Решение № 11

към дело: 20195100600248
Дата: 02/12/2020 г.
Съдия:Деян Георгиев Събев
Съдържание
и за да се произнесе,взе предвид следното:
С Присъда № 92/23.10.2019 год., постановена по Н.ч.х.дело № 626/2019 год., К.йският районен съд е признал Д. Г. Д. от Г., за невинна в това, че на 15.01.2019 год. в Г. извършила нещо унизително за честта и достойнството на Д. Х. Т. от Г. в негово присъствие, като му казала думите: „Ти си син на мошеници, които заграбват други мазета”, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл.146 ал.1 от НК. Със същата присъда съдът е признал и К. К. Д. от Г. за невинен в това, че на 15.01.2019 год. в Г. извършил нещо унизително за честта и достойнството на Д. Х. Т. от Г. в негово присъствие, като му казал думите: „Ще върнеш парите 1000 лв., майка ти да еба, кура да ти изсъхне, недей се хили като някаква мастия, мошеник, ти си ударен от Господа, циганин мръсен, мръсник”, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.146 ал.1 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил гражданските искове, предявени от Д. Х. Т. от Г. против всеки от подсъдимите, както следва: против подсъдимата Д. Г. Д. – за сумата в размер на 1 000 лв., и против подсъдимия К. К. Д. – за сумата в размер на 1 500 лв., представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди от извършено на 15.01.2019 год. от всеки от тях престъпление по чл.146 ал.1 от НК, като неоснователни и недоказани. Осъдил е тъжителя Д. Х. Т. от Г. да заплати на подсъдимите Д. Г. Д. и К. К. Д. сумата в размер на 500 лв. за адвокатска защита.
Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител Д. Х. Т. от Г., който чрез повереника си я обжалва като неправилна – необоснована и незаконосъобразна, като моли същата да бъде отменена. В допълнителни писмени съображения към въззивната жалба повереникът на частния тъжител развива подробни съображения в подкрепа на жалбата. Счита за неоснователни обясненията на подсъдимите, с които същите отричат да са изричали обидни думи към тъжителя, тъй като обясненията им се опровергавали от показанията на св.Ф. М.. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на св.Ф. М. – единственият очевидец, като не допуснал като доказателство изготвен звукозапис, който щял да подкрепи показанията на посочената свидетелка. Развива съображения за наличие и на други доказателства в подкрепа на показанията на св. Ф. М., а именно – показанията на св.Е. Д., който бил слушал записа на магнитен носител, след което е постановил писмени разпореждания към страните да не се обиждат и да не предизвикват скандали. Твърди се още, че св.Е. Д. свидетелствал в съдебно заседание, че имало обидни квалификации от едната към другата страна, както и че със сигурност Д. Д. ги изговаряла и била по-дейна. Все в подкрепа на показанията на св.Ф. М. били и показанията на свидетелите В. Й. и С. Р. – полицейски служители, които се отзовали на подадения сигнал до ЕЕН 112 и след извършена проверка съставили протокол за предупреждение на Д. Д. да не се кара, саморазправя, отправя обидни думи и закани за физическа саморазправа срещу тъжителя, който бил подписан от Д. Д.. Неправилно съдът преценявал като индикация в полза на подсъдимите, че тъжителят бил подписал протокол за предупреждение без възражения и не се бил оплакал на пристигналите полицаи за нанесените му обиди, като развива съображения в тази връзка. Моли да бъде отменена обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразна, като подсъдимите бъдат признати за виновни и бъдат уважени гражданските искове в пълните им размери. В съдебно заседание частният тъжител Д. Т. и неговият повереник поддържат жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения.
Ответниците по жалбата – подсъдимите Д. Г. Д. и К. К. Д., и двамата от Г., не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. В представена по делото писмена защита техният защитник – адв.Г. Б. от АК – К., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че при събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е преценил, че не е доказано подсъдимите да са обиждали по какъвто и да било начин частния тъжител. Твърди, че правилно съдът не е кредитирал показанията на св.Ф. М. в частта им за отправяни обидни думи от двамата подсъдими към тъжителя, тъй като тези показания не са били подкрепени от нито едно друго доказателство по делото, като самата свидетелка била явно заинтересована от изхода на делото и било логично да поддържа версията на тъжителя, с когото живеела във фактическо съжителство от дълги години. По изложените съображения намира, че подсъдимите не са осъществили състава на престъплението по чл.146 ал.1 от НК от обективна и субективна страна, поради което правилно съдът ги е признал за невиновни и ги е оправдал по това обвинение, а като закономерна последица правилно е отхвърлил предявените граждански искове, които останали неоснователни и недоказани. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и законосъобразна.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред на двамата подсъдими обвинения, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Д. Г. Д. е родена на *.**.19** год. в с.С., общ.К., обл.К., като постоянно живее в Г.. Има завършено висше образование, омъжена е, пенсионерка, не е осъждана.
