Определение № 8

към дело: 20195100600251
Дата: 01/03/2020 г.
Съдия:Деян Георгиев Събев
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано и се движи по реда на чл.243 ал.8 НПК.
С Определение № 411/11.12.2019 год., постановено по Ч.н.дело № 1319/2019 год., в производство по чл. 243 ал.4 и сл. от НПК К.районен съд е отменил Постановление на Р. П. – К. от 26.11.2019 год., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 55/2018 год. по описа на ОД на МВР – К., образувано за престъпление по чл.309 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, и е върнал делото на Р. П. – К. за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на определението указания по прилагане на закона.
Против посоченото определение е подаден П. от РП – К., в който се твърди, че определението е незаконосъобразно. Подалият протеста прокурор счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата на Д. на ТП на Н. – гр.К. срещу процесното постановление за прекратяване на наказателното производство е процесуално допустима, тъй като била подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Развива съображения, че деянието, за което е образувано и водено досъдебното производство, е по чл.309 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, регламентирано в Глава девета от НК от Особената част на НК, а именно – „Документни престъпления”, при които обект на посегателство са обществените отношения, свързани с реда за документиране и правната сигурност, която създава документа, т.е. правилното функциониране на документооборота. Прокурорът твърди, че за да е налице пострадало лице, престъплението следва да е със съставомерни общественоопасни последици и обектът на посегателство е свързан с правната сфера на определен правен субект /физическо или юридическо лице/. В случая такава правна фигура не била налице, тъй като с оглед специфичния обект на документните престъпления, пострадал от тях не може да бъде определено физическо лице, респ. ощетено юридическо лице, по аргумент от обвързващите разяснения на ППВС № 3/81 год. Поради изложеното счита, че ТП на Н. – гр.К. не се явява ощетено юридическо лице, разполагащо с право на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. Прокурорът твърди, че жалбата на Д. на ТП на Н. – гр.К. е процесуално недопустима, поради което предлага окръжният съд да отмени първоинстанционното определение, с което е отменено постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателното производство, като остави в сила постановлението.
Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на протестираното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.8 от НПК, съобрази следното:
Протестът е подаден от легитимирано за подаването му лице и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Досъдебно производство № 55/2018 год. по описа на ОД на МВР – К. е било образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от 27.09.2018 год. на прокурор при РП - К. за това, че в периода 05.02.2018 год. – 28.05.2018 год. в гр.К., при условията на продължавано престъпление са съставени неистински частни документи - трудов договор № 1/05.02.2018 год. със страни: "Е.А.М."- гр.К., в качеството на работодател, и Е.Х.М. - в качеството на служител, и трудов договор № 2/28.05.2018 год. със страни: "Е.А.М." - гр.К., в качеството на работодател, и К.М.Х. - в качеството на служител, и са употребени пред ТД на HAП - гр.П., офис К., за да се докаже, че съществуват трудови правоотношения между страните, посочени в договорите - престъпление по чл.309 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
След извършване на разследване и събиране на гласни доказателства, установени чрез разпит на свидетели, както и приобщаване на писмени доказателства, с Постановление от 26.11.2019 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство прокурор от Р. П. – К. е прекратил посоченото досъдебно производство, на основание чл.243 ал.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК. За да постанови посоченият прокурорски акт, прокурорът е описал в постановлението за прекратяване подробно приетата от него фактическа обстановка. Въз основа на събраните доказателства е намерил, че в случая се касае за частни документи - Трудов договор № 1/05.02.2018 год. и Заповед № 1/12.02.2018 год. за прекратяване на трудовото правоотношение между "Е.А.М." - гр. К., като работодател, и Е.Х.М., като работник/служител; Трудов договор № 2/28.05.2018 год. и Заповед № 2/01.06.2018 год. за прекратяване на трудовото правоотношение между "Е.А.М." - гр.К., като работодател, и К.М.Х., като работник/служител; Длъжностна характеристика фризьор, Служебна бележка № 1/05.02.2018 год., молба от 05.02.2018 год., Справка за приети и отхвърлени уведомления с вх. № *2553/05.02.2018 год. от Е. М; Длъжностна характеристика фризьор, Служебна бележка № 2/28.05.2018 год., молба от 28.05.2018 год., Справка за приети и отхвърлени уведомления с вх. № *9549/29.05.2018 год. от К.