Решение № 20

към дело: 20205100600033
Дата: 04/08/2020 г.
Съдия:Деян Георгиев Събев
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 108/29.11.2019 година, постановена по Н.о.х.дело № 799/2019 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Х. С. М. от С., О., обл.Кърджали за невиновен в това, че на 04.11.2018 год. в землището на С., обл.Кърджали се е заканил на С. М. Ш. от С.. обл.К. с престъпление против нейната личност - заканил й се с убийство с думите: „Ще те заколя като коза”, като е държал в ръката си нож, насочен срещу С. М. Ш. от С., обл.К., и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК. С присъдата съдът се е разпоредил с вещественото доказателство по делото, като е постановил 1 бр. компакт - диск със запис от ЕЕН 112 да се върне на ЕЕН 112 - център Кърджали, след влизане на присъдата в сила.
Въззивното производство е образувано по протест на Р. П. - Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като неправилна - необоснована, като с протеста се предлага въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия Х. С. М. за виновен по повдигнатото му пред първата инстанция обвинение за престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК. В допълнителен въззивен протест се развиват подробни съображения в негова подкрепа. Твърди се, че първоинстанционният съд не бил посочил ясно и конкретно кои доказателства е кредитирал и кои – не, както и въз основа на кои конкретно доказателства е извел фактическата обстановка по делото. Подалият протеста прокурор счита още, че извода на съда - че по делото не са събрани безспорни доказателства в подкрепа на предявеното на подсъдимия обвинение, е необоснован. Твърди, че преките доказателства, съдържащи се в показанията на св.С. Ш., вкл. и в обясненията на подс.М., и косвените такива за осъществената среща между двамата на инкриминираната дата, за нейното психическо състояние непосредствено след това, преценени в съвкупност обосновават по несъмнен и категоричен начин единствения възможен извод за осъществено от подсъдимия престъпление по чл.144 ал.3 от НК. Намира също, че неоснователно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.С. Ш., приемайки ги за недостоверни, поради лошите й отношения с подсъдимия, както и поради тяхната нелогичност и противоречивост. Сочи, че интерпретацията на доказателствения материал от съда не дава отговор на въпросите какви са причините, довели до предизвиканите у пострадалата св.С. Ш. непосредствено след срещата й с подсъдимия страх и безпокойство, както и за причините същата да твърди, че подсъдимия я заплашвал, което би довело до неблагоприятни за нея последици, а именно – да носи наказателна отговорност за набеждаване и лъжествидетелстване. В съдебно заседание прокурорът от О. П. поддържа протеста така, както е предявен, и по изложените в допълнителния протест съображения.
Подсъдимият и ответник по протеста - Х. С. М. от С., О., обл.К., в съдебно заседание твърди, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и справедлива, като моли същата да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимия – А. С. от АК – Кърджали, изразява становище, че протеста е неоснователен. Развива съображения, че разследването по делото е било проведено изключително повърхностно, като в хода на съдебното следствие били установени противоречиви показания на свидетели, вкл. и на самата пострадала. Счита, че няма събрани никакви доказателства подсъдимия да е изричал вменените му закани към пострадалата, нито да е имал в себе си нож. Защитникът на подсъдимия намира първоинстанционната присъда за мотивирана, правилна и обоснована.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Протестът е подаден в срок и от легитимирано за подаването му лице, поради което същият е процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия М. обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото, от фактическа страна се установява следното:
Подс.Х. С. М. е роден на **.**.**** год. в с.В., О., като постоянно живее в С., О., обл.К. Има завършено средно образование, безработен е, женен, не е осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.
Подс. Х. М. и св.С. М. Ш. се познавали от дълги години, като поддържали добри съседски отношения и взаимно си помагали при нужда. Св.С. Ш. често помагала при отглеждането и прибирането на реколтата от тютюн, отглеждан от семействота на подс.М.. През последната година, поради взаимни обвинения за разпространяване на слухове, касаещи личния и интимния живот на близките им, отношенията между двете семейства се влошили.