Подсъдимият К. К. Д. е роден на **.**.19** год. в с.Г. В., общ.Х., обл.Х., като постоянно живее в Г.. Има завършено полувисше образование, женен е, работи, не е осъждан.
Подсъдимите Д. Д. и К. Д. са съпрузи, живущи в Г., У. С. № *. вх.„*”, .* А.. На същият адрес и етаж, но в А., живее и тъжителят Д. Т.. Двете страни по делото били съседи, като от известно време отношенията им били влошени по повод разногласия във връзка с управлението на етажната собственост, чийто управител била подс.Д. Д..
На 15.01.2019 год. от 18.30 часа било насрочено общо събрание на етажната собственост. След 18.00 часа, но преди 18.30 часа подсъдимият К. Д. се намирал в мазето на блока, като решил да се прибира в апартамента си. В този момент във входа влезли частния тъжител Д. Т., заедно със свидетелката Ф. М., с която тъжителят живеел във фактическо съжителство от няколко години. По повод затворена от тъжителя врата на мазето в момента, в който оттам излизал подс.Д., между двамата мъже възникнал словесен конфликт, при който тъжителят Т. бутнал шапката на подс.Д.. След това тъжителят Т. и свидетелката М. продължили нагоре по стълбите, като първият не влязъл в апартамента си, а позвънил на звънеца на апартамента, в който живеели подсъдимите. Вратата отворила подс.Д., от която тъжителят Т. поискал да разбере дали е готов отчета за извършената дейност във връзка с управлението на етажната собственост за входа. Двамата започнали словесен спор, при който подсъдимата Д. обяснила, че поводът на събранието не бил отчета, а същият ще бъде изготвен след ревизия, но тъжителят Т. настоявал за представяне на такъв отчет на предстоящото общо събрание. В този момент по стълбите се качил подсъдимият К. Д., който като наближил третия етаж, където живеели, споделил на съпругата си, че бил ударен от тъжителя Т.. Спорът между двете страни - от едната двамата подсъдими, а от другата - тъжителя Д. Т., продължил около 5 минути, при което и двете страни отправяли реплики помежду си. Свидетел на спора станала Ф. М., която не се намесвала в разговора. Около 18.30 часа двамата подсъдими се прибрали в апартамента си, подс.Д. Д. изчакала подс.К. Д. да се успокои, след което се обадила в полицейското управление в Г. и сигнализирала за възникналия междусъседски спор. Поради това на място били изпратени полицейски служители - свидетелите В. Й. и С. Р.. Посочените свидетели разговаряли и с двете страни, след което св.Й. съставил Протокол за предупреждение срещу Д. Г. Тодорова да не се саморазправя и отправя обидни думи и закани за физическа саморазправа спрямо Д. Х. Т. и Ф. А. М., а св.Р. съставил Протокол за предупреждение срещу Д. Х. Т. да не се кара, саморазправя, да не отправя обидни думи и закани за физическа саморазправа спрямо лицата К. К. Д. и Д. Г. Д.. И двата протокола били подписани от предупредените без възражения.
На 22.01.2019 год. подс.Д. подала жалба до полицейски инспектор при РУ- К. срещу тъжителя Т., в която описала освен случилото се на инкриминираната дата, още и конфликтите между тях, датиращи от доста години. С жалбата подсъдимата поискала да се вземат мерки спрямо тъжителя, който тормозел нея и съпруга й психически и физически, както и да му се уреди среща с психолог, който да прецени здравословното му състояние. По тази жалба била извършена проверка, която завършила с постановление за отказ за внасяне на искане за задължително настаняване и лечение на Д. Х. Т..