М.Х., разчетно-платежна ведомост на „Е.А.М.” - К. за м. февруари 2018 год. от името на Е.М., и разчетно-платежна ведомост на "Е.А.М." - К. за м. май 2018 год. от името на К. Х. Посочил е, че видно от изготвените в хода на разследването експертизи, подписите, положени за работник/служител в Трудов договор № 1/05.02.2018 год. и Заповед № 1/12.02.2018 год. за прекратяване на трудовото правоотношение между "Е.А.М." - гр. К., като работодател, и Е.Х.М., като работник/служител; Длъжностна характеристика фризьор, Служебна бележка № 1/05.02.2018 год., молба от 05.02.2018 год., Справка за приети и отхвърлени уведомления с вх. № *2553/05.02.2018 год. и разчетно-платежна ведомост на "Е.А.М." - К. за м. февруари 2018 год. от името на Е.Х.М., не са изпълнени от Е.М.. А подписите, положени за работник/служител в Трудов договор № 2/28.05.2018 год. и Заповед № 2/01.06.2018 год. за прекратяване на трудовото правоотношение между "Е.А.М." - гр. К. и К.М.Х., като работник/служител; Длъжностна характеристика фризьор, Служебна бележка № 2/28.05.2018 год., молба от 28.05.2018 год„ Справка за приети и отхвърлени уведомления с вх. № *9549/29.05.2018 год. от К.М.Х., разчетно-платежна ведомост на "Е.А.М." - К. за м. май 2018 год. от името на К.М.Х., не са изпълнени от К. Х.
От правна страна в постановлението за прекратяване прокурорът е приел, че в хода на разследването не е установено по несъмнен начин Е.М. и К.Х. да не са работили реално в "Е.А.М." - К.. Самите свидетели Е.М. и К.Х., както и работодателят „Е.-А. М.” – К., представляван от А. М., твърдели, че свидетелите М. и Х. са работили във фризьорския салон, стопанисван от "Е.А.М." – гр.К., макар и да нямали съответния сертификат за изпълняване на длъжността „фризьор”; както и са твърдели, че те са полагали подписите на съответните за това места в гореописаните документи (с изключение на Заповед № 1/12.02.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между "Е.А.М." - гр. К. и Е.Х.М., и Заповед № 2/01.06.2018 год. за прекратяване на трудовото правоотношение между "Е.А.М." - гр. К. и К.М.Х., в които подписът за работодател бил положен от св.А., но с конклудентно съгласие /поставяне на печат/ на А. М., а след това и с изрично устно упълномощаване). Въз основа на това прокурорът е направил извода, че трудовите договори на Е.М. и К.Х. не са били фиктивни, още повече, че същите твърдели, че са получили трудово възнаграждение за периода, през който са работили при , а също така са били внасяни изискуемите по закон осигурителни вноски.
Прокурорът е приел също, че дори да се приеме без резерви заключението на вещото лице, изготвило посочените експертизи за това, че Е.М. и К.Х. не са автори на подписите срещу работник/служител в Трудов договор № 1/05.02.2018 год. и Заповед № 1/12.02.2018 год. за прекратяване на трудовото правоотношение между „Е.А.М.- гр. К., като работодател, и Е.Х.М., като работник/служител; Длъжностна характеристика фризьор, Служебна бележка № 1/05.02.2018 год., молба от 05.02.2018 год., Справка за приети и отхвърлени уведомления с вх. №*2553/05.02.2018 год. и разчетно-платежна ведомост на "Е.А.М." - К. за м.февруари 2018 год. от името на Е.Х.М.; и съответно в Трудов договор № 2/28.05.2018 год. и Заповед № 2/01.06.2018 год. за прекратяване на трудовото правоотношение между "Е.А.М." - гр.К., като работодател, и К.М.Х., като работник/служител; Длъжностна характеристика фризьор, Служебна бележка № 2/28.05.2018 год., молба от 28.05.2018 год., Справка за приети и отхвърлени уведомления с вх. № *9549/29.05.2018 год. от К.М.Х., разчетно-платежна ведомост на "Е.А.М." - К. за м. май 2018 год. от името на К.М.Х., то не се установявала субективната страна на престъплението по чл. 309 aл. 1 или по чл. 316 от НК. Този извод прокурора е направил, тъй като е приел, че документните престъпления засягат документооборота, като информацията, която е обективирана върху документите, трябва вярно да пресъздава волята на автора им. Посочил е, че именно засягането на волята, конкретните волеизявления, съдържащи се в документите, е непосредствения обект на защита от законодателя, като в настоящия случай нямало липса на воля, нямало умисъл за създаване на привидност и най-вече за заблуда у този, който възприема обстоятелствата, вписани в документа. Видно било, че макар и подписът под документите да не е поставен от Е.М., съответно от К.Х., то те са се съгласили със съдържанието, обективирано в тях, като двете са били запознати с документите и с последиците, които те ще предизвикат, съгласили са се с тях и са приели волеизявленията в документите като свои. Поради това прокурора е намерил, че не е налице умисъл за престъпно поведение, както и за настъпването на общественоопасни последици, които да са пряко целени от неизвестния автор, съставил посочените документи.
