Решение № 28

към дело: 20195100500263
Дата: 02/04/2020 г.
Съдия:Веселина Атанасова Кашикова
Съдържание
С Решение № 421/27.08.2019 г., постановено по гр.д. № 286/2019 г. по описа на Районен съд – К. е отхвърлен предявения от ищците М. М. Я., Е. Ш. и Я. Ф. Я., всички от с. П., общ. К. срещу ответника Б. Е. Ю. от с.с., иск за собственост по чл.108 ЗС, за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици /съсобственици/ по наследство на Ф. Я. Я., починал на **.**.****, на поземлен имот с пл.сн. № 91, кв. 22, по плана на с. П., общ. К., одобрен със Заповед № 2474/26.09.1988г., с площ 300 кв.м, ведно с находящата се в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м и паянтова стопанска сграда със застроена площ 18 кв.м, при граници: североизток-поземлен имот с пл.сн. № 90 в кв.22, северозапад- поземлен имот с пл.сн. N 89 в кв.22, югоизток-път, югозапад-улица, и за осъждане на ответника Б. Е. Ю. да предаде на ищците М. М. Я., Е. Ш. и Я. Ф. Я. владението на същия имот. С решението М. М. Я., Е. Ш. и Я. Ф. Я. са осъдени да заплатят на Б. Е. Ю. сумата в размер на 800 лв., представляваща разноски по делото.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от М. М. Я., Я. Ф. Я. и Е. Ш., представлявани от процесуалния си представител - адв. М. Ч. от АК-К.. Решението се обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли се да бъде отменено, вместо което се постанови друго решение по съществото на спора, с което иска по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК се уважи. Претендират се направените в инстанциите разноски.
Въззиваемият Б. Ю. Е. от с. П., общ. К. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание въззивниците чрез пълномощника си – адв. М. Ч., АК-К., поддържат въззивната жалба по изложените в същата съображения. Претендират присъждане на направените в инстанциите разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна чрез пълномощника си – адв. Д. Г., АК-К., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди, като правилно. Претендира присъждане на направените във въззивната инстанция разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащи интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебно проверка съгласно чл. 269 ГПК на първоинстанционното решение, обжалвано изцяло, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен за разглеждане е иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено спрямо ответника Б. Ю. Е., че ищците М. М. Я., Я. Ф. Я. и Е. Ш., са собственици /съсобственици/ по наследство от Ф. Я. Я., починал на **.**.****, на поземлен имот с пл.сн. № 91, кв. 22, по плана на с. П., общ. К., одобрен със Заповед № 2474/26.09.1988г., с площ 300 кв.м, ведно с находящата се в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м и паянтова стопанска сграда със застроена площ 18 кв.м, при граници: североизток-поземлен имот с пл.сн. № 90 в кв.22, северозапад- поземлен имот с пл.сн. № 89 в кв.22, югоизток-път, югозапад-улица, и за осъждане на ответника Б. Е. Ю. да предаде на ищците М. М. Я., Е. Ш. и Я. Ф. Я. владението на имота.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот чрез народния съвет съгласно ЗСГ № **9 от 17.11.1976 г., съставен от районен съдия при Районен съд – К., Ю. Х. Н. е закупил дворно място от 270 кв.м, ведно с построената в същото място масивна жилищна сграда и масивна плевня, находящо се в с. П., К.йски окръг, за сумата 5838 лв.
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № **7/19.02.2019 г., изд. от Община К., имената Я. А. Я. и Ю. Х. Н., са имена на едно и също лице.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 06/**.02.2019 г., изд. от Община К., Я. А. Я. е починал на **.**.****г. и е оставил за свои законни наследници Х. Т. Я. – съпруга, Е. Ю. Х., Н. Я. А., С. Я. Я., Ф. Я. Я. и Ш. Ю. С. – деца.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100 от 07.05.1987 г. на нотариус при РС-К., преживялата съпруга Х. Т. Я. дарила на единия от синовете си - Ф. Я. Я., 1/2 ид. част от неурегулирано дворно място от 270 кв-м в с. П., К.йски окръг, ведно с по 1/2 ид. части от построените в мястото масивна жилищна сграда и плевня.
Видно от удостоверение за наследници № 05/**.02.2019 г., изд. от Община – К., Ф. Я. Я. е починал на **.**.**** г. и е оставил за наследници по закон ищците М. М. Я. - съпруга, Я. Ф. Я. и Е. Ш. – деца.
Не се спори по делото, че ответникът Б. Е. Ю. е син на Е. Ю. Х., който е брат на наследодателя на ищците Ф. Я. Я..