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимите Д. Д. и К. Д., които следва да бъдат кредитирани; от показанията на разпитаните в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие свидетели Е. Д., В. Й. и С. Р., на които следва да бъде дадена вяра изцяло; от показанията на разпитаната в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетелка Ф. М., които следва да бъдат кредитирани частично; както и от писмените доказателства, събрани и приобщени към доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на подсъдимите Д. Д. и К. Д., които са логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите писмени и гласни доказателства по делото, с изключение на част от показанията на св.Ф. М., съображения за които ще бъдат изложени по-долу в мотивите. В тази връзка следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимите лица в наказателното производство имат двояка функция – освен средство за защита, същите представляват още и доказателствено средство. В настоящият случай обясненията на подсъдимите Д. Д. и К. Д., с които установяват, че не са отправяли твърдените с частната тъжба обидни думи и изрази по отношение на частния тъжител Д. Т., а с последния е възникнал конфликт, при който и двете страни са си разменили реплики, се подкрепят и от показанията на свидетелите Е. Д., В. Й. и С. Р., на които обосновано първоинстанционният съд е дал вяра изцяло, приемайки ги за логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото,и чиято достоверност не е поставена под съмнение от други доказателства по делото. Така, от показанията на св.Е. Д. се установява, че двамата подсъдими са лицата, които са подали първоначално жалба против частния тъжител, в която са поддържали твърдения, аналогични на дадените пред съда обяснения, вкл. и че не са обиждали частния тъжител. Установява се от показанията на този свидетел също, че е извикал и приел обясненията и на тъжителя Д. Т. и св.Ф. М., при което последните са твърдели, че тъжителя Т. бил обиждан от двамата подсъдими. Същевременно, св.Д. не установява конкретни обидни думи и изрази, нито обстоятелствата от кого и към кое лице са били отправяни такива. Свидетелят Д. твърди в показанията си още, че изслушал аудиозапис, предоставен му от тъжителя Т., в който се чували взаимни обидни квалификации от едната към другата страна, но без да може да конкретизира какви точно, като подс.Д. Д. била по-дейна в звукозаписа. От своя страна, свидетелите Й. и Р. в показанията си установяват, че в качеството си на полицейски служители посетили на 15.01.2019 год. адреса на тъжителя и подсъдимите по повод подаден сигнал за междусъседски спор, при което съставили и на двете страни предупредителни протоколи. Показанията на посочените двама свидетели се подкрепят и от приложените по делото 2 бр. предупредителни протоколи, от които е видно, че на 15.01.2019 год. на подс.Д. Д. и на тъжителя Д. Т. са били съставени протоколи за предупреждение, с които всеки от тях е бил предупреден да не отправя обидни думи и закани с физическа саморазправа, както следва: подс.Д. Д. – към Д. Т. и Ф. М.; съответно тъжителя Т. – към Д. Д. и К. Д.. Същевременно, никой от тези двама свидетели не установява с показанията си при това посещение тъжителят да се оплакал, че е бил обиждан, нито пък установяват конкретни обидни думи и изрази.
На посочените по-горе доказателства, установени чрез гласните и писмени доказателствени средства, противостоят показанията на св.Ф. М. в частите им, в които свидетелката установява отправени от подсъдимите Д. Д. и К. Д. конкретни думи и изрази, които биха могли да бъдат квалифицирани като обидни за честта и достойнството на тъжителя, идентични с тези, изложени в частната тъжба на Д. Т.. Изцяло споделими са, обаче, изложените от първоинстанционния съд съображения, с които не е дал вяра на показанията на св.Ф. М. в посочените части - че същите са изолирани и неподкрепени от каквито и да било други доказателства по делото, а от друга страна посочената свидетелка е очевидно заинтересована от изхода на делото, доколкото от дълги години е във фактическо съжителство с частния тъжител Д. Т.. Във връзка с показанията на св.Ф. М. и твърденията на повереника на частния тъжител, изложени във въззивната жалба – че показанията й се потвърждавали от направения от самия тъжител звукозапис, искане за приобщаване като доказателство на какъвто са били направени както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция, настоящият състав намира, че исканото доказателство правилно не е прието и приобщено към доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд, респ. оставено е без уважение искането за това във въззивното производство, доколкото същият звукозапис не е изготвен по реда на процесуалния кодекс, като с него не могат да бъдат установени със сигурност както участвалите лица, така и времето и мястото на провеждане на евентуално записаният разговор, неговата пълнота и т.н., които обстоятелства са включени в предмета на доказване по делото.
При така установената и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извода, че никой от подсъдимите Д. Д. и К. Д. не е осъществил от обективна и субективна страна виновно деяние, осъществяващо състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение по частен ред, поради което е признал всеки от тях за невинен и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.146 ал.1 от НК.