На 04.11.2018 год., около 17.00 часа, в района на гробищата на С. в землището на С., О., подс.М. срещнал св.Ш., която прибирала кравите си и била сама. Подсъдимият отивал да прибере своите животни, като на кръста си носел радиостанция. При срещата двамата си отправили взаимни реплики, след което се разминали. Свидетелката Ш. се прибрала в двора на къщата си, завързала шесте си крави в обора и се отправила към къщата на св.Ш. С. - брат на съпруга й. В двора на къщата на последния й прилошало, поради което св.Ш. легнала на земята. Св.С., който по същото време режел дърва на двора, видял свидетелката Ш. легнала на земята, поради което се притекъл да й помогне. Видимо трепереща, тя му казала, че подс.М. щял да я заколи, изваждайки нож, поради което св.С. се обадил по мобилния си телефон на кмета на населеното място - св.Е. М., на който обяснил за станалото и който подал сигнал на ЕЕН 112 поради това, че в момента не бил в селото.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетел Е. М., на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на свидетелите С. Ш., Ш. С. и Ф. М., на които съдът дава вяра отчасти; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.
Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.С. Ш. в частта им, в които същата установява, че при срещата им на инкримирините време и място – на 04.11.2018 год., около 17.00 часа, в землището на С., О., обл.Кърджали, подс.Х. М. извадил нож с дължина от около 30 см, насочил го към лицето й и й се заканил с убийство с думите: „Ще те заколя като коза”, от което тя се изплашила много. В тази им част показанията на св.Ш. са изолирани, нелогични, вътрешно противоречиви и неподкрепени от други доказателства по делото. Показанията на св.Ш., дадени в хода на първоистанционното съдебно следствие са вътрешно противоречиви, което всъщност е наложило и повторния й разпит пред първоинстанционния съд. Така, при разпита й, проведен в съдебното заседание на 17.10.2019 год. св.Ш. е твърдяла, че при срещата им подс.М. й казал: „Виждаш ли ножа, виждаш ли ножа, искаш ли да те заколя като коза” и я напсувал, от което тя много се изплашила и избягала в дома си, т.е. при посочения разпит същата не е твърдяла, че подсъдимият е извадил нож и го е насочил към нея. При повторния й разпит, проведен в откритото съдебно заседание на 29.11.2019 год., св.Ш. вече е твърдяла, че при срещата й с подсъдимия М. последния извадил нож с дължина от около 30 сантиметра с дръжката, вдигнал го нагоре с ръка и й казал: „Ти си за колене”. Не намират логично обяснение в показанията на св.Ш. и противоречивите данни относно поведението й – първоначално е твърдяла, че след заплахата с убийство от страна на подс.М. много се изплашила и избягала в дома си; а впоследствие твърди, че е прибрала кравите си, вързала ги в обора си и едва тогава отишла в къщата на брата на съпруга й, където припаднала. На тези показания на св.Ш. противостоят обясненията на подс.М., които освен средство за защита, са и доказателствено средство, и съгласно които обяснения, при срещата им до гробището на С., О., със св.С. Ш. си разменили реплики по повод връзката на дъщерята на последната с мъж от селото, когото св.Шевкед не харесвала, като се разминали, без подсъдимия да е заплашвал свидетелката, че ще я заколи, нито бил вадил нож, какъвто не носел същия ден със себе си.
Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра изцяло на показанията на св.Ш. С., тъй като е приел, че същият е близък роднина на св.Ш. /брат на съпруга й/ и сам е във влошени отношения с подсъдимия. Следва в тази връзка да се посочи още, че освен посочените от първоинстанционния съд обстоятелства, внасящи обосновано съмнение в достоверността на показанията на св.С., то тези показания досежно относимите към предмета на доказване по чл.102 от НПК обстоятелства са косвени такива – по същество свидетелят възпроизвежда съобщени му от св.Ш. факти и обстоятелства, а не такива, които сам непосредствено е възприел. Нещо повече, показанията на св.Салимехмед по отношение на тези факти и обстоятелства противоречат и на твърдяните такива от самата св.Ш. Така например, св.С. е заявил пред първоинстанционния съд, че св.Ш. му казала на двора му, че подс.М. освен, че щял да я заколи, още и я хванал за ръката и едвам се спасила и ако била в гората, щял да я заколи и да я убие, каквито обстоятелства самата св.Шевкед въобще не е твърдяла в показанията си. Налице са противоречия и между твърдението на св.С. в показанията му – че св.С. Ш. се обадила на св.Е. М., за да му съобщи за случилото се, от една страна, и показанията както на св.Ш., така и на самия св.Е. М., от друга страна, които твърдят, че именно св.Ш. С. е лицето, което се е обадило на кмета Е. М. по телефона и му е съобщило за възникнал проблем със св.С. Ш..
