Решение № 37

към дело: 20195100200067
Дата: 05/16/2019 г.
Съдия:Георги Стоянов Милушев
Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС.
Постъпило е писмо от Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието, с което на съда е изпратено по компетентност удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение постановено от Окръжен съд - Хага, Кралство Нидерландия, по отношение на българския гражданин З. Ю. И., роден на * год., с последен известен адрес – Г.К., В. *.
Лицето, спрямо което е постановено решение за налагане на финансова санкция – З. Ю. И., с постоянен и настоящ адрес – Г.К., кв. „В., бл. *, вх.”*”,.2, А. /като регистрираните постоянен и настоящ адрес на лицето и неговото ЕГН са установени чрез извършена служебна справка в Регистър на населението - НБД „Население” по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год./, не се явява в съдебно заседание, нередовно призован – не е намерен на посочения последен известен адрес. Назначеният му на основание чл.32 ал.1, във вр. с чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС защитник – адв.З.Л.от АК – К., изразява становище, че искането за признаване и изпращане за изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е основателно, като са налице всички законови предпоставки, поради което следва да бъде признато решението за налагане на финансова санкция на З. Ю. И..
Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице предпоставките за признаване на решението на Окръжния съд - Хага, Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция на З. Ю. И., както и че следва същото да се изпрати на съответния изпълнителен орган за изпълнение.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:
От приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № 96/174142-17 за налагане на финансова санкция от 02.07.2018 год., в сила от 23.10.2018 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, по отношение на З. Ю. И., род. на * год., с последен известен адрес – Г.К., кв. „В., бл*, вх. „*”, .2, А., е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 90 евро, за осъждане за извършено правонарушение по чл.2:48/1 от Общинската наредба за осигуряване на обществения ред 2013-„...Забранява се употребата на алкохол в участъка на път, попадащ в зона, посочена от кмета и общинските съветници, като зона, в която се забранява носенето и употребата на алкохолни напитки или счупени бутилки, кутийки от напитки и други подобни алкохол съдържащи напитки”, като в удостоверението правонарушението е описано, както следва: „...консумирал алкохолна напитка в пътен участък от зона, посочена от кмета и общинските съветници като обособена, на 17.12.2016г. в Г. Хага”.
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът приема, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на българския гражданин З. Ю. И.. От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция, е постановено от съдебен орган в наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като правонарушение /административно нарушение/. Деянието е извършено на територията на издаващата държава.
Посочените престъпления, не попадат в обхвата на тези по чл.30 ал.2, във вр. с чл.14 ал.2 т.1 - 32 от ЗПИИРКОРНФС, за които престъпления или административни нарушения не се изисква двойна наказуемост, т.е. същото да е правонарушение /престъпление или административно нарушение/ и по българското законодателство. В случая описаното в удостоверението деяние на З. И. представлява административно нарушение и по българското законодателство - Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред в Община К.. Съгласно чл.3 ал. т.4 от същата „На обществени места, улици, паркинги, паркове, в т.ч. и гробищни, стадиони, културни и спортни зали, общински пазари, училища, детски и здравни заведения и в предназначени за общо ползване части от сгради се забранява консумацията на спиртни напитки и хазартни игри”. Отразено е в удостоверението, че производството не е било писмено; лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението за налагане на финансова санкция; както и че лицето не е било призовано лично, но чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес и е било уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес. Посочено е в удостоверението също, че решението е влязло в сила; както и че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. По делото не се установява да са налице някои от пречките по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова санкция.
Същевременно, от данните по делото се установява и обстоятелството, че лицето, срещу което е постановено решението, има местоживеене и обичайно местопребиваване на територията на Република България, с постоянен и настоящ адрес в Г.К., кв. „В., бл*, вх. „*”, .2, А..
Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на Решение № 96/174142-17 за налагане на финансова санкция от 02.07.2018 год., в сила от 23.10.2018год., с което на З. Ю. И., с постоянен и настоящ адрес – Г.К., кв. „В. бл. *, вх.”*”,.2, А., е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 90 /деветдесет/ евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, а именно - в размер на 176.02 лв. Решението следва да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - Г.Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед разпоредбата на чл.22 ал.2 от Закона, следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Следва на основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС, съдът незабавно да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансови санкции на НАП - компетентния орган по чл.6 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, както и за приключване изпълнението на решението. Следва също копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България, съгласно чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА Решение Решение № 96/174142-17 за налагане на финансова санкция от 02.07.2018 год., в сила от 23.10.2018год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, с което по отношение на З. Ю. И., роден на * год., с постоянен и настоящ адрес - Г.К., К.В., бл. *, вх.”*”, .2, А., с ЕГН *, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 90 /деветдесет/ евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, а именно - в размер на 176.02 лв.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - Г.Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на решаващата държава -Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП- Пловдив, както и за приключване изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив съд в 7- дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.

File Attachment Icon
A8C8CB4BB1B34E24C22583FC0043AB47.rtf