Изложени са в постановлението също и съображения, че престъплението по чл. 309 ал.1 НК е двуактно такова: изпълнителното деяние се състояло от две деяния - съставяне на неистински документ или преправяне съдържанието на такъв документ и употребата му с посочената в състава цел. За да бъде налице такова съставомерно деяние, следвало лицето, което го е изготвило /или е възложило да бъде изготвен/ и да е употребило документа за посочената цел. Под употреба на документа по смисъла на разглеждания законов текст следвало да се разбира всяко служене е документа, за да се докаже, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задължение или правоотношение, т.е документът следвало да бъде ползван пред доказателствен дестинатер. В този смисъл, при употребата от страна на А. М. на трудовите досиета, включващи описаните по-горе документи, пред служителя на ТП на Н. - гр.К. - Г. В., трудовите правоотношения между едноличния търговец, от една страна, и Е.М. и К.Х., от друга страна, били прекратени със съответните заповеди, при което прокурорът е направил извода, че макар и да се допусне, че А. М. е знаела за неистинността на тези частни документи, то употребата им не преследвала посочената в състава на чл.309 ал.1 НК цел, но и обективно към този момент не можела да преследва такава цел. Съставът на престъплението по чл. 309 ал.1 от НК от субективна страна изисквал неистинските частни документи да се употребят, за да се докаже, че съществува, а не че е съществувало някое правно отношение преди употребата им.
Прокурорът е посочил в постановлението си още, че дори да не се възприемат доводите за липса на субективна страна, водеща до несъставомерност на деянието, бил налице чл.9 ал.2 от НК - макар че формално деянието осъществявало признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност то не било общественоопасно, поради което същото не било престъпно. Този извод прокурора е мотивирал с обстоятелството, че макар формално да не са положили подпис под документите, К.Х. и Е.М. реално са полагали труд по трудово правоотношение в определения период при посочения работодател. Изложил е и съображения за несъставомерност на деянието на Е.М. и К.Х. по чл.316, във вр. с чл.309 ал.1 от НК, тъй като същите не са знаели, че в използваните от тях заповеди за прекратяване на трудовите им правоотношения подписите срещу работодател/управител са положени от св.К. А., а не от А. М., но с нейно конклудентно съгласие /поставяне на печат/, а след това и с изрично устно упълномощаване, като за прекратяването на правоотношенията била уведомена НАП по съответния в закона и подзаконовите нормативни актове ред. Прокурорът е посочил също, че дотолкова доколкото при извършената проверка от служител на ТП на Н. - гр. К. А. М. е употребила - представила пред служителя Заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение № 1/12.02.2018 год. и № 2/01.06.2018 год., които за работодател/управител не са били подписани от нея, т.е. били са неистински, то в случая макар и формално с деянието си същата да е осъществила престъплението по чл. 309 ал. 1 от НК, то била налице хипотезата на чл. 9 ал. 2 от НК - макар и формално деянието да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност то не е общественоопасно, поради което същото не е престъпно. В подкрепа на този извод е посочил обстоятелството, че в хода на разследването било установено, че осигурителят / "Е.А.М." – гр.К./ е внесъл редовно и в пълен размер изискуемите (дължимите) по закон осигурителни вноски на двете свидетелки Е.М. и К.Х., като фискът не бил ощетен.
Прокурорът е направил и извода, че правото да се получи парично обезщетение за безработица възниквало не от заповедта за прекратяване на трудовото /или друго/ правоотношение, а от разпореждането за отпускане на такова обезщетение, което представлявало административен акт, издаван от административен орган в условията на обвързана компетентност, при наличието на изрично установени в нормативен акт предпоставки, за които длъжностното лице следи служебно. В този смисъл е приел, че в случая не е налице и състав на престъпление по чл. 212 ал.1 от НК.
