движение на лекия автомобил „М. **” с рег.№ * **** ** в момента на удара била 16.44 км/ч, а преди ПТП била 56.82 км/ч. Водачът Б. е имал възможността да предотврати настъпването на пътно-транспортното произшествие със спирачки, имал е техническа възможност да го предотврати и с маневра заобикаляне отдясно. Автомобилът „М. **” не е имал технически неизправности, които да са в причинна връзка с допуснатото произшествие.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства – обясненията на подс.Б., дадени в хода на досъдебното производство, които следва да бъдат кредитирани изцяло; показанията на свидетелите Д. Д., Х. Д., Е. Д., Дж. М., Р. Ш., Х. А., А. А., Т. У., И. А., И. Л., Б. Б. и Ф. О., дадени на досъдебното производство, на които съдът дава вяра изцяло, като логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото; от писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по извършената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 86/2018 год., което следва да бъде кредитирано; от писменото заключение на вещото лице инж.В. Д. по извършената на досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза № 210/05.12.2018 год., ведно с мащабна схема на ПТП към нея, на което следва да бъде дадена вяра изцяло; както и от другите писмени доказателства - Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 05.09.2018 год., ведно с фотоалбум към него; Справка за нарушител/водач на подсъдимия Б.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.09.2018 год.; План-схема на ПТП от 05.09.2018 год.; Справка за регистрация и собственост на ППС; Акт за установяване на административно нарушение от 05.09.2018 год.; Талон за изследване № 0028722; Писмо на ЦСМП - К. от 18.10.2018 год.; Фишове за спешна медицинска помощ от 05.09.2018 год.; Лист за преглед на пациент в СПО от 05.09.2018 год.; медицински документи от преглед и направени изследвания на Ф. О.; История на заболяване на Ф.О.; Справка за съдимост на подс.А. Б.; Характеристична справка на подс.Б.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.Б., и др., приети и приобщени към доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд по надлежния ред.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че подс.Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343 ал.1 б.„б”, предл.2-ро, във вр. чл.342 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 05.09.2018 год. в с.Ч., О., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М. **” с рег.№ * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, и по-конкретно – правилото за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ф. А. О. от с.С., О., изразяваща се в изпадане в състояние на травматична кома, множество контузии на мозъка и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и в счупване на крилото на дясната хълбочна кост на таза и счупване на дясната седалищна кост на таза, довели до трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от един месец, до какъвто обоснован, законосъобразен и правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да направи този извод, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображение в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.
С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието по чл.343 ал.1 б.”б”, предл.2-ро, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление от обективна страна – същият е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентирано в чл.20 ал.2 от ЗДвП, задължаващо водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Това е така, тъй като на инкриминираните дата и място, при избиране на скоростта си на движение в с.Ч., обл.К. - 56.82 км/ч /при разрешена максимална скорост в този участък на пътя от 50 км/ч/, подс.Б. не се е съобразил с наличието на пешеходци, пресичащи пътното платно, поради което не успял да спре при възникване на опасност за движението, каквато е представлявала пресичащата пътното платно пешеходка Ф. О., която блъснал с управлявания от него автомобил. Несъмнено е налице и пряка причинно-следствена връзка между посоченото нарушение от страна на подс.Б. и настъпилия резултат - настъпилото пътнотранспортно произшествие и причинените вследствие на него увреждания на пострадалата Ф. О., представляващи средни телесни повреди, подробно констатирани и описани от вещото лице, извършено съдебномедицинската експертиза, а именно - черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на дясната слепоочна кост, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и множество малки пръснати контузии на мозъка, довела до изпадане в травматична кома, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота; както и счупване на крилото на дясната хълбочна кост и счупване на дясната седалищна кост на таза, довели до трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от един месец.
