Мотиви № 35

към дело: 20195100600079
Дата:
Съдия:
Съдържание
Производството е с правно основание чл.7 ал.3 от УБДХ.
Образувано е по жалба, подадена от нарушителя С. Х. А. от Г., против Решение № 151/30.04.2019 г., постановено по НАХ дело № 461/2019 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е признат за виновен в това, че на 26.04.2019г. в Г., в сградата на Спешно приемно отделение към МБАЛ „Д-р А. Д.“ Г., извършил непристойна проява, изразяваща се в употреба на ругатни, псувни и думата „путко“ спрямо Г. Г. Д., като впоследствие хвърлил личната си карта по главата й и продължил да употребява на висок глас цинични изрази, с което нарушил общественият ред и спокойствие и предизвикал възмущението на свидетелите присъствали на нарушението, поради което и на основание чл.1 ал.2, във вр. с ал.1 т.1 от УБДХ му е наложено административно наказание „Задържане в структурно звено на МВР” за срок от 3 денонощия. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Жалбодателят моли решението да бъде изменено, като определеното наказание „задържане в структурно звено на МВР” за срок от три денонощия да бъде заменено с наказание глоба в размер на 200 лева.
В съдебно заседание нарушителят изразява съжаление за извършеното, като моли да му бъде наложено административно наказание „глоба”. Упълномощеният му защитник в съдебно заседание поддържа жалбата, като конкретизира, че касационното основание, на което обжалва решението, е единствено явна несправедливост на наложеното наказание.
О. П. – Кърджали, редовно призована, не изпраща представител.
Окръжният съд, след преценка на оплакванията и доводите на жалбодателя, изложени в жалбата и в съдебно заседание, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното :
Жалбата против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в указания от първоинстанционния съд срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което същата е допустима.
По същество жалбата е основателна.
От изложените в жалбата съображения, както и от тези, изложени в съдебно заседание от защитника на нарушителя, се налага извода, че релевираното касационно основание е това по чл. 348 ал.1 т.3, във вр. с ал.5 т.1 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.
С обжалваното решение Кърджалийският районен съд е признал жалбодателя за виновен в това, 26.04.2019г. в Г., в сградата на Спешно приемно отделение към МБАЛ „Д-р А. Д.“ Г., извършил непристойна проява, изразяваща се в употреба на ругатни, псувни и думата „путко“ спрямо Г. Г. Д. , като впоследствие хвърлил личната си карта по главата й и продължил да употребява на висок глас цинични изрази, с което нарушил общественият ред и спокойствие и предизвикал възмущението на свидетелите присъствали на нарушението, поради което и на основание чл.1 ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от УБДХ съдът му е наложил административно наказание „Задържане в структурното звено на МВР” за срок от 3 денонощия.
За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 26.04.2019г. около 18.00 часа нарушителят С. А. посетил Спешно приемно отделение /СГГО/ към МБАЛ „Д-р А. Д.“ Г., тъй като си бил порязал ръката и имал нужда от медицинска помощ. По това време там давала дежурство св.Г. Г.Д., която работела като фелдшер в СПО. Тя провела разговор с нарушителя, при който разбрала, че се бил порязал с ламарина. Св.Г. Д. видяла, че пръстите на ръката на С. А. били йодирани и обработени с бинт, както и, че нямало кървене. Затова му казала да си изчака реда, тъй като имало по-спешни случаи, в т.ч. и пациент изпаднал в кома. Св.Д. влязла в кабинета, за да направи манипулация и след малко чула разправии отвън. Когато приключила отново излязла и видяла нарушителя С. А., който бил отворил гишето на регистратурата. Тя отново му обяснила, че се налага да изчака, защото били натоварени, но той започнал да се кара с пея. Нарушителят отправял към св.Г. Д. ругатни и псувни, нарекъл я „путко“. Тъй като свидетелката му поискала личната карта, за да го регистрира, той хвърлил личната си карта по главата й и продължил да употребява на висок глас цинични изрази. С. А. ударил с юмрук по стъклото па регистратурата, поради което св.Х. В. - шофьор в ЦСМП-Кърджали, го изкарал навън. Там нарушителят продължил да псува и да заплашва, като цялото му поведение станало достояние на чакащите болни в СПО и техни придружители. Св.С. К. - лекар в СПО, също излизал на няколко пъти от спешния кабинет и правел забележки ма нарушителя, защото чувал скандала. Тъй като С. А. не престанал с агресивното си и скандално поведение, на място били извикани полицейски служители. Виждайки органите на МВР нарушителят се опитал да избяга, но бил задържан.