С оглед изложените съображения, на основание чл.243 ал.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 55/2018 год. по описа на ОД на МВР - К., образувано за престъпление по чл.309 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство по посоченото досъдебно производство било обжалвано от Д. на ТП на Н. – гр.К., с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на същото. В жалбата били развити съображения за извършване от Е.М. и К.Х. от обективна и субективна страна на престъпление по чл.316, във вр. с чл.309 ал.1 от НК.
В образуваното производство по реда на чл. 243 ал.5 и ал.6 от НПК, К.районен съд е отменил постановлението на РП – К. за прекратяване на посоченото по-горе наказателно производство, след като е приел аналогична на приетата и от прокурора фактическа обстановка, като е счел, че обжалваното постановление на РП - К. е необосновано и незаконосъобразно. Направил е извода, че проведеното в хода на досъдебното производство разследване не е било обективно, всестранно и пълно, не са били събрани всички необходими и относими доказателства, не са били изяснени и всички обстоятелства от предмета на доказване, като е дал конкретни указания за извършване на необходими според съда допълнителни процесуално-следствени действия по разследването, които биха спомогнали за разкриване на обективната истина и за изграждане на обоснован и законосъобразен извод при произнасянето от прокурора.
Първоинстанционният съд е намерил за неправилен извода на прокурора, че посочените по-горе неистински документи, внесени от двете работнички в ТП на Н. – гр.К. не били правно основание за получаване на парично обезщетение за безработица, тъй като именно тези документи, представени от работничките, мотивирали длъжностното лице да издаде разпореждане за парично обезщетение. Съдът не е споделил и изложените от прокурора съображения за наличните предпоставки за приложението на чл.9 ал.2 от НК в случая, тъй като засегнатите обществени отношения били изключително важни, свързани с държавния бюджет - ДОО, поради което законодателят бил предвидил текст и за маловажните случаи; а така също причинените вреди на фиска действително били сравнително ниски, но следвало да се има предвид, че само своевременните действия, предприети от ТП на Н. – гр.К. са попречили за настъпването им в пълният им размер.
С оглед изложеното, с обжалваното определение съдът е отменил постановлението за прекратяване на досъдебно производство № 55/2018 год. по описа на ОД на МВР – К. и е върнал делото на прокурора, за изпълнение на дадените с определението указания по прилагане на закона.
При тези данни настоящият състав намира, че протестираното определение е недопустимо. Същото е постановено в проведено недопустимо съдебно производство по реда на чл.243 ал.5 и ал.6 от НПК. Това е така, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 243 ал.4 от НПК, препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Посоченото показва, че в цитираната законова разпоредба изрично са посочени лицата, които са легитимирани да подават жалба против постановление за прекратяване на наказателно производство, като кръгът на тези лица не може да бъде разширяван по усмотрение на прокурора или съда. По смисъла на посочения законов текст това са обвиняемият, по отношение на когото производството е прекратено; пострадалите от престъплението или техните наследници; или ощетеното юридическо лице, т.е. законодателят изчерпателно е посочил кръга от лицата, чиито права и законни интереси биха могли да бъдат засегнати от прекратяването на наказателното производство, с оглед възможността да защитят същите чрез предизвикване на съдебен контрол в досъдебното производство, чрез подаване на жалба против постановлението за прекратяване. Кръгът на посочените в цитираната законова разпоредба лица съвпада с тези, които биха имали правен интерес да се конституират като страни в наказателния процес – като граждански ищци или частни обвинители /или и в двете качества/. С други думи, оправомощени да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателно производство са само и единствено тези лица, които имат пряк и непосредствен личен интерес от защита на евентуално засегнати от прекратяването на наказателното производство техни права и законни интереси, но не и всяко друго лице, което е логично, имайки предвид, че законодателя е възложил защитата на обществения интерес в случаите на извършено престъпление от общ характер именно на прокурора.