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № *** от 05.07.20** г. на нотариус по заместване при нотариус № 020, с район на действие К.йски районен съд, ответникът Б. Е. Ю. е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с пл.сн. № 91, кв.22 по плана на С., общ. К., одобрен със Заповед № 2474/26.09.1988г., с площ 300 кв.м, ведно с находящата се в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м и паянтова стопанска сграда със застроена площ 18 кв.м, при граници: североизток-поземлен имот с пл.сн. № 90 в кв.22, северозапад- поземлен имот с пл.сн. № 89 в кв.22, югоизток-път, югозапад-улица.
Няма спор по делото, че в описаните последователно три нотариални акта става въпрос за един и същи поземлен имот, ведно с построените в него сгради, който имот, като съвкупност от земя и сгради е предмет на спора за собственост.
Ищците претендират, че са собственици на целия имот на основание наследствено правоприемство от наследодателя им Ф. Я. Я., като собственик на 1/2 ид. част от имота по дарение от майка му Х. Т. Я., а на другите идеални части – по дарение от останалите негови братя и сестри след смъртта на баща им Я. А. Я. през 1987 г. Ищците не се позовават на наследствено правоприемство на Ф. Я. Я. от неговия баща Я. А. Я. по отношение на 1/6 ид. част от останалата 1/2 ид. част от имота, както и при безспорната липса на доказателства за извършено дарение на тази 1/2 ид. част на Ф. Я. от останалите наследници на Я. Я. в изискуемата се нотариална форма, не се позовават и на единствено възможния придобивен способ на собствеността в този случай – изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, считано от надаряването, или друг начален момент. При това положение, тъй като наследодателят на ищците не е бил собственик на останалата 1/2 ид. част от имота, извън тази, с която е бил надарен, след неговата смърт през 20** г. същата няма наследствен характер по отношение на ищците и собствеността не е придобита от тях по наследство така, както се претендира.
От показанията на св. Ш. С. – сестра на Ф. Я. и на св. Е. Х. – баща на ответника се установява, че след смъртта на баща им Я. Я. през 19** г., в къщата останали да живеят майка им, брат им Ф., жена му Х. и единият им син Я.. През 1989 г. всички заминали за Турция, с цялата си покъщнина и къщата останала празна. След заминаването им в къщата дошла баба им Ф., която живяла там до смъртта си през **** г. След това до **** г. в къщата не живял никой. Имотът започнал да запада – телената ограда пропаднала на места, започнали да влизат животни, къщата започнала да се руши. Св. Е. Х. живеел в друго село - В.. След като синът му Б. Ю. се оженил през **** г. се настанил в къщата заедно със семейството си. Това станало, след като свидетелят отишъл в Турция по повод на погребение и разговарял с брат си Ф. и с останалите братя и сестра им, които също живеели в Турция, в къщата да се настани Б., който да се грижи за нея. През годините след **** г., ответникът Б. Ю. започнал да прави ремонти по къщата – направил основен ремонт на покрива, прокарал електрическа и ВиК инсталация на двата етажа, открил партиди за ток и вода, обособил кухня, дневна и баня на първия етаж на къщата, антре и две спални на втория етаж, подменил дограмата на цялата къща, оградил имота с бетонова ограда, направил основен ремонт на стопанската постройка и др. Относно завръщането на Ф. Я. за първи път в къщата след заминаването си за Турция през 1989 г., свидетелските показания, събрани по делото, варират от 6-7 години до след 10 години. Независимо от това свидетелските показания са непротиворечиви помежду си относно соченото от тях обстоятелство, че Ф. Я. идвал на гости в къщата, което не се отрича включително от св. Ш. С.; че същият одобрявал всички ремонти; че Ф. и ответникът били в добри отношения и нямало кавги за къщата. Св. Н. С. и Н. Е. – съседи на ответника сочат още, че от Ф. знаели, при идванията му на гости, че никой не иска къщата от Б., че къщата ще остане на Б., които показания от своя страна са еднопосочни с тези на св. Е. Х., с които установява, че Ф. казвал на сина му да направи къщата да не се срути, и че тя ще остане на него.