При тези данни настоящата инстанция също намира, че по делото не е установено с изискуемата от закона несъмненост който и да е от подсъдимите Д. Д. и К. Д. да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл.146 ал.1 от НК, а именно: подс.Д. Д. – на 15.01.20** год. в Г. да е извършила нещо унизително за честта и достойнството на Д. Х. Т. от Г. в негово присъствие, като му казала думите: „Ти си син на мошеници, които заграбват други мазета”; и подс.К. Д. - на 15.01.2019 год. в Г. да е извършил нещо унизително за честта и достойнството на Д. Х. Т. от Г. в негово присъствие, като му казал думите: „Ще върнеш парите 1000 лв., майка ти да еба, кура да ти изсъхне, недей се хили като някаква мастия, мошеник, ти си ударен от Господа, циганин мръсен, мръсник”, до какъвто правилен - обоснован и законосъобразен, краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
В тази връзка настоящата инстанция съобрази следното: правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите към присъдата си, че престъплението „обида” по чл.146 ал.1 от НК може да бъде осъществено в две форми на изпълнителното деяние – „казване” или „извършване” на нещо унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие, като очевидно в настоящият казус се касае само до първата форма на осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението, а именно - „който каже нещо унизително за честта или достойнството на другиго” /макар и в частната тъжба да е посочена втората такава – „извършване” на нещо унизително за честта и достойнството на другиго/. По същество с престъплението субектът изразява отрицателна оценка, отрицателно мнение за личното достойнство на обидения в езикова форма, като се използват унизителни от гледна точка на установения морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или унизителни изрази за качествата на пострадалия. В случая твърденията, изложени в частната тъжба са, че обидата е извършена от всеки от двамата подсъдими устно, чрез казването й лично в присъствието на тъжителя. По делото, обаче, не е доказано по безспорен и несъмнен начин осъществяване която и да е от двете форми на изпълнителното деяние на престъплението, предмет на настоящото производство, от страна на който и да е от двамата подсъдими, съдържащо елементите на престъплението „обида”. Както правилно е посочил в мотивите към присъдата си първоинстанционният съд, по делото липсват доказателства, с изключение на част от показанията на св.Ф. М., на които съдът обосновано не е дал вяра, които да установяват изричането от който и да е от подсъдимите на обидни по своята същност думи и/или изрази по отношение на тъжителя Т. на инкриминираните място и време, вкл. и тези, посочени от тъжителя в частната тъжба. С други думи, от обективна страна не е установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, кредитирани от съда, на посочените в частната тъжба място и време както подс.Д. Д., така и подс.К. Д. да са казали или извършили нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Т., всеки от тях изричайки инкриминираните с тъжбата думи и изрази, поради което и на основание чл.304 от НПК правилно всеки от двамата подсъдими е признат за невинен и оправдан за извършването на това престъпление с обжалваната присъда.
При липса на извършено от всеки от двамата подсъдими деяние, което да е съставомерно като престъпление по чл.146 ал.1 от НК от обективна страна, не следва да се навеждат правни изводи по отношение на съставомерността на твърдяното с частната тъжба деяние на всеки от тях от субективна страна.
Като законова последица от признаването на подсъдимите за невинни и оправдаването на всеки от тях за извършване на престъпление по чл.146 ал.1 от НК, правилно с обжалваната присъда първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от частния тъжител против всеки от двамата подсъдими граждански искове за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, както следва: против подс.Д. Д. - за сумата в размер на 1 000 лв. и против подс.К. Д. – за сумата в размер на 1 500 лв. ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.01.2019 год., до окончателното им изплащане, доколкото гражданската отговорност на всеки от подсъдимите е функция от осъществяването на непозволено увреждане, каквото в настоящият случай липсва.
С оглед признаването на подсъдимите за невинни и оправдаването им с обжалваната присъда, в съответствие с разпоредбата на чл.190 ал.1 от НК правилно с присъдата първоинстанционният съд е възложил на частния тъжител направените по делото разноски от подсъдимите в първоинстанционното производство – за възнаграждение на адвокат, в размер общо на 500 лв.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна - обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 92/23.10.2019 год., постановена по Н.ч.х.дело № 626/2019 год. по описа на К.йския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

File Attachment Icon
A9E6FA5F0AE846A6C225850C00400A0C.rtf