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св.Е. М., като е приел същите за достоверни – логични, последователни и кореспондиращи си и с други доказателства по делото. Що се отнася до показанията на св.Ф. М. – съпруга на подсъдимия, то същите не съдържат факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, а и представляват по съществото си опосредени обяснения на подсъдимия, поради което същите не следва да се ползват и обсъждат като доказателства по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, впрочем аналогична на възприетата и от настоящата инстанция, първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото на подс.М. обвинение в извършване на престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по това обвинение. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са събрани безспорни доказателства в подкрепа на предявеното на подсъдимия обвинение, респ. в подкрепа на твърденията на пострадалата свидетелка Ш., въз основа на които прокурорът е формирал обвинителната теза, като съдът е посочил, че именно тези твърдения, очертаващи предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в закона доказателствени средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, съгласно изискването на чл. 303 ал.2 от НПК. Първоинстанционният съд е посочил също, че в конкретния случай съвкупността от събраните по делото доказателства не е в състояние да доведе до единствено възможния извод, че подс.Х. М. е осъществил деянието, за което е предаден на съд.
Настоящата инстанция намира, че този краен извод на първоинстанционния съд – за недоказаност по несъмнен начин на предявеното на подс.Х. М. обвинение в извършване на престъпление по чл. 144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, е правилен - обоснован и законосъобразен, като настоящият въззивен състав споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения, поради което не е необходимо да ги преповтаря. Действително, извършеният по-горе анализ на събраните по делото доказателства налага извода, че не са налице несъмнени и безспорни такива, които да установяват всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, вкл. начина и конкретните изразни средства на отправена закана с убийство към св.Ш. /използваните изрази, наличието или не на нож и др./. При това положение, исканата от прокурора с протеста осъдителна присъда, постановена въз основа на наличните по делото противоречиви доказателства, обсъдени по-горе в мотивите, би почивала на предположения, което е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК.
В тази връзка, и с оглед изложените по – горе съображения относно недостоверността на посочените части от показанията на свидетелите Ш. и С., следва да се отбележи, че не може да бъде възприета тезата на прокурора, изразена в допълнителния протест – че наличните преки и косвени доказателства за осъществена среща на инкриминираната дата между подсъдимия и пострадалата, за нейното психическо състояние непосредствено след срещата й с подсъдимия, преценени в тяхната съвкупност обосновавали по несъмнен и категоричен начин единствения възможен извод за наличие на осъществено от подс.М. престъпление по чл.144 ал.3 от НК. Именно поради тази недостоверност на част от събраните доказателства, включваща показанията на свидетелите Ш. и С., обсъждана по-горе в мотивите, първоинстанционният съд не дължи отговор на въпросите какви са причините, довели до предизвиканите в пострадалата Шевкед непосредствено след срещата й с подс.М. страх и безпокойство, какъвто упрек отправя подалия протеста прокурор към първоинстанционния съд в допълнителния протест. Без правно значение за крайните изводи и на двете съдебни инстанции за недоказаност на обвинението е и твърдяната от подалия протеста прокурор липса на посочени в мотивите към присъдата причини св.Ш. да твърди, че подсъдимия я заплашвал, под угрозата за неблагоприятни за нея последици да носи наказателна отговорност за набеждаване и лъжествидетелстване.
От изложеното е видно, че не се установява по несъмнен начин подс.М. да е извършил виновно деяние, осъществяващо от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 144 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което настоящата инстанция възприема изцяло крайният извод на районния съд за признаване на подс.М. за невиновен в извършване на престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение, налагащо оправдаването му, като единствено възможен, правилен, обоснован и законосъобразен.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 108/29.11.2019 год., постановена по Н.о.х.дело № 799/2019 год. по описа на Кърджалийския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

File Attachment Icon
A2208546F8A33505C22585450023D77C.rtf