От друга страна свидетелските показания еднопосочно опровергават твърдението на ищците в исковата молба, че Ф. Я. при всяко прибиране в къщата е извършвал определени подобрения в имота. Такова обстоятелство не се установява по делото, а се установява противното, - че всички ремонти са извършвани от ответника; като също така не се твърди от ищците Ф. Я. да е давал пари и възлагал на ответника извършването на ремонтни работи в имота. Ищците не са доказали и твърдението си в исковата молба, че техният наследодател, след допитване до съпругата си и ищца М. Я., разрешил на ответника да се настани временно и да ползва първия етаж на къщата, при условие, вместо да плаща наем, да поддържа и плаща имота. Напротив, установено е по делото, че ответникът със семейството си заживял в имота, като започнал да го поддържа и ремонтира целият. По делото, от ищците е представена и приета като доказателство декларация по чл. 14, чл. 27 и & от ПЗР на ЗМДТ, подадена в Данъчна служба-К. на **.05.****г., и от която се установява, че е деклариран имот /земя и сграда/ в с. П., с електрификация, без водопровод и канализация, придобит по покупка, без документ за собственост. При декларирането земята е посочена като парцел в строителни граници с площ 400 кв.м. по план от 1988г. и застроена площ 80 кв.м. на жилищна полумасивна сграда /къща/, построена 1953 г. на 2 етажа, с масивна ограда на имота с височина 1.20 м. Декларацията е подадена от разпитания като свидетел Е. Ю. Х., като пълномощник на Ф. Я. Я.. Във връзка с така декларираните данни, от ищците не се твърди и не се представят доказателства техният наследодател Ф. Я. да е заплащал дължимите годишни данъци и такси, нито се твърди от ищците имотът да е придобит на основание възмездна сделка – продажба така, както е посочено. Същевременно ответникът е представил доказателства, с които е установил, че е прекарал в имота електрическа и ВиК инсталация, че е открил партида за ток и вода на свое име и редовно е заплащал разходите за потреблението им; както и че е извършил редица подобрения на значителна стойност в имота, установена от заключението на назначената съдебно – техническа експертиза, прието като неоспорена от страните, в размер на **746.71 лв.
Предвид обсъдените доказателства съдът намира, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Установява се по делото, че ответникът не е наследник на Я. А. Я., и че от **** г. и понастоящем живее със семейството в процесния имот, с което е установил фактическа власт върху същия. Или, налице е т.н. завладяване на чужд имот, тъй като фактическата власт е придобита от ответника при липса на правно основание. Установява се също, че през годините той е извършвал значителни ремонти в имота, и че когато чичо му Ф. Я. е идвал преживе в къщата, не е възразявал срещу ремонтите, напротив – ги е одобрявал. Не се твърди от ищците, а и не се установява по делото, докато наследодателят им е бил жив, да е искал от ответника да напусне къщата, както и не се установява, след смъртта му през 20** г. ищците да са посещавали имота, да са претендирали, че са негови собственици, както и да са поставяли някакви условия на ответника, за да остане в къщата. Спорът за собственост на имота е повдигнат с предявяване на иска едва през 2019 г. От своя страна през 2018 г. ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесния имот на основание давностно владение, както и с писмения отговор на исковата молба е направил възражение за придобиването му с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от заживяването в имота през **** г. При тези фактически обстоятелства по делото, се налагат следните изводи: когато фактическата власт върху изцяло чужд имот, какъвто е процесният, е придобита при липса на правно основание (т.нар. завладяване), то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/, необезпокоявано и непрекъснато (в този смисъл е Решение № 262/29.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г., ІІ г.о.). Така, от обсъдените доказателства по делото може да се направи извод, че ответникът, при условията на пълно и главно доказване е установил както началния момент на придобиването на фактическата власт върху имота - **** г., от който го е държал за себе си, така и че е владял имота явно, несмущавано и непрекъснато в изискуемия се 10-годишен давностен срок като недобросъвестен владелец, с изтичането на който срок го е придобил по давност. Предвид изложеното следва да се приеме, че ищците не са доказали първата предпоставка на иска по чл. 108 ЗС, - че са собственици на процесния имот, поради което искът следва да се отхвърли. Предвид неоснователността на иска, такова е и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на НА № 190/2018 г., с който ответникът е признат за собственик на процесния имот на основание давностно владение. С оглед изхода на спора съдът не дължи произнасяне и по възражението на ответника за задържане на имота до заплащане от ищците на направените подобрения. До същия краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, като не са налице основанията за отмяна на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се потвърди като правилно макар и по изложените в настоящия съдебен акт съображения.
С оглед изхода на делото въззивниците дължат на въззиваемия направените в това производство разноски в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.12.2019 г. и представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Водим от изложеното, К.йският окръжен съд
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 421/27.08.2019 г., постановено по гр.д. № 286/2019 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА М. М. Я., с ЕГН *, Я. Ф. Я., с ЕГН * и Е. Ш., с ЕГН *, всички със съдебен адрес: гр. М., ул. „Г.” № *А, . 1 да заплатят на Б. Е. Ю., с ЕГН *, от с. П., общ. К., дом *** направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчваните му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.



Председател: Членове: 1. 2.

File Attachment Icon
A6D834208228B904C225850400450FC0.rtf