Решение № 177

към дело: 20105100500195
Дата: 07/13/2010 г.
Съдия:Веселина Атанасова Кашикова
Съдържание
С решение 39/27.04.2010 година, постановено по гр.дело № 1129/2009 година, Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Н. О. А. с ЕГН *, Х. А. Р. с ЕГН *, А. А. Р. с ЕГН * и Х. А. А. с ЕГН *, всички с постоянен адрес с. Д. к., общ.К., и с адрес за призоваване: гр.К. , кв. "В.", бл. *, вх. "*", ап.* - С. С. А., иск за признаване на установено по отношение на М. М. Х. с ЕГН * от с. Д. к., общ.К. , че са собственици в съответните идеални части - 5/8 идеални части за Н. О. А. и по 1/8 идеална част за Х. А. Р., А. А. Р. и Х. А. Р. на следния недвижим имот: поземлен имот с пл.сн.№ 38 в кв.5 по плана на с. Д. к., общ.К., утвърден със заповед №406/28.03.1989г. с площ 880 кв.м, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с висок призем със застроена площ 109 кв.м, състояща се от четири стаи и коридор на етажа и две стаи в призема, при граници на имота: поземлен имот с пл.сн. № 37-П. Н. А., поземлен имот с пл.сн. № 32 - С.Х. А., поземлен имот с пл.сн. № 33 И.Щ.Т., път, поземлен имот с пл.сн. № 40 - Ш. С. Й., като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен предявения от Н. О. А. с ЕГН *, Х. А. Р. с ЕГН *, А. А. Р. с ЕГН * и Х. А. А. с ЕГН *, всички с постоянен адрес с. Д. к., общ.К., с адрес за призоваване: гр.К., кв. "В.", бл. *, вх. "*", ап*- С. С. А. против М.М. Х. с ЕГН * от с. Д. к., общ.К. иск за прогласяване нищожността на нотариален акт №170, том XI, рег. № 19076, дело №2138/2008г на нотариус К.Д., с който М. М. Х. е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с пл.сн. №38 в кв.5 по плана на с.Д. к., общ.К., утвърден със заповед № 406/28.03.1989г. с площ 880кв.м, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 109 кв.м, състояща се от четири стаи и коридор на етажа и две стаи в призема, при граници на имота: поземлен имот с пл.сн. № 37-П. Н. А., поземлен имот с пл.сн. № 39 - М. Х. А., пл.сн. № 32-С. Х. А., поземлен имот с пл.сн. № 33-И. Щ.Т., път, поземлен имот с пл.сн. № 40 - Ш. С. Й., като неоснователен и недоказан. Присъдени в полза на ответника са направените по делото разноски в размер на 600 лв. за адвокат.
Недоволни от постановеното решение са останали ищците Н. О. А., Х. А. Р., А. А. Р. и Х. А. А., всички с постоянен адрес с. Д. к., общ.К., които обжалват решението Ч. представител по пълномощие като постановено в нарушение на закона, необосновано, неправилно и некореспондиращо със събраните по делото доказателства. Неправилна била констатацията, че въпросният имот от 1996 г. до смъртта на А. Р. А. непрекъснато бил ползван от ответника по делото, което не било вярно. Жилищната сграда била построена през 1984 г. от съпрузите Н. О. А. и А. Р. А. в дворното място, собственост на бащата А. Р. А. и къщата била ползвана семейно до тяхното заминаване в Турция през 1993г. Безспорно било доказано, че А. Р. А. се върнал в България и се настанил да живее в своя дом в с. Д. к., общ. К.. След това заминал на работа в София и отвреме - навреме се връщал на село. Когато бил на работа в София ответникът наблюдавал и пазел неговия недвижим имот, частично ползвал дворното място, но не и къщата и не се настанил да живее в нея, което било доказано от показанията на свидетелите от едната и от другата страна. Той се настанил във въпросния недвижим имот след смъртта на А. Р. А., който починал на 10.03.2009 г. в своя дом. Починалият А. Р. А. с пълномощно № 11930/ 26.08.2008 г., нотариално заверен от нотариуса К. Д., едностранно упълномощил ответника да стопанисва и ползва и се разпорежда с процесния недвижим имот. При това положение в мотивите на обжалваното решение направената констатация, че през 1996 г. А. и ответникът се договорили той да стопанисва къщата и да стане собственик, била неправилна. В мотивите се правела констатация, че от 1996 до 2006 г. ответникът ползвал имота като свой и никой не оспорвал този факт. До смъртта си собственикът на къщата владял своя имот, което било доказано по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели по делото. Предвид изложеното, въззивниците молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК да признае за установено по отношение на М. М. Х., че са собственици на следните идеални части: Н. О. А. 5/8 - собствени и наследствени и Х. А. Р., А. Аптулов Р. и Х. А. Р. по 1/8 наследствени идеални части останали от наследодателя А. Р. А., бивш жител на с. Д. к., общ Кърджали, от процесния недвижим имот, както и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт № 170, том XI, дело № 2138/2008 г. рег. № 19076 от 30.12.2008 г. на нотариус с рег. № 020 К. Д. с район на действие РС- Кърджали. Претендират се присъждане на направените разноски по делото в двете съдебни инстанции.