В настоящият случай наказателното производство е образувано и водено за извършено престъпление по чл.309 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Престъплението по този текст от закона попада в Глава девета на НК - „Документни престъпления”, и както правилно е посочил прокурора в подадения П., същото е с обект на защита обществените отношения, свързани с реда за документиране и правната сигурност, която създават документите, т.е. правилното функциониране на документооборота. Анализът на законовата разпоредба на чл.309 ал.1 от НК води до извода, че законодателят не е включил в състава на това престъпление като съставомерен елемент настъпването на каквито и да било вреди. С други думи, престъплението по чл.309 ал.1 от НК е на формално извършване, а не е резултатно такова. А при липса на предвиден в състава на съответното престъпление общественоопасен резултат /имуществени или неимуществени вреди/, който пряко и непосредствено да засяга правата на физическо или юридическо лице, т.е. непосредствено засягане на индивидуална правна сфера, то не може от това престъпление да има „пострадало” лице, респ. „ощетено юридическо лице”, по смисъла на чл.74 от НК, което да е активно процесуално легитимирано да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Следователно, ТП на Н. – гр.К., като юридическо лице, действащо чрез представителя си по закон – директор, няма качеството на ощетено юридическо лице от престъплението по чл.309 ал.1 от НК, поради което не е легитимирано да обжалва пред съда постановлението за прекратяване на наказателното производство, а подадената жалба е процесуално недопустима.
За изчерпателност следва да се посочи още, че в настоящият случай на досъдебното производство липсва формулирано обвинение и за друго престъпление, което да сочи на причиняването на съставомерни имуществени вреди на жалбодателя, вкл. и такова по чл.316, във вр. с чл.309 ал.1 от НК, каквото се твърди в жалбата на Д. на ТП на Н. – гр.К. до първоинстанционния съд да са извършили свидетелите Е.М. и К.Х.. Следва да се отбележи, че съдебния контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 ал.4 и сл. от НПК е ограничен до обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство само по отношение на престъплението, за извършването на което е образувано и се води досъдебното производство, като съдът не е компетентен сам да дава правна квалификация на деянието или да дава указания на прокурора да формулира обвинение и за друго престъпление, поради което оплаквания като тези, изложени в жалбата на Д. на ТП на Н. – гр.К., касаещи друго престъпление, и при установената липса на активна процесуална легитимация за обжалване пред съда на постановлението за прекратяване на наказателното производство, могат да бъдат проверени чрез атакуване на постановлението пред по-горестоящата П., която има правомощия да дава задължителни указания за правната квалификация на престъплението, за което следва да се води наказателното производство, вкл. и по отношение на пълнотата, обективността и всестранността на проведеното разследване, ведно с необходимостта от извършване на допълнителни процесуално-следствени действия. Съответно, преценката за лицата, които имат право да подават жалба срещу постановление на прокурора за прекратяване на наказателно производство, следва да бъде извършвана от съда, осъществяващ съдебния контрол върху постановлението, изхождайки именно от дадената от разследващите органи и прокурора квалификация на престъплението, за което е образувано наказателното производство.
Като не е съобразил изложеното, и без да извърши наложителната проверка на допустимостта на жалбата против прекратяването на наказателното производство с оглед легитимацията на обжалващия постановлението /а декларативно е посочил, че жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок/, разглеждайки жалбата по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. Това налага обжалваното определение да бъде отменено, като бъде постановено друго такова, с което жалбата на Д. на ТП на Н. – гр.К. против постановлението за прекратяване на наказателното производство, образувано за извършено престъпление по чл.309 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, както и следва да бъде прекратено съдебното производство с правно основание чл. 243 ал.4 от НПК, като недопустимо.
При това положение и при липсата на предпоставки за упражняването на съдебен контрол в досъдебното производство върху Постановлението на РП – К. от 26.11.2019 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 55/2018 год. по описа на ОД на МВР - К., настоящата инстанция не следва да се произнася относно правилността – обосноваността и законосъобразността на същото, както и на протестираното определение на първоинстанционния съд.
Водим от изложеното, и на основание чл.243 ал.8 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 411/11.12.2019 год., постановено по Ч.н.дело № 1319/2019 год. по описа на К. районен съд, с което е отменено Постановление от 26.11.2019 год. на Р. П. – К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 55/2018 год. по описа на ОД на МВР – К., образувано за извършено престъпление по чл.309 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, и делото е върнато на Р. П. – К. за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на определението указания по прилагане на закона, вместо което постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. на ТП на Н. – гр.К. против Постановление от 26.11.2019 год. на Р. П. – К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 55/2018 год. по описа на ОД на МВР – К., образувано за извършено престъпление по чл.309 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство с правно основание чл. 243 ал.4 и сл. от НПК, образувано по жалба на Д. на ТП на Н. – гр.К. против Постановление от 26.11.2019 год. на Р. П. – К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 55/2018 год. по описа на ОД на МВР – К., образувано за извършено престъпление по чл.309 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като недопустимо.
Определението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

File Attachment Icon
9A8E60A82B8BA2C4C22584E4004F02BD.rtf