Изводът на първоинстанционния съд, че следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подс.А. Б. за допуснато от него нарушение на правилата за движение и по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, наред с нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, обаче, е необоснован и незаконосъобразен. Това е така, тъй като посочената законова разпоредба вменява задължение на водача на ППС да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Съдържанието на тази норма е общо и пожелателно и не съдържа конкретно правило за поведение на водачите на МПС. При ПТП вината се определя от конкретни нарушения на специални норми от ЗДвП, от които като пряка последица е настъпил съставомерния вредоносен резултат, при което ако в процеса на управление на ППС водачът е допуснал и други нарушения на правилата за движение, които не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, то същите не следва да му се вменяват във вина и да ангажират наказателната отговорност на дееца. В настоящият случай, от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че подс.Б. е нарушил конкретни свои задължения като водач на МПС, посочени по-горе в мотивите, вследствие на което на пострадалата Ф. О. са били причинени средни телесни повреди, т.е. налице са нарушения от подсъдимия на специални норми на ЗДвП, регулиращи движението по пътищата, което изключва общите бланкетни норми на същия закон, съдържащи пожелателни формулировки на задължения на водачите на МПС, вкл. и нормата на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП. Посоченото налага обжалваното решение да бъде изменено, като бъде отменено в частта му, с която подс.А. Б. е признат за виновен в това, да е нарушил правилото за движение по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, вместо което подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение в тази му част.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при форма на вината: непредпазливост – същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед възрастта му, нивото му на физическо и психическо развитие, образованието му и правоспособността му като водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в случая по отношение на подс.Б. са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК; от престъплението няма причинени имуществени вреди, което да подлежат на възстановяване, и за това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или „пробация”. За да наложи на подсъдимия Б. административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. и кумулативно наказание по чл.78а ал.4, във вр. с чл. 343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК - „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства типичната обществена опасност на деянието, ниската степен на обществена опасност на дееца, чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни по местоживеене, както и поведението на пострадалата, с което тя също е допринесла за настъпване на вредоносния резултат; а като отегчаващи отговорността обстоятелства е отчел множеството травми на пострадалата, причинени от деянието, като с оглед на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства е приел, че наказанието „глоба” следва да бъде определено под средния размер, а наказанието „лишаване от правоуправление на МПС” – за срок от 12 месеца.
Настоящата инстанция намира, че при налагане на посочените наказания, първоинстанционния съд не е съобразил в пълна мяра смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Така, първоинстанционният съд не е съобразил, че по същество не е налице особено укоримо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на подс.Б., напр. значително превишена скорост, управление на МПС след употреба на алкохол или други упойващи вещества; не е отчетена в пълна мяра и значителната степен на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата св.Ф. О., която е предприела пресичане на пътното платно на неразрешено за това място и без въобще да обърне внимание на приближаващия автомобил, управляван от подсъдимия. Надценени от първоинстанционния съд са тежестта и значението на отчетеното като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство – многобройност на причинените травми на пострадалата, като в тази връзка следва да се има предвид, че такива травми като вид и брой са типични при престъпление от този вид, а и несъмнено част от тях са получени от пострадалата при падането й на асфалта. Следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието на подс.Б. и наложителното му признаване за невиновен и оправдаването му за част от вменените му нарушения на правилата за движение по пътищата, съображения за което са изложени по-горе в мотивите. При това положение, настоящата инстанция намира, че с оглед многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и практическата липса на отегчаващи такива, наложените на подсъдимия наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца са завишени по размер/срок и очевидно не съответстват на тежестта на престъплението, на обществената опасност на деянието и дееца, на останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и причините за осъществяване на деянието, т.е. същите са явно несправедливи. При това положение настоящата инстанция намира, че за постигане целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подс.Б. към спазване на законите, да се въздейства предупредително - възпиращо върху него и възпитателно - предупредително върху другите членове на обществото, е необходимо и достатъчно налагането на подсъдимия на наказание „глоба” в размер на 1 300 лв. и кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца. С оглед изложеното, следва да бъде изменено обжалваното решение и в частите му, с които на подсъдимия Б. за извършеното престъпление по чл.343 ал.1 б.”б”, предл.2-ро, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв., и на основание чл.78а ал.4, във вр. с чл.343г, във вр. с чл. 37 ал.1 т.7 от НК му е наложено наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца, като бъдат намалени наказанията, както следва: наказанието „глоба” – от 2 000 лв. на 1 300 лв., и наказанието „лишаване от правоуправление на МПС” - от 12 месеца на 8 месеца.
Ето защо съдът намира, че в частта му извън наложителните изменения на обжалваното решение, посочени по-горе в мотивите, същото е правилно, обосновано и законосъобразно, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което решението следва да бъде потвърдено в останалата му част.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.3 и т.6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение № 52/15.02.2019 год., постановено по Н.а.х.дело № 70/2019 год. по описа на К.йския районен съд, както следва:
- ОТМЕНЯ решението в частта му, с която А. Е. Б. от С., О., обл.К., с ЕГН *, е признат за виновен в това, да е нарушил правилото за движение по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, вместо което го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН в това, да е извършил нарушение на правилото за движение по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, поради което го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение в тази му част; и
- ИЗМЕНЯ решението в частите му, с които за извършеното престъпление по чл.343 ал.1 б.”б”, предл.2-ро, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, на основание чл.78а ал.1 от НК А. Е. Б. от С., О., обл.К., с ЕГН *, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв., както и на основание чл.78а ал.4, във вр. с чл.343г, във вр. с чл. 37 ал.1 т.7 от НК му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 2 000 лв. на 1 300 /хиляда и триста/ лв., както и срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” от 12 месеца на 8 /осем/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

File Attachment Icon
98FFD4AD6C22E8B2C22583FC0046CFB8.rtf