Отговор на въззивната жалба от ответника М. М. Х. от с.Д. к., общ. К., в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, не е постъпил.
Жалбодателите, Ч. представител по пълномощие в съдебно заседание, поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена по изложените съображения.
Ответникът, Ч. свой представител по пълномощие в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Моли за присъждане на разноските, направени във въззивната инстанция.
Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл. 124 ГПК /заведен като такъв по чл. 108 ЗС, изменен в съдебно заседание в първата инстанция в установителен иск по чл. 124 ГПК/, за признаване за установено по отношение на ответника Мъстан М. Х. от с. Д. к., общ. К., че ищците Н. О. А., Х. А. Р., А. А. Р. и Х. А. А., всички с постоянен адрес с. Д. к., общ.К., са собственици в съответните идеални части - 5/8 идеални части за Н. О. А. и по 1/8 идеална част за Х. А. Р., А. А. Р. и Х. А. Р. на следния недвижим имот: поземлен имот с пл.сн.№ 38 в кв.5 по плана на с. Д. к., общ.К., утвърден със заповед №406/28.03.1989г. с площ 880 кв.м, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с висок призем със застроена площ 109 кв.м, състояща се от четири стаи и коридор на етажа и две стаи в призема, при граници на имота: поземлен имот с пл.сн. № 37-П. Н. А., поземлен имот с пл.сн. № 32 - С. Х. А., поземлен имот с пл.сн. № 33 И. Щ. Т., път, поземлен имот с пл.сн. № 40 - Ш. С. Й.. Предявен и разгледан от първоинстанционния съд е иск за прогласяване нищожността на нотариален акт №170, том XI, рег. № 19076, дело №2138/2008г на нотариус с рег. № 020 К. Д. с район на действие РС- Кърджали, с който М. М. Х. е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с пл.сн. №38 в кв.5 по плана на с.Д. к., общ.К., утвърден със заповед № 406/28.03.1989г. с площ 880 кв.м, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 109 кв.м, състояща се от четири стаи и коридор на етажа и две стаи в призема, при граници на имота: поземлен имот с пл.сн. № 37-П. Н. А., поземлен имот с пл.сн. № 39 - М.Х. А., пл.сн. № 32-С. Х. А., поземлен имот с пл.сн. № 33-И. Щ. Т., път, поземлен имот с пл.сн. № 40 - Ш. С. Й.
Установява се по делото, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 170, том ХІ, рег. № 19076, дело 2138/2008 година на нотариус К.Д. с рег. № 020, район на действие РС- Кърджали, въззиваемият М. М. Х. е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: поземлен имот с пл.сн. № 38 в кв.5 по плана на с. Д. к., общ. К., утвърден със заповед № 406/28.03.1989г. с площ 880 кв.м, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда с висок призем със застроена площ 109 кв.м, състояща се от четири стаи и коридор на етажа и две стаи в призема, при граници на имота: поземлен имот с пл.сн. № 37-П. Н. А., поземлен имот с пл.сн. № 39 - М.Х. А., пл.сн. № 32-С. Х. А., поземлен имот с пл.сн. № 33-И. Щ. Т., път, поземлен имот с пл.сн. № 40 - Ш. С. Й.