Районният съд е приел за установена така изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на св.Г. Д., Х. В., С. К. и Е. Т., частично от обясненията на нарушителя и на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че жалбодателят С. А. е извършил непристойна проява, изразяваща се в употреба на ругатни, псувни и думата „путкои спрямо Г. Г. Д., като впоследствие хвърлил личната си карта по главата й и продължил да употребява на висок глас цинични изрази, с което нарушил общественият ред и спокойствие и предизвикал възмущението на свидетелите присъствали на нарушението. Действията на нарушителя според решаващия съд съставляват непристойна проява, която противоречи на нравствеността и съвременните виждания за нормално човешко поведение и морал и осъществяват състава на нарушение по чл.1, ал.2 от УБДХ. От субективна страна е приел, че нарушителят е действал с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Тъй като окръжният съд действа като касационна инстанция, с оглед разпоредбата на чл.7 ал.2 от УБДХ, в настоящото производство следва да се следи само за правилното приложение на закона, без да се установяват нови фактически положения, и пределите на касационната проверка следва да се ограничат само до заявените касационни основание, в случая – явна несправедливост на наложеното административно наказание.
Оплакването на защитника на нарушителя, сочещо на твърдяното касационно основание – явна несправедливост на наложеното административно наказание, е основателно.
При определяне на вида и размера на административното наказание на нарушителя А., първоинстанционния съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелство – изразеното от нарушителя съжаление за стореното, а като отегчаващи – обремененото му съдебно минало, негативните му характеристични данни и високата степен на обществена опасност на извършеното, тъй като непристойната проява била насочена срещу длъжностно лице, натоварено с функциите да оказва спешна медицинска помощ на нуждаещи се от такава болни. Предвид на изложените обстоятелства, съдът е счел, че наказанието на С. А. следва да бъде определено при превес на отегчаващи вината обстоятелства по по-тежката алтернатива по чл.1, ал.1, т.1 от УБДХ, а именно „задържане в структурното звено на МВР” за срок от 3 денонощия. Според съда, това наказание се явявало справедливо и щяло да даде възможност на дееца да се поправи, превъзпита и коригира за в бъдеще поведението си.
Настоящата инстанция намира, че направените от първоинстанционния съд изводи при определяне на вида и размера на наложеното на нарушителя С. А. наказание, са неправилни – незаконосъобразни. Това е така, тъй като при индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на нарушителя А., първоинстанционният съд не е отчел всички смекчаващи отговорността му обстоятелства, а на отегчаващите такива е придал тежест, каквато те нямат. Като смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че нарушителят многократно се е извинил на свидетелите, които са били очевидци на деянието и спрямо които е имал непристойно поведение, както и че една от причините за осъществяването на деянието е обстоятелството, че същият бил притеснен за здравето си, тъй като се е нуждаел от медицинска помощ, за която се е наложило да изчака по-дълго време от колкото по негова преценка е следвало да му бъде оказана такава, което обстоятелство е провокирало извършването от негова страна на дребното хулиганство. Не могат да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния съд относно приетата от него завишена степен на обществена опасност на деянието, обусловена от обстоятелството, че дребното хулиганство е било насочено срещу длъжностно лице, натоварено с функциите да оказва спешна медицинска помощ на нуждаещи се от такава болни. Настоящата инстанция намира, че конкретните действия, осъществени от нарушителя А. по отношение на длъжностното лице, натоварено с функциите да оказва спешна медицинска помощ се изразяват в отправянето на обидната дума „путко” и хвърлянето на личната карта към нея, а останалите действия и изричането на ругатни, псувни и цинични изрази са изречени пред СПО и същите сочат на типична степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с други случаи на дребно хулиганство, обикновено изразяващо се в скандали, сбивания, ругатни, псувни и др.подобни действия. При индивидуализацията на административното наказание, което следва да бъде наложено на нарушителя А., не е било отчетено и обстоятелството, че същият е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, във вр. с чл.3, ал.1, във вр. с ал.1, б.”а” от УБДХ за срок до 24 часа със Заповед рег. № 1947зз-111/26.04.2019 г. /в която не е отразено кога нарушителят е бил освободен/.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че така наложеното от първоинстанционния съд на нарушителя С. А. наказание по вид и размер не съответства на тежестта и характера на конкретното нарушение, и не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, както и със смекчаващите и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, т.е. същото е явно несправедливо. При това положение съдът намира, че за извършеното дребно хулиганство на нарушителя А. следва да бъде наложено административно наказание по чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ – „глоба”. Като взе предвид изложените по-горе съображения относно степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието, на нарушителя С. А. следва да бъде наложено админстративно наказание „глоба”, малко над средния размер на предвиденото в разпоредбата на чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ, а именно: в размер на 300 лв., който се явява съответен на характера и тежестта на извършеното дребно хулиганство, което наказание е напълно в състояние да постигне целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото.
Ето защо, следва обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде изменено в частта му, с която за извършено нарушение по чл.1 ал.2 от УБДХ, на основание чл.1 ал.1 т.1 от УБДХ на нарушителя С. А. е наложено административно наказание „Задържане в структурно звено на МВР” за срок от 3 денонощия, като на основание чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ така наложеното наказание следва да бъде заменено с административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. В останалата му част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от изложеното, Окръжният съд постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.