Твърди се от ищците в исковата молба, че ответникът със семейството си живее в процесния имот /”след смъртта на наследодателя ни – 10.03.2009 година без наше съгласие се е настанил във въпросния недвижим имот, владее имота без никакво основание и не ни допуска до имота”/. Обстоятелството, че ответникът владее имота се установява по несъмнен от показанията на всички разпитани от първоинстанционния съд свидетели, включително от посочените такива от ищците.
В съдебно заседание, проведено на 03.02.2010 година, по искане на процесуалния представител на ищците, първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска от осъдителен такъв по чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението на процесния имот, в установителен иск за собственост по 124 ГПК, съответно – с решението, съдът се е произнесъл по този иск.
При тези данни по делото първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по недопустим иск по чл. 124 ГПК, като е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. В подкрепа на този извод са следните съображения: правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск по чл. 124 ГПК, какъвто е разгледаният от първоинстанционния съд. Такъв интерес не е налице, когато може да се предяви осъдителен иск. Това произтича от основния принцип, че щом защитата на накърненото материално право може да се осъществи Ч. предявяване на последния иск, е недопустимо да се предявява иск, с който няма да се получи пълна адекватна защита на твърдяното право. От друга страна, наличието на правен интерес е свързано и с процесуална икономия. Законът не допуска да се създават две или повече процесуални правоотношения тогава, когато спорът може да се разреши само в един процес, с предявяване на осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Наличието на правен интерес, за да се предяви установителен иск следва да е налице към момента на предявяването му и съдът е длъжен да следи служебно за наличието на интереса. Той следва да бъде налице към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция, до който момент ищецът може да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. /Решение № 1019/10.05.1996 година по гр.д. № 519/95г., ІV г.о./. Решаващият районен съд е следвало да констатира липсата на правен интерес за ищците да водят иск по чл. 124 ГПК със съответните последици от това. Ответникът се е намирал във владение на процесния имот както към момента на предявяване на иска, така и към приключване на съдебното дирене в първата инстанция, като включително се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. На тези обстоятелства се основава исковата молба и ищците са разполагали с осъдителен иск, за да защитят правата си.
На следващо място, неправилно съдът се е произнесъл по иск за обявяване нищожност на нотариалния акт за собственост на процесния имот на въззиваемия. Отменяването на нотариален, акт издаден по обстоятелствена проверка е функция на уважаването на исковете по чл. 108, чл. 109 от ЗС и чл. 124 ГПК. След като се установи, че лицето, което се легитимира като собственик на спорния имот не е такъв, а носителят на вещното право на собственост е ищеца, тогава отпада удостоверяващата сила на официалния документ - нотариалния акт, която произхожда от чл. 143 от ГПК. Не е необходимо, както това е разяснено в тълкувателно решение № 178/86 г. на ОСГК да има и специално искане за отменяването му, защото това е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото от издаването му материално право. Когато снабдилият се с нотариален акт по обстоятелствена проверка владее имота, собственикът няма правен интерес да иска отмяна на нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка, а следва да предяви направо иск по чл. 108 ЗС . С уважаването на иска по чл. 108 отпада доказателствената сила на нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка. /ТР № 178/30.06.1986г. по гр.д. № 150/85г., ОСГК; Решение № 31/17.01.1995г. по гр.д. № 55/94г., ІV г.о./.
По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск по чл. 124 ГПК поради липса на правен интерес у ищците за воденето му, както и по такъв иск за обявяване нищожността на нотариален акт №170, том XI, рег. № 19076, дело №2138/2008г на нотариус К. Д. с рег. № 020, район на действие РС- Кърджали, а производството по делото следва да бъде прекратено.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокат за тази инстанция в размер на 200 лв.
Ето защо, Кърджалийският окръжен съд
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение 39/27.04.2010 година, постановено по гр.дело № 1129/2009 година по описа на Кърджалийският районен съд и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство.
ОСЪЖДА Н. О. А. с ЕГН *, Х. А. Р. с ЕГН *, А. А. Р. с ЕГН * и Х. А. А. с ЕГН *, всички с постоянен адрес с. Д. к., общ.К., и с адрес за призоваване: гр.К. , кв. "В.", бл.*, вх. "*, ап.* - С. С. А., да заплатят на М. М. Х. с ЕГН * от с. Д. к., общ.К. направените по делото разноски в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

File Attachment Icon
9924F80D133FADEAC225775F0041F5F2.rtf